№ 159
гр. Пловдив, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20235001000135 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 299/3.11.2022 г. по т.д. № 1223/2021 г. на ОС-
С.З., изменено в частта му за разноските с определение № 30/12.01.2023 г. по
същото дело, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Б. А. Б. против
ЗАД“Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. иск над сумата 40 000 лв. до пълния предявен
размер от 120 000 лв., ведно със законната лихва от 18.03.2021 г.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и
страдания, стрес, страх и негативни емоции в резултат на претърпяното ПТП
на 5.07.2016 г., както и в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати
на ищцата Б. А. Б. сумата над 25 000 лв. до 40 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и страдания, стрес,
страх и негативни емоции в резултат на претърпяното от ищцата ПТП на
5.07.2016 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
18.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и в частта му за
разноските.
Обжалвано е и решение № 16/12.01.2023 г. по т.д. № 1223/2021 г. на ОС-
С.З., с което е допълнено решение № 299/3.11.2022 г., като е отхвърлен
1
предявеният от Б. А. Б. против ЗАД“Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. иск за
имуществени вреди в размер на 11 025,45 лв. в резултат на претърпяното от
нея ПТП на 5.07.2016 г., ведно със законната лихва от 5.07.2016 г.
Жалбоподателката Б. А. Б., ищца в производството пред окръжния съд,
моли да бъде отменено по изложените в подадената от нея на 16.11.2022 г.
въззивна жалба съображения решение № 299/3.11.2022 г. по т.д. № 1223/2021
г. на ОС-С.З., изменено в частта му за разноските с определение №
30/12.01.2023 г. по същото дело, в частта му, с която е отхвърлен предявеният
от нея против ЗАД“Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. иск над сумата 40 000 лв. до пълния
предявен размер от 120 000 лв., ведно със законната лихва от 18.03.2021 г.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и
страдания, стрес, страх и негативни емоции в резултат на претърпяното ПТП
на 5.07.2016 г., съответно, и в частта му за разноските, като бъде уважен
изцяло предявеният от нея иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди. По изложените от нея в подадената на 26.01.2023 г.
въззивна жалба съображения тя моли да бъде отменено изцяло решение №
16/12.01.2023 г. по т.д. № 1223/2021 г. на ОС-С.З., с което е допълнено
решение № 299/3.11.2022 г., като е отхвърлен предявеният от Б. А. Б. против
ЗАД“Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. иск за имуществени вреди в размер на 11 025,45
лв. в резултат на претърпяното от нея ПТП на 5.07.2016 г., ведно със
законната лихва от 5.07.2016 г., и да бъде уважен предявеният от нея иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Като ищца в
производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 2.07.2021 г.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,ал.1 от
КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.:Ж и З.“АД-гр.С. да й заплати сумата 120 000 лв.
като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за понесени
болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на
уврежданията, настъпили при и в резултат на ПТП на 5.07.2016 г. по вина на
водача А. С. А. при управлението от него на лек автомобил „А.Р. 156“, модел
„Т.с.“ с рег. №*********, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение
се претендира пряко от застрахователя от ищцата като увредено лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, и на сумата 11 025,45 лв. като обезщетение
за претърпени от нея имуществени вреди за платени от нея разходи за
2
лечението, настъпили също в резултат на посоченото ПТП, ведно със
законната лихва върху сумите от датата на увреждането 5.07.2016 г. до
окончателното им изплащане. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна
въззивната жалба, подадена от застрахователното дружество, по
съображенията, изложени в писмен отговор от 9.02.2023 г. Претендира се за
присъждане на разноски при условията на чл. 38,ал.2 от ЗА.
Жалбоподателят „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж и
З.“АД-гр.С., ответник в производството пред окръжния съд, моли да бъде
отменено като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба
от 14.12.2022 г., решение № 299/3.11.2022 г. по т.д. № 1223/2021 г. на ОС-С.З.,
изменено в частта му за разноските с определение № 30/12.01.2023 г. по
същото дело, в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на
ищцата Б. А. Б. сумата над 25 000 лв. до 40 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и страдания, стрес,
страх и негативни емоции в резултат на претърпяното от ищцата ПТП на
5.07.2016 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
18.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, съответно, и в частта му
за разноските, като искът бъде отхвърлен. Като ответник в производството
пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Моли да бъдат
отхвърлени като неоснователни въззивните жалби, подадени от ищцата Б. А.
Б., по съображения, изложени в отговор от 30.12.2022 г. и отговор от
24.02.2023 г. Претендира за присъждане на разноски.
Третото лице-помагач на ответното застрахователно дружество А. С. А.
не е взело становище по жалбите.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че на 5.07.2016 г. е настъпило ПТП с
участието на автомобил „А.Р. 156““, управляван от А. С. А., при което е
пострадала пътуващата като пътник в лек автомобил „М. 6“, управляван от
Б.А.Б., ищца Б. А. Б.. Не се спори понастоящем между страните с оглед
изложеното във въззивните жалби, че виновен за това ПТП водач е А. А.,
3
който е нарушил правилата за движение по пътищата и при настъпилото ПТП
са причинени телесните повреди на ищцата. Не се спори между страните, че
за водача А. А. е имало сключена застраховка за гражданска отговорност на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Понастоящем
няма спор и че от ищцата на 18.03.2021 г., преди подаването на исковата
молба е отправено до ответното застрахователно дружество искане за
изплащане на обезщетения за понесени от нея неимуществени и имуществени
вреди, представено в копие с исковата молба. Безспорно е, че преди датата на
подаването на исковата молба 2.07.2021 г. и в хода на производството пред
окръжния съд ответното застрахователно дружество не е изплатило на
ищцата обезщетение. С подадената от застрахователното дружество въззивна
жалба се представя документ за платена в полза на ищцата като обезщетение
сума в размер на 29 410,08 лв., от която 25 000 лв. като обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди и 4 410,08 лв. за законна лихва
върху сумата 25 000 лв., изчислена за периода от 18.03.2021 г. до 12.12.2022 г.
Твърдението на ищцата, заявено с исковата молба, е, че в резултат на
настъпилото по вина на водача А. А. ПТП са й причинени като пътник другия
лекия автомобил телесни увреждания, посочени в исковата молба, счупване
на долната челюст, избиване на фронтални горни зъби, разкъсване на венеца,
разкъсно-контузни рани на устните и на брадата, разкъсно-контузна рана на
дясното бедро, както и започнала да изпитва болки в лявото ухо и да не чува
добре с него. Твърди, че за възстановяването си е претърпяла 8 операции, от
които пет в отделение по лицево-челюстна хирургия, две в отделение по
ушно-носно-гърлени болести и една в клиника по АГ. Твърди, че вследствие
на ПТП и получените от нея сериозни телесни увреждания все още не може
да води нормалното и спокойно свое ежедневие. Твърди, че поради
фрактурата на долната челюст и избитите зъби храненето й е било затруднено
и изпитвала силна болка и дискомфорт в областта на устната кухина. Твърди,
че е трябвало да носи фиксиращо устройство, което й причинило инфекция и
възпалителна реакция и затова претърпяла поредна операция. Твърди, че е
изживяла силен стрес и безпокойство. Твърди, че след ПТП е успяла да
забременее, но поради лошия спомен за инцидента и притеснения преживяла
спонтанен аборт, като загубата на плода й причинила допълнително силни
болки и страдания. Твърди, че произшествието се отразило изключително
тежко и на психиката й, тъй като към датата на ПТП тя е била на 21 години и
4
преживяното я променило завинаги, съзнанието й продължава да е заето с
мисли за катастрофата, а преживените болки и страдания и престоят в
различни болнични отделения и извършените 8 операции силно я потиснали,
загубила желанието да се среща с приятели, тъй като заради липсата на зъби
външният й вид бил отблъскващ. Твърди, че е получила пълна глухота на
лявото ухо, която я затруднява в контакта й с хората. Твърди, че се чувствала
потисната и защото близките й трябвало да се грижат за нея. Твърди, че е
безработна и не може да си намери работа, защото работодателите не искат да
я наемат, тъй като не чува добре с лявото си ухо. Твърди, че поради
катастрофата не успяла да завърши навреме образованието си, получила
паметови проблеми, започнала да забравя. Твърди, че след произшествието се
променила, затворила се в себе си, загубила желание да общува с приятели,
изпитва страх да пътува с автомобил заради преживения ужас при
катастрофата, потисната е от съжалението на хората, загубила спокойния си
сън, стряска се заради случилото се, превърнала се в потиснат, демотивиран и
депресиран млад човек. Твърди, че вследствие на ПТП претърпяла и
имуществени вреди във формата на загуби, изразяващи се в платени от нея
средства за лечение (за лекарства, медицински услуги, дентални услуги,
лабораторни изследвания, зъбни снимки, потребителска такса, консумативи),
съответно изброени в исковата молба, на обща стойност 11 025,45 лв. Твърди,
че е заявила пред застрахователя на 18.03.2021 г. претенция за изплащане на
обезщетения за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв. и за
имуществени вреди в размер на 11 025,45 лв., но до датата на подаването на
исковата молба в съда 2.07.2022 г. такива не са й били изплатени. Затова
претендира да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да й
заплати сумата 120 000 лв. като обезщетение за търпените от нея
неимуществени вреди и сумата 11 025,45 лв. като обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумите от датата на увреждането 5.07.2016 г.
С подадения на 17.08.2021 г. отговор на исковата молба ответното
застрахователно дружество оспорва изцяло исковете. Твърди, че размерът на
претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
необосновано прекомерно завишен. Твърди, че описаните в исковата молба
телесни наранявания не са причинно-слествена връзка с процесното ПТП.
Твърди, че изпадането на зъбите на ищцата е в резултат и на предхождащите
5
заболявания при нея от преди ПТП пародонтит и остеомиелит на челюстите.
Твърди, че след ПТП ищцата не е спазвала предписания тоалет на устната
кухина и вследствие на това е получила инфекция и възпалителна реакция.
Твърди, че ищцата е имала проблеми със слуха от преди ПТП, както и че
няма аргументи в полза на медико-биологичния признак „трайно отслабване
на слуха“, а също че ищцата има намален слух на дясното ухо при положение,
че няма описана травма на дясното ухо. Твърди, че след извършената
операция на 29.07.2016 г. слухът на ищцата е подобрен. Твърди, че
представените документи за разходи за лечението на ищцата не са в
причинно-следствена връзка с получените травми при ПТП, като от
представените фискални бонове не става ясно какви медикаменти са закупени
и какви услуги са извършени и липсват рецепти за закупуване на лекарства по
представените фискални бонове. Твърди, че вредите са в настъпили в пряка
причинно-следствена връзка с поведението на пострадалата ищца. Твърди, че
тя е пътувала без поставен предпазен колан и затова е налице съпричиняване
по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД, тъй като при поставен обезопасителен колан
за нея е нямало да настъпят процесните увреждания., както и твърди, че
ищцата е спомогнала за собственото си увреждане, респективно, за
увеличаване размера на вредата, поради което обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде намалено значително. Твърди, че по време на ПТП
ищцата не е била бременна, както и че лошият спомен за ПТП не може да
предизвика спонтанен аборт. Възразява срещу искането лихва да бъде
присъждана върху обезщетенията, както и относно посочената от ищцата
начална дата 5.07.2016 г.
С подадената на 21.09.2021 г. допълнителна искова молба ищцата
заявява, че претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди не е с прекомерно висок размер и че е налице причинно-следствена
връзка между телесните наранявания и процесното ПТП. Оспорва като
неоснователни, неверни твърденията на ответника за наличие на пародонтит и
че проблемите със слуха били възникнали отпреди настъпването на ПТП.
Оспорва възражението за съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат
поради непоставяне на предпазен колан, като твърди, че и с поставен
предпазен колан вредите биха били същите, особено тези в областта на
главата, която не може да бъде фиксирана с предпазен колан и която може да
се удари в различни твърди части на купето и при поставен предпазен колан.
6
Оспорва и възражението на ответника за липса на причинна връзка между
ПТП и спонтанният аборт на ищцата.
С подадения на 25.10.2021 г. отговор на допълнителната искова молба
ответникът поддържа заявените от него твърдения, оспорвания и възражения.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице
основанията за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно
дружество. При определяне на размера на обезщетението, дължимо на ищцата
за причинените й неимуществени вреди, съдът отчита, че ищцата е получила
трайна загуба на слуха, счупване на долната челюст, избиване на фронтални
горни зъби, разкъсно-контузни рани на устните, брадата и на дясното бедро
или две средни и две леки телесни повреди, всяка временно опасна за живота,
налице са множество травми, общият възстановителен период е бил в
рамките на минимум 12 месеца, придружен с хирургични интервенции,
продължителни рехабилитационни и медикаментозни лечения. Съдът приема
въз основа на заключението на СМЕ, че спонтанният аборт на ищцата от
28.01.2017 г. няма причинно-следствена връзка с претърпяното на 5.07.2016 г.
ПТП. Съдът отчита настъпилата при ищцата остра стресова реакция, която е
довела до негативна промяна в психо-емоционалното й състояние. Съдът
отчита възрастта на ищцата и приема, че уврежданията са променили в
негативна насока живота на ищцата, затрудняват професионалната и личната
й реализация, възможността й за контакт с околните – личен, професионален
и социален. Съдът преценява, че дължимото обезщетение за неимуществените
вреди е в размер на 80 000 лв. Съдът намира за неоснователен иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, защото от представените
фискални бонове не може да се установи връзка между направените разходи
за лечение на ищцата и процесното ПТП, представени са касови бележки за
закупени лекарства без уточнение какви точно лекарства са закупени,
относно представената фактура за поставени зъбни импланти и протезиране с
мостова конструкция върху тях от д-р Р. не е възможно да се установи със
сигурност по какви причини липсват зъбите на ищцата– дали вследствие на
прекараната травма, дали поради кариес и усложненията му или поради
пародонтални увреждания. Съдът приема, че е основателно възражението на
ответника за съпричиняване от страна на ищцата поради непоставен
предпазен колан,чиято липса в случая има пряко отношение към настъпване
7
на лицево-челюстната травма, изключително голяма е вероятността
поставеният предпазен колан да предотврати тази травма, която е най-
тежката, поради което определя процент на съпричиняване от ищцата на
вредоносния резултат 50%, поради което присъжда обезщетението в размер
на 40 000 лв. Относно началната дата на дължимата лихва съдът приема, че тя
се дължи от датата на предявеното пред застрахователя от ищцата искане за
заплащане на обезщетения 18.03.2021 г.
С въззивната жалба, подадена на 16.11.2022 г., жалбоподателката З.М.
твърди, че решението № 229/3.11.2022 г. е неправилно в частта му, с която
предявеният от нея иск е отхвърлен за разликата над присъдената сума 40 000
лв. до претендираната такава 120 000 лв. за обезщетението за неимуществени
вреди, защото в нарушение на чл. 52 от ЗЗД неправилно е определил като
справедлив размер на обезщетението сумата 80 000 лв. и неправилно е приел
наличие на съпричиняване в размер на 50% на вредоносния резултат. Твърди,
че събраните по делото доказателства установяват търпените от ищцата
вреди, но съдът не е направил надлежни оценка и анализ. Твърди, че съдът не
е съобразил и съдебната практика по сходни случаи, конкретните
икономически условия, нивата на застрахователно покритие. Счита, че
направеният от съда извод за наличие на съпричиняване не почива на
доказателствата по делото, а на предположения, като ответникът не е доказал
факта, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан, като вещото лице
И. е посочило една вероятност, но не и сигурно избягване на настъпването на
получените увреди, като не е установено по делото и дали в ситуацията при
ПТП коланът би бил ефективен и за ищцата не биха настъпили причинените й
телесни увреждания. Счита, че не са налице основания за намаляване
отговорността на ответника, а, евентуално, че степента на принос на ищцата е
от порядъка на 5-10% и определянето на равен принос на ищцата и
застрахования водач противоречи на нормата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД.
С отговора на тази въззивна жалба, подаден от ответното
застрахователно дружество на 30.12.2021 г., се заявява, че са неоснователни
твърденията на жалбоподателката относно неотчитане от съда на вида и
степента на причинените на ищцата увреждания. Твърди, че приносът на
ищцата за настъпване на вредоносния резултат е по-голям от 50%.
С подадената на 26.01.2023 г. въззивна жалба жалбоподателката-ищца
8
твърди, че решение № 16/12.01.2023 г., с което е отхвърлен изцяло
предявеният от нея иск за присъждане на обезщетение на търпените
имуществени вреди, е неправилно, тъй като от приетите по делото СМЕ се
установява, че представените фактури за изграждане на счупени зъби и
поставяне на зъбни импланти са напълно целесъобразни за горната зъбна
редица и няма данни преди пътния инцидент ищцата да е страдала от
заболяване на венците, което да доведе до разклащане или загуба на зъби.
Заявява, че представените фискални бонове са за закупени лекарства,
посочени в епикризите и останалата медицинска документация на ищцата.
С подадения на 24.02.2023 г. от ответното дружество отговор на тази
въззивна жалба се възразява, че правилно окръжният съд е приел за
недоказана пряка причинна връзка между направените разходи за лечение на
ищцата и настъпилото ПТП, респективно, получените при него телесни
увреждания. Заявява, че ищцата не е доказала поради каква причина липсват
зъбите и какви точно медикаменти е закупила и поради каква причина.
С подадената от застрахователното дружество-жалбоподател на
14.12.2022 г. въззивна жалба се твърди, че решението от 3.11.2022 г. следва да
бъде отменено в частта му, с която е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди за размера над 25 000 лв. до 40 000 лв., като за тази
разлика претенцията се отхвърли, евентуално, да бъде намален размерът на
обезщетението, тъй като обезщетението е прекомерно, както и като бъде
съобразена значителната степен на съпричиняване от пострадалата на
вредоносния резултат. Твърди, че окръжният съд не е отчел обстоятелството,
че общото здравословно състояние на ищцата към момента на приключване
на делото е стабилно и няма последици от получените травми, които да се
намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Твърди, че е необоснован изводът на съда, че ищцата е претърпяла
вследствие на процесния пътен инцидент загуба на слуха, тъй като от
доказателствата по делото е установено, че тя е страдала от влошени слухови
възприятия отпреди датата на ПТП, като с оглед установения по делото от
САТЕ механизъм на ПТП осъществените движения на тялото на ищцата в
резултат на съприкосновението между двата автомобила са първоначално в
посока на дясно и е обективно невъзможно да настъпят увреждания по лявото
й ухо. Твърди, че съдът е определил завишен размер на обезщетението за
9
неимуществени вреди, тъй като е приел, че тя е претърпяла болки и
страдания, както и телесни увреждания вследствие на процесното ПТП, в
значително по-голяма степен, вид и интензитет от установените по делото.
Счита, че съдът неправилно е приел наличие на причинно-следствена връзка
между изпадането на зъбите на ищцата и процесното ПТП. Заявява, че съдът
не е взел под внимание събраните доказателства, включително и неприетото
заключение на д-р В. Р., което е от определящо значение и следва да служи
поне за сведение на съда, защото е изготвено от медицинския специалист,
който е лекувал ищцата и има преки възприятия за действителния зъбен
статус на ищцата, и неоснователно съдът е уважил искането на ищцата за
отвод на това вещо лице. Твърди, че окръжният съд е приел необосновано по-
ниска степен на принос на ищцата поради това, че е пътувала като пътник без
правилно поставен предпазен колан, а значението на предпазния колан за
причиняването на телесните увреждания на ищцата в случая обуславя степен
на неин принос от 70%. Заявява, че ако се приеме за правилен изводът на
окръжния съд, че ищцата е претърпяла избиване на фронтални горни зъби
като пряка и непосредствена последица от ПТП, то неоснователно съдът не е
уважил доказаното от ответника негово възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата поради неглижиране на собственото й здраве отпреди
датата на ПТП, като тя не е спазвала добра устна хигиена както преди, така и
след ПТП. Счита, че съдът е следвало да уважи на самостоятелно основание
двете отделни възражения за принос, като определи степен на принос от 20%
относно това, че пострадалата не се е грижила за устната си хигиена след
увреждането при ПТП, което пряко е обусловило пораждането на инфекция,
което е довело до удължаване както на възстановителния процес, така и на
обема, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и
страдания. Заявява и че липсата на провеждане на адекватно и своевременно
лечение на зъбите отпреди процесния пътен инцидент е рефлектирала пряко
върху по-лесното им изпадане при удара, а при провеждане преди ПТП от
ищцата на необходимите профилактика и лечение на зъбите й тя е нямало да
претърпи вредите в същия обем и интензитет, което съдът не е отчел. Твърди
и че обезщетението следва да бъде намалено поради съпричиняване на
вредите от пострадалата относно лицево-челюстната травма, изразяващо се в
грубо неглижиране на възстановителния процес, както и поради неспазване
на лекарските предписания. Заявява, че от медицинските документи
10
(епикризи) по делото е видно, че при всеки преглед на зъбите на ищцата след
ПТП са констатирани от съответния лекар данни, от които следва извод, че
ищцата има лоша устна хигиена. Счита, че значението на неспазването на
добра устна хигиена от ищцата в случая е огромно, защото е обусловило
удължаването на възстановителния процес при нея, поради което
обезщетението следва да бъде намалено със степен на принос от поне 15%.
Твърди, че окръжният съд само е посочил част от критериите, въз основа на
които следва да се определи размерът на обезщетението за неимуществени
вреди, но не е извършил надлежно преценка, както и не е отчел като критерии
стандарта на живот на пострадалата, средностатистическите показатели за
доходи в страната към момента на настъпване на увреждането, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
увреждането и лимитите на застрахователно покритие към 5.07.2016 г.,
поради което е определил прекомерно по своя размер застрахователно
обезщетение.
С подадения от ищцата на 9.02.2023 г. отговор на тази въззивна жалба
се възразява, че е неоснователно оплакването окръжният съд да не е
съобразил стабилното здравословно състояние на ищцата към момента на
приключване на делото, защото по делото са събрани доказателства (гласни и
експертизи), от които се установява, че състоянието на ищцата и към момента
на приключване на съдебното дирене не е стабилно. Заявява се, че у ищцата и
понастоящем е налице непреодолян дефицит, намиращ се в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, който се
изразява най-вече в трайната и пълна загуба на слуха на лявото й ухо, както и
намаляването на слуха й в дясното ухо. Посочва се, че от експертизите е
видно, че е налице разкъсване на тъпанчевата мембрана, получено в
процесното ПТП, и възпаление на лявото ухо, което е довело до това
увреждане на слуха. Посочва, че изясненият по делото механизъм на ПТП
включва преобръщане на колата по таван, с оглед на което травмите на
ищцата в областта на главата биха могли да настъпят по всяко време в
рамките на въртенето на автомобила. Заявява, че са неоснователни
оплакванията относно липса на причинно-следствена връзка между
травматичното увреждане на ищцата в областта на зъбите й и процесното
ПТП, основани на заключението на вещото лице В. Р., което обаче не е
прието като доказателство по делото, като вещото лице Р. очевидно било
11
заинтересовано от изхода на спора, тъй като е лекувало недостатъчно
успешно ищцата, независимо от платената му огромна сума по издадената от
него фактура №***/30.06.2017 г. за 10 250 лв. относно извършени
стоматологични услуги на ищцата. Оспорва възражението на жалбоподателя
за съпричиняване от страна на ищцата в размер на 70% заради непоставен
предпазен колан и на 20% заради неподдържана устна хигиена. Заявява, че
съпричиняване от страна на ищцата поради непоставен предпазен колан е
изцяло предполагаемо, доколкото не е доказано по несъмнен начин, както и
по делото няма категорични данни дали предпазният колан би спасил ищцата
от удар на главата в предната седалка или другаде в купето на автомобила, в
резултат на което травмите биха настъпили и при поставен предпазен колан
предвид констатираното преобръщане на автомобила при процесното ПТП.
Заявява, че по делото е доказано, че зъбите на ищцата са изпаднали в резултат
на удара от процесното ПТП, а не от действието на друг фактор, а от
представената по делото медицинска документация е видно, че ищцата не е
имала предхождащи проблеми със зъбите и твърдението за лоша устна
хигиена преди процесното ПТП са изцяло недоказани, хипотетични. Заявява,
че твърденията за лоша устна хигиена след процесното ПТП, констатирана
при контролните прегледи на ищцата в представената по делото медицинска
документация, то тя е обяснима с оглед незарасналата травма от счупената й
челюст, която не позволява поддържане на устна хигиена като при здраво
лице. Затова твърди, че са неоснователни оплакванията на жалбоподателя-
ответник за самоувреждане от страна на ищцата поради неположена грижа за
възстановяването й. Оспорва оплакването на жалбоподателя относно приетия
от съда процент на съпричиняване в размер на 50% като нисък, като счита, че
той е неоправдано завишен с оглед обстоятелствата по делото. Счита, че няма
основания за занижаване на размера на определеното обезщетение за
неимуществени вреди, а напротив, той следва да бъде завишен. Заявява, че
размер на получаваното от ищцата трудово възнаграждение е ирелевантен
при иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено
увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
12
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. Ищцата Б. Б. е лице, пострадало при ПТП на
5.07.2016 г., което е причинено от водача А. А. при управление на лек
автомобил „А.Р. 156“ с рег. №*********. Безспорно е, че съгласно
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за отговорността на водача А. за причинени вреди при
управлението на това МПС е бил надлежно сключен застрахователен договор
именно с ответното дружество. Безспорно е понастоящем, че именно А. е
виновният водач, причинил процесното ПТП. Видно от заключението на
САТЕ от 29.04.2022 г., прието в съдебното заседание на окръжния съд на
24.06.2022 г., ПТП на 5.07.2016 г. е настъпило, тъй като неправоспособният
водач А. С. А. предприема изпреварване на лекия автомобил, в който като
пътник на задна дясна седалка е пътувала ищцата, със скорост от около 120
км./ч., настъпва страничен удар между двата леки автомобила, след който
лекият автомобил, в който пътува ищцата, излиза от платното за движение,
преминава през отводнителния канал, преобръща се и се установява на лявата
си страна извън платното за движение, техническата причина за настъпване
на ПТП е липса на странична дистанция и навлизане в опасната зона за
спиране на лекия автомобил „М.“, в който пътува ищцата, от страна на
управлявания от А. лек автомобил „А.“, водачът на лекия автомобил „А.“ има
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като при
извършване на маневрата изпреварване съобрази необходимата странична
дистанция с изпреварваното МПС и не навлиза в опасната му зона за спиране.
Следователно ищцата е установила наличието на виновно противоправно
деяние, в причинно-следствена връзка с което й е причинена неимуществена
вреда от лице с валиден договор по застраховка „ГО“ с ответното
застрахователно дружество, поради което й се дължи от него обезщетение.
Според жалбоподателя „Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.:Ж и
З.“АД-гр.С. размерът на определеното, съответно, присъдено от окръжния
съд на ищцата обезщетение обаче не е съобразен с изискването на нормата на
чл. 52 от ЗЗД, а следва да бъде 25 000 лв., както и съдът неправилно е
намалил определеното обезщетение поради отчитане на съпричиняване в
13
размер само на 50%. Според жалбоподателката Б. Б. обезщетенията следва да
й се присъдят в пълния претендиран от нея размер 120 000 лв. за
неимуществени вреди и 11 025,45 лв. за имуществени вреди, без да се приема
наличие на съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат,
евентуално, то да бъде не в размер на 50%, а на не повече от 5-10%.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалата Б. Б. болки, страдания и
неудобства. Видно от представените от ищцата в копия с исковата молба
епикризи, след ПТП тя е лекувана в болница от 5.07.2016 г. до 19.07.2016 г. в
ОАИЛ и ОЛЧХ, оперирана е в ОЛЧХ на 12.07.2016 г. за открито наместване
на мандибула, поставени са две пластинки, от 28.07.2016 г. до 1.08.2016 г. е
лекувана в ОУНГ, където е извършена на 29.07.2016 г. за ексцизия на левия
на външно ухо и инструментално почистване на гранулационна тъкан в ляв
ушен канал, аспирационно почистване на канала, в периода от 2.08.2016 г. до
4.08.2016 г. е лекувана отново в ОЧЛХ, направена е на 2.08.2016 г. операция
за отстраняване на външно фиксиращо устройство от мандибула, отстранена е
шината, лекувана е в болница в П., ОУНГ в периода от 10.08.2016 г. до
12.08.2016 г., оперирана е, като се ексцизира гранулационна тъкан и костни
частици, осъществена е хемостаза и е възстановена целостта на кожата и
проходимостта на ВСП, лекувана е в ОЛЧХ в периода от 13.02.2017 г. до
15.02.2017 г., извършена е операция за отстраняване на фиксиращи
устройства (две метални пластини), лекувана е в ОЛЧХ в периода от
20.02.2017 г. до 24.02.2017 г. и е оперирана на 20.02.2017 г. за възстановяване
на лицева кост, направена фенестрация на синусната кухина, лекувана е в
ОЛЧХ в периода от 6.03.2017 г. до 8.03.2017 г., оперирана е на 6.03.2017 г.,
като са направени интраорална инцизия и дренаж. Видно от заключението на
СМЕ от 19.01.2022 г., изготвено от в.л. д-р М.С., прието в съдебното
заседание на окръжния съд на 28.01.2022 г., ищцата при ПТП на 5.07.2016 г. е
получила счупване на долната челюст, избиване на фронтални горни зъби,
разкъсно-контузни рани на устните на устата и на брадата, разкъсно-контузна
рана на дясното бедро, уврежданията отговарят да са получени при ПТП от
изпадане от автомобила при удар върху терена, счупването на долната челюст
и избиването на фронтални горни зъби е осъществило медико-биологичния
признак счупване на челюст и избиване на зъби, без които е затруднено
14
дъвченето и говоренето, възстановяването трае около 2-3 месеца, през което
време пациентката не може да консумира твърди храни, счупването на
долната челюст и сравнително болезнена травма, болковият симптом е с
намаляващ характер, но през първите 10 дни е силен, а след това постепенно
отслабва, счупването на горните зъби и алвеоларния ръб е болезнена травма
със същата продължителност, възстановителният период на фрактурирана
долна челюст, лекувана оперативно, е около 2-3 месеца, при проява на
локални усложнения (инфекции) този период може да се продължи, разкъсно-
контузната рана на бедрото е с възстановителен период около 15-25 дни, в
епикриза е посочена разкъсно-контузна рана на дясно бедро около 30 см.,
раната на бедрото е обработена още първия ден и конците са свалени след 12-
13 дни, т.е. при пролежаването в болница в периода 8.07.2016 г.-19.07.2016 г.
Видно от обясненията на вещото лице С. в съдебното заседание на 28.01.2022
г., най-тежката контузия е счупването на долната челюст, втора по тежест е
счупването на алвеоларния ръб на горните резци, след това е раната на
бедрото и след това са раните на горната и долната устна и брадата, белегът
на бедрото ще избледнява много бавно във времето – 10-12 години. Видно от
заключението на в.л. д-р П.Р. от 17.01.2022 г., прието в съдебното заседание
на окръжния съд на 28.01.2022 г., извършен е преглед на ищцата на 11.01.2022
г., за ищцата няма медицински данни за състоянието на слуха преди ПТП през
2016 г., няма и медицински данни за заболявания на ушите със съпътстващо
увреждане на слуха преди ПТП, в резултат на претърпяното ПТП на 5.07.2016
г. и последващите медицински дейности при лечението на последиците от
ПТП се е получило трайно увреждане на слуха на лявото ухо в размер на 45
дБ за говорния диапазон, описаните и установени увреждания на слуха на
лявото ухо са в причинна връзка с претърпяното ПТП и последващите
медицински дейности по лечението, възстановителният период по отношение
на лявото ухо е бил в рамките на 3 месеца, налице е трайно увреждане на
слуха на ищцата в резултат на процесното ПТП с медико-биологилчаната
характеристика „трайно отслабване на слуха“. Видно от обясненията на
вещото лице д-р Р. в съдебното заседание на 28.01.2023 г., увреждането е
само на лявото ухо, тъй като над 40 децибела се смята за увреждане на слуха,
т.е. в случая има с 5 децибела по-голяма загуба, отколкото е изцяло
адекватния слух, съгласно епикризите става въпрос за разкъсване на
тъпанчевата мембрана и възпаление на лявото ухо, което е довело до това
15
намаление на слуха, увреждането е в резултат на ПТП, пътно-транспортната
травма е комплексна, ищцата е получила увреждане, което само по себе си
може да доведе до възпаление, това е било през 2016 г., сега е 2022 г., няма
как слухът да се възстанови, ако е можело е щяла ищцата досега да се
излекува. Видно от заключението на в.л. д-р Х.Е. от 26.09.2022 г., прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 14.10.2022 г., при ПТП на 5.07.2016
г. ищцата е получила открито счупване на долната челюст в областта на
брадата вляво и двустранно счупване на ставните израстъци, множествено
счупване на алвеоларния израстък на горната челюст и счупвания на челните
зъби на горната челюст от зъб 15 до зъб 26 включително, разкъсно-контузни
рани в областта на брадата и долната устна, срокът за възстановяване на
счупването на долната челюст след оперативно лечение е около 6 месеца,
счупването на множество зъби от горната зъбна редица подлежи на лечение
чрез протезиране, срок на пълно възстановяване не може да се посочи,
относно разкъсно-контузните рани срокът на възстановяване е до 20 дни.
Видно от представената от ищцата в копие с исковата молба епикриза от
Клиника по АГ, тя е лекувана там от 28.01.2017 г. до 31.01.2017 г., направена
е операция на 28.01.2017 г. Видно от заключението на в.л. д-р Д.Д. от
17.01.2022 г., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 28.01.2022 г.,
при постъпването на ищцата в болницата на 28.01.2017 г. при прегледа от
лекар са установени данни за спонтанен аборт в ход, предприето е почистване
на маточната кухина, спонтанният аборт на ищцата от 28.01.2017 г. няма
причинно-следствена връзка с претърпяното на 5.07.2016 г. ПТП. Видно от
обясненията на вещото лице д-р Д. в съдебното заседание на 28.01.2022 г.,
срокът между спонтанния аборт и инцидента е 6 месеца, абортът е настъпил в
първия триместър от бременността, обикновено стресът е повече причина за
един вторичен стерилитет, в случая е настъпила нормално бременност и след
това настъпва аборт, причините за ранните аборти в първия триместър са
генетични и други причини, затова вещото лице приема, че стресът от ПТП не
може да бъде причина за спонтанния аборт, стресът може да доведе до
спонтанен аборт ако е непосредствено след събитието, а тук той настъпва 6
месеца след това. Неоснователно е оспорването на ищцата на това
заключение и на изводите на вещото лице д-р Д., които са направени въз
основа на неговите специализирани познания и опит, както също така това
оспорване е и голословно, неподкрепено с доказателства както за
16
физиологичното състояние на ищцата към момента на аборта, така и относно
нейното психологично състояние към същия момент. Неоснователно ищцата
претендира и след повече от 5 години, а понастоящем повече от 6 и половина
година, да се изследва наличие на промени в нейния психологичен статус
именно като следствие от ПТП, каквато преценка при липса на документи за
проведени изследвания и лечение в такава насока не може да бъде обективна.
Видно от показанията на свидетелката Д.А.Ф., сестра на ищцата,
разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на 28.01.2022 г., тя видяла
сестра си в болницата след катастрофата, цялата била в превръзки, имала
голяма лепенка на челюста, кръв около устата, били счупени всички зъби,
имало пукнато ляво ухо, порязване на дясното бедро и течала много кръв,
цялата превръзка била в кръв, челюстта й била счупена, била в тежко
състояние, в болницата стояла около месец, не можела да говори, не се
движела, лежала през цялото време заради раната на крака, зашили раната,
майка им и баба им помагали на сестра й за всичко, да става, да се къпе, след
болницата тя отишла в къщата на родителите си и те се грижели за нея, не
можела да се храни все още, майка им й приготвяла пасирана храна, хранела
се със сламка, това продължило 5 месеца, говорела затруднено, отказвала да
говори, искала да спи, след изписването от болницата болките продължили,
прекъснала всякакви социални контакти, спряла да се вижда с приятели и да
излиза, на бедрото има голям белег, сестра й казва, че при натоварване на
бедрото мястото я боли, не издържа на студено, отишла да работи наскоро в
Х., но напуснала, защото работата била на студено и не можела да издържа
заради порязъка на крака, получил се конфликт между сестра й и
работодателя, защото тя не чува с едното ухо, заради тези неща напуснала и
се прибрала в Б., сестра й вече не иска да учи, оплаква се, че не може да
помни, притеснява се заради белега и не искала да отиде на море, преди
катастрофата била енергична и жизнена, сега с едното ухо вече не чува, може
би година ходила за импланти, за да се възстановят зъбите, след катастрофата
били счупени челюстта и брадичката, поставили пирони, отваряли венците,
най-накрая сложили коронки, сестра й казва, че в студено време усеща
пироните в устата, преди катастрофата сестра й не е имала проблеми със
слуха, към момента на катастрофата сестра й не работела, тъкмо била
завършила средно образование. Видно от показанията на свидетеля М.А. А.ов
(живее с ищцата на съпружески начала без сключен брак), разпитан в
17
съдебното заседание на окръжния съд на 28.01.2022 г., той видял жена си след
катастрофата в болницата, била със строшени зъби, устната й била нарязана,
кракът й бил нарязан, лежала, челюстта й била счупена и брадата, Б. била в
болницата месец-месец и половина, не ставала сама от леглото, а трудно с
помощта на сестрите, хранела се със сламка, само чорба, след изписването от
болницата отишла в къщата на родителите си, те й помагали, след няколко
месеца се върната при него в тяхната къща, след изписването ходила по
доктори много пъти заради зъбите, заради слуха, от удара имало счупен кокал
и той влязъл навътре, затова не можела да чува с лявото ухо, направили й
зъбите, но станало трудно, отвътре устата й била натрошена цялата, почти
всички зъби й били натрошени, при студено време тя се оплаква от болки в
зъбите и крака, на крака има голям белег, от който тя се срамува, след
катастрофата тя станала нервна, плаче, сънува кошмари, страхува се да
пътува с него с колата, започнала да се храни нормално след като й поставили
зъбите, след около година, отишли двамата да работят в Х., но като станало
студено тя се оплаквала от болки в крака, тя не може да чува, като я викат не
чува, имало проблем за това с работодателя, карал й се за това, че не чува, той
вкъщи трябва да й вика по два-три пъти и по-силно, за да го чуе.
Установява се от горепосочените доказателства, че ищцата (родена на
14.02.1995 г.) към момента на ПТП на 5.07.2016 г. е била на 21 години.
Ищцата е била оперирана в болница веднага след ПТП заради счупената
долна челюст, изпитвала е силна болка в рамките на около 10 дни, престояла е
в болницата 14 дни (от 5.07.2016 г. до 19.07.2016 г.), след това е постъпила
отново в болница за 7 дни (от 28.07.2016 г. до 4.08.2016 г.) и са й направени
операция на лявото ухо и операция на долната челюст, постъпила е отново в
болница за 3 дни от 10.08.2016 г. до 12.08.2016 г. и й е направена операция на
ухото, постъпила е отново в болница за 3 дни от 13.02.2017 г. до 15.02.2017 г.
и й е направена операция заради инфекция и възпалителна реакция след
фрактурата на долната челюст, постъпила е в болница за 4 дни от 20.02.2017
г. до 24.02.2017 г. и й е направена операция поради абсцес заради фрактурата
на долната челюст, постъпила е в болница за 3 дни от 6.03.2017 г. до
8.03.2017 г. и й е направена операция заради абсцес в устната кухина, т.е. във
времето от 5.07.2016 г. до 8.03.2017 г. ищцата е била на лечение в болница 6
пъти за общо 34 дни и е претърпяла 7 операции, всяка от които е свързана с
болки и неудобства. В периода след катастрофата за около 2-3 месеца поради
18
счупването на долната челюст и избиването на зъби (счупвания на челните
зъби на горната челюст от зъб 15 до зъб 26 включително) за ищцата са били
затруднени дъвченето и говоренето, тя не е могла да се храни с нормална
(твърда) храна, а е приемала течна такава, като срокът за възстановяване на
счупването на долната челюст след оперативно лечение е около 6 месеца, а
счупването на множество зъби от горната зъбна редица подлежи на лечение
чрез протезиране, каквото ищцата е провела в рамките на около година след
увреждането. Ищцата е получила трайно увреждане на слуха на лявото ухо в
размер на 45 дБ за говорния диапазон, което е в причинна връзка с
претърпяното ПТП и последващите медицински дейности по лечението,
възстановителният период по отношение на лявото ухо е бил в рамките на 3
месеца, налице е трайно увреждане на слуха на ищцата в резултат на
процесното ПТП с медико-биологичната характеристика „трайно отслабване
на слуха“. Травмите на долната челюст, на зъбите и на лявото ухо са
повлияли и на социалните контакти на ищцата, които тя закономерно е
ограничила поради търпените болки и ограничения, както и поради
притеснения от външния й вид. От раната на бедрото е останал голям белег,
около 30 см., който несъмнено е загрозяващ. Установява се, че след дългия и
болезнен процес на лечение от около една година е налице възстановяване на
физическото състояние на ищцата относно травмата на долната челюст и
зъбите в предишния. Настъпило е обаче трайно увреждането на слуха на
лявото й ухо, което й създава и ще й създава и занапред затруднения в
ежедневието и в работата. Обстоятелството, че ищцата след настъпването на
ПТП е трябвало да понесе седем оперативни интервенции и да търпи болките,
с които те са съпроводени, след които да се възстановява постепенно, общо в
рамките на година, несъмнено й е причинило сериозен дискомфорт,
променило е начина й живот, ежедневието й, влошило е качеството й на
живот. Общественото разбиране за справедливост изисква толкова тежки и
продължителни страдания да бъдат обезщетени надлежно, с определяне на
обезщетението в по-висок размер. При определянето на обезщетението не
следва да се взима предвид обстоятелството за претърпения от ищцата на
28.01.2017 г. спонтанен аборт, тъй като не се установява той да е настъпил в
причинна връзка с ПТП на 5.07.2016 г. Взимайки предвид характера на
деянието и степента на вината (нарушение по непредпазливост на изисквания
на ЗДвП, при което нарушение на правилата за движение са причинени на
19
ищцата като пътник в автомобила тежки физически увреждания) на водача А.
А. и при отчитане на вида и степента на увреждането (счупване на долната
челюст, счупвания на челните зъби на горната челюст от зъб 15 до зъб 26
включително, причинени силни и трайни физически болки и страдания, за
дълъг период от време, седем операции, трайна загуба на слуха на лявото
ухо), на младата възраст на пострадалата (към момента на ПТП на 21 години),
последиците от деянието (силни болки, сериозен физически дискомфорт,
значително влошаване на начина и на качеството на живот на ищцата,
ограничена възможност за социални контакти, включително при
осъществяване на труд), на претърпените силни болки, сериозни и
продължителни неудобства, съдът сега приема, че размерът на обезвреда при
условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се определи на сумата 120 000 лв., както
основателно претендира ищцата, която сума е съобразена и със социално-
икономическата обстановка към 5.07.2016 г., когато минималната работна
заплата в страната е била 420 лв., а лимитът на отговорността на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ съгласно чл. 492
от КЗ е бил в размер на 10 000 000 лв. за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите, като и с оглед на икономическата
конюнктура в страната няма основания да се приеме, че обезщетението
следва да бъде в по-нисък размер. Неоснователно е следователно заявеното
оплакване във въззивната жалба на ответното застрахователно дружество за
определяне от окръжния съд на завишен размер на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди от 80 000 лв., съответно, няма
основание този размер да бъде изменян, занижаван като определен в
нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД до посочения от този жалбоподател
размер 25 000 лв. Основателно е оплакването на жалбоподателката Б., че
размерът е определен неправилно с оглед на изискването на чл. 52 от ЗЗД,
защото е занижен.
Видно от представените от ищцата в копия с исковата молба фактура
№***/30.06.2017 г. с фискален бон от същата дата, за стоматологично лечение
на ищеца тя е платила на д-р В.Р. сумата 10 250 лв. Видно от представените
също в копия с исковата молба фактури от 12.09.2016 г., от 26.09.2016 г. и от
18.10.2016 г., ищцата е платила за дентално лечение на д-р С.Б. в брой сумите
144 лв., 122 лв. и 32 лв., общо 298 лв. Видно от заключението на в.л. д-р С. от
20
19.01.2022 г., разходите, направени по лечение и възстановяване на счупените
зъби от горната зъбна редица са напълно целесъобразни, налага се да бъдат
поставени зъбни протези. Установява се следователно, че ищцата е направила
посочените в исковата молба разходи за своето лечение в размер на 10 548
лв., поради което неправилно окръжният съд е приел, че искът е изцяло
неоснователен. Платената от ищцата сума от общо 10 548 лв. за дентално
лечение се явява за нея причинена имуществена вреда, за която й се дължи
обезщетение. Ищцата е представила в копия с исковата молба и множество
фискални бонове за платени суми за лекарства, медицински услуги,
медикаменти, крем, зъбни снимки, от които обаче не е видно разходите да са
направени от ищцата, тъй като те не съдържат име на платило сумите лице,
както и не се установява закупеното да е ползвано именно за лечението на
ищцата. Не се установява затова основание претенцията й за присъждане на
обезщетение да е основателна за размера над 10 548 лв. до пълния предявен
размер 11 025,45 лв. Подадената от ищцата въззивна жалба следователно е
частично основателна – относно приемането от окръжния съд, че не й се
дължи никаква сума за обезщетение за причинените й имуществени вреди,
тъй като има дължима сума в размер на 10 548 лв., - съответно, тя е частично
неоснователна – относно приемането от окръжния съд, че не й се дължи
сумата над 10 548 лв. до пълния размер на претенцията 11 025,45 лв.
От страна на ответното застрахователно дружество е надлежно заявено
възражение за съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат поради
непоставяне на предпазен колан, както и поради нейно поведение преди ПТП
липсата на провеждане на адекватно и своевременно лечение на зъбите
отпреди процесния пътен инцидент и поради нейно поведение в процеса на
лечението след ПТП неспазване на предписания тоалет на устната кухина
(неподдържане на надлежна устна хигиена), заради което е забавен процесът
на лечението, респективно, са търпени неимуществени вреди за по-дълъг
период, заради което ответникът претендира при условията на чл. 51,ал.2 от
ЗЗД присъжданото обезщетение да бъде намалено. Приложението на
правилото на чл. 51,ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на пряка причинна
връзка между вредоносния резултат и поведение на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането, поради което приносът трябва да е конкретен – да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
21
пострадалото лице, но всякога поведението му трябва да е противоправно и
да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен, - както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, като
наличието на вина на пострадалия не се изследва при условията на чл. 51, ал.2
от ЗЗД (т.7 от ППВС №17/18.11.1963 г., мотивите към т.7 от ТР
№1/23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., ОСТК). Нормата на чл.
51,ал.2 от ЗЗД следва да намира приложение и когато пострадалият не е
допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за
собственото си увреждане, респективно за увеличаване на размера на вредата,
поемайки предвидим и реално очакван риск или неоправдано игнорирайки го,
поради което това поведение съставлява обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат-
последица от деликта и затова е налице съпричиняване, чиято степен подлежи
на конкретна за случая преценка (мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015 г. на
ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., ОСТК). Поведението на пострадалия, допринесло
за увреждането, е основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен
резултат на деликвента, а само за част от него, и не поражда за съда право на
свободна преценка дали да намали или не обезщетението, като съдът
определя съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението при доказан по основание иск
и при установено съпричиняване (мотивите на ТР №1/1.08.2022 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2021 г., ОСГТК). За да бъде намалено на основание чл. 51,ал.2 от
ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалата следва да бъде
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, като
изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД следва
да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалата, с които тя обективно е способствала за
вредоносния резултат, като е създала условия или е улеснила неговото
настъпване, съответно, намаляване на обезщетението за вреди на основание
чл. 51,ал.2 от ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем
(в тази насока – решение № 60129/28.01.2022 г. на ВКС по т.д. № 1992/2020 г.,
1 ТО, ТК). В случая наличието на принос на пострадалата ищца е надлежно
релевирано от ответника чрез защитното възражение и този принос е
22
конкретно посочен, съответно, за установяване основателността на това
възражение са представени от ответника писмени доказателства и по негово
искане са приети експертни заключения.
Видно от протокола за разпит на свидетел от 9.08.2016 г. по
приложеното от окръжния съд ДП № 1228-ЗМ-237/2016 г. по описа на ОД на
МВР-С.З., сектор „П.п.“, пр.пр. №****/2016 г. на РП-С.З. (л.72), приложено в
производството пред окръжния съд, при разпита й като свидетел в
досъдебното производство на 9.08.2016 г. ищцата Б. Б. е заявила, че не си е
била сложила колана. Видно от заключението на САТЕ от 29.04.2022 г.,
изготвено от инж. И. И., лекият автомобил „М.“ фабрично е оборудван с
обезопасителни колани за всички места, към момента на реализиране на удара
ищцата е била седнала на задната седалка вдясно, данните по делото сочат, че
ищцата е изпаднала от автомобила, преди изпадането тялото на пострадалата
е контактувало с вътрешните повърхнини на автомобила и след изпадането с
тези на терена, при липса на предпазен колан по време на фазата на движение
на автомобила с отлагане на следи от странично приплъзване тялото на
пострадалата би се придвижила вътре в купето на автомобила напред и
наляво (към облегалката на седалката на водача), по време на фазата на
преобръщане тялото ще се придвижи към тавана и задните лява и дясна врати
на автомобила, при правилно поставен и изправен обезопасителен колан най-
вероятно пострадалата не би изпаднала от автомобила върху терена. Видно от
заключението на вещото лице д-р С. от 19.01.2022 г., получените от ищцата
при ПТП травми не отговарят да са получени, ако тя е била с поставен
предпазен колан, след излизането на лекия автомобил от пътното платно и
ударите му в канавката и крайпътните неравности ищцата е изхвърчала от
купето на автомобила навън, вероятно при преминаването на главата й
покрай рамката на вратата или прозорец се е получило счупването на долната
челюст и избиването на горните зъби, вероятно в този момент е получена и
разкъсно-контузната рана на дясното бедро, ако тя е била с поставен
предпазен колан би била фиксирана към задната седалка и не би изхвърчала
от купето, в медицинските документи няма описания на следи/протривания
по гръдния кош или рамената, говорещи за използван предпазен колан, след
първите часове е трудно е да бъдат разграничени травматичните увреждания
по ищцата, които е получила вътре в купето на автомобила, и тези, които е
получила при изпадането от него. Видно от обясненията на вещото лице д-р
23
С. в съдебното заседание на окръжния съд на 28.01.2022 г., счупването на
долната челюст и избиване на горните зъби при поставен предпазен колан не
биха се получили, коланът ще пречи главата да достигне до твърди тела, при
страничен удар не допуска главата и долната челюст, брадата да достигне
вратата. Видно от заключението на в.л. д-р Х.Е. от 26.09.2022 г., по време на
ПТП ищцата не е била с поставен предпазен колан, това обстоятелство тя
съобщава и в разпита си по досъдебното производство, липсата на
обезопасителен колан в случая има пряко отношение към настъпване на
лицево-челюстната травма, изключително голяма е вероятността поставеният
предпазен колен да предотврати лицево-челюстната травма, лицево-
челюстната травма е получена в купето на автомобила, от удара на
автомобила отпред тялото на пострадалата е полетяло напред и брадичката и
долната част на лицето са се ударили в облегалката на предната седалка, от
удара в облегалката е счупена долната челюст, а зъбите от долната зъбна
редица са избили и счупили зъбите от горната зъбна редица. Видно от същото
заключение, ищцата преди ПТП е провеждала инцидентно дентално лечение
на повърхностна ерозия на зъбния емайл, кариес с обтурация на съответните
зъби, няма данни преди ПТП тя да е страдала от заболяване на венците, което
да доведе до разклащане или загуба на зъби, поради травмата от ПТП
пострадалата има наранявания на меките тъкани в устната кухина и
допълнително имплантирани чужди метални тела, което е предпоставка за
възникване на възпалителен процес в устната кухина, неспазване на устна
хигиена е допълнителен фактор, спомагащ за развитието на възпалителен
процес, преди ПТП ищцата е провеждала лечение на кариес еднократно през
2013 г., по делото не се съдържат данни, че непочистен зъбен камък е в
основаната на разклащане и отпадане на зъби, травмираните зъби от горната
редица са счупени ведно с алвеоварния гребен на горната челюст, при ПТП са
счупени здрави и добре закрепени зъби, кариесът е повърхностен ерозивен
процес на зъбния емайл и няма отношение към развитието на остеомиелит и
отпадане на зъби. Видно от обясненията на вещото лице д-р Е. в съдебното
заседание на окръжния съд на 14.10.2022 г., неговото становище е, че коланът
със сигурност е щял да предотврати лицево-челюстната травма, не може да се
каже със сигурност кое точно е довело до възпалителното усложнение, то
възниква след протезирането, външната среда за тази фрактура е устната
кухина, която е силно замърсена с бактерии и това благоприятства развитието
24
на възпалителен процес, лошата хигиена е допълнителен фактор, който
допринася за развитието на този възпалителен процес, травмата е несъмнено
доказан факт, състоянието на устната хигиена няма как сега да се установи,
приема се на доверие записаното от лекуващите лекари, едно гледане с очи
нищо не доказва, за конкретна преценка на устната хигиена трябва да се
направи обтривка със стерилен тампон, микробиологична посявка и
изследвания за наличие на бактериални форми. Установява се следователно
от заключенията на вещите лица И., С. и Е., че ищцата е пътувала като пътник
в автомобила без да е поставила обезопасителния колан, при поставянето на
който не би настъпила тежката лицево-челюстна травма, поради което е
налице причинна връзка между нейното поведение и настъпилия вредоносен
резултат. Налице е затова допринасяне от страна на пострадалата ищца за
настъпването на вредите, поради което в случая следва обезщетението да
бъде намалено съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Не се установява
от заключението на в.л. Е. ищцата преди ПТП да е имала и да не е лекувала
заболяване, което да е довело до уязвимост на венците и зъбите й,
респективно, такова нейно поведение да е допринесло за улесняване увредата
на зъбите й при ПТП. Не се установява от заключението и обясненията на в.л.
Е. настъпилите при ищцата като усложнения възпаления да се дължат на
надлежно установена лоша устна хигиена в процеса на лечението след ПТП.
Видно е също така от тях, че видът и мястото на травмата благоприятстват
възможността за развитие на възпаления, като следва да се отчете и че с оглед
вида на увредите и болките и неудобствата, които те причиняват, ищцата
несъмнено обективно е имала затруднения да поддържа такава хигиена в
периода след ПТП. Неоснователно е разбирането на жалбоподателя-
застрахователно дружество, че следва да бъде съобразявано неприето от съда
заключение – това на д-р В. Р., тъй като съдът следва да прецени и съобрази
само приети по делото ескпертни заключения. Затова няма основания да се
приеме, че ищцата е способствала за настъпването на възпаленията като
усложнения, респективно, така тя да е допринесла за търпените от нея вреди.
Затова дължимите обезщетения следва да бъдат намалени поради наличие на
съпричиняване от ищцата на настъпилия за нея вредоносен резултат само
поради непоставяне от нея на предпазен колан като пътник в лекия
автомобил.
В случая водачът на лекия автомобил, който е причинил със своето
25
поведение ПТП, А. А. е нарушил, видно от влязлото в сила на 24.04.2019 г.
наказателно постановление №*************/13.04.2017 г., прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 28.01.2022 г., правилата за движение
по пътищата на чл.42,ал.1,т.2 от ЗДвП (не се убедил, че има свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване на ПТП, не се е убедил, че може да
заеме място в пътна лента пред изпреварваното ППС без то да измени
посоката си на движение), чл. 21,ал.1 от ЗДвП (водач, превишаващ
разрешената максимална скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч) и чл.
150 от ЗДвП (управлява ППС без да е правоспособен водач), като предприема
изпреварване на движещия се пред него лек автомобил, закача го и
предизвиква ППС, както се установява и от заключението на САТЕ,
изготвено от в.л. инж. И.. Несъмнено е, че при спазване на законовите
изисквания от водача А. и недопускане на посочените нарушения до ПТП и
до увреда на ищцата не би се стигнало. Ищцата е пътувала като пътник в
лекия автомобил без поставен обезопасителен колан в нарушение на нормата
на чл. 137а,ал.1 от ЗДвП. При спазване на това изискване на закона тялото
(торса) ще бъде задържана от колана, поради което тежки лицево-челюстни
травми, каквито са получените от ищцата, следва да бъдат предотвратени.
Причина за настъпването на тежките травми на ищцата на челюстите и на
зъбите следователно е и нейното поведение. Налице е следователно
поведение на водача на лекия автомобил А. и поведение на пострадалата
ищца Б., в резултат на които ищцата е получила уврежданията и вследствие
на това е претърпяла болки и страдания, поради което от страна и на двамата
е налице съпричиняване, като окръжният съд е приел, че то в случая се
определя за пострадалата ищца в размер на 50%. При съпоставяне на
характеристиките на действията на водача и пострадалата и как те се
отразяват върху механизма на настъпването на травмите, респективно, на
търпените заради тях неимуществени вреди, в случая е несъмнено, че
поведението на водача и на пострадалата не са допринесли по равностоен
начин за настъпването на травмите на ищцата и нейното увреждане, тъй като
именно поради допускането на нарушенията от страна на водача е настъпило
ПТП и това е довело до травми на ищцата, поради което именно приносът на
водача е значителен, като с нарушението на пострадалата като пътник тя е
допринесла за настъпването на по-тежки увреждания и затова нейният принос
следва да се определи на 30%. Неоснователно е следователно оплакването на
26
жалбоподателката-ищца, че не е доказано тя да е допринесла за настъпването
на претърпените от нея вреди, поради което дължимото й обезщетение да не
следва да бъде намалявано. Основателно е нейното евентуално оплакване, че
определеният от окръжния съд за нея размер на приноса е завишен.
Дължимото на пострадалата при процесното ПТП ищца обезщетение по реда
на чл. 51,ал.1,изр.1 и чл. 52 от ЗЗД следва да бъде намалено при условията на
чл. 51, ал.2 от ЗЗД с 30% поради неин принос в такава степен спрямо приноса
на виновния водач за настъпването на претърпените от нея неимуществени
вреди. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя-застрахователно
дружество, че съпричиняването следва да се определи в размер над приетия
от окръжния съд - 50%.
Установява се следователно, че определеното обезщетение от 120 000
лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъде намалено
с 30% или с 36 000 лв., т.е. обезщетението следва да бъде присъдено в размер
на 84 000 лв., а определеното обезщетение от 10 548 лв. за претърпените от
ищцата имуществени вреди следва да бъде намалено с 3 164,40 лв. (30%), т.е.
следва да бъде присъдено в размер на 7 383,60 лв. Няма спор понастоящем, че
обезщетенията са дължими ведно със законната лихва върху присъжданите
суми от 18.03.2021 г. При тези обстоятелство следва решението на окръжния
съд да бъде отменено в частта му, с която предявеният от ищцата иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 40 000 лв. до 84 000 лв. и се присъди още сумата 44 000 лв.,
като се потвърди в обжалваните негови части, с които обезщетението е
присъдено над 25 000 лв. до 40 000 лв. и искът е отхвърлен за разликата над
84 000 лв. до 120 000 лв. Следва да бъде отменено решението на окръжния
съд в частта му, с която искът за присъждане на обезщетение за
имуществените вреди е отхвърлен за сумата 7 383,60 лв., като се присъди на
ищцата тази сума, и се потвърди в частта му, с която този иск е отхвърлен за
размера над 7 383,60 лв. до пълния предявен размер 11 025,45 лв. Установява
се, че подадената от застрахователното дружество въззивна жалба е изцяло
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а подадените от
жалбоподателката-ищца въззивни жалби са частично основателни.
С оглед изменението на решението на окръжния съд в частта относно
присъденото на ищцата обезщетение следва то да бъде изменено и в неговата
27
акцесорна част относно разноските, с която ответното дружество е осъдено да
заплати адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата по реда на
чл. 38,ал.2 от ЗА, на ищцата сума за разноски и ищцата е осъдена да заплати
на ответника разноски по съразмерност. Няма основание решението да бъде
изменяно в частта относно осъждането на ответното дружество да заплати по
сметка на окръжния съд ДТ 1 600 лв. и сумата 397,50 лв. за разноски за
възнаграждение на вещи лица, платено от бюджетните средства на съда. Тъй
като от бюджетните средства на ОС-С.З. е платена общо сумата 1302 лв. за
възнаграждения на вещи лица, то с оглед уважаването на претенциите общо
за 91 383,60 лв. от предявения общ размер 131 025,45 лв. съгласно нормата на
чл. 78,ал.6 от ГПК ответникът дължи да заплати сумата 908,08 лв. или още
510,58 лв. Видно от представения от ответника списък на разноските (л.366 от
делото на ОС), те са в размер на 2031,10 лв., но с определението от 12.01.2023
г. окръжният съд е приел, че по делото не са представени доказателства за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 540 лв., поради което
направените разноските се изчисляват на 1491,10 лв. Ответникът претендира
за отхвърляне на исковете общо за сумата 131 025,45 лв., те са отхвърлени за
сумата 39 641,85 лв., поради което дължимата от ищцата на ответника сума за
разноски по съразмерност е 451,13 лв., окръжният съд е присъдил 1 036 лв.,
поради което решението следва да бъде отменено в частта му, с която ищцата
е осъдена да заплати на ответника разноски над сумата 451,13 лв. до 1 036 лв.
Видно от представения от ищцата списък на разноските (л.361 от делото на
ОС), платена е за разноски сумата 219,60 лв. – внесена сума за заключението
на в.л.д-р Р.. При предявени искове за общ размер 131 025,45 лв. и уважени за
общ размер 91 383,60 лв. ответникът дължи да заплати на ищцата по
съразмерност сумата 153,16 лв., съдът й е присъдил сумата 67,04 лв., поради
което следва ответникът да бъде осъден да й заплати още сумата 86,12 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
присъждане на обезщетение на ищцата в размер на 84 000 лв. за
неимуществени вреди дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 7
370 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.2 от
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при присъждане на обезщетение на ищцата в размер на
7 383,60 лв. за имуществени вреди дължимото адвокатско възнаграждение е в
28
размер на 1 038,36 лв. Общо дължимото адвокатско възнаграждение е в
размер на 8 408,36 лв., окръжният съд е присъдил сумата 1 463 лв. като
възнаграждение на пълномощника на ищцата адвокат П. С., поради което
следва сега да му се присъди още сумата 6945,36 лв.
С оглед резултата от въззивното обжалване на жалбоподателя-
застрахователно дружество не се държат разноски във връзка с подадената от
него въззивна жалба поради отхвърлянето й като неоснователна и на
ответницата по тази жалба се дължат разноски, а на жалбоподателката-ищца и
на ответното по подадената от нея жалба дружество се дължат разноски по
съразмерност, съответно, за защитата на жалбоподателката и за защитата на
ответното по нея застрахователно дружество с оглед частичното уважаване и
частичното отхвърляне на тази жалба. От страна на пълномощника на
жалбоподателката се претендира за присъждане на разноски за осъществената
нейна защита във въззивното производство по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА. Тъй
като нейната въззивна жалба от 16.11.2022 г. е основателна за размер 44 000
лв., то съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
адвокатското възнаграждение е в размер на 4 170 лв. и тази сума
застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат
С.. Подадената от нея въззивна жалба от 26.01.2023 г. е основателна за размер
7 383,60 лв., то съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.2 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
адвокатското възнаграждение е в размер на 1038,36 лв. и тази сума
застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат
С.. Тъй като подадената от дружеството въззивна жалба, с която се
претендира за отмяна на решението на окръжния съд за присъденото
обезщетение над 25 000 лв. до 40 000 лв., т.е. за сумата 15 000 лв., е
отхвърлена изцяло, то на пълномощника на ответницата по тази жалба
адвокат С. съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. чл.7,ал.2,т.3 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 750 лв.,
дължимо от застрахователното дружество-жалбоподател. Или общо
дружеството следва да бъде осъдено да заплати на адвокат С. сумата 6 958,36
лв. като адвокатско възнаграждение. От страна на ответното по подадените от
ищцата Б. две въззивни жалби дружество се претендира за присъждане на
29
разноски за защитата срещу тях. От страна на дружеството са представени
отговори по двете жалби, изготвени от пълномощник адвокат Н. Л., но по
делото не са представени доказателства за платено адвокатско
възнаграждение, поради което такова не се присъжда.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.6 от ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на апелативния съд ДТ за
въззивното производство по жалбите на Б. Б. в размер на 1827,67 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 299/3.11.2022 г., постановено по т.д. №
1223/2021 г. на ОС-С.З., изменено в частта му за разноските с определение №
30/12.01.2023 г. по същото дело, В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която
е отхвърлен предявеният от Б. А. Б. против ЗАД“Д.Б.:Ж и З.“АД-гр.С. иск да
й заплати сумата над 40 000 лв. до 84000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – преживени болки и страдания, стрес, страх и
негативни емоции в резултат на претърпяното от нея ПТП на 5.07.2016 г.,
ведно със законната лихва върху посочената част от обезщетението, считано
от 18.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж и З.“АД-
гр.С., бул.“Г.М.Д."*, ЕИК ********* да заплати на Б. А. Б., ЕГН **********
от с. П., община Г., област С.З. и сумата над 40 000 лв. до 84 000 лв. (т.е. още
44 000 лв. над присъдения от окръжния съд размер), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – преживени болки и страдания, стрес,
страх и негативни емоции вследствие на уврежданията, настъпили при и в
резултат на ПТП на 5.07.2016 г. по вина на водача А. С. А. при управлението
от него на лек автомобил „А.Р. 156“, модел „Т.с.“ с рег. №*********,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество, което обезщетение се претендира пряко от
застрахователя от ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, ведно със законната лихва и върху обезщетението в размер над
40 000 лв. до 84 000 лв. (т.е. и върху сумата 44 000 лв.), считано от 18.03.2021
30
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 299/3.11.2022 г., постановено по т.д. №
1223/2021 г. на ОС-С.З., изменено в частта му за разноските с определение №
30/12.01.2023 г. по същото дело, И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с
която Б. А. Б. е осъдена да заплати на ЗАД“Д.Б.:Ж и З.“АД-гр.С. сумата над
451,13 лв. до 1 036 лв. за разноски по съразмерност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 299/3.11.2022 г., постановено по т.д. №
1223/2021 г. на ОС-С.З., изменено в частта му за разноските с определение №
30/12.01.2023 г. по същото дело, В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с
които е осъдено ЗАД“Д.Б.:Ж и З.“АД-гр.С. да заплати на Б. А. Б. сумата над
25 000 лв. до 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – преживени болки и страдания, стрес, страх и негативни емоции в
резултат на претърпяното от нея ПТП на 5.07.2016 г., ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 18.03.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, отхвърлен е искът за размера над 84 000 лв. до 120 000
лв., осъдено е дружеството да заплати на адвокат П. С. сумата 1 463 лв. като
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, осъдено е дружеството да заплати на Б. Б.
сумата 67,04 лв. разноски по делото, осъдено е дружеството да заплати сумата
1 600 лв., представляваща ДТ, и сумата 397,50 лв.-възнаграждение за вещи
лица по сметка на ОС-С.З., осъдена е Б. А. Б. да заплати на дружеството
сумата 451,13 лв.
ОТМЕНЯ решение № 16/12.01.2023 г. по т.д. № 1223/2021 г. на ОС-
С.З., с което е допълнено решение № 299/3.11.2022 г., В ОБЖАЛВАНАТА
НЕГОВА ЧАСТ с която е отхвърлен предявеният от Б. А. Б. против
ЗАД“Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. иск за имуществени вреди в размер на 7 383,60 лв.
в резултат на претърпяното от нея ПТП на 5.07.2016 г., ведно със законната
лихва от 18.03.2021 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж и З.“АД-
гр.С., бул.“Г.М.Д."*, ЕИК ********* да заплати на Б. А. Б., ЕГН **********
от с. П., община Г., област С.З. сумата 7 383,60 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – направени разходи за лечение
вследствие на уврежданията, получени при и в резултат на ПТП на 5.07.2016
г., настъпило по вина на водача А. С. А. при управлението от него на лек
автомобил „А.Р. 156“, модел „Т.с.“ с рег. №*********, застрахован по
31
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество, което обезщетение се претендира пряко от застрахователя от
ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно
със законната лихва и върху тази сума, считано от 18.03.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16/12.01.2023 г. по т.д. № 1223/2021 г. на
ОС-С.З., с което е допълнено решение № 299/3.11.2022 г., В
ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ с която е отхвърлен предявеният от Б. А.
Б. против ЗАД“Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. иск за имуществени вреди в размер над
7 383,60 лв. до 11 025,45 лв. в резултат на претърпяното от нея ПТП на
5.07.2016 г., ведно със законната лихва от 18.03.2021 г.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж и З.“АД-
гр.С., бул.“Г.М.Д."*, ЕИК ********* да заплати на на основание чл. 78,ал.6 от
ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-С.З.
сумата 510,58 лв. - платено от бюджетните средства на съда възнаграждение
на вещи лица за изготвени експертизи в производството по т.д. №1223/2021 г.
на ОС-С.З., както и сумата 5 лв. за ДТ за издаване на изпълнителен лист за
събиране на горната сума при невнасянето й от дружеството до влизане на
настоящото решение в сила.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж и З.“АД-
гр.С., бул.“Г.М.Д."*, ЕИК ********* да заплати на Б. А. Б., ЕГН **********
от с. П. сумата 86,12 лв. – направени разноски за производството по спора
пред ОС-С.З. по съразмерност.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж и З.“АД-
гр.С., бул.“Г.М.Д."*, ЕИК ********* да заплати на адвокат П. С. от САК със
служебен адрес гр. С., ул.“П."*, вх.*, ет.*, офис * още сумата 6945,36 лв. –
дължимо адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА за
осъществената от него защита на ищцата Б. А. Б. в първоинстанционното
производство по спора пред ОС-С.З..
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж и З.“АД-
гр.С., бул.“Г.М.Д."*, ЕИК ********* да заплати на адвокат П. С. от САК със
служебен адрес гр. С., ул.“П."*, вх.*, ет.*, офис * сумата 6958,36 лв. –
дължимо адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА за
осъществената от него защита на ищцата Б. А. Б. във второинстанционното
32
производство по спора пред АС-П..
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж и З.“АД-
гр.С., бул.“Г.М.Д."*, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78,ал.6 от
ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд-П.
сумата 1827,67 лв. – дължима ДТ за производството пред апелативния съд по
подадената от жалбоподателката-ищца по спора Б. А. Б. въззивна жалба,
както и сумата 5 лв. за ДТ за издаване на изпълнителен лист за събиране на
горната сума при невнасянето й от дружеството до влизане на настоящото
решение в сила.
Настоящото решение е постановено при участието на А. С. А., ЕГН
********** от с. К., община К. като трето лице-помагач на ответника по
спора „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж и З.“АД-гр.С.,
бул.“Г.М.Д."*, ЕИК ********* по предявените срещу него от ищцата Б. А. Б.
искове с правно основание чл. 432,ал.2 от КЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
33