№ 24863
гр. София, 06.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110125330 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от ********, ЕГН: **********, с
адрес: *********, срещу ***********, с адрес: **********, осъдителен иск за
заплащане на сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от съществено нарушение на правото на ЕС относно осъждането
му по непредявено обвинение и лишаване от правото на защита по КНОХ дело №
******** по описа на ***** в размер на 4000,00 лв., ведно със законна лихва от
05.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, дължимо за периода от 5.6.2019
година до 23.3.2021 година, претърпени от осъждането на ищеца ***********, ЕГН
********** с Решение № *** по н. д. № ******* на **********, с което е оставена в
сила присъдата на ********** - Присъда от 05.06.2019 г. по ВНОХД № ******** по
описа на *********, в частта, с която **** е признат за виновен за това, че в съучастие
с **** и ****** – извършители, и с други неустановени лица – извършители, е отнел
чужди движими вещи – сумата от 136 072 лв., собственост на „********* и
огнестрелно оръжие марка *******“ с № ******** с 12 броя патрони в пълнителя,
собственост на *******, от владението на същия, като употребил за това и заплашване,
движимите вещи били с особено големи размери и деецът е бил въоръжен с
огнестрелно оръжие – престъпление по смисъла на чл. 199, ал. 2, т. 3 във вр. с 198, ал.
1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК.
Въз основа на подадената от ищеца искова молба първоначално е било
образувано гр.д. № ********* по описа на ********, по което е постановено Решение
№ ********, обезсилено с Решение № ******** по в.гр.д. № ******. по описа на
*******, поради разглеждане на делото без участието на *********, което е
задължително по дела, образувани по предявени искове по реда на ЗОДОВ.
В тази хипотеза, производството следва да започне от етапа на насрочване, като
следва да конституира ********* в производството, да се даде възможност да изрази
становище и се съберат всички доказателства с участието на контролиращата страна.
Следва да се призове разпитаният при предходното разглеждане на делото
********, който да се призове чрез ********
По възражението за недопустимост на предявения иск, изразено с отговора на
исковата молба съдът намира същото за неоснователно, тъй като именно съдът от
последна инстанция е надлежна страна по предявените искове с правно основание чл.
2в ЗОДОВ, като в случая от твърденията в исковата молба това е именно *****.
1
Същевременно ако се приеме за верен доводът на ответника, че е недопустимо, чрез
предявения иск да се проверява правилността на акта на съда, от който се твърди да са
произлези вреди, то следва да се отрече изначално възможността и допустимостта за
предявяване на исковете, предвидени в чл. 2в ЗОДОВ. Ето защо съдът намира, че така
предявеният иск е допустим, като доводите на ответника относно отговорността му ще
бъдат разгледани с крайния съдебен акт.
Съдът намира, че след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3
ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ ********* на ********,
като страна по делото.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ********* на ********, в срок до датата на
съдебното заседание да изрази становище по предявения иск.
УКАЗВА на ********* на ********, в едноседмичен срок от съобщението, да
заяви дали желае да се извърши преразпит на свидетеля ********.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 07.07.2025 г. от 13,30 часа, за
когато да се призоват страните, а ищецът, както чрез пълномощника му ********.,
така и чрез *******.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на ответника.
ИЩЕЦЪТ И СВИДЕТЕЛЯ да се призоват и чрез ********
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
му било нарушено правото на защита по КНОХД №*******. на *****, както и правата
му на лице, участващо в наказателното производство, тъй като е произволно осъден на
17 години и 6 месеца лишаване от свобода по непредявени обвинения, които не са
били неотразени в обвинителен акт. Посочва, че бил осъден за грабеж, осъществил се
на 12.03.2010 г., като ***** е нарушил правото му на защита, тъй като бил осъден
заедно с три други лица, които не били отразени в обвинителния акт. Сочи, че с
обвинителния акт бил обвинен, че е нанесъл удари в тялото на ******* и че е отнел
пистолет *******“, а е осъден за различена фактическа обстановка, за деяния, за които
не бил обвинен. Твърди се, че е разбрал за това, че е осъден за заплаха с пистолет
срещу инкасатора ******* и че в грабежа е участвал ******* като съизвършител от
мотивите на влязлата в сила присъда. Според ищеца тези обвинения не са били
отразени в обвинителния акт, както и не е имало изменение на обвинението, поради
2
което бил осъден противозаконно. Твърди, че не се е бил защитавал срещу новите
обвинения, като по този начин му било нарушено правото на защита. Поддържа, че с
осъждането му по горното дело е съдът е извършил съществено нарушение на правото
на ЕС. Излага твърдения, че поради произволното му осъждане бил подложен на
психически тормоз, поради което се разболял. При тези твърдения моли за
постановяване на решение за осъждане на ******** на ******** да заплати на ищеца
обезщетение за причинените му неимуществени вреди – от незаконно обвинение в
тежко умишлено престъпление в размер на 4000 лв., ведно със законна лихва от
05.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Ответникът сочи, че за него не е
налице процесуална легитимация по делото, тъй като надлежен ответник по спора
следва да е ******. Посочва, че разглеждането на иска би било нарушение на чл.297 и
298 ГПК. Твърди, че постановеният от ******** акт не противоречи на европейското
право. Моли делото да бъде прекратено, а в условие на евентуалност искът да бъде
отхвърлен.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
По делото липсват права и обстоятелства, които на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК съдът да приеме за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1
ЗОДОВ е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти,
включени в спорното право: твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и
техния интензитет, които да са в пряка причинно-следствена връзка с извършено от
ответника нарушение на норма на правото на ЕС, предоставяща права на
частноправните субекти при постановяването на процесния съдебен акт от ответника,
като последна инстанция и това нарушение да е достатъчно съществено.
В тежест на ответника е да докаже възражения в отговора на исковата молба,
както и да обори презумпцията за вина.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
3
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в ********,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от 3
Този файл е копие на електронно подписан документ. адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят
и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4