№ 307
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20211110165712 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“
№ 37, представлявано от изпълнителните директори Н....... Х. Б......... и С....... А...... П....
срещу А. В. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ........ положителен
установителен иск с правно основА.е чл. 422 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца в размер на 7731.76 лв.
за сумите, както следва: 1000.00 лв., представляваща главница по договор за банков
кредит - овърдрафт; 4056.24 лв. – просрочена договорна лихва за периода от
01.02.2011 г. до 30.09.2020 г. включително; 2613.30 лв. – просрочена наказателна лихва
за периода от 04.01.2011 г. до 19.12.2016 г. включително; 60.00 лв. – разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост; 2.22 лв. – законна лихва за периода от
01.10.2020 г. до 08.10.2020 г. включително; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; за
което срещу ответника е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист от 13.11.2020 г., издаден по гр.д. № 48874/2020 г. по описа на
СРС, 142 състав, събирА. принудително в производството по изпълнително дело №
20218500400103 по описа на ЧСИ А. Б....., с район на действие СГС.
Отправено е искане да се присъдят разноските, направени в заповедното
производство в общ размер 204.64 лв., в това число внесена държавна такса в размер
154.64 лева и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 50
лева, както и искане да се присъдят всички разноски направени в настоящото
производство, в това число платената държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450.00 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.06.2010 г. между „Първа
инвестиционна банка“ АД /„Банката“/ в качеството на кредитор и А. В. П., с ЕГН
********** в качеството на кредитополучател е сключен Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и прдоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R013565, по силата на който от
1
Банката е предоставен на Кредитополучателя банков кредит овърдрафт в размер на
1000 лв. /хиляда лева/.
Твърди се, че средствата от предоставения банков кредит – овърдрафт са
усвоени чрез многократно трансакции по банковата сметка, открита на името на
кредитополучателя в Банката. Посочва се, че банковият кредит е погасяван по
банковата сметка, както следва: 20.07.2010 г. – 20 лева, 20.08.2010 г. – 40 лева,
15.10.2010 г. – 60 лева. Твърди се, че кредитът е в просрочие от 04.01.2011 г.
Сочи се, че поради неплащане в срок на задължнията по Договора за банков
кредит Банката е връчила на кредитополучателя покана за доброволно изпълнение в
пълен размер на просрочените задължения и чрез поканата е отправила уведомление,
че при липса на доброволно изпълнение Банката ще счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем на основА.е т. 13.1 във връзка с т. 13.1.1. от Общите условия,
приложими към договора. Твърди се, че горепосочената покана е връчена лично на
кредитополучателя на 22.07.2020 г., след което в дадения му срок за доброволно
изпълнение последният не е платил изискуемите задължения по Договора за банков
кредит, в резултат на което Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 01.10.2020 г.
Посочва се, че предвид бездействието на длъжника кредиторът е подал на
основА.е чл. 418 от ГПК заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Сочи се, че по подаденото заявление е образувано ч.гр.д. №
48874/2020 г. по описа на Софийски районен съд, по което са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя да заплати
дължимите суми, както следва: 1000.00 лв., представляваща главница по договор за
банков кредит - овърдрафт; 4056.24 лв. – просрочена договорна лихва за периода от
01.02.2011 г. до 30.09.2020 г. включително; 2613.30 лв. – просрочена наказателна лихва
за периода от 04.01.2011 г. до 19.12.2016 г. включително; 60.00 лв. – разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост; 2.22 лв. – законна лихва за периода от
01.10.2020 г. до 08.10.2020 г. включително, ведно със законната лихва от 09.10.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението.
Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист Банката е подала молба
за образуване на изпълнително дело № 20218500400103 по описа на ЧСИ А. Б....., с
район на действие СГС.
Твърди, че вземането е изцяло изискуемо. Ето защо предявява настоящия иск,
като претендира и разноски по производството.
В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва основателността на предявения иск. Счита същия за допустим. Признава, че
между кредитополучателя и „Първа инвестиционна банка“ АД е сключен Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит, по силата на който от Банката е предоставен банков кредит –
овърдрафт в размер на 1000 лева. Оспорва, че е налице изискуемост на вземане в
размер на 7731.76 лв., представляващо главница и лихви по договора за кредит, защото
вземането е погасено по давност. Посочва, че на основА.е чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД към
договора за банков кредит са приложими давностните срокове по гражданскоправните
отношения. Твърди, че тъй като изпълнението на задължението за главница е
уговорено да става на отделни вноски с определени падежи, изискуемостта на
задължението по всяка вноска настъпва отделно и давностният срок за всяка от тях тече
самостоятелно от датата на нейния падеж до момента, до който е обявен за изискуем
2
целият кредит, което се е случило през 2020 година. Сочи, че за вземА.ята за главница
и за вноските по договорната лихва е приложима общата петгодишна давност по чл.
110 от ЗЗД, защото задължението по договора за кредит за заплащане на лихва по
смисъла на чл. 430, ал. 2 е за заплащане на възнаграждение за ползването на
предоставения паричен ресурс. Твърди, че за всяко задължение за вноска е изткла
погасителната давност. Сочи, че вземА.ята за наказателни и мораторни лихви са
погасени, поради обстоятелството, че искът е предявен след изтичане на давностния
срок. Посочва, че акцесорните вземА.я са погасени с погасяването по давност на
главното вземане съгласно чл. 119 от ЗЗД. Твърди, че давността на главното вземане е
изтекла преди обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем от страна на
кредитора. Оспорва законността и размера на определените договорни и наказателни
лихви. Ето защо моли за отхвърляне на иска, като претендира и разноски по
производството.
Съдът, преценявайки събрА.те по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между стрА.те, а и от представения Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип Vivatel – ПИБ и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 000CC-R-013565/28.06.2010 г. се установява, че
на 28.06.2010 г., между „Първа инвестиционна банка“ АД, като кредитор, и А. В. П.,
посочен като титуляр, е сключен договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип, по силата на който банката е поела задължение да предостави на
титуляря банков кредит овърдрафт в размер на 1000 лева. Според т. 3 от договора
срокът на ползване на овърдрафта е до 28.06.2012 г., като същият се подновява
автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на банката за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип. Съгласно т.
4 от договора титулярът се задължава да погасява усвоената част от кредитния лимит в
сроковете и по начина, договорени в Общите условия и договора. За падеж на
задълженията на кредидополучателя за един отчетен период е посочено 1-во число на
месеца, следващ отчитането на отчетния период. Съгласно т. 6 от договора, за всички
трансакции, изпълнени до размера на текущия разполагаем кредитен лимит, отчетени
през един отчетен период, титулярят има право на гратисен период със срок до 60 дни,
само при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период той погаси
задълженията си до пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия отчетен
период. Според т. 7 от договора, при непогасяване на пълния размер на дебитното
салдо в срока и при условията на т. 6, титулярят заплаща на банката годишна лихва, в
размер на приложимия към датата на начисляването БЛПкк за български левове,
увеличен с надбавка в размер съгласно Тарифата за таксите и комисионите на „Първа
инвестиционна банка“ АД /Тарифата/. Лихвата се начислява върху непогасените суми
по всяка отделна трансакция за действителния брой дни, считано от датата на
регистриране на операцията в картовата система на банката, до датата на погасяването.
Към датата на подписване на договора, надбавката е в размер на 10,91 пункта за
дебитни салда, формирА. в резултат на ПОС-трансакции и 12,71 пункта – за всички
останали дебитни салда по сметката. Към датата на подписване на договора годишната
лихва, начислявана от банката върху дебитното салдо по сметката е в размери, както
следва: 17,64 % - за дебитни салда, формирА. в резултат на ПОС-транзакции; 19,44 % -
за всички останали трансакции - т.7 от договора. В т. 9 е предвидено, че при
непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на минималната
погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем кредитен
3
лимит независимо от причината за това, титулярят заплаща на банката върху
непогасената част на минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на
телущия разполагаем кредитен лимит, за дните на просрочие наказателна лихва в
размери съгласно действащата тарифа. За ползването на кредитната карта
картодържателят дължи такси и комисионни съгласно тарифата на банката, неразделна
част от договора. В чл. 18 от договора титулярят е декларирал, че са му предоставени и
е запознат с Общи условия на банката.
Съгласно т. 19.1 от общите условия на ищеца в сила от 01.12.2010г. /аналогична
на т. 19.1 от общите условия на ищеца в сила от 02.11.2021г./ срокът за ползване на
кредитния лимит /овърдрафта/ е съгласно договора. Срокът на договора, респ. срокът
за ползване на овърдрафта, се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен
период при условие, че никоя от стрА.те не е уведомила другата за прекратяване на
договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок /съгласно ОУ в сила от
02.11.2021г. срокът на предизвестието е 30 дни/.
В т.13.1 от ОУ е предвидено, че банката има право да обяви ползвА.я овърдрафт
за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляря в срок,
определен от банката, в случай, че титулярят не извърши което и да е плащане по
договора и настоящите общи условия за срок по-дълъг от 5 работни дни след датата, на
която такова плащане е станало изискуемо.
Представена е покана за изпълнение, адресирана до ответника и връчена му
лично на 22.07.2020г., чрез ЧСИ Стоян Якимов, рег.№844 при КЧСИ и район на
действие СГС, с която ищецът е упражнил правото си по чл.60 ал.2 ЗКИ, като е
уведомил ответника, че поради неизпълнение на задълженията по договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 000CC-R-013565/28.06.2010 г., след изтичане на
предоставения 5-дневен срок за доброволно изпълнение, считано от връчването на
поканата, банката ще счита ползвА.ят кредит за изцяло и предсрочно изискуем.
Представен е и препис от изпълнително дело № 20218500400103 по описа на
ЧСИ А. Б....., с район на действие СГС.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което следва да се
кредитира по реда на чл. 202 ГПК като обективно, пълно и неоспорено от стрА.те се
установява, че от разрешеният кредитен лимит по процесния договор за кредит са
усвоявА. многократно суми, като в периода между 21.02.2011 г. и 24.04.2012 г.
усвоеният кредит възлиза в общ размер на 1 091.26 лв. Установява се, че към
09.10.2020 г. непогасените задължения по договора са следните: сумата от 1000,00 лева
непогасена главница; договорна лихва за периода от 01.02.2011 г. до 30.09.2020 г. в
размер на 4 055,75 лв.; наказателна лихва за периода от 04.01.2011 г. до 02.12.2016 г. в
размер на 2 613,30 лева; законна лихва в размер на 2.22 лв. за периода от 01.10.2020 г.
до 08.10.2020; както и разноски за обявяване на предсрочна изискуемост в размер на
60,00 лева.
Съдът, преценявайки събрА.те по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основА.ечл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от
ГПК, във връзка с чл. 417 от ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, във връзка с
чл. 86 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в
издадената по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 48874/2020 г. по описа на СРС е
4
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.417 ГПК в полза на дружеството ищец
е била издадена заповед за изпълнение за следните суми: 1000.00 лв., представляваща
главница по договор за банков кредит - овърдрафт; 4056.24 лв. – просрочена договорна
лихва за периода от 01.02.2011 г. до 30.09.2020 г. включително; 2613.30 лв. –
просрочена наказателна лихва за периода от 04.01.2011 г. до 19.12.2016 г.
включително; 60.00 лв. – разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост;
2.22 лв. – законна лихва за периода от 01.10.2020 г. до 08.10.2020 г. включително;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението. В законоустановения срок длъжникът е
подал възражение по чл. 414 ГПК.
При тези данни се установява, че ищецът е провел заповедно производство по
отношение на процесните вземА.я и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1
ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими. По основателността на
исковете, съдът намира следното:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца, съобразно
разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника, по силата на което да му е предоставил в заем сумата от
1000.00 лв., както и усвояването на последната от ответника.
По делото е установено съществуването на валидна облигационна връзка между
„Първа инвестиционна банка“ АД и А. В. П. с предмет - издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по
разплащателна сметка № 000CC-R-013565, както и че банката е изпълнила
задължението си за предоставяне на парични средства на кредитополучателя в размер
на 1000.00 лева. От приетото по делото и неоспорено от стрА.те заключение на вещото
лице в резултат на извършената от него съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че банката е изпълнила задълженията си по договора, като е предоставила
възможността на кредитополучателя да ползва сумата по договора съобразно
уговорения лимит, както и че кредита, като се има предвид специфичния мехА.зъм на
усвояване на този вид кредити, е бил усвояван многократно.
Сключеният между стрА.те договор по своята правна същност представлява по
дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с договора стрА.те са се съгласили
в рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателят да разполага с
определена сума /кредитен лимит/ в случая - в размер до 1000 лева, която може да
ползва многократно и неогрА.чено във времето в рамките на целия срок на действие на
договора в пълен размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит,
за разлика от стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на
договорения кредитен лимит се ползва многократно, като липсват отнапред
установени в конкретен размер и падеж дължими вноски, на които да е разсрочено на
части връщането на еднократно дадената в заем сума както е при стандартния договор
за потребителски кредит. При договора за револвиращ кредит връщането на заетата
сума е обусловено по размер от волята на държателя на картата и ползваната от него
сума в рамките на кредитния лимит.
За разлика от стандартния договор за потребителски кредит, при който падежът
за плащане на изначално определените по размер вноски, на които е разсрочено
плащането на части на еднократно отпуснатата в заем сума, при договора за кредитна
карта /револвиращ кредит/ падежът за връщане на цялата усвоена главница по кредита
настъпва към установения краен падеж, респ. - при предсрочно прекратяване на
договора.
5
В процесния договор за револвиращ кредит не е уговорен брой на
погасителните вноски на предоставената сума. Възникването и размерът на
задължението за погасяване, нито са определени в договора, нито са определяеми, а
зависят изцяло от поведението на длъжника. Погасяването на задълженията по
договора за револвиращ кредит не се изпълнява на предварително договорени
анюитетни вноски. При ползването на такъв вид кредит, кредитополучателят има
възможност да тегли суми в брой или да нарежда плащА.я за суми до определен лимит.
Кредитният лимит може да се използва при необходимост и се погасява с всяко
постъпване на средства по сметката, като няма определена месечна вноска и лихвата,
която се заплаща се начислява само върху ползваната част и за дните, през които тя е
ползвана.
Спорно по делото се явява обстоятелството от кой момент настъпва
изискуемостта на задълженията по процесния договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка, респективно от кой момент започва да тече погасителната давност за тях.
От представените по делото Общи условия, действащи към момента на
подписване на процесния договор – 28.06.2010 г., до момента, в който се твърди
същият да е бил обявен за предсрочно изискуем от банката – 01.10.2020 г., е видно че
съгласно раздел I, т.1, б.„о“ за падеж по договора е предвидена датата, до която
титулярят е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или не по - малко от
минималната погасителна вноска; за дата на падежа се счита всяко 5-то число от
месеца, при отчетен период от 20-то число на месеца до 19-то число на следващия
месец, съответно всяко 25-то число от месеца, при отчетен период от 10-то число на
месеца до 9-то число на следващия месец, а ако то е неработен ден, датата на падежа е
първият следващ работен ден.
Срокът на ползване на кредитният лимит по процесния договор е до 28.06.2012
г. /чл. 3 от договора/. Според т.19.1.1 от ОУ срокът за ползване на овърдрафта се
удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че никоя от
стрА.те не е уведомила другата за прекратяване на договора най - малко 60 дни преди
изтичане на текущия срок. Съгласно т.20.1.1 от ОУ банката подновява срока на
валидност на картата служебно, доколкото е продължен срокът на овърдрафта, като
издава нова карта.
В конкретния случай ищецът твърди, че на 01.10.2020 г. задълженията по
договора били обявени за предсрочно изискуеми с получаването от кредитополучателя
на уведомление за предсрочна изискуемост. Ищецът не е представил доказателства за
подновяване на кредитната карта на ответника. Поради това следва да се приеме, че
кредитната карта на ответника не е била подновявана. Договорът за кредит овърдрафт
е бил сключен във връзка с откриването в полза на ответника на разплащателна сметка
и издаването на ответника на кредитна карта и ползването на овърдрафта практически
се е извършвало чрез кредитната карта, издадена на ответника. След като кредитната
карта не е била подновявана, овърдрафт не е бил ползван след неговото усвояване и
изтичане на срока за ползването му.
В доказателствена тежест на ищцовото дружество е да установи по реда на
пълното и главно доказване, че срока на ползване на овърдрафта е бил удължаван по
реда на т.19.1.1 от ОУ, като е било необходимо да ангажира доказателства, че
кредитната карта, посредством която е бил усвояван процесният кредит е била
преиздавана след изтичане на срока на валидност на същата, респективно – че след
изтичане на двугодишния срок по договора, кредитополучателят е извършвал
6
платежни операции с тази кредитна карта. Този извод следва пряко от същността на
кредитната карта, която представлява eлектронен платежен инструмент /ЕПИ/ по
смисъла на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и
платежните системи /ЗППЕПИПС – отм. /, обнародван в ДВ, бр. 31 от 08.04.2005 г., в
сила от 09.10.2005 г., отм. ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 01.11.2009 г.
Кредитната карта е едновременно ЕПИ, но тя представлява и средство за предоставяне
на револвиращ кредит, при който картодържателят може да използва предоставените
му средства до определен лимит, като междувременно следва да погасява частично или
изцяло получените парични средства в определени срокове, съгласно условията на
договора. Установяване на това обстоятелство е необходимо, тъй като съгласно
т.20.1.1 от ОУ банката подновява срока на валидност на картата служебно, доколкото е
продължен срокът на овърдрафта, като издава нова карта. Следователно, ако срокът на
договора е продължен, банката е длъжна да издаде нова карта и обратно – ако срокът
на договора не е подновен, такава карта не се издава.
След 28.06.2012 г., на която дата най-късно е изтекла валидността на получената
на 28.06.2010 г. от ответника кредитна карта и при липсата на доказателства, че след
тази дата е издадена нова кредитна карта по процесния договор се налага извод, че
срока на договора е изтекъл на 28.06.2012 г.
По тези съображения, съдът приема, че падежа на задължението за връщане на
заемната сума е настъпил от м.07.2012 г. /чл.430, ал.1 от ТЗ/, от която дата започва да
тече давностния срок за главницата, като същия изтича през м.07.2017 г. по отношение
на главницата и разноските.
В допълнение следва да се изясни, че обстоятелството, че банката не е
предприела своевременно действия по прекратяване на договора, поради неизпълнение
от страна на ответника на задълженията му по същия и е упражнила правомощията си
да обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем едва с изпращането на покана на
22.07.2020 г., т. е. осем години след изпадане в забава на кредитополучателя не
обуславя изискуемост на вземА.ята, считано от тази дата.
Подобно разбиране би означавало на практика да се предостави възможност на
кредитора едностранно да удължава периода на погасителната давност на вземането,
като „обявява“ предсрочна изискуемост дълго след изтичането на давността, което би
довело до неравнопоставеност на стрА.те, в частност на кредитополучателя като
икономически по - слабата страна в правоотношението.
По отношение началния момент на давността следва да се съобрази
разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита
кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна
лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на
кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва
да тече давността по чл.114 от ЗЗД, като е приложим общият петгодишен давностен
срок по чл.110 от ЗЗД. Поради изложените съображения съдът намира, че
задължението за плащане на усвоената заемна сума няма характер на периодично,
поради което не попада в хипотезата на чл.111, б. "в" от ЗЗД, а се погасява с изтичането
на общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК – 09.10.2020 г., задължението за връщане на
заемната сума за главница е погасено по давност. Вземането е било погасено по
давност и към датата на обявяване на предсрочна изискуемост – 01.10.2020 г., поради
7
което волеизявлението за едностранно прекратяване на договора с връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост на задължението не може да поради правни
последици. Изискуемостта на всички задължения по договора е била настъпила
още през м.07.2012 г.
Съобразно нормата на чл.119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземА.я, макар давността за тях да
не е изтекла. Предвид гореизложеното и доколкото се установява, че кредиторовото
вземане за главница е погасено по давност, то същото се отнася и за акцесорните
вземА.я, касаещи договорна лихва. Доводите на ищеца за дължимост на договорна и
наказателна лихва са неоснователни, тъй като задължението за заплащане на лихви
предполага наличие на главен дълг, а в случая както вече се посочи вземането за
главница е погасено по давност.
Неоснователно е и искането за присъждане на разноски за обявяване на
предсрочна изискуемост, тъй като не са във връзка със събиране на вземането - чл.309а
ТЗ.
По изложените съображения се налага извод, че предявените искове са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски, поради
което на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
........., със седалище и адрес на управление гр.София, .............., за признаване за
установено по отношение на А. В. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ........, че
последният дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 48874/2020 г. по описа на СРС, а именно 1000.00 лв., представляваща главница по
договор за банков кредит - овърдрафт; 4056.24 лв. – просрочена договорна лихва за
периода от 01.02.2011 г. до 30.09.2020 г. включително; 2613.30 лв. – просрочена
наказателна лихва за периода от 04.01.2011 г. до 19.12.2016 г. включително; 60.00 лв. –
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост; 2.22 лв. – законна лихва за
периода от 01.10.2020 г. до 08.10.2020 г. включително; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.10.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ........., със седалище и адрес
на управление гр.София, .............., да заплати на А. В. П., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: с. ........, на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 500 лв. за
адвокатско възнаграждение.
8
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9