№ 158
гр. Панагюрище, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Нонка Цв. С.
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235230100884 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 69, ал.
1 ЗН, във вр. чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на следните съсобствени наследствени
недвижими имоти: 1./ поземлен имот с идентификатор ***** *** * по КККР
на с. Попинци, общ. Панагюрище, одобрени със Заповед 18-690/03.10.2019г.
на ИД на АГКК, с адрес с. Попинци, местност „Петелово“ с площ от 17000 кв.
м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята 8-ма, при граници и съседи имоти с
идентификатори ***** *** *, ***** *** *, ***** *** *, ***** *** *24, *****
*** *, ***** *** */ поземлен имот с идентификатор ***** *** * по КККР на с.
Попинци, общ. Панагюрище, одобрени със Заповед РД-18-690/03.10.2019г. на
ИД на АГКК, с адрес на имота с. Попинци местност „Ливадища“, с площ от 4
680 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория 8-ма, при съседи поземлени имоти с
идентификатори: ***** *** *, ***** *** *, ***** *** *, ***** *** *, между Г.
Н. В., Т. С. К., З. К. К., С. К. К., Г. А. З., А. Г. З., Н. Г. З., С. Н. Р., С. Д. Г. и С. Х.
В., при квоти съобразно наследствените дялове на страните.
Твърди се, че страните са наследници на Н. Г Р., починал на 19.03.1965г.,
бивш жител на с. Попинци, общ. Панагюрище. Към датата на смъртта си
наследодателят е имал сключен брак с Д Б Р, починала на 27.05.1973г. Бракът
им бил сключен преди внасяне на имотите в ТКЗС.
След смъртта на Н. Р., на наследниците му били възстановени по реда на
ЗСПЗЗ, земеделски земи в землището на с. Попинци, общ. Панагюрище, а
именно: 1./ нива от 17.001 дка., осма категория в местността „Петелова,
1
съставляваща имот № 325007 по плана за замеразделяне, при граници и
съседи: имот № 325006-нива на наследниците на В И Р., имот № 325002-нива
на наследниците на В К Г, имот № 325001-пасище, мера, стопанисван от
кметство с. Попинци, имот № 000244-полски път на с. Попинци и имот №
000228- залесена територия на Държавно лесничейство и 2./ нива 4.681 дка.,
осма категория в местността „Ливадища“, съставляваща имот № 128009 по
картата на землището на с. Попинци, при граници и съседи: имот № 108008-
нива на Н. Н. Р., имот № 128008-нива, стопанисвана от кметството на с.
Попинци, имот № 128015-друга селскостопанска територия на кметството на
с. Попинци, имот № 128005-нива, стопанисвана от кметство с. Попинци,
идентични със заявените за делба имоти.
Поддържат, че с ответниците не можели да поделят доброволно
оставените им в наследство имоти, поради което искат от съда да ги допусне
до делба при квоти съобразно наследствените дялове на съделителите.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. Х. В. не оспорва, допустимостта
и основателността на иска. Излага, че имотите са собственост на техния
наследодател и след смъртта му на придобити от страните, които са негови
наследници, поради което следва да бъдат допуснати до делба.
Останалите ответници не подават отговор на исковата молба.
В хода на делото ищцата Т. С. К. представя удостоверение за отказ от
наследството на Д Н С, вписан в особената книга на Районен съд-Пазарджик,
въз основа на Решение № 787/18.06.2024г. по ч. гр. д. 2500/2024г. на РС-
Пазарджик, както препис от Определение № 187 от 15.05.1954г. на
Панагюрския районен съд за осиновяване на Д Н Р от Н К К.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът С. Н. Р.
оспорва, че ищцата Т. К. е съсобственик на заявените до делба имоти, с
доводи, че майка й Д Н С е била осиновена, поради което не е наследник на Н.
Р.. Оспорва и че имотите са били възстановени на Н. Г Р., тъй като към датата
на влизане в сила на решенията на ОСЗ наследодателят вече е починал, а
имотите били заявени за възстановяване от неговия баща Н. Н. Р..
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като прецени
представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съобразно
чл. 235, ал. 3 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
С Решение № 01 РЕП от 22.01.1999г. на Поземлена комисия –
Панагюрище /сега ОСЗ - Панагюрище/, влязло в сила на 12.07.1999г., на
наследниците на Н. Г Р., ЕГН: **********, бивш жител на с. Попинци, общ.
Панагюрище, починал на 19.03.1965г., на осн. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е
възстановено в съществуващи стари реални граници правото на собственост
върху нива от 4,681 дка., категория осма, в м. „Ливадища“, представляваща
имот № 128009 по картата на землището, при граници и съседи: имот №
128008 – нива на Н. Н. Р., имот № 128007 – нива, стопанисвана от кметство с.
Попинци, имот № 128015 – друга селскостопанска територия на кметство с.
2
Попинци, 128005 – нива, стопанисвана от кметство с. Попинци.
С Решение № 1 ППО от 18.02.1999г. на Поземлена комисия –
Панагюрище /сега ОСЗ - Панагюрище/ влязло в сила на 12.07.1999г., на
наследниците на Н. Г Р. е възстановено в нови реални граници, на осн. чл. 27
ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне, правото на собственост върху нива от
17,001 дка., категория осма, представляваща имот № 325007 по плана за
земеразделяне, при граници и съседи: имот № 325006– нива на наследниците
на В И Р., имот № 325002 – нива на наследниците на В К Г, имот № 325001 –
пасище, мера, стопанисван от кметство с. Попинци, имот № 000224 – полски
път на кметство с. Попинци и имот № 000228 – залесена територия на
Държавно лесничейство.
Решенията на поземлените комисии, сега ОСЗ, с които се възстановява
правото на собственост върху земеделски земи, имат конститутивно действие.
Възстановените по реда на ЗСПЗЗ, имоти се смятат за новооткрито
наследство, съгласно 91а ЗН. С фикцията "новооткрито наследство" се
обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за
който ще се прилагат специално създадените правила, без да се променя
времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на
наследниците. Съгласно т. 2 от ТР № 1 от 04.11.1998 г. по гр. д. № 1/1998 г.,
ОСГК кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху
имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на
тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на
наследодателя. Изключение от това правило са правата на наследниците на
последващия съпруг по чл. 9а ЗН. В случая не се твърди, че бракът на Н. Г Р. и
Д Б Р е сключен след одържавяване на възстановените имоти и няма данни
съпругата на наследодателя да е оставила други наследници, освен общите им
с наследодателя деца, поради което не е налице посоченото в чл. 9а ЗН
изключение.
Н. Г Р., чиито имоти са възстановени по реда на ЗСПЗЗ, е починал на
19.03.1965г., видно от представеното по делото удостоверение за наследници
изх. № КМ08-445 (1) от 06.03.2023г. Към датата на смъртта си е оставил за
наследници съпругата си Д Б Р починала на 27.05.1973г., децата си Н. Н. Р., Н
Н К и низходящите на починалата преди него дъщеря Е Н Г /починала на
05.04.1961г./ - С. Д. Г. и Д Д Г.
Наследството на Н. Г Р. е открито при действието на ЗН и съгласно чл. 5,
ал. 1 ЗН и чл. 9 ЗН децата на починалия наследяват равни части, а
преживелият съпруг наследява част, равна на частта на всяко дете. Съгласно
чл. 10, ал. 1 ЗН, когато низходящите на наследодателя са починали преди него
или са недостойни, те се заместват в наследяването по закон от своите
низходящи без ограничение на степените. В този случай наследяването е по
коляно. Следователно след смъртта на Н. Г Р. съпругата му Д Б Р и децата му
Н. Н. Р. и Н Н К са придобили ¼ от наследственото имущество, а низходящите
по право на заместване на починалата преди наследодателя дъщеря Е Г – С. Г.
3
и Д Г са получили общо ¼ ид. част от наследството.
След смъртта на съпругата на наследодателя Д Б Р на 27.05.1973г.
наследствената й ¼ ид. част е наследена от децата й Н. Н. Р., Н Н К и
низходящите на починалата й дъщеря Е Г – С. Г. и Д Г. Н. Н. Р. е станал
собственик на 16/48 ид. части от имотите, Н Н К на 16/48 ид. части, а С. Г. и Д
Г на общо 16/48 ид. части или по 8/48 ид. части всеки от тях.
Дъщерята на Н. Г Р. Н Н К е починала на 21.06.1980г. В представените
по делото удостоверения за наследници, като наследник на К е вписана Д Н С,
майка на ищцата Т. К.. Съгласно удостоверенията на наследници на
наследодателя и съпругата му, Д С е непълно осиновена. Видно от
представеното по делото Определение № 187 от 15.05.1954г. на Панагюрския
районен съд, Д Н С е рождена дъщеря на Н. Н. Р. /син на Н. Г Р./ и М Н Р която
е била осиновена на 15.05.1954г. от Н К К, съпруг на Н К. Към тази дата
правната уредба на осиновяването е регламентирана в ЗЛС чл. 75 – 83. След
като съгласно чл. 76 ЗЛС никой не може да бъде осиновен от няколко лица,
освен двама съпрузи, осиновяването от единия съпруг на създава отношения
на родствена връзка между осиновения и другия съпруг. Затова, за да се
легитимира Д С за наследник на Н Н К, трябва или да е осиновена от нея, или
Н К да е починал след съпругата си, която да наследи, а след смъртта му
наследството му от Н К да премина в патримониума на Д С.
По делото не се представиха доказателства за тези обстоятелства.
Липсва съдебен акт за осиновяване на Д С /Р/ от Н К, а в удостоверението за
наследници съпругът на К не е вписан като неин наследник, следователно е
починал преди нея.
Ето защо наследодателката на ищцата Т. К. Д Н С не е наследник на Н К,
а оттам и на Н. Г Р.. Съобразно това не се явява негов наследник и ищцата К..
Следователно след смъртта си на 21.06.1980г. Н Н К, при липса на
наследници от първи и втори ред – деца /или по право на заместване техните
низходящи/ и родители, е наследена от нейния брат Н. Н. Р. и по право на
заместване, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗН от децата на починалата й преди нея
сестра С. Г. и Д Г, които получават дела й от 16/48 ид. част от наследството на
Н. Г Р.. По този начин Н. Н. Р. придобива 48/96 ид. части или ½ от
възстановените на общия наследодател земеделски земи, а собственици на
останалите 48/96 ид. части или ½ ид. част са С. Д. Г. и Д Д Г. След смъртта на
наследницата по право на заместване на наследодателя - Д Д Г на 29.01.2004г.,
притежаваната от нея ¼ ид. част е наследена от дъщеря й С. Х. В..
След смъртта на Н. Н. Р. на 01.06.1998г. притежаваната от него ½ ид.
част от наследството на Н. Г Р. е наследена при равни дялове от децата му Г. Н.
В., С Н К. /починала на 25.11.2003г., наследена от З. К. К. и С. К. К./, Н Н. З.а
/починала на 13.11.1999г., наследена от Г. А. З., А. Г. З. и Н. Г. З./ и С. Н. Р..
Всеки е получил по 1/8 ид. част.
След смъртта на С Н К., а след това на и на съпруга й К С К. на
27.02.2012г., децата й З. К. и С. К. са получили по наследство по 1/16 ид. част,
4
а след смъртта на Н Н. З.а наследниците й - съпругът й Г. З. и синовете й А. Г.
З. и Н. Г. З. са получили по 1/24 ид. част от имотите.
Следователно след смъртта на Н. Н. Р., наследниците му са придобили
притежаваният от него дял от възстановените на баща му Н. Г Р. имоти при
квоти 6/48 ид. части за Г. Н. В., 3/48 за З. К. К., 3/48 ид. части за С. К. К., 2/48
ид. части за Г. А. З., 2/48 ид. части за А. Г. З., 2/48 ид. части за Н. Г. З. и 6/48 ид.
части за С. Н. Р..
Майката на ищцата К. не е наследник на биологичните си родители Н.
Н. Р. /син на Н. Г Р./ и съпругата му М Н. Р и не придобива дял от
възстановеното имущество на наследодателя.
Към 15.05.1954г. действащ е режимът на непълното осиновяване
съгласно чл. 81 от Закона за лицата и семейството /ЗЛС, в редакция съгласно
публикацията в Изв., бр. 15 от 1953 г. ДВ/, предвиждащ че осиновеният
запазва всичките си права и задължения спрямо семейството, към което
принадлежи по рождение.
С изменението на чл. 80 и 81 ЗЛС от 1961 г. /Изв., бр. 50 от 23.06.1961 г./,
е въведен режим на пълно осиновяване, при което осиновеният е приравнен
изцяло към родно дете в семейния кръг на осиновителя, като същевременно
правоотношенията между осиновения с низходящите му и роднините по
произход са прекратени. Този законов режим е приложен не само за бъдещите
осиновявания, извършвани след влизането в сила на изменението на закона, но
е отнесен задължително и към заварените осиновявания, които са
пренормирани от самия закон съобразно с установеното от него действие на
осиновяването. По силата на преходното правило към закона от 1961 г. това
автоматично превръщане на осиновяването, без оглед волята на лицата, се
отнася само до „заварените осиновявания”. „Заварени осиновявания” са тези,
които не са били прекратени от съда и по които и осиновителят, и осиновеният
са живи /в този смисъл решение № 19/16.01.1992 г. по гр. д. № 1134/1991 г. на
ВС, І-во г. о., решение № 690/25.03.1963 г. по гр. д. № 71/1963 г. на ВС, II-ро г.
о., решение № 1154/22.01.2009 г. по гр. д. № 4755/2007 г. и решение №
481/06.12.2012 г. по гр. д. № 1108/2011 г. двете на ВКС, І-во г. о., и др./.
С чл. 55 от Семейният кодекс от 1968 г., в сила от 22.05.1968 г. отново е
въведен режимът на непълното осиновяване. Съгласно чл. 105, ал. 1 от СК
1968 г. досежно заварените осиновявания се прилагат правилата на чл. 54 СК,
т. е. заварените осиновявания се считат като пълни осиновявания, при които
връзките между осиновения и роднините му по произход се прекратяват и се
заменят с нови такива между него и осиновителя. По изключение в чл. 105, ал.
2 СК /отм./ е създадена възможност осиновителят, осиновеният и родителите
на последния в едногодишен срок да поискат за заварени осиновявания да се
прилагат правилата на чл. 55 СК на непълното осиновяване, при което правата
и задълженията между осиновения и неговите низходящи и роднините им по
произход се запазват и съществуват едновременно с новосъздадените
отношения между осиновения и неговите низходящи, и осиновителя.
5
Възможността може да се упражни при условие, че заинтересуваните лица:
осиновителят, осиновеният и неговите рождени родители, са направили
искане пред съда, който е допуснал осиновяването, в законоустановения срок.
Следователно, за да е наследник на Н. Н. Р. ищцата Т. К. трябва да установи,
че към влизане в сила на изменението на ЗЛС през 1961г. осиновителят е
починал, в който случай осиновяването не би било заварено, следователно не е
преуредено с извършеното законодателно изменение или че ако
осиновяването е заварено към датата на влизане в сила на СК от 1968г. на
22.05.1968г., осиновителят, осиновената и родителите на осиновената са
поискали в едногодишен срок да се прилагат правилата на непълното
осиновяване. Доказателства в тази насока не са ангажирани. Следователно
съдът намира, че биологичната дъщеря на Н. Н. Р. Д Н С, която е осиновена
през 1954г. не се явява негов наследник, поради което не са наследници на Н.
Р. и нейните низходящи децата й Т. С. К. и Н С И, починал на 27.04.2023г.
Затова извършените от Т. К. и Н И откази от наследството на Д Н С са
праивноирелеванти и не следва да се обсъждат от съда.
По тези съображения, съдът намира, че съсобственост по наследяване на
възстановените на Н. Г Р. е възникнала между неговите низходящи,
наследници на починалите му деца - Г. Н. В., З. К. К., С. К. К., Г. А. З., А. Г. З.,
Н. Г. З., С. Н. Р., С. Д. Г. и С. Х. В., при квоти 6/48 ид. части за Г. Н. В., 3/48 за
З. К. К., 3/48 ид. части за С. К. К., 2/48 ид. части за Г. А. З., 2/48 ид. части за А.
Г. З., 2/48 ид. части за Н. Г. З., 6/48 ид. части за С. Н. Р., 12/48 ид. части за С. Д.
Г. и 12/48 ид. части за С. Х. В.. Единствено тези лице се явяват негови законни
наследници и между които следва да се допусне делба. Искът за делба следва
да се отхвърли по отношение на Т. С. К..
Не може да се приеме, че кръгът на наследниците или наследствените
дялове е променен със съставените разделителни протоколи, представени
пред съда от ответника С. Н. Р.. Същите не следва да се обсъждат понеже са
представени след първото заседание по допускане на делбата, което е
крайният момент, в който съделител може да възрази против участието в
делбата на друг съделител или да оспори наследствените му дялове. Не се
твърди и че представения документ е ново доказателство по смисъла на чл.
147, ал. 1, т. ГПК, за което съделителят не е могъл да узнае своевременно и с
което да се снабди. По тези съображения съдът намира, че не следва да го
обсъжда.
Освен това кръга на наследниците или наследствения дял на някой от
тях може да бъде променен чрез завещание, каквото представените
разделителни протоколи не са. Същите не са съставени във формата на
саморъчното завещание – не е посочена дата на съставянето, липсва подпис на
завещателя, а и липсва ясно и недвусмислено изразена волята завещателят да
се разпореди с цялото или с определено имущество за след смъртта си.
Съсобствеността върху заявените до делба имоти е възникнала по
силата на реституция по ЗСПЗЗ, при което внесените в ТКЗС или други,
6
образувани въз основа на тях организации се възстановява на лицето, което е
било техен собственик преди обобществяването, респ. на неговите
наследници Възстановяването е по административен ред, с влизане в сила на
решението на ОСЗ по местонахождението на имота, което има конститутивно
действие. Постановеното решение ползва всички наследници. Затова при
положение, че собственик на внесените в ТКЗС имоти е бил Н. Г Р., това че
заявлението за възстановяване на имотите е подадено от един от неговите
наследници, не го прави едноличен собственик на имотите. В случая видно от
приложените по делото Решение № 01 РЕП от 22.01.1999г. на Поземлена
комисия – Панагюрище и Решение № 1 ППО от 18.02.1999г. на Поземлена
комисия – Панагюрище имотите са възстановени на наследниците на Н. Г Р..
Решенията са влезли в сила и легитимират като собственици всички
наследници на реституирания собственик, а не само подателя на заявлението.
Макар при постановяването им Н. Г Р. да е починал, с решенията за
възстановяване на правото на собственост на притежаваните от него
земеделски имоти, в патримониума на наследниците възниква „новооткрито
наследство” по смисъла на чл.91а от ЗН. Фикцията „новооткрито наследство”
е свързана с наследяване на имущество, което не било в патримониума на
наследодателя към момента на смъртта му, т. е. към вече откритото
наследство се прибавят и тези имоти, които поради одържавяването им не са
били в патримониума на наследодателя. Възстановената собственост се
обособява в отделен обект за наследяване, за който се прилагат специално
създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на
наследството, а оттам и кръгът на наследниците. Затова неоснователни са
възраженията на ответника С. Р., че собственик на имотите по силата на
решенията за реституция е станал единствено неговия баща и че по
отношение на наследниците на останалите деца на Н. Г Р. искът за делба
следва да се отхвърли.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд-
Панагюрище
РЕШИ:
ДОПУСКА до делба, на осн. чл. 69, ал. 1 ЗН, във вр. чл. 34, ал. 1 ЗС,
следните недвижими имоти: 1./ поземлен имот с идентификатор ***** *** *
по КККР на с. Попинци, общ. Панагюрище, одобрени със Заповед 18-
690/03.10.2019г. на ИД на АГКК, с адрес с. Попинци, местност „Петелово“ с
площ от 17000 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване: нива, категория на земята 8-ма, при граници и
съседи имоти с идентификатори ***** *** *, ***** *** *, ***** *** *, *****
*** *24, ***** *** *, ***** *** * и 2./ поземлен имот с идентификатор *****
*** * по КККР на с. Попинци, общ. Панагюрище, одобрени със Заповед РД-
18-690/03.10.2019г. на ИД на АГКК, с адрес на имота с. Попинци местност
7
„Ливадища“, с площ от 4 680 кв. м., трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория 8-ма, при съседи
поземлени имоти с идентификатори: ***** *** *, ***** *** *, ***** *** *,
***** *** * между Г. Н. В., ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. „****“ №
14, С. Н. Р. ЕГН: ********** от гр. Пловдив, ул. „*****“ № 19А, З. К. К., ЕГН:
********** от гр. Пазарджик, ул. „********“ № 40, С. К. К., ЕГН: **********
от гр. Пазарджик, ул. „********“ № 40, Г. А. З., ЕГН: ********** от гр.
Пазарджик, ул. „****“ № 60, А. Г. З., ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул.
„******“ № 41Б, ет- 6, ап. 53 и Н. Г. З., ЕГН: ********** от гр. София, ул.
„*****“ № 2А, ет. 5, ап. 17, С. Д. Г., ЕГН: ********** от с. Бъта, ул. „****“ №
10 и С. Х. В., ЕГН: ********** от с. Белозем, ул. „***“ № 23, обл. Пловдив,
при квоти 6/48 ид. части за Г. Н. В., 3/48 за З. К. К., 3/48 ид. части за С. К. К.,
2/48 ид. части за Г. А. З., 2/48 ид. части за А. Г. З., 2/48 ид. части за Н. Г. З., 6/48
ид. части за С. Н. Р., 12/48 ид. части за С. Д. Г. и 12/48 ид. части за С. Х. В.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на Т. С. К., ЕГН: **********
от гр. Пазарджик, ул. „****“ № 15.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
8