Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.05.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в публичното заседание на петнадесети май март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа
докладваното от съдията СЛАВЧЕВА гр.дело № 273 по описа за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 17 и сл. от Закона за
защита срещу домашното насилие.
Производството пред РС-Елин Пелин
е било образувано въз основа на молба от В.Л.И. *** против Б.Б.К. ***, с правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за
защита срещу домашното насилие. В молбата са изложени твърдения, че няколко
седмици преди подаване на молбата ответникът /съпруг на сестрата на И., с която
са в процес на развод/ минавал покрай дома на молителката по 5-6 пъти на ден,
отправяйки заплахи към нея и сестра й, че ще ги ликвидира /“Ще съсипя и
ликвидирам цялото ти семейство!“, „Ще ти видя сметката“, „Ще те изпратя в
клиника за психично болни!“ и др./, като извършил и посегателство върху вещите
им /лекия й автомобил/. В уточняваща молба от 17.09.2018 год. е посочила датите
на отправяните заплахи – 13.06.2018 год., 19.08.2018 год., 01.09.2018 год. Моли
съда за задължи ответника да се въздържа от извършване на психическо и
емоционално насилие.
Ответникът оспорва молбата като
неоснователна. Поддържа, че изложените в нея твърдения не отговарят на
действителното фактическо положение.
С решение № 43/14.03.2019 год. по
гр.д. № 797/2018 г. по описа на РС-Елин Пелин съдът е задължил Б.К. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.Л.И. с предупреждение, че
при неизпълнение на заповедта на съда ще бъде задържан от полицейския орган,
констатирал нарушението, като му е наложена и глоба в размер на 200 лв., на
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН. С решението ответникът е осъден да заплати на молителката и сумата
325 лв. разноски по делото.
Решението е обжалвано от ответника
като неправилно, с искане за отмяната му и за отхвърляне на молбата за съдебна
защита. Счита, че по делото са ангажирани достатъчно доказателства, които опровергават
изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Въззиваемата
оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
В представената пред районния съд
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН В.И. твърди системно оказван върху нея
психически тормоз и отправени заплахи към нея и семейството й от страна на
ответника.
По делото не се спори, а и от
представените удостоверения за раждане и за сключен гражданки брак се
установява, че молителката е сестра на К.И. - съпруга на ответника /сключен граждански
брак на 02.05.2015 год./. На 17.08.2018 год. ответникът в настоящото
производство Б.К. е предявил срещу К.И. иск за прекратяване на сключения
граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата и за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата на
ищеца. На 10.09.2018 год. е подаден сигнал от Б.К. *** с оплакване за агресивно
поведение на съпругата му и нейната сестра при срещите по повод осъществяване
на личните контакти на К. с родените от брака деца.
Според показанията на свидетелката
Д., която живее в съседната на дома на молителката къща-близнак, между страните
често имало конфликти, когато ответникът посещавал дома на родителите на
съпругата си /където живее и молителката В.И./, за да вземе децата.
Свидетелката чувала Б. да отправя обиди към молителката и заплахи с думите:
„Вие сте луди, ненормални, за лудницата сте, ще ви настаня, където ви е
мястото“, „Очаквайте посещение на добра воля“ и др. Разправии между страните
имало при посещенията на ответника в дома на молителката и в средата на месец
юни /на 13.06.2018 год./, както и през месеците август и септември 2018 год.
Молителката споделяла със свидетелката притесненията си относно поведението на Б.
и страха от това, че може да извърши физическо посегателство спрямо нея или
майка й. Свидетелката И. твърди, че още от момента на фактическата й раздяла с Б.,
последният започнал да отправя заплахи към нея и сестра й, като през месец юни
2018 год. заплашил В., че ще я „изпрати в лудница“, а през месец септември 2018
год. казал „Ще видите, очаквайте посещение на добра воля“, след което
последвало посещение на социални работници от отдел „Закрила на детето“ към
ДСП. Повечето заплахи били отправяни при посещенията на ответника във връзка с
осъществяване на личните контакти с децата.
Свидетелката К.– майка на
ответника, твърди, че на 19.08.2018 год., когато Б. трябвало да върне децата на
тяхната майка, около 10.00 ч. се обадила К., за да се разберат за времето на
връщането им. Ответникът обяснил, че ще ги върне след обяд. Около 16.30 ч.
ответникът и майка му пристигнали с децата в
жилището на молителката, където отпред ги чакали К.и сестра й – В.И..
При предаването на децата първо молителката, а после двете сестри започнали да крещят на ответника, отправяйки
упреци, че не е гледал добре децата, тъй като по-малкото имало ожулване на
лицето. Ответникът се опитал да ги успокои, че не е станало нищо страшно, но
двете продължили да викат и да го обиждат с думите „шизофреник, паркинсон“ и
др. Оставили децата, след което свидетелката казала на К.да се държи нормално и
да не крещи пред децата, защото това ги стресира. Голямото дете започнало да
плаче, а молителката започнала да крещи на свидетелката и да я снима с телефона
си. На 01.09.2018 год., когато отишъл да вземе децата, К.била ядосана, защото
ответникът спрял да плаща сметките й за телефона, като при срещата съпругата му
и нейната сестра отново били ядосани, крещяли и
викали. Свидетелката придружавала сина си при вземането на децата, тъй като
страните имали спорове във връзка с осъществяването на личните контакти между
тях и бащата и при срещите често избухвали скандали, от които децата се
травматизирали. Свидетелят Ц. – зет на ответника, който също понякога
придружавал Б. при вземането на децата, твърди, че през м. септември 2018 год.,
когато пристигнали в жилището, спрели пред къщата и започнали спокоен разговор
с К.. Впоследствие дошла В. и се намесила в разговора, като започнала да крещи
на Б.: „Научи се да говориш, бе!“, а когато той се отдалечил, обяснявайки, че
не говори на нея, тя се затичала след него, крещейки „Чиба, чиба!“
пред двете деца. Влизайки в колата, свидетелят бил ударен с вратата на колата
от молителката. След като Б. й обяснил, че не иска да говори с нея, не казал
нищо повече, оставил децата и бързо си тръгнал с автомобила.
При така установените
обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Молбата
по чл. 4 ЗЗДН по отношение на твърдяните актове на
домашно насилие на 19.08.2018 год. и 01.09.2018 год. е допустима - подадена е в
едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и срещу лице от кръга на очертаните
в чл. 3, т. 7 от закона. По отношение твърдяния акт
за домашно насилие на 13.06.2018 год. молбата се явява просрочена и като такава
в тази част е недопустима.
По
същество молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По делото не се
установи да са извършени посочените в декларацията и уточняващата молба от 17.09.2018
год. актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от цитирания закон. Това е
така с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, които
опровергават твърденията в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Домашно
насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на
личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка.
Анализирайки
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен
състав намира, че не се установява ответникът да е осъществил насилие по
смисъла на ЗЗДН по отношение на молителката – сестра на неговата съпруга. От
изложените по-горе показания на разпитаните по инициатива и на двете страни
свидетели, се установява, че отношенията между молителката и ответника са силно
влошени, като двамата взаимно се нападат
словесно, обиждат и са в невъзможност да комуникират нормално. Свидетелката Д.
говори общо за разправии и скандали между страните, като не конкретизира точно
отправените обиди на посочените две дати през месеците август и септември 2018
год. От показанията на св. И. се установява, че заплахите на ответника към В.И.,
че ще я „изпрати в лудницата“ са отправени през месец юни 2018 год., поради
което не следва да бъдат обсъждани /молбата в тази част е просрочена по
изложените по-горе съображения/. Установи се единствено от показанията на
същата свидетелка, че през м. септември 2018 год. ответникът казал на
молителката „Ще видите, очаквайте посещение на добра воля“, след което
последвало посещение на социални работници от отдел „Закрила на детето“ към
ДСП. Съдът намира, че тази реплика не може да се квалифицира като акт на
домашно насилие, а именно - действие, причиняващо страх, безсилие, емоционално
неравновесие или чувство на подчиненост. Той е само единичен пример от
повтарящи се между страните взаимни нападки
и заплахи.
От събраните
доказателства не се установява едностранно агресивно поведение на ответника
спрямо молителката.
Напротив, от показанията на
свидетелите К.и
Ц. се установи по несъмнен
начин, че на 19.08.2018 год. при предаването на децата първо молителката, а
после двете сестри започнали да крещят на ответника и да го обиждат с думите
„шизофреник, паркинсон“ и др., без същият да ги е провокирал физически или словесно,
като това се повторило и през месец септември 2018 год., когато молителката се намесила в разговора между ответника и
съпругата му, като започнала да крещи
на Б.: „Научи се да говориш,
бе!“, а когато той се отдалечил, обяснявайки, че не говори на нея, тя се
затичала след него, крещейки „Чиба, чиба!“ пред двете
деца, като в този случай не се установи ответникът да е проявил каквато и да
било агресия. Нападателните реплики на молителката опровергават тезата, че тя
се е почувствала обект на насилие
или по някакъв
начин заплашена. Безспорно у молителката е налице отрицателно психическо и емоционално състояние, но последното не
е причинено от конкретните реплики на ответника,
а е нейната реакция към начина им
на общуване като цяло. Взаимното негативно отношение на страните се установява от всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства, което изключва възможността само изказаните от ответника реплики да се третират
като домашно насилие, изключвайки поведението на самата молителка.
В трайната практика на съдилищата се приема, че "насилие" е такова поведение, което представлява
антихуманен акт, проявяващ се с висока интензивност и засягане на физическия и
психическия интегритет на човешката личност. Това е травматично събитие, което
намира и конкретно обективно отражение върху психиката на пострадалото лице – психическо
или физическо страдание, като в случая такива травми за молителката по делото
не са установени. Напротив - и писмените, и гласните доказателства, установяват
само, че между страните действително са налице влошени семейни отношения,
свързани със взаимни нападки и обиди,
породени от установилата се между бившите членове на едно семейство нетърпимост
един спрямо друг. При това положение следва да се приеме, че между страните има
единствено битово неразбирателство и влошени отношения, които безспорно са в
противоречие на добрите нрави, но не биха могли да се квалифицират като домашно
насилие. В случая домашно насилие не би могло да бъде установено и от
депозираната декларация по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като по отношение на последната не е приложима разпоредбата
на чл.
13, ал. 3 ЗЗДН, а и в същата не са посочени конкретните актове на домашно
насилие. Действително, допустимо е заповед за защита да се издаде само въз
основа на декларацията по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН, но при положение, че няма други доказателства за сочения акт
на насилие. В противен случай ответната страна по молбата ще бъде лишена от
възможността за защита в това състезателно производство, чрез ангажиране на
доказателства, които да оборят съдържанието на посочената в закона декларация.
В конкретният случай в хода на съдебното дирене са събрани както писмени, така
и гласни доказателства, които изключват приложението на чл.
13, ал. 3 ЗЗДН.
По изложените съображения съдът
намира за изцяло неоснователна молбата за налагане на мерки по чл. 5 от ЗЗДН.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция не съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да
бъде отменено, а молбата за защита – отхвърлена като неоснователна. Това налага
да бъде обезсилена и издадената заповед за защита.
При
този изход на спора въззиваемата следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника сумата 400 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло решение № 43/14.03.2019 год. по гр.д. № 797/2018 г. по описа на РС-Елин
Пелин, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
молбата на В.Л.И. *** против Б.Б.К. *** за защита
срещу упражнено спрямо нея от ответника домашно насилие на 13.06.2018 год.,
19.08.2018 год. и 01.09.2018 год., чрез налагане на мерки по чл. 5 от ЗЗДН,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОБЕЗСИЛВА заповед за защита по ЗЗДН № 3/14.03.2019 г., издадена по гр. д. № 797/2018 г. по описа на Елинпелинския районен съд.
ОСЪЖДА
В.Л.И. *** да заплати на Б.Б.К. *** сумата 400 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.