Р Е Ш Е Н И
Е
№ 159
гр. Велико
Търново, 12.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав,
в публично заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
335 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Х.И.Х. *** против Ревизионен
акт № Р – 04000417004328 – 091 - 001 / 25.01.2018г., поправен с Ревизионен акт
за поправка на ревизионен акт № П-04000418039356-003-001 / 01.03.2018г.,
издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърдени с
Решение № 88 / 20.04.2018г., с които за данъчен период 2012г. е определен данък
по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 55 205лв., е определен данък по чл.48,
ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 21 597,05лв., за данъчен период м.09.2012г. е
начислен ДДС в размер на 4 166,67лв. и за невнесените в срок данъци са
начислени лихви. В жалбата се твърди, че ревизионния
акт е постановен в нарушение на процесуалния и материалния закони. Доводите на
страната са за неправилно
определена основата за облагане с данък на продажбата на 10 обекта в жилищна
сграда, тази дейност не е търговска, неправилно е прието наличието на
недеклариран доход, представляващ получени парични суми от търговско дружество.
Моли се за отмяна на оспорения
административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна, Директора на Дирекция
„ОДОП” Велико Търново, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и
отхвърлянето й като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Ревизионен акт № Р – 04000417004328
– 091 - 001 / 25.01.2018г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен
акт № П-04000418039356-003-001 / 01.03.2018г., издадени от органи по приходите
при ТД на НАП – Велико Търново, с които за данъчен период 2012г. е определен
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 55 205лв., е определен данък по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 21 597,05лв., за данъчен период
м.09.2012г. е начислен ДДС в размер на 4 166,67лв. и за невнесените в срок
данъци са начислени лихви.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.160 от
ДОПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
Х.И.Х. е
физическо лице без регистрация по Търговския закон, разведен от 1996г., като
бившата му съпруга Г.Р.Х. през 2012г. е собственик и управител на ЕООД „Г.–
строй 62“. През 2012г. лицето е народен представител и не подава ГДД по чл.50
от ЗДДФЛ.
През ревизирания
период 2012г. по банкова сметка *** Х.Х. постъпват парични суми от ЕООД „Г.–
строй 62“ – на 29.08.2012г. 108 000лв., на 10.10.2012г. 117 000лв.,
на 22.10.2012г. 43 000лв. и на 19.12.2012г. 302 550лв., като са
върнати 18 500лв. В хода на първото ревизионно производство ревизираното
лице дава писмени обяснения, в които заявява, че получените суми са дарение за
подобряване на битовите му условия за живот. Представя четири броя договори за
дарение, приемо-предавателни протоколи към тях и четири броя декларации по
чл.49 от ЗМДТ от 2016г. От Община Велико Търново са представени същите
документи във връзка с декларираните дарения, като в справка е посочен
дължимият от лицето данък върху дарение и липсата на предприети мерки по
принудителното му събиране. В хода на настоящото производство в писмени
обяснения ревизираното лице твърди, че получените суми са заемни средства от
бившата му съпруга, които ще бъдат възстановени след продажба на съсобствен
имот. Представя договор за заем.
Служебно е
приобщен ревизионен акт, издаден на ЕООД „Г.– строй 62“, обхващащ данъчни
периоди 2012г. – 2015г., като в хода на ревизията не са установени счетоводни
записвания, решения на собственика на капитала, договори, протоколи или други
документи във връзка с прехвърлените парични средства на Х.Х.. Установено е
неосчетоводяване на фактури, невярна счетоводна отчетност и неверни данни в
обявения в Търговския регистър Годишен финансов отчет с нулеви стойности.
Извършена е
насрещна проверка на ЕООД „Г.– строй 62“, при която Искане за представяне на
документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл.32 от ДОПК поради
неоткриване на адреса за кореспонденция на представител на дружеството,
упълномощено лице или управител. В дадения срок изисканите документи не са
представени.
Извършена е
насрещна проверка на Г.Р.Х. – управител на дружеството през ревизирания период,
при която изисканите документи не са представени.
Извършена е
насрещна проверка на Д.Г.К. – лицето, изготвило Годишния финансов отчет на ЕООД
„Г.– строй 62“, като в отговор на искането същото заявява, че са му представени
документи за изготвянето на отчета и след приключване те са върнати на
дружеството.
През 2012г. Х.Х.
извършва следните продажби на недвижими имоти:
На 01.06.2012г.,
съгласно нотариален акт № 71, том І, рег. № 1589, дело № 61 / 01.06.2012г.,
продава на Н.А. К..10 броя самостоятелни обекти в жилищна сграда с магазини,
построена в УПИ ХІ, строителен квартал 28 по плана на гр.Велико Търново, за
сумата от 150 000лв. при данъчна оценка на имотите 935 221,22лв. За
придобиването на това имущество са представени нотариален акт № 448, том ІІІ,
рег. № 5961, дело № 426 / 26.09.2006г. за покупка на Урегулиран поземлен имот
ХІ, строителен квартал 28 по плана на гр.Велико Търново за сумата от
13 400лв., нотариален акт за учредяване на право на строеж № 332, том 2,
рег. № 2233, дело № 255 / 18.02.2008г., с който Х.Х. продава на ЕООД „Европа –
МХ“ 431/590 части от имота срещу задължението на дружеството да построи в имота
жилищна сграда и запазва част от обектите в сградата за себе си. Извършена е
насрещна проверка на ЕООД „Европа – МХ“, при която са изискани данни за
себестойността на обектите, предадени на Х.Х., но документи не са представени.
В хода на ревизионното производство е възложено извършването на експертиза за
определяне на пазарната цена на продадените недвижими имоти, като експерта
определя пазарна цена в размер на
715 377лв. и себестойност на придобиване в размер на 609 399лв.
На 08.06.2012г.,
съгласно нотариален акт № 76, том І, рег. № 1689, дело № 66 / 08.06.2012г.,
продава на Н.А. К..поземлен имот с идентификатор 00583.34.23, представляващ
земеделска земя – гори и храсти, находящ се в местност „Арбанашко бърдо“ с площ
от 4,862 дка, за сумата от 20 000лв. при данъчна оценка на имота 16,77лв.
За придобиването на това имущество е представен нотариален акт № 928, том V, рег. № 7849, дело № 905 / 20.09.2007г. за покупка на земеделската земя за
сумата от 102лв.
На 24.09.2012г.,
съгласно нотариален акт № 152, том І, рег. № 3288, дело № 131 / 24.09.2012г.,
продава, заедно с Г.Р.Х., на Н.А. К..поземлен имот с идентификатор
10447.510.48, представляващ поземлен имот с площ от 663, находящ се в ***, за
сумата от 50 000лв. при данъчна оценка на имота 16 325,71лв. За
придобиването на това имущество е представен Договор за продажба на недвижим
имот частна общинска собственост от 12.11.2004г. с купувачи Х.И.Х. и Г.Р.Х. за
покупка на имота за сумата от 5 458лв.
Въз основа на
така установеното органите по приходите приемат, че лицето следва да
декларира от една страна други доходи, представляващи получени парични суми от
търговско дружество, от друга страна извършва търговска дейност без регистрация
по Търговския закон, изразяваща се в продажби на недвижими имоти, като по
отношение на продажбата на 10 имота в една сграда данъчната основа е определена
след определяне от експерт на пазарната цена на придобиване и пазарната цена на
продажбата на същите, на трето място лицето извършва независима икономическа
дейност и с продажбата на 10 недвижими имоти на обща стойност 150 000лв.
достига оборот за регистрация по ЗДДС, до 14.07.2012г. е следвало да подаде
Заявление за регистрация по ЗДДС, като в периода след изтичане на срока за
регистрация до края на 2012г. извършва отново облагаема сделка – продажба на
недвижим имот, която е обложена с ревизионния акт по реда на чл.102 от ЗДДС.
В хода на
настоящото производство са представени нови писмени доказателства – два броя
пълномощни относно упълномощаване на И.Х. да представлява ЕООД „Г.– строй 62“ и
удостоверение за степен на завършеност на строителен обект.
По делото са приети без оспорване
основно и допълнително заключения на ***по допусната съдебно-оценителна
експертиза, които съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно
дадено.
Пред
съда показания дава свидетелят И.Х.Х. – син на жалбоподателя, като съдът не
кредитира тези показания в частите, касаещи основанието за предоставяне на
паричните средства от ЕООД „Г.– строй 62“ на Х.Х., тъй като решението за
превод на тези значителни суми следва да е на управителя на дружеството Г.Х., а
изложените обстоятелства от сина й не съдържат непосредствени данни за
причините за превеждане на сумите.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган с оглед Тълкувателно решение
№ 5 / 13.12.2016г. на ВАС, и представените удостоверения по ЗЕДЕП, в
предписаната писмена форма и при спазване на формалните процесуални правила за
издаването му.
Ревизионното производство е проведено по реда на чл.122 от ДОПК, като се претендират наличие на основания по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението
се определя по декларация са налице данни за укрити приходи.
При липсата на спор между страните за неподаване на Годишна
данъчна декларация за доходи, облагаеми по реда на ЗДДФЛ за 2012г. и извършени
сделки по продажба на недвижими имущества, съдът намира за доказано основанието
за преминаване към облагане по особения ред. Като се вземе предвид, че общо
продадените недвижими имоти са 12 на брой, то при спазване на правилата на
ЗДДФЛ относно необлагаемите доходи – чл.13, само три от тези имоти биха могли
да попаднат под хипотезата на чл.13, ал.1, букви „а“ и „б“, поради което прихода
от останалите имоти е следвало да бъде деклариран. Дори да се приеме, че са
налице предоставени заемни средства, а не продажби, то тези заеми на обща
стойност от 220 000лв. също подлежат на деклариране, съгласно чл.50, ал.5
от ЗДДФЛ. При липсата на деклариран доход от продажба на недвижими имоти е
налице както основанието на т.1 от ал.1 на чл.122 от ДОПК, така и на т.2 от
същата норма.
Развитата пред съда защитна теза от Х. е за необходимост от
парични средства през 2012г. за удовлетворяване на която прибягва към услугите
на лихвар. Документирането на получените заемни средства е чрез съставяне на
договори за покупко-продажба на недвижими имоти в полза на трето лице, като
договорката е след погасяване на заема имотите да бъдат върнати. По същата схема
е взет заем срещу лек автомобил, който е върнат документално на собственика.
Поради липсата на възможност за връщане на получените заемни средства, за да се
изплатят лихвите, а в последствие и целия заем, от дружеството на бившата
съпруга на Х. се превеждани парични средства, използвани от Х. за разплащане с
лихваря. Въпреки погасяване на заема заложеното имущество не е върнато на Х.,
за което същия подава жалба и е образувано досъдебно производство.
Настоящият състав не кредитира така развитата конструкция от
процесуалния представител на жалбоподателя поради следните съображения:
На първо място липсва конкретика на отношенията с кредитора
– не са посочени размерите на взетите заеми, договорената лихва, дата на
връщане на заемите, размер на претендирани допълнителни лихви и т.н., поради
което и въпреки показанията на свидетеля, не могат да се обвържат изплатените
от ЕООД „Г.– строй 62“ парични средства с погасяване на
задължения към лихвар.
На второ място не става ясно какво налага вземането на заем от лихвар – при
положение, че Х.Х. през 2012г. е високоплатен държавен служител – депутат,
притежава няколко недвижими имота на значителна стойност, следователно при
необходимост от парични средства е възможно предоставянето на такива от банки.
Не се удостоверява от представените по делото доказателства нито необходимостта
от заем от над 150 000лв., нито невъзможност за осигуряване на тези суми
чрез банки.
На трето място не се установява за какво са изразходвани получените суми.
От извършените проверки в хода на ревизията се установява, че Х. получава през
2012г. като продажна цена на имотите си сумата общо от 220 000лв., от ЕООД
„Г.– строй 62“ – 552 050лв., кредит от АД „Алианц банк“ в размер на
44 550лв. и доход от възнаграждение като народен представител
25 507,04лв. Общите разходи за 2012г. на Х. възлизат на 100 694,20лв.
При съпоставка на приходите и разходите на лицето е видно, че е налице
положително салдо от 741 412,84лв., за които няма никакво логично
обяснение за какво са изразходвани.
На четвърто място в хода на ревизионното производство са давани различни
обяснения за получените от ЕООД „Г.– строй 62“. Първоначално, че това са
дарения за подобряване на битовите му условия за живот, като са представени и
договори за дарения, декларации по чл.49 от ЗМДТ. След това се твърди, че това
са заеми, които ще бъдат възстановени след продажба на съсобствен имот. Като се
вземе предвид данъчната оценка на съсобствения имот от 16 325,71лв., то
очевидно тя е несъпоставима с размера на преведените средства от над
500 000лв. Едва в съдебно производство се твърди, че това са заеми за
погасяване на лихви и главници на взет заем от лихвар.
На пето място ЕООД „Г.– строй 62“ не предоставя нито един документ относно
основанието за превеждането на паричните средства. Както Търговския закон, така
и Законът за счетоводството изискват стриктна документална следа на движението
на парични средства и активи на търговските предприятия. При декларирана липса
на търговска дейност, и непредставяне на решения за предоставяне на парични
средства на физическото лице Х., то преводите на паричните средства са без
правно основание и очевидно целят избягването на данъчното законодателство.
На шесто място следва да бъде отчетена обвързващата доказателствена сила на
нотариалните актове. По своя характер нотариалния акт е официален документ,
който удостоверява прехвърлянето на правото на собственост върху недвижим имот
и до отмяната му или обявяването му за нищожен, той поражда посочените правни
последици. Независимо от твърденията за симулативност на сделките по
покупко-продажба пред разследващите органи и настоящия състав, липсват
представени доказателства за недействителност или отмяна на нотариалните
актове. По делото не са представени и данни за наличието на образувани
производства по общия ред по отмяна на сделките поради тяхната симулативност
или сключени при изнудване или др. Обстоятелството, че в този продължителен
период от 2013г. до 2018г. Х. не предприема никакви адекватни действия за
възстановяване на собствеността си, която според него му е отнета от трето
лице, показва, че развитата теза е или недоказуема или съставена за целите на
производството. Съгласно показанията на свидетеля И.Х. процесуалния
представител на жалбоподателя е в близки семейни отношения с него, поради което
и защитата му по настоящото дело е безплатна. Следователно Х. разполага и с
помощта на квалифициран специалист, който може са организира защитата му за
възстановяване на собствеността. След като това не е станало към настоящия
момент, то сделките по продажба са редовни и следва да бъдат зачетени както от
приходната администрация, така и от съда. Изложените доводи за симулативност на
сделките по продажба на недвижимите имоти са ирелевантни в настоящото
производство, тъй като нито административния орган, нито съда могат да
извършван инцидентен контрол за валидност на нотариален акт.
На седмо място съдът формира вътрешното си убеждение и въз основа на данни,
които не касаят ревизирания период. Това са представените от лицето
доказателства за получаване по банков път от ЕООД „Г.– строй 62“ на парични
суми през 2014г. в размер на 1 069 870лв. и през 2015г.
147 600лв., които отново са дарения за подобряване на битовите му условия
за живот. При тези данни за системно предоставяне на значителни парични
средства от търговско дружество, съдът намира, че между тях е създадена схема
за избягване на действителното основание и произход на дохода с цел укриването
му от властите и избягване на заплащане на дължимите данъци.
При тези съображения, съдът извършва преценка за съответствието на
определените задължения за данъци на Х., въз основа на кредитиране на
доказателствата, събрани от приходната администрация в хода на ревизията.
По отношение определения данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.
Независимо от преминаването към облагане по реда на чл.122
от ДОПК, фактически задължението за данък е определено по общия ред – взети са
предвид всички получени от ЕООД „Г.– строй 62“ парични
средства, те са приети за доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ и същите формират
данъчна основа за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.
Настоящият състав приема за правилен крайния резултат от облагането на Х..
При спазване на материалния закон, ревизиращите органи е следвало да определят
данъчна основа за всеки вид получен през годината доход и да формират обща
данъчна основа. В конкретния случай по делото са налице данни за получавано
възнаграждение като народен представител, което не е отразено при определянето
на данъчната основа по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Пропускът на ревизиращите не влияе
върху крайния резултат, тъй като дължимият данък върху дохода за тези
възнаграждения е внесен от платеца на дохода и с включването на този доход не
би се увеличил размера на данъка за внасяне.
Доколкото са дадени противоречиви, недостоверни и взаимно изключващи се
обяснения относно получените суми от над 500 000лв. от Х., съдът намира за
правилен извода на приходната администрация, че тези суми са доход на
ревизираното лице от друг източник, непосочен изрично в ЗДДФЛ. Сумата от
552 050лв. представлява основа за определяне на данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ и при съобразяване с данъчната ставка за 2012г. от 10%, то дължимият
допълнително данък възлиза на 55 205лв. Като достига до същия извод,
органът по приходите постановява акт при спазване на материалния закон, който в
тази част следва да бъде потвърден.
По отношение определения данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
От доказателствата по делото се установява продажбата през
2012г. от Х. на 12 броя недвижими имота. Трайната съдебна практика приема, че
продажбата на повече от 3 имота представлява осъществяване на търговска
дейност, тъй като имотите се използват не за лични цели, а за получаване на
доходи от имущество. Настоящият състав намира, че още при учредяването на
правото на строеж върху имота, находящ се в гр.Велико Търново, УПИ ХІ, в
строителен квартал 28, Х. има намерение за ползване на имуществото като
източник на доход. От една страна броя на недвижимите имоти, които ще са
собственост на Х. е десет – не е възможно тези имоти да бъдат за лично
ползване. От друга страна вида на имотите предполага използването им с
търговска цел – освен два гаража и четири апартамента Х. придобива една
кафе-сладкарница и три магазина за промишлени стоки. Предназначението на
последните имоти е именно за търговия, поради което и дори към 2008г. Х. е
наясно, че учреденото право на строеж върху недвижими имоти ще му носи в бъдеще
приход – било от продажбата на имотите, било от отдаването им под наем, било
чрез включването им в активи на дружества. Следователно тезата за лично
ползване на имуществото е неприложима в конкретния случай. С получаването на
регулярен доход от продажба на имущества през 2012г. Х. извършва търговска
дейност, независимо от липсата на регистрация по търговския закон. Фактът, че
всички имоти са продадени на едно и също лице не води до различен извод, като
при липсата на оспорване на нотариалните актове, те удостоверяват извършеното
прехвърляне на право на собственост. За наличието на независима икономическа
дейност по смисъла на ЗДДС и търговска по смисъла на ТЗ е без значение
получателя по сделките. Решаващо е броя и системността на продажбите, които в
случая са налице.
При определянето на данъчната основа за облагане с данък по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ органът по приходите не само не използва методите на
чл.122, ал.2 от ДОПК, но и не спазва и правилата на материалния закон.
В хипотеза на реализиран доход от продажба на недвижимо
имущество от физическо лице, данъчната основа се определя по реда на чл.33,
ал.1 от ЗДДФЛ - облагаемият
доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени
вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика
между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10
на сто разходи.
В хипотеза на
реализиран доход от продажба на недвижимо имущество от едноличен търговец или
лице, извършващо търговска дейност без регистрация по Търговския закон,
данъчната основа се определя по реда на чл.26, ал. 1 от ЗДДФЛ – формира се по
реда на ЗКПО данъчна печалба. Реда по ЗКПО е реда, по който се отчитат
приходите и разходите и се формира резултата за периода на предприятията. Този
ред предвижда отчитане на приходите и разходите през годината, като при
съпоставка на същите се получава резултата за периода – печалба или загуба. В
случая с търговската дейност продажба на недвижими имоти се касае за покупки и
продажби на активи по смисъла на Закона за счетоводството. Счетоводните
операции при сделки с активи включват отчитане в годината на придобиване на
разход за придобиването на актива, отчитане в годината на извършването ми на
текущи разходи за ремонт на актива и отчитане в съответната година продажбата
на актива с цялата й стойност. Следователно при определяне на данъчна основа за
търговска дейност на физическо лице без регистрация по търговския закон в
годината на продажбата следва да се отразят всички получени приходи от продажби
на недвижимите имоти, като се отчетат и извършените и документално доказани
разходи за този период.
В конкретния случай органите по приходите формират основа за
облагане като намаляват продажната цена със стойността на придобиване на
актива, което представлява определяне на данъчна основа по реда на чл.33, ал.1
от ЗДДФЛ, приложим за физическите лица, не реда приложим за лицата, извършващи
търговска дейност. Същевременно не са признати 10 % нормативно признати разходи
и не е приложена стандартната данъчна ставка от 10%.
В хода на ревизионното и съдебното производства не са
събрани данни за извършени от ревизираното лице разходи за търговската дейност
покупко-продажба на недвижими имоти, поради което и приходът от дейността
следва да формира данъчна основа по реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ. Приходът от
продажба на недвижими имоти при съобразяване с посочената в нотариалните актове
продажна цена възлиза на 195 000лв., от които 150 000лв. от
продажбите на десет недвижими имота с нотариален акт №
71, том І, рег. № 1589, дело № 61 / 01.06.2012г.; 20 000лв. от продажбата
на земеделска земя с нотариален акт № 76, том І, рег. № 1689, дело № 66 /
08.06.2012г. и 25 000лв., половината от продажбата на съсобствен имот с
нотариален акт № 152, том І, рег. № 3288, дело № 131 / 24.09.2012г. Така
получената от съда данъчна основа е по-висока от определената от органите по
приходите данъчна основа в размер на 167 542,67лв., поради което и с оглед
законовата забрана за влошаване положението на жалбоподателя, следва да бъде
потвърдена основата за облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ получена от
органите по приходите и съответно определения с ревизионния акт данък в размер
на 21 597,05лв. Доколкото органите по приходите при определяне на основата
за облагане с данък върху доходите не са отчели пазарната стойност на
продадените 10 недвижими имота, а като приход са взели само сумата от
105 978лв., то и изготвените от вещите лица оценки на себестойността и
пазарната стойност на имотите са без правно значение за настоящия спор. Дори
съда да приеме, че следва като приход да се отчете друга стойност – пазарната
цена на имотите, данъчната им оценка или справедливата стойност, то тази цена
би била по-висока от определения с ревизионния акт приход, поради което отново
следва да се приеме по-благоприятния за жалбоподателя размер на дохода.
По
приложението на ЗДДС.
Правилен
е извода на органите по приходите за извършване на независима икономическа
дейност от Х. – получаването на доходи от недвижимо имущество е такава дейност,
за което съда излага доводи в частта, касаеща облагането по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.
С
продажбата на 10-те недвижими имоти на 01.06.2012г. за сумата от
150 000лв. Х.Х. извършва независима икономическа дейност с оборот от над
50 000лв. и изпълнява условията на чл.96 от ЗДДС за задължителна
регистрация. Лицето не изпълнява задължението за подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС и не е регистрирано по този закон, поради което и правилно
с ревизионния акт е прието наличието на предпоставките за начисляване на данък
по реда на чл.102 от ЗДДС. Към момента на извършване на ревизията не са налице
условията за регистрация по ЗДДС на Х.. За периода от изтичане на срока за
подаване на заявлението за регистрация до отпадане на условията за задължителна
регистрация от Х. е извършена още една сделка – продажба на недвижим имот през
м.09.2012г. по нотариален акт № 152, том І, рег. № 3288, дело № 131 /
24.09.2012г. Правилно с ревизионния акт е начислен ДДС върху стойността на
сделката, част на ревизираното лице при съобразяване с правилото за включване
на ДДС в обявената цена – в сумата от 25 000лв. е включен ДДС в размер на
4 166,67лв., който съответства на начисления с ревизионния акт.
По изложените
съображения настоящият състав намира ревизионния акт постановен и при спазване
на материалния закон, поради което следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора основателно се явява искането от страна на ответника за
присъждане на разноски съобразно представения списък с разноските.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Х.И.Х. *** против Ревизионен
акт № Р – 04000417004328 – 091 - 001 / 25.01.2018г., поправен с Ревизионен акт
за поправка на ревизионен акт № П-04000418039356-003-001 / 01.03.2018г.,
издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново.
ОСЪЖДА Х.И.Х. *** да заплати на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ
на НАП сума в
размер на 3 731,82лв. ( три хиляди седемстотин тридесет и един лева и осемдесет и две стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: