Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 17.07.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въ ззивен състав, в открито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме
Мъгърдичян
мл.с.Димитинка
Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 16497 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.07.2019 г. по гр.д. № 42011/18 г.,
СРС, ГО, 90-ти с-в е признал за
установено по отношение
на Л.Д.Б., ЕГН **********,*** дирекция на вътрешните работи, БУЛСТАТ *******, с
адрес на управление: гр.София, ул.“*******, съществуват част от
вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
от 11.04.2016г. по ч.гр.д.№17754/2016г. съгласно описа на СРС в размер на 343,20
лв.-цена на предоставена услуга по охрана съгласно Договор за
охрана със СОТ и полицейски сили от 01.01.2008г., с рег.№ 693/14.02.2008г. за
периода от 31.03.201 Зг. до 01.01.2014г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 31.03.2016г. до окончателното изплащане на задължението и
мораторна неустойка по чл.6.3 от
договора за периода от 31.03.2013г. до 29.02.2016г. в размер на 98,27 лв. Отхвърлил е предявените от С.Д.В.Р., БУЛСТАТ *******, с адрес на управление: гр.София,
ул.“******* срещу Л.Д.Б., ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени
искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД, чл.92 и чл.86 ЗЗД, в частта относно признаването за установени на
вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
от 11.04.2016г. по ч.гр.д.№17754/2016г., съгласно описа на СРС за размера от над
343,20 лв. до 374,40 лв.-цена на предоставена услуга по охрана
съгласно Договор за охрана със СОТ и полицейски сили от 01.01.2008г., с рег.№ 693/14.02.2008г.
за периода от 01.3.201 Зг. до 01.01.2014г., ведно със законната лихва върху
сумата от над 343,20 лв. до 374,40 лв., считано от 31.03.2016г. до
окончателното изплащане на задължението и мораторна неустойка по чл.6.3 от
договора за периода от 01.03.2012г. до 29.02.2016г. относно размера от над
98,27 лв. до 111,06 лв. Осъдил е Л.Д.Б., ЕГН ********** ***
дирекция на вътрешните работи, БУЛСТАТ *******, с адрес на управление:гр.София,
ул.“******* сумата от 159, 14 лв., представляваща разноски по делото
в исковото производство. Осъдил
е Л.Д.Б., ЕГН ********** ***
дирекция на вътрешните работи, БУЛСТАТ *******, с адрес на управление:гр.София,
ул.“******* сумата от 68,20 лв., представляваща разноски по делото в
заповедното производство по ч.гр.д.№17754/2016г. съгласно описа на СРС. Осъдил е С.Д.В.Р., БУЛСТАТ *******, с адрес на управление: гр.София,
ул.“*******“ №5
да
заплати на Л.Д.Б., ЕГН ********** сумата от 27,18
лв., представляваща разноски по делото в заповедното производство
по ч.гр.д.№17754/2016г. съгласно описа на СРС. Осъдил е С.Д.В.Р.,
БУЛСТАТ *******, с адрес на управление: гр.София, ул.“*******“ №5 да
заплати на Л.Д.Б., ЕГН ********** сумата от 27,18
лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника Л.Д.Б., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, кантора 309, чрез
адвокат К.Е. в частта, в която съдът е признал за установено по отношение на Л.Д.Б., ЕГН **********,*** дирекция на вътрешните работи, БУЛСТАТ
*******, с адрес на управление: гр.София, ул.“*******“ №5,
съществуват
част от вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение от 11.04.2016г. по ч.гр.д.№17754/2016г. съгласно описа на
СРС в размер на 343,20 лв.-цена на предоставена услуга
по охрана съгласно Договор за охрана със СОТ и полицейски сили от 01.01.2008г.,
с рег.№ 693/14.02.2008г. за периода от 31.03.201 Зг. до 01.01.2014г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2016г. до окончателното
изплащане на задължението и мораторна неустойка по чл.6.3 от договора за
периода от 31.03.201 Зг. до 29.02.2016г. в размер на 98,27 лв.,
както и в частта на присъдените разноски с мотиви, изложени в нея. Развиват се пространни доводи, голяма част от
които теоретични и нямащи отношение към предмета на спора, които могат да бъдат
обединени по следния начин:
Твърди се, че след като въззивникът/ответник е
оспорил всички писмени доказателства, поради което не може да се приеме за
установено, че ищецът е извършил/предоставил услугата по охрана на Договора, че
е изпълнил задълженията си по него, включително, че ищецът е изправна страна по
договора. В този смисъл се сочи, че съдът неправилно е разпределил
доказателсдтвената тежест. Относно задължението за неустойка основният мотив е,
че е недопустимо кумулирането на чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, т.е.
неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по
чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законна лихва за същото задължение. Отново се прави
възражение за изтекла погасителна давност, като след позоваване на няколко
тълкувателни решения, се стига до извода, че забавата за всяко едно от
вземанията по Договора настъпва поотделно и се свързва със самостоятелни правни
последици. Сочи се, че исковете се считат предявени на 25.06.2018 г., поради
което погасени по давност се явяват вземанията, в т.ч. за главница и неустойка
възникнали преди 25.06.2015г. Изискуемостта на процесните вземания предхождат
тази дата. Твърди се, че претендираната главница се формира от две главни
вземания-едното изискуемо към 01.03.2013 г., а другото изискуемо към 01.08.2013г.,
поради което ищецът е следвало да предяви своите искове към 01.03.2016 г. и към
01.08.2016 г., което не е било сторено, поради което според въззивника,
претенциите за главница и неустойка се явяват погасени по давност. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част и да
отхвърли изцяло предявените претенции. Претендира присъждане на разноски за
първоинстанционното и въззивното производства, както и на основание чл.38,
ал.2, въвв връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА присъждане на адвокатско
възнагражденеие за процесуалтно представителство пред настоящата инстанция.
Въззиваемото
дружество С.Д.В.Р./СДВР/, БУЛСТАТ *******,
с адрес на управление: гр.София, ул.“*******, представлявано от директора Г.И.Х.чрез
пълномощника юрисконсулт И.К.оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК , във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,
чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено между страните, че Л.Д.Б., ЕГН ********** дължи на СДВР сумата в размер на 374,40 лв.-цена на предоставена услуга по охрана съгласно
Договор за охрана със СОТ и полицейски сили от 01.01.2008 г., рег.№ 693/14.02.2008г.
за периода от 01.3.2013г. до 01.01.2014г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 31.03.2016 г. до окончателното изплащане на задължението и
мораторна неустойка по чл.6.3 от договора за периода от 01.03.2012г. до
29.02.2016г. в размер на 111,06 лв.
Ищецът СДВР твърди, че между него и ответника Л.Д.Б., ЕГН ********** бил сключен Договор за охрана със СОТ и полицейски сили
от 01.01.2008 г., действал до 01.01.2014 г., прекратен от него. Твърди се, че
за периода от 01.03.2013г. до 01.01.2014г., ответникът не е
заплащал договорената цена на услугата. Ето защо, ищецът претендира и
неустойка, която съгласно чл.6.3. от договора за охрана е в размер на законната
лихва за периода от 01.03.2012г. до 29.02.2016г.
Ответникът, в срока за отговор, е оспорил всички доказателства по делото,
но не е направил съответните доказателствени искания и не е ангажирал никакви
доказателства във връзка с оспорването си. Направил е възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът
констатира следното от фактическа страна:
По
делото са били представени Договор за СОТ и полицейски
сили от 01.01.2008г./Договора/, Справка за просрочени и незаплатени задължения
от 26.05.2013г., Предизвестие за прекратяване на договора и Справка за
начислени лихви върху просрочени задължения.
Според договора, сключен между СДВР
и ответника Л.Б. на 01.01.2008г., ищецът се е задължил да охранява със
сигнално-охранителна техника и полицейски сили имуществото на ответника,
находяще се в къща на адрес: гр.София, кв. Малашевци, ул.****** срещу
възнаграждение от 26 лв. на месец без ДДС, или 31,20 лв. с ДДС, което
ответникът се е задължил да заплаща на две вноски годишно, първата до 01.03., а
втората до 01.08. на съответната година. Според чл.6.3 от Договора, при забава
на плащането на цената на услугата, възложителят дължи законна лихва за всеки
просрочен ден, след изтичане на срока за плащане върху просроченото задължение.
Договорът е бил прекратен с писмено волеизявление на ищеца, получено от
ответника на 16.01.2014г. Незаплатеното от ответника възнаграждение по договора
за периода от 01.03.2013г. до 01.01.2014г. е в размер на 374,40 лв., а
начислената законна лихва върху просрочени задължения за периода от
01.03.2012г. до 29.02.2016г. е в размер на 111,06 лв.
На
основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
СГС намира процесното решение за
валидно и допустимо.
Неоснователно, а и неконкретизирано
се явява твърдението на ответника за
неправилно разпределение на доказателствената тежест от страна на съда. Ищецът
е следвало да дакаже сключването и наличието на договор за охрана, а ответникът
направените от него възражения, включително и основното такова, че между
страните не е било налице договорно правоотношение по процесния договор за
охрана. Както бе посочено по-горе, ответникът е направил оспорване на всичко
представено от ищцовата страна, без съответните доказателствени искания и без
представяне на каквито и да било доказателства. Нещо повече, в депозирания
писмен отговор по чл.131 ГПК от ответинка се заявява изрично, че той не се
противопоставя да се приемат представените към исковата молбла писмени доказателства,
тъй като същите са допустими, но с тях не е възможно да бъдат доказани
предявените искове. При тези данни и предвид обстоятелството, че процесният
договор за СОТ и полицейски сили, като носещ подписа на ответника, факт,
неоспорен от последния, следва да бъде прието, че сключването на договора и поемането на задължение от страна на ответника за
заплащане на договореното възнаграждение и законна лихва за забава, са
установени в първоинстанционното производство въз основа на този документ,
който не е едностранно съставен частен документ, както е приел и районният съд.
Неоснователно се явява и възражението, че исковете са предявени на 25.06.2018 г., поради което са погасени по давност
вземанията, в т.ч. за главница и неустойка възникнали преди 25.06.2015г., като претендираната
главница се формира от две главни вземания-едното изискуемо към 01.03.2013 г.,
а другото изискуемо към 01.08.2013г., поради което ищецът е следвало да предяви
своите искове към 01.03.2016 г. и към 01.08.2016 г., което не е било сторено,
поради което претенциите за главница и
неустойка се явяват погасени по давност. Действително, става въпрос за
переодични плащания, при които се прилага кратката погасителна давност. Специалният 3-годишен давностен срок се брои, начиная от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК-31.03.2016 г., назад. Това е така, тъй като с
подаване на заявлението, от който момент се счита подадена и исковата молба по
делото /чл.422, ал.1 ГПК/, погасителната давност е прекъсната-чл.116, б“б“ ЗЗД. Предвид чл.6,т.1.1
от Договора, в който е прието, че цената на договора се плаща до 01.03. и до
01.08. на две равни вноски, но става въпрос за единни претендирани вземания, то забавата е настъпила до
01.03., поради което законосъобразно районният съд е изключил месец март като
погасен по давност за главницата, а за претендираната законна лихва за периода
от 01.03.2012 г. до 30.03.2013 г. , като погасени по давност. Следователно периодът на
погасителната давност е правилно определен от
първоинстанционния съд и в това отношение нарушение на материалния закон при
постановяване на обжалваното решение не е допуснато, като и размерът е правилно изчислен.
Неоснователно се явява и твърдението,
че съдът недопустимо е кумулирал неустойка за забава на неизпълнение на парично
задължение по чл.92, ал.1 ЗЗД и обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на
законна лихва за същото неизпълнение, като присъдената неустойка в размер на
98,27 лв. по чл.92, ал.1 ЗЗД е за периода от 31.03.2013 г. до 29.02.2016 г., а
законната лихва върху сумата от 343,20 лв. е за периода от 31.03.2016г. до
окончателното изплащане на задължението.
Действително, с решение № 68 от
09.07.2012 г. по т.д. № 450/2011 г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 120 от 08.08.2016 г. по т.д.
№ 1399/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о. е прието, че по правилата на чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е недопустимо кумулирането на
неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законна лихва за същото
неизпълнение. Посочено е, че вредите, представляващи неблагоприятните последици
от неизпълнението, които засягат защитени блага на кредитора, са не само
основание за отговорността на длъжника, но определят и размера на тази
отговорност, като при неустойката настъпването на вредата е предположено, а
размерът е определен от страните в договора, а при обезщетението по чл.86, ал.1, изр. 1 ЗЗД вредата също е предположена, а
размерът е определен от законодателя. Правото на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва произтича
от закона, поради което кредиторът разполага с избор дали да претендира
договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на законната лихва.
Единствено е недопустимо да се претендират както обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на неустойката, така и
договорната мораторна неустойка за едно и също неизпълнение. При присъдено
обезщетение в размер на законната лихва кредиторът е удовлетворен за вредите от
забавата, поради което претенцията му за договорна мораторна неустойка би била
неоснователна. В случая не е налице кумулиране, тъй
като присъдената неустойка в размер на 98,27 лв. по чл.92, ал.1 ЗЗД е за
периода от 31.03.2013 г. до 29.02.2016 г., а законната лихва върху сумата от
343,20 лв. е за периода от 31.03.2016г. до окончателното изплащане на
задължението.
Предвид изхода на спора и предявената
претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество направените
разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.07.2019 г. по гр.д. № 42011/18 г. на СРС, ГО, 90-ти състав.
ОСЪЖДА Л.Д.Б., ЕГН
*********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат К. С. Е., с адрес ***,
кантора 309 да заплати на С.Д.В.Р., БУЛСТАТ
*******, с адрес на управление: гр.София, ул.“*******, чрез пълномощника юриск7онсулт
Ковачев направените разноски за настоящата инстанция във вид на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.