Р Е Ш Е Н И Е
№ 260139/19.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично
заседание на седми април двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА
СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 37 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т.С.П., Д.Д.П. и Ч.Д.П.
против Решение № 260007/ 11.09.2020 г. по гр. д. № 275/2019 г. на Районен съд –
Харманли, с което е отхвърлен предявения против В.И.С. иск с правно основание
чл. 108 ЗС по отношение на следния недвижим имот: 17. 8 кв. м., представляващи
част от съсобствения на ищците имот, представляващ магазин за кафе със
застроена площ от 68. 8 кв. м., находящ се в едноетажното тяло на хотелски
комплекс ***, построен в УПИ III – 103 в кв.
159А по плана на гр.***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77181.11.8.3.12 по кадастралната карта на гр.***, както и
предявените искове по чл. 59 ЗЗД за сумата от 6000 лв., представляваща
обезщетение за времето от 15.08.2013 г. – 15.08.2018 г., през което ищците са
били лишени от възможността да ползват процесните 17. 8 кв. м., и за сумата от
650 лв., представляваща наемна цена за времето от 15.08.2018 г. до 15.03.2019
г. за ползване на процесния имот.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на
обжалваното решение, като се излагат доводи, че ответникът не придобил по
давност процесните 17. 8 кв., тъй като не е демонстрирал по отношение на ищците
намерението си да придобие собствеността на процесната част. Жалбоподателите
желаят да се отмени решението, вместо което се постанови ново, с което предявените
искове се уважат изцяло.
Въззивникът В.И.С. чрез пълномощника си оспорва
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по отделно, констатира следното от фактическа и правна страна:
Т.С.П., Д.Д.П. и Ч.Д.П. са предявили против В.И.С. иск
за собственост на 17. 8 кв. м., за които твърдят, че са част от придобития чрез
покупко – продажба от наследодателя им Д. Ч.П. имот с идентификатор
77181.11.8.3.12 по действащата кадастрална карта на гр.*** с площ от 68. 8 кв.
м., които към настоящия момент са присъединени чрез изграждане на преградна
стена към съдения имот с идентификатор №
77181.11.8.3.13, собственост на ответника.
Ведно с иска по чл. 108 ЗС ищците са предявили против В.И.С.
иск по чл. 59 ЗЗД общо за сумата от 6650 лв., представляваща обезщетение за
времето, през което са лишени от ползването на процесните 17. 8 кв. м. Тук
следва да се отбележи, че ищците неправилно са предявили претенцията си с два
отделни петитума, по който начин е разгледана и от районния съд, тъй като се
касае за едно вземане, произтичащо от едно и също основание – неправомерно
ползване на процесния имот за времето от 15.08.2013 г. до 15.03.2019 г.
Ищците претендират собствеността върху процесните 17.
8 кв. м. въз основа на извършена с НА № 195, т. IX, д. № 1308/ 2005 г. на Нотариус № 149 – М. Д. покупко
- продажба, с която ответникът В.И.С. е продал на наследодателя на ищците Д. Ч.П.
следния недвижим имот: магазин за кафе със застроена площ от 68. 8 кв. м.,
находящ се в едноетажното тяло на хотелски комплекс ***, построен в УПИ III – 103 в кв. 159А по регулационния план на гр.***.
Съгласно Схема № ***30.08.2018 г. към настоящия момент
описания по – горе имот се индивидуализира като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77181.11.8.3.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.*** с площ от 68. 80 кв. м., предназначение - за търговска дейност.
По делото не е
спорно, че имот с идентификатор 77181.11.8.3.12 е изграден вследствие на
извършено преустройство на първия етаж на хотел *** в гр.*** в 16 магазина за промишлени стоки и банков
офис.
Видно от заключението на вещото лице Н.Д. по
назначената съдебно – техническа експертиза е налице несъответствие между
действителните очертания и площ на имот 77181.11.8.3.12 с тези по архитектурния
план. Според графическото очертание на имота в архитектурния план прехвърленият
на наследодателя на ищците магазин е с площ от 68. 80 кв. м., докато фактически
оградената на място площ е 57. 8 кв. м. Останалата част от магазина от 11 кв.
м. е присъединена към съседния обект на ответника с идентификатор
77181.11.8.3.12 чрез изграждане на тухлена стена между тях по продължението на
входа на имота на ищците.
При тези данни по делото съдът намира предявеният
ревандикационен иск за неоснователен макар и не по изложените от районния съд
съображения за изтекла в полза на ответника придобивна давност.
Първият и основен въпрос, който следва да се обсъди, е
за границите на обектите на собственост в случай на несъответствие между
фактически изграденото и одобрения архитектурен проект. По силата на чл. 202,
ал. 1 ЗУТ, при преустройство на сграда чрез обособяване на реално определени
части от нея, то следва да се извърши въз основа на одобрен инвестиционен
проект. Целта на посоченото изискване е новообразуваните обекти да съответстват
на техническите правила и норми. С фактическото изпълнение на преустройството
съобразно одобрения инвестиционен проект възникват отделни обекти на
собственост, които могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки.
Възможно е, обаче, фактически изграденото да се
отклонява от предписанията на инвестиционния проект. В този случай, за да придобият
статут на самостоятелни обекти на собственост, е необходимо новоизградените
обекти да отговарят на нормативните изисквания, независимо от допуснатото
несъответствие с инвестиционния проект. В този смисъл е ТР № 3 от 28.06.2017 г.
по т. д. № 3/ 2014 г. на ОСГК, в което е посочено, че ако предмет на
прехвърляне е реално определена част от недвижим имот (сграда, жилище или други
обекти), договорът има предмет, ако страните са постигнали съгласие коя част се прехвърля и ако е възможно
обособяването на отделните части като самостоятелен обект съгласно изискванията
на действащия устройствен закон.
В настоящия случай към момента на продажбата на имота на
ищците през месец октомври 2005 г. фактическото преустройство на първия етаж на
хотел *** е било извършено, в който смисъл са показанията на св. А.М., според
когото наследодателят на ищците е бил запознат с промяната в очертанията и
площта на магазина. Посочената промяна се изразява в изграждане на преградна
стена между обектите на страните по продължението на входа на обекта на ищците,
при което част от 11 кв. м. от него в нарушение на архитектурния проект е
включена в съседния обект на ответника. Независимо от извършеното в отклонение
на архитектурния проект преустройство новоизграденият обект на ищците отговаря на действащите към този момент технически
правила и изисквания за изграждане и експлоатация на обекти за търговия с храни
по Наредба № 7 от 8.04.2002 г. за хигиенните изисквания към
предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, и към условията за
производство и търговия с качествени и безопасни храни (отм.) и Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони и в този смисъл е придобил статут на самостоятелен обект на
собственост. С фактическото реализиране на преустройството спорната част от 11
кв. м. е станала част от обекта на ответника, поради което тя никога не е била
притежание на наследодателя на ищците. За прехвърлената му по – малка площ от
посоченото в нотариалния акт той, респективно неговите наследници, са могли да
развалят продажбата на основание чл. 210, ал. 2 вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, от която
възможност не са се възползвали.
По изложените съображения съдът намира
предявения иск по чл. 108 ЗС по отношение на спорната част от 11 кв. м. за
неоснователен, поради което обжалваното решение, с което същият е отхвърлен,
следва да се потвърди. Решението следва да се потвърди и в частта, в която е
отхвърлен предявения иск по чл. 59 ЗЗД, уважаването на който е обусловено от
основателността на иска за собственост.
С оглед изхода на спора въззивниците следва да заплатят
на въззиваемия В.И.С. направените пред въззивната инстанция разноски за адвокат
в размер на 930 лв. или по 310 лв. всеки един от тях.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260007/ 11.09.2020 г. по гр. д. № 275/2019
г. на Районен съд – Харманли.
ОСЪЖДА Т.С.П., Д.Д.П. и Ч.Д.П. всеки един от тях да заплати
на В.И.С. разноски в размер на 310 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.