Р Е Ш Е Н И Е
№ 36 20.07.2018
год.
гр.Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Чирпански районен съд, първи състав
На 21.06.2018 год.
В публично заседание в състав:
Председател: АТАНАС ДИНКОВ
Секретар: ДОНКА ВАСИЛЕВА
сложи за разглеждане докладваното от председателя Атанас Динков гр.дело
номер № 270 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК.
В исковата молба /ИМ/ от адв. Г.В.Ж.,***, пълномощник на М.Д.И.,
ЕГН: **********, с адрес: *** против Т.М.Т., ЕГН: **********, с
адрес: *** се твърди, че ответникът Т.М.Т. е издал в полза на ищеца М.Д.И., запис
на заповед от 08.12.2008г., с която се е задължил безусловно и без протест да
заплати „без разноски и без протест“ в полза на ищеца сумата от 1700 лева, с
падеж на плащането 08.12.2012г. и местоплащане гр. Чирпан. Твърди се също така, че издателят на записа на заповед не е заплатил в
полза на ищеца претендираната сума. В ИМ се твърди, че в полза на ищеца била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 910/2017г. по описа на РС - Чирпан, номер на заповедта
301/07.12.2017г. за сумата от 1700 лв. В срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК ответникът е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането,
поради което за ищеца е налице правен интерес да предяви настоящия иск. Моли съда да постанови решение с
което да приеме за установено относно ответника Т.М.Т., ЕГН: **********, че
съществува подлежащо на изпълнение вземане в полза на М.Д.И., ЕГН: **********,
адрес: ***, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
301 от 07.12.2017г. по ч.гр.д. № 910/2017г. по описа на РС - Чирпан, а именно
за сума в размер на 1700.00 лева (хиляда и седемстотин лева), произтичаща от
неизпълнение на задължение на ответника за плащане съгласно издадения от него запис
на заповед от 08.12.2008г. Претендира направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника, чрез адв. С.К.Н. ***, в който се прави възражение за изтекла на
08.12.2015г. давност. Навеждат се твърдения, че датата на издаване на записа на
заповед била 08.12.2008г. Твърди се, че по това време между ответника и ищеца
имало търговски взаимоотношения, като ответникът зареждал заведението си от
склада на ищеца и паричните им отношения били изчистени. Твърди се, че
ответникът не дължал никакви суми нито като физическо лице, нито като фирма ЕТ
Тоди-Теньо Тенев към ищеца. Твърди се, че датата на падежа на запис на заповед
била попълнена много по-късно. Твърди се, че задължението било поето от
ответника като представляващ фирма ЕТ Тоди-Теньо Тенев, а заповедта за
изпълнение на парично задължение била издадена спрямо физическото лице Т.Т..
Моли се искът да бъде отхвърлен, като неоснователен.
В съдебно заседание ищеца,
редовно призован, се явява се лично и представляван от адв. Ж. *** поддържа предявения
иск и прави допълнение на ИМ, че
посоченият запис на заповед е бил издаден за обезпечаване на каузално правоотношение - личен заем на ответника
от ищеца.
В съдебно заседание ответника, редовно призован не се
явява, представляван от пълномощник адв. Х. ***, оспорват предявения иск.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с
чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, които
представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора в заповедното производство съществува,
т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 910/2017г. по описа
на РС - Чирпан, вземането по настоящото производство съответства на това по
заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК, а искът против ответника, по който е образуван настоящият
процес е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което същият
е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото е приложен препис от запис на заповед,
издаден на 08.12.2008г. от съдържанието на който се установява, че Т.М.Т. се е
задължил неотменимо и безусловно да заплати на М.Д.И., сумата от 1700 (хиляда и
седемстотин) лева, с падеж - 08.12.2012 год.
Съгласно
чл. 535 от Търговския закон ТЗ/, за да е валиден от външна страна записът на
заповед следва да съдържа наименованието "запис на заповед" в текста
на документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати
определена сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което или
на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаването, подпис на
издателя.
В конкретния случай, от представения по делото
документ, който не е оспорен от страните по отношение на неговото авторство и е
валиден от външна страна, се установява несъмнено поетото задължение от
издателя да заплати посочената сума. Документът се ползва с доказателствена
сила за това, че изявлението принадлежи на лицето, което е подписало записа на
заповед на 08.12.2008г.
В отговора си ответникът се позовава на изтекла
тригодишна погасителна давност на вземането по записа на заповед.
Съгласно чл. 531 ал. 1 от ТЗ /приложим по силата на
чл. 537 от ТЗ и за записа на заповед/, исковете по менителницата срещу платеца
се погасяват с тригодишна давност от падежа.
В случая, падежът на процесния запис на заповед е 08.12.2012г.,
следователно към подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК /въз основа на
което е образувано ч.гр.д. № 910/2017г. на РС - Чирпан/ на 04.12.2017г., са били
изтекли три години от падежа.
При тези установени обстоятелства, съдът намира, че
възражението на ответника в отговора му, за изтекла погасителна давност по чл.
531, ал. 1 от ТЗ за предявения срещу него от ищеца по делото иск по чл. 422,
ал. 1 от ГПК за съществуване на процесното вземане по записа на заповед, е
основателно.
Съгласно задължителната съдебна практика по чл. 290
от ГПК (Решение № 102/23.07.2014г. на ВКС по т.д. № 2680/2013г., I т.о., ТК),
при прекия осъдителен иск по чл. 538, ал. 1 от ТЗ или установителен иск по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане срещу издателя по запис на заповед се
прилага специалната тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 от ТЗ, а не общата
петгодишна такава по чл. 110 от ЗЗД, включително в хипотеза на наведено релативно
възражение от ответника, съответно твърдение от страните за различни каузални
правоотношения, спрямо които се поддържа, че записът на заповед има
обезпечителна функция.
В задължителната си практика ВКС приема още, че в
производството по иска по чл. 422 от ГПК за съществуване на вземане по заповед
за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК, въз основа на запис на заповед, когато
съдът приеме за основателно възражението на издателя му, че вземането е
погасено по давност на основание чл. 531, ал. 1 от ТЗ, следва да отхвърли иска
по чл. 422 от ГПК, като неоснователен, защото не може в това производство да
изведе правата на поемателя по записа на заповед, от каузалното правоотношение,
което той обезпечава и на това друго основание (каузалното правоотношение) да
уважи иска му за съществуване на вземането, защото предмет на делото по такъв
иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по
чл. 417, т. 9 от ГПК, е съществуването на вземането по записа на заповед (т. 17
от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това този иск не може да се уважи на
друго основание – каузалното правоотношение между страните, което последният
само обезпечава, защото дори и с навеждането му от ищеца с исковата му молба по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, той не упражнява правото си на иск за същото вземане въз
основа и на каузалното правоотношение, защото последното е отделно от правото
по абстрактната сделка/записа на заповед.
В тази връзка е и Решение № 102 от 23.07.2014 г. на ВКС по т.д. №
2680/2013г., I т.о., ТК, съобразно което относно прекия осъдителен иск по чл.
538, ал. 1 от ТЗ или установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за
вземане срещу издателя по запис на заповед или неговия авалист се прилага
специалната тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 от ТЗ, а не общата петгодишна
давност по чл. 110 от ЗЗД, включително в хипотеза на наведено релативно
възражение от ответника, съответно твърдение от страните за различни каузални
правоотношения, спрямо които се поддържа, че записът на заповед има обезпечителна
функция.
В тази връзка е и Решение № 162 от 2.11.2012г. на ВКС по т.д. №
1126/2011г., II т.о., ТК на ВКС, съобразно което поемателят на запис на
заповед, когато менителничният иск е погасен по давност, което е установено в
производството по иска по чл. 422 от ГПК и което прави този иск неоснователен,
не може в това производство да търси правата си по иск за неоснователно
обогатяване по чл. 534 от ТЗ.
Именно по тази причина в т. 17 от ТР № 4/2014 г. на
ВКС се прие, че и в хипотезата на въведено от ищеца твърдение в исковата му
молба по чл. 422 от ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение по
чл. 417, т. 9 от ГПК, произтича от конкретно каузално правоотношение,
изпълнението на което е било обезпечено с издадения му запис на заповед (както в
случая се сочи договор за заем), не се променя предмета на делото по чл. 422, ал.
1 от ГПК, който и в този случай си остава съществуването на вземането по записа
на заповед. С навеждането на каузалното правоотношение по установителния му иск
по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземането по записа на заповед, ищецът само
разкрива обезпечителната му функция, а не упражнява правото си на иск за същото
вземане по каузалното правоотношение, което е отделно от правото му по записа
на заповед. Поради това иска му по чл. 422, ал. 1 от ГПК за съществуване на
вземането по записа на заповед, не може да се уважи допустимо на друго
основание – каузалното правоотношение между страните (чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК).
Предвид задължителното разрешение на спорния по
делото въпрос за погасителната давност, дадено с горецитираните разрешения на
ВКС, то предявеният иск е неоснователен, като погасен по давност, и съответно,
следва да се отхвърли.
При този изход на делото, само ответникът има право
на разноски, поради което сторените от него такива в размер на 500 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение на представляващия го адвокат, следва да се
възложат в тежест на ищеца (чл. 78, ал. 3 от ГПК). При този изход на делото
само ответникът има право да му се присъдят и сторените от него разноски в
заповедното производство, но тъй като по делото няма данни той да е сторил
такива в същото, нито е налице негово искане за присъждането им, такива не
следва да му се присъждат (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК, т. 12 от ТР №
4/2014 г. на ВКС)
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен,
поради погасяването му давност, предявения от адв. Г.В.Ж.,***, пълномощник на М.Д.И., ЕГН: **********,
с адрес: *** против Т.М.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, представляван от
адв.Е.Х.,***, иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено относно ответника Т.М.Т., ЕГН: **********, че
съществува подлежащо на изпълнение вземане в полза на М.Д.И., ЕГН: **********,
адрес: ***, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
301 от 07.12.2017г. по ч.гр.д. № 910/2017г. по описа на РС - Чирпан, за сумата
в размер на 1700.00 лева (хиляда и седемстотин лева), произтичаща от
неизпълнение на задължение на ответника за плащане съгласно издадения от него запис
на заповед от 08.12.2008г.
ОСЪЖДА М.Д.И., ЕГН: **********, с адрес: ***,
представляван от адв. Г.В.Ж.,*** да заплати
на Т.М.Т., ЕГН: **********, с
адрес: ***, представляван от адв.Е.Х.,*** „З.” ООД с п.а., сумата от 500 лева, разноски
по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: