РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 321
гр. Пловдив, 15 февруари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на тринадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2038 по описа
за 2020 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова молба, предявена от И.Б.П., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.09.2018 г. до окончателното й изплащане, за претърпени от
него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, битови неудобства, неравно третиране и принуда да търпи и върши неща, противни на волята за периода от 25.08.2017 г. до 05.09.2018
г., в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода в Затвора гр. Пловдив, а именно липса на достатъчно жилищна
площ в спалните помещения (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), една тоалетна на 6 човека, ползване на баня два пъти в седмицата на един
отряд, в спалните помещения било задушно, нямало ефективно отопление и имало
дървеници, хлебарки и гризачи, с което му било накърнено човешкото достойнство
и се почувствал изключително зле психически и физически.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявените искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За фактите:
5. От данните по делото (справка
от Началника на Затвора Пловдив представена с писмо рег. № 5159 от 28.09.2020
г. – лист 39) се установява, че И.Б.П. е
изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив в периода от
18.10.2017 г. до 11.09.2018 г.
6. От Затвора - Пловдив са
представи становище от 23.09.2020 г. (към рег. № 8155/18.09.2020
г. – л. 42), становища рег. № 10461 от 30.11.2020 г. (л. 77) и становище от 30.11.2020 г. (към рег. № 10461/30.11.2020 г. – л. 74), от които се установява, че:
6.1. При постъпването си в Затвора – Пловдив на 18.10.2017 г., И.Б.П. е настанен в Приемно отделение
помещение РЦ до 24.11.2017 г. с площ от 27,04 кв.м., с два прозореца - с размери 0,49 x 1,2 м. и 1 х 1,2 м. В това помещение има
санитарен възел с размери 2,66 кв.м., с един прозорец - с размери 0,34 x 1,2 м.
В приемно отделение помещение РЦ са били настанени, както следва: на 18.10.2017
г. - З (трима) лишени от свобода; на 19.10.2017 г. до 20.10.2017 г. - 4 (четирима)
лишени от свобода; на 21.10.2017 г. до 23.10.2017 г. са били настанени 7 (седем)
лишени от свобода; на 24.10.2017 г. до 23.11.2017 г. 8 (осем) лишени от
свобода.
6.2. На 24.11.2017 г. лишеният от свобода И.П. е настанен на пост V, ст. № 50 с площ 28,70
кв.м. (без площта на санитарния възел), има два прозореца с
размери 0,95 x 1,17 м. и 0,48 x1,17 м. Квадратурата на санитарния възел е 1,48
кв.м. с един прозорец с размери 0,27 x 1,17 м. В представените по делото
справки не е посочено изрично до коя дата П. е бил настанен в посочената стая,
но доколкото в становище от 23.09.2020 г. (към рег. № 8155/18.09.2020 г. – л.
42) е посочено, че същият е настанен на пост VI, ст. № 6 въз основа на
Заповед № 1836 от 24.11.2017 г., съдът приема, че П. е пребивавал на пост V,
ст. № 50 само до 25.11.2017 г. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че
от 25.11.2017 г. броят на настанените лишени от свобода в ст. № 6 се увеличават
с 1 човек (видно от предоставените данни от Затвора – Пловдив,
л. 74).
В периода
24.11.2017 г. – 25.11.2017 г. на пост V, ст. № 50 са били настанени 5 лишени от
свобода.
6.3. В периода 25.11.2017 г. – 10.09.2018 г. включително, П. е настанен на пост VI, ст. №
6, с площ 28,28 кв.м. (без площта на санитарния възел). Въпросната стая има два прозореца –
с размери 0,45 x 1,10 м. и 0,50 x 1,10 м. Квадратурата на санитарния възел е
2,48 кв.м. през деня се осветява от прозорец с размери 0,31 х 1,10 м. В помещението са били настанени:
- От 25.11.2017 г.
до 07.12.2017 г. - 7 (седем) лишени от свобода;
- От 08.12.2017 г.
до 14.01.2018 г. - 6 (шест) лишени от свобода;
- От 15.01.2018
г. до 26.03.2018 г. – 7 (седем) лишени от свобода;
- От 27.03.2018
г. до 10.05.2018 г. – 6 (шест) лишени от свобода;
- От 01.05.2018
г. до 20.05.2018 г. – 5 (пет) лишени от свобода;
- От 21.05.2018
г. до 24.05.2018 г. – 6 (шест) лишени от свобода;
- От 25.05.2018
г. до 06.06.2018 г. – 7 (седем) лишени от свобода;
- От 07.06.2018
г. до 14.06.2018 г. – 6 (шест)лишени от свобода;
- От 15.06.2018
г. до 25.06.2018 г. – 7 (седем) лишени от свобода;
- От 26.06.2018
г. – 6 (шест) лишени от свобода;
- От 13.07.2018
г. до 16.07.2018 г. – 5 (пет) лишени от свобода;
- От 17.07.2018
г. до 30.07.2018 г. – 6 (шест) лишени от свобода;
- От 31.07.2018
г. до 05.08.2017 г. - 7 (седем) лишени от свобода;
- От 06.08.2018
г. до 30.09.2018 г. – 6 (шест) лишени от свобода;
- От 31.08.2018
г. до 03.09.2018 г. – 5 (пет) лишени от свобода;
- От 04.09.2018
г. до 10.09.2018 г. - 4 (четири) лишени от свобода;
- От 11.09.2018
г. – 5 (пет) лишени от свобода.
6.4. Във всички спални помещения има течаща вода и санитарен възел. Размерите на
леглата са 90 x 180 см. Разположението на леглата е в зависимост от броят им в
съответното помещение. За указания период в стая № 6 на пост VI не са били
настанявани повече от седем души, което е в капацитета на стаята и не е имало
двойни легла (т.н. двойни вишки). Шкафовете са с размери 45x50 см. На двама лишени от свобода е осигурен един двоен шкаф, като всеки има
достъп само до неговата част.
През процесния
период 18.10.2017 г. до 11.09.2018 г. отоплението в Затвора – Пловдив е
осъществявано с радиатори свързани с централно парно отопление.
6.5. Лишеният от свобода И.Б.П. е имал право на свиждане два пъти месечно по
установен график, като в случая за пост VI свижданията с близките се провеждат
всяка втора и четвърта неделя от месеца. Месечно, по време на свиждане е имал
възможност да получава по една хранителна пратка. В затвор Пловдив има
изградена затворническа лавка, лишените от свобода могат да пазаруват.
Месечно И.Б.П. е
имал възможност да изразходва не повече от една минимална работна заплата,
събрана съвкупно от заработката му като работник кухня, както и средства
изпратени по банков път или чрез пощенски запис от близките. Ежедневно на И.Б.П.
и останалите лишени от свобода е осигуряван престой на открито не по-малко от
един час. На пост VI, както и на останалите постове има спортна зала, където П.
е имал възможност в свободното си време да бъде физически активен.
6.6. През процесния
период в помещенията, които е обитавал ищеца е извършена девет пъти дезинсекция
и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи, извършени от „ДД1“ ООД гр.
София, което има сключен договор с ГДИН за всички поделения на територията на
страната. В тази връзка са представи девет Протокола за извършени услуги от
14.11.2017 г., 21.11.2017 г., 24.01.2018 г., 17.03.2018 г., 14.05.2018 г.,
24.07.2018 г., 01.08.2018 г., 17.09.2018 г. и 17.11.2020 г. (последните два извън процесния период), в които са описани размера на
третираната площ (във всички протоколи тази площ е 2200 кв. м., с
изключение на протокола от 17.03.2018 г., който е за 400 кв.м.), препаратът, с
който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на
лицето извършил описаните в протокола дейности и имената на лицето приемащо протокола.
6.7. В Затвора гр. Пловдив разполагат с постелен инвентар и
спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла, възглавници, достатъчни за да бъдат
обезпечени всички лишени свобода в корпуса и в двете ЗО. Всеки лишен от свобода
при постъпването си получава спално бельо и постелен инвентар, за което се води
отчетност. Грижата за чистотата на спалното бельо се полага на
лишените от свобода като в утвърден график от Началника на Затвора, два пъти
седмично - в понеделник и четвъртък, всеки от тях има право да занесе
спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване
на бельото, по преценка на лишения от свобода, същият има право бельото му да бъде
заменено, като за целта трябва да подаде молба до Началника на затвора.
Няма данни лишеният от свобода И.Б.П. да е подавал
молба с искане за получаване на допълнителен постелен инвентар или изпиране на
зачисления му, които да са с отрицателен отговор.
7. По делото като свидетел е разпитан лишеният от свобода М.И.С.. Същият заявява, че с И.П. първо били заедно около месец
и половина в ареста, а след това и в Затвора Пловдив към края на 2017 г.
– септември, октомври. Присъдата на св. С. била три
месеца. Той бил настанен в пета стая, а И. доколкото си спомня бил в шеста
стая. Ходил е в килията на И.. Там били около шест, седем, осем човека, не си
спомня точно. Човек можело да се движи свободно в стая № 6, без да се блъска в
хора и мебели. Било пълно с дървеници в килиите и с малки мишки. В банята имало
топла вода, но тя била по график, два пъти в седмицата. Първите групи хващали топла
вода, а за последните групи нямало топла вода, а само студена защото бойлерът
не стигал. В килията можело да се чете спокойно, ако си по-близо до прозореца, но
в друга част на килията било трудно да се чете, можело да те заболят очите. Доколкото
си спомня И. в неговата килия бил до вратата. Прозорецът на килията се отварял.
Той бил малък, но ако не се отварял не можело да се диша. Другият прозорец бил
на тоалетната. Не знае колко легла имало точно в стая № 6. Празни легла в
килиите нямало, защото когато някой бил махнат от стаята се махало и леглото.
Шкафчета нямало към всяко легло. Свидетелят заявява, че ако не си купиш шкафче
от някой друг затворник нямаш шкафче. Когато килиите се пренаселели и имало
повече затворници слагали двойни легла. По негова преценка в стая № 5 и в стая
№ 6 било нормално да има пет - шест легла. Свидетелят е лежал и в двете стаи.
Не си спомня, когато И. бил в стая 6 дали имало двойни легла. Доколкото си
спомня в стая 6, когато И. лежал там, имало две маси, един стол, една
табуретка, но не е сигурен много. Шкафчета до всяко легло в стая 6 нямало, но
не помни колко шкафчета е имало в стаята. Санитарният възел бил вътре в килията
като отделно помещение с врата. Имали право през светлата част на денонощието
да се разхождат извън килиите, но старшините много, много не им давали и се
карали, но все пак можело да се разхождат извън килиите.
ІІІ. За правото:
8. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
9. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено
наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията
за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по
своето естество.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото
доказателства се установява, че П. не е пребивавал в Затвора - Пловдив през целия
исков период 25.08.2017 г. – 05.09.2018 г. Както вече бе казано, от данните
по делото се установява, че същият е изтърпявал наказание лишаване от свобода в
Затвора – Пловдив в периода от 18.10.2017 г. до 11.09.2018 г.
Само това е достатъчно да се приеме, че искът в частта му
за периода от 25.08.2017 г. до 17.10.2017 г. се явява неоснователен.
При това положение, възведените в обстоятелствената част
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода от П. ***, ще бъдат разгледани само в периода от 18.10.2017 г.
до 05.09.2018 г. включително.
10. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
11. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал П. при изтърпяване на
наложеното му наказание през процесния период Затвора гр. Пловдив, са разполагали
със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла
и шкафчета за лични вещи (последните по едно за двама лишени от свобода), като
е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, а
отоплението се е осъществявало посредством централно парно. Ползването на баня
се осъществява по утвърден график два пъти седмично (в тази насока са и
твърденията на ищеца), което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т.
3 от ЗИНЗС.
Не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а
именно П. да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв.
м. Конкретните данни в тази насока предоставени от Затвора Пловдив са описани
подробно в т. 6.1., 6.2., 6.3. от настоящото решение. От тези данни се
установява, че П. е бил настанен последователно в:
- Приемно отделение помещение РЦ с площ 27,04 кв.м.
от 18.10.2017 г. до 24.11.2017 г., като в периода от 18.10.2017 г. до
20.10.2017 г. включително в него са били настанени трима, съответно четирима
човека. При настанени 4 човека, жилищната площ на всеки лишен от свобода
възлиза на 6,76 кв.м., което очевидно надвишава минималната такава площ
по чл. 43, ал. 4 от закона.
Изключение от казаното прави периодът от 21.10.2017 г. до
23.11.2017 г. вкл. (общо 34 дни), който ще бъде обсъден самостоятелно,
доколкото през този период в Приемно отделение помещение РЦ са били настанени 7
човека до 23.10.2014 г. и 8 човека до 23.11.2017 г. включително;
- Спално помещение № 50, на пост V, с площ 28,70 кв.м.
от 24.11.2017 г. до 25.11.2017 г., в което са били настанени общо 5 човека,
т.е. на всеки лишен от свобода се падат 5,74 кв.м. жилищна площ в
съответствие с изискването на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС.
- Спално помещение № 6, на пост VI, с площ 28,28 кв.м. от 25.11.2017 г. до
края на исковия период 05.09.2018 г., в която през този период са били
настанени между 4 и 7 човека. При настанени 7 човека, жилищната площ на всеки лишен от
свобода възлиза на 4,04 кв.м., което отново е в съответствие с чл. 43,
ал. 4 от закона.
Непротиворечива в тази насока е изисканата от органите по
изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе справки
и становища (т. 6 от настоящото решение).
Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата
информация не се ангажираха от страна на ищеца.
Настоящият съдебен състав не приема за доказани и
твърдението на ищеца за претъпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и
гризачи в този период, доколкото от страна на ответника са ангажирани доказателства
за периодично извършени дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и
гризачи, извършени от „ДД1“ ООД гр. София, с което ГДИН има сключен договор за
всички поделения на територията на страната. В тази връзка, както вече бе
казано, са представи девет Протокола за извършени услуги от 14.11.2017 г.,
21.11.2017 г., 24.01.2018 г., 17.03.2018 г., 14.05.2018 г., 24.07.2018 г.,
01.08.2018 г., 17.09.2018 г. и 17.11.2020 г. (последните два
извън процесния период), в които са описани размерът на третираната площ (във всички протоколи тази площ е 2200 кв. м., с изключение на протокола от
17.03.2018 г., който е за 400 кв.м.), препаратът, с който е третирано и неговото количество,
срещу какви вредители, имената на лицето извършил описаните в протокола дейности
и имената на лицето приемащо протокола.
Този извод не се промяна от показанията на разпитания по
делото свидетел, доколкото последният първо е изтърпявал наказание лишаване от
свобода от три месеца, второ не може точно да посочи периода, за който свидетелства
(сочи края на 2017 г. – септември, октомври, но изрично заявява, че „не е много
сигурен“). Дори и да се приеме, че свидетелските показания касаят последните
три месеца от 2017 г. същите не могат да обосноват поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия по смисъл на чл. 3 от ЗИНЗС, тъй като от страна на
администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция и
дератизация, което изключва незаконосъобразното й бездействие. Освен изложеното
следва да се констатира, че за 2018 г. в тази насока (относно наличието на хлебарки, дървеници и гризачи) от страна на
ищеца не са ангажирани никакви доказателства. Напротив, ответникът каза се
представя пет Протокола за извършени услуги за дезинсекция и дератизация през
2018 г. - от 24.01.2018 г., 17.03.2018 г., 14.05.2018 г., 24.07.2018 г.,
01.08.2018 г.
При това положение и доколкото възведената в закона презумпция
в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но
не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които
подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени
до тук, в които П. е изтърпявало наказанието лишаване от свобода не могат да се
квалифицира като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат
да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително
отношение.
Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката
на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието
"изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или
наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото
страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v.
the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени
емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително
отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или
душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото
съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят
онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена
форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице
от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да
се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с
нечовешко или унизително отнасяне.
12. Установява се
обаче, че в период от 21.10.2017 г. до 23.11.2017 г. - общо 34 дни, през който
ищецът е пребивавал в Приемно отделение помещение РЦ в Затвора Пловдив, с площ
от 27,04 кв. м., са били настанени 7 лишени от свобода до 23.10.2014 г., т.е. на всеки от тях се е падала площ от 3,86 кв.м. и 8 човека до 23.11.2017 г. включително, т.е. по 3,38 кв.м. на всеки
лишен от свобода. Следователно през обсъждания период на П. не е била
осигурена жилищна площ от минимум 4 кв. м.
Този факт /на обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за
да се приеме, че в този период от време, администрацията е поставила
изтърпяващия наказание П. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС.
13. Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства (включително и обстоятелството, че жилищната площ, с която е разполагал
ищеца през този период макар и под 4 кв.м., все пак е близка до този минимум –
3,86 кв.м. и 3,38 кв.м.), периода на увреждането от 21.10.2017 г. до 23.11.2017 г. вкл. - общо 34
дни, характера и интензитета на
породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди
обезщетение по справедливост в размер на 150 лева, който най-точно и съответно
ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът до размер на 50
000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съответно, спрямо този размер на главния иск (150 лева), ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2018 г. до окончателното
й изплащане.
Според Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС
по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е
моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на
административните органи - от момента на преустановяването им.
С оглед приетото за установено до тук, в случая за датата
на преустановяване на незаконните действия следва да се приеме 24.11.2017 г.
Ето защо не съществува пречка лихвите да се присъдят така както са
претендирани.
ІV. За разноските:
14. С оглед изхода
на спора, на основание чл. 286, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС, на ответника не се дължи
присъждане на юрисконсултското възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на И.Б.П., с ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 150 лв.
за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 21.10.2017 г. до
23.11.2017 г. вкл., ведно със законовата лихва върху
тази сума, считано от 05.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на И.Б.П.,
с ЕГН **********,***, да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на
наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да
му заплати сумата – за разликата от 150 лв. до пълния заявен размер от 50 000 лв.,
за претърпени неимуществени вреди за периода от 25.08.2017 г. до 20.10.2017 г.
и от 24.11.2017 г. до 05.09.2018 г., както и обезщетение за забавено плащане в
размер на законоустановената лихва върху тази сума, считано от 05.09.2018 г.,
до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: