№ 332
гр. Варна, 13.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000248 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК,
образувано по въззивна частна жалба на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА -
гр. София, представлявана от Изпълнителния директор Д.М., и по
пълномощие от И.К. – юрисконсулт в Дирекция „ПОЧРД“, срещу
определение № 473/28.03.2022г., постановено по т. д. № 32/2022г. по описа на
Варненски окръжен съд, с което е допълнено постановеното по същото дело
решение №52/16.02.2022г., на основание чл. 248 ГПК, като Агенция по
вписванията е осъдена да заплати на „БУЛПАРТ 11 ООД – гр. Варна, ЕИК
*********, сумата 207.50 лв., представляваща сторени разноски в
производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ по обжалване на отказ рег. №
20220107133947-2/13.01.2022г. за вписване на промени по партидата на
дружеството по заявление вх. №20220107133947..
С оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт се
претендира неговата отмяна и отхвърляне на искането за присъждане на
разноски. Релевират са доводи, че за регистърното производство, което е вид
охранително, едностранно и безспорно, важат общите правила за
охранителните производства, по аргумент от чл. 530 ГПК, а съгласно чл. 541
ГПК разноските за тези производства остават за сметка на молителя. Излага
се, че след като законът изрично възлага разноските на молителя, то следва да
се приеме, че правото на същия да претендира тяхното възстановяване е
отречено.
1
Ответникът по жалбата - „БУЛПАРТ 11 ООД – гр. Варна,
представлявано по пълномощие от адв. К.Т. от АК - Варна, представя в срок
отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с
подробно изложени доводи и съображения.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно упълномощен
процесуален представител на легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от предприетото
обжалване, и е процесуално допустима.
Съставът на въззивния съд, като обсъди доводите на жалбоподателя
във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната
страна и провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно изменение на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ, бр.
105/2020г., при обжалване на отказ, постановен от длъжностно лице по
регистрация към Агенция по вписванията, последната може да представи
отговор по жалбата, а постановеното от окръжния съд решение се съобщава и
на Агенцията по вписванията – чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. В чл. 25, ал. 6 на
същия закон се предвиди, че в производството по обжалване на отказ съдът
присъжда разноски. Законодателните изменения по своята същност безспорно
не водят до промяна на характера на производството от едностранно
охранително производство в двустранно спорно производство по съществото
на спора. В свои определения ВКС излага, че „измененията на чл. 25 ЗТР
/обн. в ДВ, бр.105/2020г./ са насочени само и единствено към разрешаване на
въпроса за разноските в производството по обжалване на отказа на
длъжностното лице по регистрацията, но не и по същество да се дефинират
правните характеристики на производството по регистрация като спорно“.
Същевременно, още с приетата с ДВ, бр.105 от 30.12.2016 г. нова ал. 2
на чл. 28 ЗТРРЮЛНЦ (загл. изм. ДВ бр.74/2016г. в сила от 01.01.2018 г.) се
постановява, че АВп отговаря за вредите, причинени на физически и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
длъжностни лица по регистрацията по реда на ЗОДОВ. Т. е. в приложното
поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ законодателят изрично включва и случаите на
имуществена отговорност на Агенцията от незаконосъобразно издадени от
нейни органи и отменени по съдебен ред актове, действия или бездействия.
2
След влизане в сила на ал. 2 на чл. 28 ЗТРРЮЛНЦ, са образувани
множество дела по чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, по които са уважавани предявени от
заявители искове за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от тях
съдебно – деловодни разноски по обжалване на незаконосъобразни откази на
ДЛР при АВп, ТР ( заплатени държавни такси и адвокатски възнаграждения).
Исковете са уважавани, въпреки възраженията на АВп, че съгласно чл. 541
ГПК разноските за тези производства остават за сметка на молителя, по
съображения на съда, че именно поради липсата на процесуална възможност
заявителите да ангажират отговорността на АВп за разноски в хода на
съдебно производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, което е едностранно и
охранително по същността си, отговорността за разноски следва да се
реализира по реда на ЗОДОВ, съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
С новосъздадената ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, приложението на която
жалбоподателят счита, че следва да бъде отречено, законодателят дава
възможност на заявителите да претендират разноски в съдебното
производство по чл. 25 ЗТР, като по този начин се спестява провеждането на
отделно производство по реда, предвиден в чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. За
реализиране на отговорността на АВп за всички останали вреди, причинени
на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на ЗОДОВ,
различни от съдебно – деловодни разноски по обжалване на откази по реда на
чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, остава приложим чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, препращащ
към реда по ЗОДОВ.
Чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ обективира специална норма спрямо общата
разпоредба на чл. 541 ГПК. Непрецизността на съдържанието на специалната
норма, касателно статута на АВп, която с измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ,
обн. в ДВ, бр. 105/2020г., има качеството на участник, но не и на страна в
съдебното производството, не е достатъчно основание да бъде отказано
приложението й.
На съда е служебно известна практика на съдилищата в обратния
смисъл, но същата не се споделя от настоящия съдебен състав.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции
относно основателността на молбата по чл. 248 ГПК въззивния съд намира, че
обжалваното определение следва да се потвърди.
3
Така мотивиран, на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, I- ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 473/28.03.2022г., постановено по
т.д. № 32/2022г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4