Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велико Търново, 20.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на двадесети юли две хиляди и двадесета
година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Албена
Шишманова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 430 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че
е собственик на л.а. „***”, с рег. № ***, с рама *** и че на 15.01.2018 г. е сключил с
ответника предварителен договор за продажбата му. Ищецът сочи, че уговорената
между тях продажна цена била в размер на 6900 евро, от която при подписване на
договора били платени в брой 3500 евро, а остатъка следвало да се изплати от
ответника в срок до 24.01.2018. Ищецът твърди, че след сключване на
предварителния договор е предал владението на автомобила на ответника, който
продължава да си служи с вещта и понастоящем. Посочва, че на падежа и към
момента ответникът не изплатил остатъка от договорената цена и че многократно
го е канил да уредят взаимоотношенията си. Ищецът заявява, че на 19.03.2019г. е
развалил предварителния договор за покупко-продажба, поради отказа на ответника
да изпълни задължението си. Предвид на изложеното иска от съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че е собственик на л.а. ***, с рег. № ***
и да го осъди да му предаде владението върху него. Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в
едномесечния срок по чл. 131 ГПК. В съдебно заседание се явява лично и с
пълномощник, като признава изцяло предявения иск.
С оглед на направеното признание, на основание чл. 237
ал. 1 ГПК, пълномощникът на ищеца е поискал постановяване на решение при
признание на иска, поради което съдът е прекратил съдебното дирене по делото и
е посочил ще се произнесе с решение съобразно признанието.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че са
налице процесуалните предпоставки, визирани в чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска срещу ответника. Налице е ясно и недвусмислено
признание на иска, направено от ответника в проведеното по делото първо съдебно
заседание, което съгласно закона е неоттегляемо /чл. 237 ал. 4 ГПК/.
Предявеният иск, с оглед на представените
доказателства, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато
право, с което страната не може да се разпорежда, поради което следва да се
постанови решение при признание на иска. Предявената претенция следва да се
уважи изцяло, без съда да мотивира решението си по същество, в съответствие с
чл. 237 ал. 2 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че от представените
писмени доказателства и от съвпадащите твърдения на страните безспорно се
установява, че ищецът е собственик на л.а. „***” с рег. № *** /свидетелство за
регистрация част I № *********/ и че на
15.01.2018г. е сключил с ответника предварителен договор за продажбата му срещу
сумата от 6900 евро. Не е спорно, че на основание този договор ищецът е предал
на ответника владението върху автомобила и че същият се държи от него и
понастоящем. Не е спорно и че ответникът не е платил на падежа /22.01.2018г./,
а и към завеждане на иска, остатъка от продажната цена /3400 евро/, както и че
предварителният договор не е обявен за окончателен, нито е сключен такъв в
изискуемата от закона форма с нотариална заверка на подписите /чл. 144 ал. 2 ЗДвП/. От тези факти следва, че ищецът е собственик на процесния автомобил, тъй
като предварителният договор има само облигационно действие и не прехвърля
правото на собственост. Безспорно е, че вещата се държи от ответника и че за
него към датата на приключване на съдебното дирене не е налице основание за
това, тъй като предварителния договор е развален от ищеца, поради
неизпълнението на задължението на купувача да плати остатъка от продажната
цена. В случая предварителния договор следва да се счита за развален с исковата
молба, тъй като в нея се съдържа волеизявление на ищеца за това и се претендират
последиците от развалянето. С получаване на препис от исковата молба ответникът
следва да се счита за уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на
договора. Предварителният договор е развален едва с исковата молба, тъй като
съгласно чл. 87 ал. 1 изр. посл. ЗЗД волята на изправната страна за разваляне
следва да е изразена писмено, когато договора е сключен в писмена форма. В
случая предварителния договор от 15.01.2018г. е писмен, поради което устното
уведомяване на неизправната страна за развалянето му, в каквато насока са
твърденията на ищеца, без значение колко пъти е сторено това, не е валидно и не
може да произведе действие. Предвид на изложеното са налице всички предпоставки
за уважаване на предявения ревандикационен иск, като съгласно задължителната
тълкувателна практика на ВКС - т. 2А от ТР № 4/14.03.2016г. по тълк. дело №
4/2014г. на ОСГК при предявен осъдителен иск по чл. 108 ЗС съдът дължи
произнасяне с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на
собственост към патримониума на ищеца.
Въпреки този изход на делото, по аргумент от чл. 78
ал. 2 ГПК, ищецът няма право на разноски в производството. Ответникът е признал
иска, а по гореизложените съображения следва, че не е станал причина за
завеждане на делото за ревандикация, тъй като до момента на разваляне на
предварителния договор за него е било налице основание по смисъла на чл. 108 ЗС
да осъществява фактическата власт върху автомобила. Същият му е предаден именно
на основание този договор и е без значение, че е неизправна страна по него,
доколкото не е платил цялата цена. Едва с получаване на препис от исковата
молба ответникът е уведомен за волята на ищеца за разваляне на договора. Последният
не твърди и не ангажира доказателства да е отправил преди завеждане на делото
писмено предупреждение до купувача, че разваля предварителния договор поради неизпълнението
на задължението му да плати остатъка от цената. По аргумент от чл. 87 ал. 1
изр. посл. ЗЗД, ако изправната страна по писмен договор изрази устно волята си за
развалянето му, то не е налице надлежното упражняване на това потестативно
правно. След като в случая едва с исковата молба е развален процесния
предварителен договор, безспорно ответникът не е станал причина за предявяване
на иска по чл. 108 ЗС. Обстоятелството, че ответникът е неизправна страна по
договора и не е платил цялата цена би имало значение за отговорността му за
разноски, ако предмет на делото е иск за реално изпълнение или за обезщетение
за неизпълнение по чл. 79 ал. 1 ЗЗД. Мотивиран от изложеното съдът намира, че
следа да остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски в
производството.
Водим от горното и на основание чл. 237
ал. 1 ГПК, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.И.С., ЕГН: **********
***, че А.А.И., ЕГН: ********** *** е собственик на лек автомобил „***” с рег.
№ ***, с рама № ***, с двигател № ***, с цвят – светлокафяв металик, като ОСЪЖДА В.И.С.,
ЕГН: ********** да предаде на А.А.И., ЕГН: ********** владението върху гореописания
автомобил, на основание чл. 108 ЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.А.И., ЕГН: **********
*** за осъждане на В.И.С., ЕГН: ********** *** да му заплати сторените в
производството разноски в размер на 1492, 50 лв.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския
окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: