№ 834
гр. Сливен, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20252230102901 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени положителни установителни
искове с правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от
ГПК, за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е
поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в
срок е подадено възражение от длъжника.
В исковата молба се твърди, че вземането е възникнало на основание
Договор за кредит L 330317 от 05.09.2023 година и Общи условия от същата
дата сключени между „ЮтеКредит България“ ЕООД и Й. Я. Н. по реда на чл.
6 от ЗПФУР от разстояние. Кредиторът е одобрил и предоставил
потребителски кредит в размер на 300 лева. Отпуснатата на кредит сума е
преведена от кредитора по сметка на кредитополучателя при „Изипей
България“ АД и е усвоена на каса в пълен размер. Кредитът е следвало да се
погаси на 4 последователни месечни вноски, дължими за периода от
05.10.2023 година до 05.01.2024 година, всяка в размер на 79,10 лева.
Кредитополучателят не е извършил нито едно плащане за погасяване на
дълга. След датата на цесията също не са извършвани плащания.
От съда се иска да постанови решение, с което да установи
съществуването на вземането на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД от Й. Я. Н.,
1
произтичащо от Договор за кредит L 330317 от 05.09.2023 година,
обективирано в Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично
задължение рег. № 1058/27.03.2025 година, издадена по ЧГД № 1676/2025
година, а именно: 300 лева, представляваща изискуема и неплатена главница,
ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на депозиране на
заявлението в съда – 26.03.2025 година, до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 265,00 лева. Претендират се
разноски по исковото и заповедно производство.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор на
исковата молба, съгласно който иска се приема за допустим и основателен и се
представя вносна бележка за внесена сума по банкова сметка на ищцовото
дружество в размер на 590,06 лева.
В съдебно заседание, редовно призованото ищцово дружество не се
представлява. В писмена молба - становище е заявено, че се приема
извършеното в хода на процеса от ответника доброволно плащане, с което
кредиторът е получил изпълнение на вземането си по издадената заповед за
изпълнение. Счита се, че са налице условията на закона ответникът да понесе
отговорността за сторените в хода на процеса разноски, тъй като същия с
неизпълнението си е станал повод за образуване на делото. Моли съда да се
произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на разноските, сторени в
настоящото дело, а именно 13,74 лева, представляваща разлика между
платената и неплатена част от държавната такса, следваща се за исковото
производство и възнаграждение за адвокат в размер на 360,00 лева, с
включено ДДС.
В молба - становище вх. № 21910 от 02.10.2025 година по вх. рег. на
СлРС е представен списък по чл. 80 от ГПК за направените в хода на исковото
производство разноски, присъждане на които ищецът претендира.
Ответникът, редовно призован се явява лично в съдебно заседание и не
се противопоставя искането на ищеца да бъде уважено.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищцовото дружество „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и ответникът Й. Я. Н. не
спорят относно факта, че са страни по Договор за кредит L 330317 от
05.09.2023 година. Въз основа на подадено от заявителя - ищец заявление, на
2
26.03.2025 година е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на
парично задължение рег. № 1058/27.03.2025 година по частно гражданско дело
№ 1676/2025 година на СлРС за сумата 300 лева, представляваща изискуема и
неплатена главница, ведно със законна лихва върху посочената сума от датата
на депозиране на заявлението в съда – 26.03.2025 година, до окончателното
погасяване на дълга, както и за сумата 265,00 лева, представляваща разноски
по делото.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за
изпълнение ответникът е подал възражение за недължимост на сумите по нея.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящия положителен установителен иск.
Исковата молба е заведена на 28.05.2025 година.
С депозирания отговор ответникът представя вносна бележка за внесена
сума по банкова сметка на ищцовото дружество в размер на 590,06 лева,
погасяваща вземането по издадената заповед за изпълнение и част от размера
на държавната такса за исковото производство. Размерът на непогасената част
възлиза общо на сумата 373,74 лева, от които 13,74 лева, представляваща
разлика между платената и неплатена част от държавната такса, следваща се
за исковото производство и възнаграждение за адвокат в размер на 360,00
лева, с включено ДДС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенции с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК са допустими, но разгледани по същество са
неоснователни. Сумите по Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на
парично задължение рег. № 1058/27.03.2025 година, издадена по ЧГД №
1676/2025 година са изцяло погасени в хода на процеса от страна на ответника
чрез извършено доброволно плащане прието от заявителя - ищец като
изпълнение на вземането му по издадената заповед за изпълнение и на част от
разноските за исковото производство. Тъй като доброволното плащане е
настъпило в хода на процеса, следва да се приеме, че ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, понеже и преди
3
образуването на делото /в хода на заповедното производство/ е канен да ги
заплати.
Поради изложеното коментираните исковите претенции следва да се
отхвърлят като неоснователни, поради плащането на сумите в хода на
процеса.
По правилата на процеса и като се има предвид, че ответникът е дал
повод за завеждане на делото с неплащането на исковите суми на съответните
падежи, а е сторил това едва в хода на настоящото съдебно производство,
съдът следва да го осъди да заплати на ищеца направените разноски. В
процесния случай не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като
освен признание на исковете е необходимо ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото, като последното не е налице - подадено е възражение
срещу заповедта за изпълнение и плащането е направено по време на исковия
процес.
Безспорно е, че непогасената част от разноските възлиза на обща сума
373,74 лева и включва 13,74 лева, представляваща разлика между платената и
неплатена част от държавната такса, следваща се за исковото производство и
възнаграждение за адвокат в размер на 360,00 лева, с включено ДДС, която по
изложените по-горе съображения ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради настъпило в хода на процеса плащане, предявените
от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6,
сграда Матрикс Тауър, против Й. Я. Н. с ЕГН ********** от гр.
................................., искови претенции с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК за сумата 300 лева, представляваща
просрочена главница по Договор за потребителски паричен кредит L 330317
от 05.09.2023 година, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 26.03.2025 година, до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер
на 265,00 лева, за които е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение
4
на парично задължение рег. № 1058/27.03.2025 година по ЧГД № 1676/2025
година, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Й. Я. Н. с ЕГН ********** от гр. ................................. ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“
№ 4-6, сграда Матрикс Тауър сумата 373,74 лева /триста седемдесет и три
лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5