О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./18.09.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, единадесети състав в закрито
съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1432
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба, подадена от М.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез
настойник А.Е.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Районен съд –Варна, с
адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 57, да
бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сума в размер на 200 000 лв.
/двеста хиляди лева/, представляваща претърпени от ищцата неимуществени вреди в
следствие на принудително настаняване за лечение, което в последствие е
отменено, на основание чл. 2 ал.1 т.1, предл. 2 от
ЗОДОВ.
В подадената искова молба до съда, както и
във всички уточнителни молби се съдържат обидни
епитети и определения по отношение на съда, както и са наведени голословни твърдения,
които уронват доброто име на правосъдната система и подкопават доверието в нея.
С разпореждане No
5719 / 11.09.2019г. съдът изрично е указал на ищцата, че следва да се въздържа
от употреба на недопустим език, изразяващ се чрез всички нецензурни изрази и
обиди, отправени в писмените молби до съда, подронващ авторитета на българската
правосъдна система и представляващ злоупотреба с права, като е предупредил, че
в случай, че тези действия не бъдат преустановени, производството по делото ще
бъде прекратено. Въпреки отправеното
изрично предупреждение, ищцата, действаща чрез своя настойник, отново отправя обидни
и нецензурни думи в своя молба с вх. No 27354 /
17.09.2019г.
В тази връзка и
съдът съобрази следното:
Съобразно чл. 2
от ГПК, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях
молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.
Този основен
принцип, обаче, следва да се съобрази и с основното положение, което въвежда
чл. 3 от ГПК, а именно, че участващите в съдебни производства лица под страх от
отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални
права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Принципът,
залегнал в чл. 3 от ГПК, пресъздава и имплементира в българското
законодателство основен принцип, залегнал в чл. 17 от Конвенцията за защита на
правата на човека, разпореждащ забрана за злоупотреба с права, като гласи: „Никоя
от разпоредбите на тази Конвенция
не може да
се тълкува като предоставяща правото на някоя
държава, група или лице да
осъществява дейност или действия, имащи
за цел разрушаването
на което и да е от правата
и свободите, предвидени в тази Конвенция, или ограничаването им в по-голяма степен от предвидената
в Конвенцията.“. В същото време чл. 10 ал.2 от
Конвенцията гласи, че ограничаването на свободата на изразяване на мнението е
допустима, в случай, че е в
интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или
престъпления, за защитата на здравето
и морала, както и на репутацията или правата на
другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране
авторитета и безпристрастността
на правосъдието.
Именно въз основа на тези две разпоредби и в
своята практика, Европейският съд по правата на човека обявява жалбите на лица,
които проповядват или подбуждат към
вражда и омраза, срещу решения на
национални съдилища за ограничение на свободата им
на изразяване, за недопустими заради злоупотреба с права. Словото на омразата е
несъвместимо с разпоредбите
на чл.17 от ЕКПЧ. Една от хипотезите на
злоупотреба с право е именно използването на недопустим обиден
или заплашителен език, насочен към
страните в производството или към съда
(в този смисъл Rehak v Chech Republic №
67208/01). Съгласно разпоредбата
на чл. 35, т. 3, б. „а“, пр. 3 от Конвенцията, съдът в Страсбург обявява за недопустима всяка жалба, която
представлява злоупотреба с правото на жалба.
В този смисъл и
съдът намира, че подобно разрешение, изцяло съобразено с практиката на
Европейския съд по правата на човека следва да намери приложение и в настоящия
казус. Прекратяване на производството, поради употребата на недопустим език,
подронващ авторитета на българската правосъдна система и представляващ
злоупотреба с права, по никакъв начин не представлява отказ от правосъдие за ищеца, което същият ще получи в случай, че преустанови употребата на
обидни и унизителни определения и квалификации.
С оглед на
изложеното и на основание чл.130
ГПК исковата молба следва да бъде върната
и производството, образувано
по нея да
бъде прекратено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр.д. № 1432 по описа на Варненски Окръжен съд за 2019г., единадесети състав, на основание чл.130 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с
частна жалба пред Варненски апелативен съд, която следва да бъде подадена в
едноседмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: