Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 15.ІV.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Харманли в открито
заседание на петнадесети март, две хиляди и двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов
при секретаря Елена Г. с участието на прокурора ....................,
като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело № 266 по описа на съда за 2021г. за да се
произнесе взе предвид :
Предявени са обективно съединени искове, намиращи
правно основание в чл. 432 ал.1 от Кодекс за
застраховането вр. чл.45 ал.1 от Закон за задълженията и договорите и искове за
лихви с правно основание чл. 86 от Закон за задълженията и договорите .
В исковата молба се твърди, че на 01.VІІ.2020г., в гр. Харманли, на кръстовището на ул. „Сакар планина“ и ул. „Алеко Константинов“, при управление на лек автомобил с марка „Мицубиши“, модел „Спейс Стар“, с peг. № ……, водачът И.С.И., нарушавайки правилото за движение, уредено в разпоредбата на чл.6 ал.1 предложение 3. – несъобразявайки поведението си с пътен знак Б2, причинил виновно пътнотранспортно произшествие, при което пострадала ищцата Н.Г..
Твърди се, че по време на настъпване на ПТП-то, ищцата Г. управлявала лек автомобил с марка „Ауди“, модел „А6“. с peг. № ….. При сблъсъка, на нея били причинени множество телесни повреди, изразяващи се в контузия на коляното, контузия в областта на главата, мозъчно сътресение, контузия в областта на дясното бедро с хематом, както и сериозен психически стрес и емоционално изтощение. Непосредствено след произшествието ищцата била прегледана от екип на ЦСМП, във връзка с което бил съставен фиш за спешна медицинска помощ.
В исковата молба са изложени твърдения, че в живота на ищцата, след произшествието настъпили нежелана от нея промяна вследствие на причинените физически увреждания, както и вследствие на настъпилия емоционален стрес. И към настоящия момент, тя преминавала през период на адаптация към новата реалност и какво се е случило в действителност.
Твърди се, че пътнотранспортното произшествие причинило на Г. множество физически наранявания : контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия и кръвонасядане на дясно коляно и контузия на дясно бедро. При преглед лекари установи-ли наличие на хидропс в областта на дясна колянна става с ограничена и болезнена флексия, варус валгус стрестест, симптом танц на Пателата, палпаторна болка в областта на лява вежда, ограничена подвижност, палпаторна болка по дясно бедро. Към настоящия момент ищцата чувствала силно замайване и болки в коляното и таза. В продължаващия период на възстановяване се наложило да направи консултации с различни специалисти, в това число ортопед-травматолог и хирург, които предписали външна терапия.
Твърди се, че болките и страданията на Г. не се изчерпвали само с преживените от нея физически наранявания и възстановяване. След настъпилия пътен инцидент, тя изпаднала в шок, като и към момента продължавала да изпитва задръжки да шофира и/или дори да се вози на предната седалка на колата, защото не се чувствала сигурна и достатъчно адекватна.
Проц. представител на ищцата счита, че описаните вреди от неимуществен характер са пряк и непосредствен резултат от настъпилото на 01.VІІ.2020 година ПТП, предизвикано от виновното и противоправно поведение на И.С.И., който при управление на лек автомобил с peг. № …., е предприел маневра без преди това да спре и да пропусне движещите се по пътя с предимство автомобили съгласно поставения знак Б2 и без преди това да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението.
Сочи се, че към 01.VІІ.2020г., гражданската отговорност на водача И.И. ЕГН **********, във връзка с управлението на лек автомобил с марка „Мицубиши“, модел „Спейс Стар“, с peг. № ….., била покрита при действието на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – застрахователна полица BG/30/119002285228, съставен и подписан между „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД (ответник по делото) и собственика на посочения лек автомобил.
Твърди се, че с Молба с вх. № 2541/24.VІІ.2020г., ищцата отправила претенция до ответното дружество за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000лв. настъпили в резултат на процесното ПТП. Във връзка с така предявената претенция застрахователят изплатил сумата от 1 500.00лв., която била крайно недостатъчна за покриване на стойността на действително претърпените от ищцата ми вреди.
В исковата молба са изложени съображения, че дължимото обезщетение за обезвреда се състои от: сумата от 3 500.00лв., съставляваща остатък от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 5 000.00лв., претендирано от нея, същото за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания вследствие на преживяния инцидент, изразяващи си в лечение, прием на лекарствени медикаменти, дълготрайни болки и страдания, силен психически стрес и негативни емоции, както и продължаващо възстановяване от физическите увреждания и сумата от 500.00лв., съставляваща заплатено от ищцата ми адвокатско възнаграждение по Договор за правна услуга от 13.VІІ.2020г. за представителство във фазата на извънсъдебно уреждане на претенциите на същата.
Сочи се, че съобразно императивната разпоредба на чл.498 от Кодекс за застраховането, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на претенция по съдебен ред, от страна на увреденото лице, е задължителното предявяване на такава по доброволен ред, по реда и при условията на чл.380 от КЗ, която процедура ищцата спазила .
Моли съда да постанови решение с което да осъди ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр, София, п.к. 1 172, район Изгрев ж.к. „Д.“ бул. „Г.М.Д.“ №1, представлявано от Бисер Георгиев И. и Р. В. М., да заплати на Н.К.Г. *** , следните суми:
- Сумата от 3 500.00лв., съставляваща разликата между предявеното от ищцата застрахователно обезщетение и изплатеното такова за неимуществени вреди вследствие на претърпени болки и страдания в резултат на настъпилия пътен инцидент;
- Сумата от 500.00лв., съставляваща заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение по Договор за правна услуга от 13.VІІ.2020г. за представителство във фазата на извънсъдебно уреждане на претенциите на същата,
ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 24.VІІ.2020г., до окончателното изплащане на сумите.
Претендира се присъждане на деловодни разноски .
В законоустановения едномесечен срок ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ гр. София, чрез пълномощника адв. Н.Л. *** е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
С отговора на исковата молба са признати като безспорни обстоятелствата: съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена за лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Спейс Стар“, с peг. № …., действаща за периода 13.VІІІ.2019г. - 13.VІІІ.2020г. и че на 02.Х.2020г. ответното дружество е заплатил в полза на ищцата по нейната лична банкова сметка ***.00лв.
Проц. представител на ответното дружество счита, че на 01.VІІ.2020г., около 18.45ч., в гр. Харманли, на кръстовището, образувано от ул. „Сакар планина“ и ул. „Алеко Константинов“, И.С.И. ЕГН **********, като водач на застрахования при ответника лек автомобил, не е нарушил императивните правила на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, както се твърди в исковата молба. С оглед на това пълномощника счита че липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение.
С отговора е оспорено твърдението в исковата молба, че застрахованият в ответното дружество водач носи изключителната вина за настъпване на процесното ПТП, като счита че ПТП-то е настъпило в резултат от противоправното пътно поведение на ищцата. Оспорват се твърдените в исковата молба увреждания получени от ищцата.
Проц. представител счита, че предявените искове са изцяло неоснователни, тъй като застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е изпълнил своето задължение като е определил и изплатил обезщетение за претърпените от ищцата вреди в общ размер на 1 500.00лв. С оглед на това счита, че исковете за присъждане на допълнително обезщетение по повод процесното ПТП се явяват абсолютно неоснователни и целят неоснователно обогатяване.
С отговора са оспорени всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенциите за неимуществени вреди и за разноски за осъщественото представителство в извънсъдебната фаза от адв. М., като се излагат подробни съображения за това.
Наред с оспорването на вината на И.И. в процесното ПТП се оспорва и неговия механизъм, съгласно направеното с исковата молба описание.
Оспорва се изобщо да е настъпило ПТП при описаните в исковата молба механизъм и участници. Възразява се срещу констатациите на полицейските органи, отразени в приложеното към исковата молба копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 01.VІІ.2020г., в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“.
В отговора са твърди ,че вината за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от същото носи ищцата, в качеството си на водач на лек автомобил, с марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № ….. - в настоящия случай именно тя е отнела предимството на водача на застрахованото в ответното дружество МПС, като доказателство за реализираното от същата нарушение на приложимите правила на ЗДвП било обстоятелството, че именно на нея, като виновен водач, е съставен акт за установяване на административно нарушение.
При условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване от страна на ищцата. Проц. представител на ответника счита, че Г. е допринесла в значителна степен за настъпване на вредоносния резултат, което съпричиняване се изразявало в грубо нарушение на приложимите правила за поведение, регламентирани в ЗДвП – не била спазила нормите на чл. 20 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Оспорва се твърдението, че в резултат от процесното ПТП на ищцата са причинени изброените в исковата молба, като вид и характер увреждания. При условията на евентуалност са изложени съображения, че ако реално са причинени някакви травми, то настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес се дължи изцяло на неспазване от страна на ищцата на лекарските предписания и наличието на предхождащи пътния инцидент заболявания.
Оспорва се
настъпването изобщо на твърдените неимуществени вреди в претендирания размер и интензитет, както и наличието на
причинно-следствена връзка между претендираните като възникнали вреди и
неоснователно вмененото на водача на
застрахования при ответника автомобил деяние. Пълномощника на ответника счита
че липсват доказателства в тази насока.
В отговора са изложени съображения че претенцията на ищцата е необосновано завишена.
Възразява се против предявения иск за присъждане на сумата от 500.00лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във фазата по извънсъдебно уреждане на претенцията. Не се касаело за съдебен процес, в чиито рамки законът предвиждал възможността на основание чл. 78 ГПК да се претендират разноски. Липсвало задължение за ползвателя на застрахователни услуги да бъде представляван в извънсъдебната фаза от адвокат, поради което искането било неоснователно.
Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихва, както и неговия размер
В условията на евентуалност, се оспорва претенцията за лихва по отношение на началния момент, от който се иска нейното начисляване, по аргумент от нормата, уредена в разпоредбата на чл.497 ал.1 т.2 във връзка с чл.496 ал.1 от Кодекс за застраховането.
Моли съда да постанови решение с което да отхвърли в цялост така предявените искове като неоснователни и недоказани, а в случай, че ги намери за основателни, моли да не бъдат уважавани в пълния им претендирай размер, като съобрази размера на обезщетението с приведените от ответника възражения за прекомерност и за съпричиняване.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:
От приобщения по делото Констативен протокол от 01.VІІ.2020г., съставен от М.Д. – дежурен ПТП при ОД МВР се установява, че на 01.VІІ.2020г. около 18.45ч. , в гр. Харманли на кръстовището образувано от ул. “Сакар планина“ и ул.“ Ал. Константинов“, е настъпило пътно транспортно произшествие, при което И.С.И. -водач на лек автомобил с марка „Мицубиши“, модел „Спейс Стар“, с peг. № ….., не е съобразил движението си с пътен знак Б2 , и е блъснал движещия се по път с предимство лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с peг. № ….., управляван от ищцата Н.Г.. В следствие на пътно транспортното произшествие е пострадала ищцата Г..
Не е спорно, а и ответното дружество е признато съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ гр. София, сключена за лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс Стар“, с peг. № ….., действаща за периода 13.VІІІ.2019г. - 13.VІІІ.2020г.
По повод настъпилото ПТП, на 24.VІІ.2020г. до ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ гр. София, е отправена молба вх.№ 2541 от ищцата за заплащане на имуществени и неимуществени вреди.
До предявяване на настоящия иск ответното дружество е удовлетворило частично претенцията на ищцата , като на 02.Х.2020г. е заплатило в полза на ищцата по нейната банкова сметка ***.00лв.
От назначената по делото авто-техническа експертиза и от разпита на в.лице Ст.П. в съдебно заседание се установява механизма на пътно транспортното произшествие. По категоричен начин се установява, че причината за настъпилото ПТП е предприемане на маневра“ преминаване през кръстовище“ от страна на водача на лек автомобил марка „Мицубиши“ с рег. № ….., движещ се по ул.“Сакар планина“ по начин несъобразен с вида и характера на кръстовището – при наличието на пътен знак „Б2“- „ Стоп“ , като не е осигурил предимство на движещия се по ул.“ Ал. Константинов“ и приближаващ кръстовището , лек автомобил марка „Ауди“ с peг. № ….. Вещото лице е установило, че с поведението и действията си ищцата Г. не създава опасност за другите участници в движението и технически не е допринесла за настъпването на процесното ПТП.
От приобщената по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че в следствие на претърпяно на 01.VІІ.2020г. ПТП, ищцата Н.Г. е получил: Контузия на главата, проявена с болка в челната област (с палпаторна болка в областта на лявата вежда на 9-я ден) ; Контузия на дясно коляно- проявено с хидропс в ставата ( реактивно увеличено производство на ставна течност) с ограничено и болезнено свиване на ставата (установено на 7-я ден от инцидента) и Контузия на дясното бедро с хематом (установени на 7-я ден от инцидента), които са се получили в резултата на съприкосновението на пострадалата с вътрешността на автомобила. В заключението си вещото лице е отбелязало, че няма обективни данни относно крайния период за оздравителния процес. Посочен е обичайния срок за възстановяване на получените наранявания.
При проведения разпит в съдебно заседание вещото лице, подробно отговаря на въпроса констатираните травми биха ли могли да се получат, ако ищцата е била с поставен предпазен колан, като дава положителен отговор
По делото в качество на свидетели са разпитани : Т. Я. ( без родство със ищцата), М.Д. - полицейския служител посетил произшествието и И.И. - водач на МПС причинил процесното ПТП.
От показанията на св. И. се установяват обстоятелствата свързани с настъпилото ПТП - подробно анализирани в приобщената съдебно-автотехническа експертиза, а св. Д. дава показания относно посетеното от него произшествие и констатациите му, надлежно описани в Констативен протокол от 01.VІІ.2020г.
От показанията на св.Я., се установяват обстоятелства свързани със здравословното състояние на ищцата след произшествието. Свидетелката заявява че известен период след произшествието, ищцата изпитвала болка в краката, която не е позволявала дълго време да стои изправена. Това нарушило работния и ритъм тъй като Г. работела във фризьорски салон. След произшествието ищцата изживяла психически стрес , който нарушил съня и. Често говорела за катастрофата. Изпитвала страх при возене и шофиране на автомобил , който продължавал и към настоящия момент.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до правния извод за основателността на предявения иск за причинени неимуществени вреди по следните съображения :
В разпоредбата на чл. 432 ал.1 от Кодекса на застраховането е регламентирано прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение – ал.3 на чл. 498 от кодекса.
Настоящия съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми законови предпоставки за това, ответникът да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за претендираните в настоящото производство, претърпени от него неимуществени вреди, настъпили пътно транспортно произшествие настъпило на 01.VІІ.2020г. Не се спори и от събраните писмени доказателства се установява обстоятелството, че към датата на произшествието, гражданската отговорност на водача на МПС -лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс Стар“, с peг. № …., е била покрита от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ гр. София, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” - застрахователна полица BG/30/119002285228, действаща за периода 13.VІІІ.2019г. - 13.VІІІ.2020г
Съгласно разпоредбата на чл. 477 ал.1 от КЗ , обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/ или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Не са спорни по делото фактите относно датата, мястото и участниците в процесното пътно транспортно произшествие , както и обстоятелството, че ответникът не е заплатил на ищеца изцяло претендираното от него обезщетение, след като на 24.VІІ.2020г. е получил от ищеца писмена претенция за това.
От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, настоящия съдебен състав приема за доказана тезата на ищцовата страна за механизма и обстоятелствата по настъпването на произшествието. Установи се, че инцидентът е станал на 01.VІІ.2020г. около 18.45ч. , в гр. Харманли на кръстовището образувано от ул. “Сакар планина“ и ул.“ Ал. Константинов“, когато И.С.И. – като водач на лек автомобил с марка „Мицубиши“, модел „Спейс Стар“, с peг. № …., не е съобразил движението си с пътен знак Б2 е блъснал движещия се по път с предимство лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с peг. № …., управляван от ищцата Н.Г.. В следствие на пътно транспортното произшествие е пострадала ищцата Г.. Установи се и причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените на пострадалата наранявания.
В резултат на ПТП ищцата е получила телесни и психически увреждания, които безспорно и несъмнено са предизвикали болки, страдания и неудобства, представляващи по своя характер причинени и неимуществени вреди. За обезвредата им, виновният причинител/деликвент носи гражданска отговорност, да заплати обезщетение, за да ги поправи – съгласно разпоредбите на чл. 45, чл. 51 ал.1 и чл. 52 от Закон за задълженията и договорите. Гражданската отговорност на виновния в случая водач на автомобила за причинените от него неимуществени вреди на ищцата, вследствие на телесни и психически увреждания, е покрита от ответното дружество съгласно чл. 493 ал.1 т.1 пр.1 от Кодекс на застраховането, предвид на което предявеният иск се явява доказан в своето основание. По делото нито се възразява, нито се доказа, отговорността на ответника за тези вреди да се изключва на някое от основания по чл. 494 от Кодекса.
Съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди съгласно утвърдената съдебна практика , следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като: характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата при които е извършено, причинените морални страдания и други . На преценка подлежат и: вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото развитие. Съобразявайки горепосочените обстоятелства, настоящия състав на съда отчита и че се касае за жена в активна работоспособна възраст, която в следствие на произшествие е получила наранявания, които са наложили промяна в работния ритъм на и са променили начина и на живот.
Предвид изложеното и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че обезщетение за неимуществени вреди, причинени в следствие на претърпяно ПТП на 01.VІІ.2020г. в размер на 2 500лв. , ще бъде в състояние да възмезди претърпените от ищцата болки и страдания. Предвид обстоятелството, че на ищцата е заплатено обезщетение от ответника в размер на 1 500лв. - по предявена на 24.VІІ.2020г. извънсъдебна претенция (Молба вх. № 254/ 24.VІІ.2020г.- Уведомление изх.№ 3924/05.Х.2020г.), съда счита че следва да присъди на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000лв. (разликата от възприетия от съда размер и изплатеното от ответника). До този размер главният иск за присъждане на неимуществени вреди следва да се уважи, като искът за разликата до пълния предявен размер от 3 500лв., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
По отношение на предявения акцесорен иск за лихви, съдебния състав счита , че и той се явява основателен и доказан. Съгласно разпоредбата на чл. 409 от Кодекса за застраховането, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичането на срока по чл. 405 според ал. 1 на който при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл.108 ал. 1–3 или 5. Настоящият случай попада в приложното поле на чл.108 ал.1 вр. чл.109 т.1 вр. т.10 от раздел ІІ б. А от приложение № 1 , според които - застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховка „Гражданска отговорност”, която не е застраховка на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано откаже плащането. По делото не се спори, че ищцовата страна е представила пред ответното дружество всички необходими доказателства, в т. ч. и за банковата си сметка - на 24.VІІ.2020г. , когато е входирана Молба вх. № 254/ 24.VІІ.2020г., за застрахователната му претенция за случая.
В този смисъл и според законовите разпоредби, ответното дружество дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от деня след 15-я работен ден от предявяването на претенцията до окончателното изплащане. В настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 108 ал.3 вр. чл. 496 ал.1 вр. чл. 308 от КЗ , тъй като от приобщените по делото доказателства не се установява че ищецът не е представил всички доказателства по чл.106 от кодекса. От друга страна изрично е предвидено, че в застрахователното обезщетение по договора за застраховка „Гражданска отговорност”, което покрива застрахователят, се включва и лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за нейното плащане пред увреденото лице, както е в случая, като застрахователят плаща тези лихви, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – съгласно чл. 429 ал.3 вр. ал.2 т.2 от КЗ.
С оглед гореизложеното съда счита, че предявения акцесорният иск се явява доказан в своето основание. Следва да се присъди законната лихва считано от 10.VІІІ. 2020г. (след изтичане на 15 работни дни след предявяване на претенцията пред застрахователя), до окончателното изплащане на главницата .
По отношения на предявения иск за присъждане на сумата от 500лв., съставляваща заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение по Договор за правна услуга от 13.VІІ.2020г. за представителство във фазата на извънсъдебно уреждане на претенциите на същата, състава на съда счита, че той се явява неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 429 ал.1 т.1 от КЗ , Застрахователя се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Според настоящия съдебен състав претендираната сума представлява имуществена вреда. В хода на настоящото производство не се ангажираха доказателства, от които да се направил обоснован извод, че е налице пряка и непосредствена връзка между настъпилото събитие и необходимостта от ангажиране на адвокатска помощ. Присъждането на разноски е уредено в чл.429 ал.5 от кодекса, където е предвидено тяхното заплащане, когато те са присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса. С оглед на това предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид отхвърлянето на така предявения иск за имуществени вреди, следва да бъде отхвърлен и предявения акцесорен иск за лихви.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.80 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати сторените от ищцовата страна деловодни разноски съобразно уважения размер на исковете и размера на доказаните по делото разходи от нейна страна. От представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК (молба вх. №260153/24.І.2022г.) се установява, че ищцовата страна е направила разноски в размер на 1 060лв. от които: 160лв. внесена държавна такса, 600лв. изплатено адвокатско възнаграждение и 300лв. - депозит за възнаграждение за вещи лица. Съобразно уважения размер предявените искове ответника следва да бъде осъден да заплати сумата от 265.00лв.
С оглед направеното искане от ответното дружество за присъждане на раз-носки, с оглед разпоредбата на чл. 78 ал.3 и ал.8 от ГПК , ищцата следва да бъде осъдена да заплати деловодни разноски съобразно отхвърления размер на исковете и размера на доказаните по делото разходи от негова страна. От представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК (молба вх. №260434/ 14.ІІІ.2022г.) се установява , че ответника е направил разходи по настоящото производство в общ размер на 200лв. – внесен депозит за възнаграждение за вещи лица. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в минимален размер съобразно Наредба за правната помощ. На основание чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ (в сила от 01.І.2006г. , приета с ПМС № 4 от 06.І.2006г.), на ответника следва да се определи възнаграждение в размер на 100лв.
С оглед изложеното претенцията на ответното дружество за присъждане на разноски следва да се разглежда в общ размер на 300лв. Съобразно отхвърления размер на исковете, ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 225лв.
В проведено съдебно заседание на 15.ІІІ.2022г. след изслушването на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, съдът е присъдил на вещото лице да бъде изплатено възнаграждение в размер на 300лв. , от които 200лв. са внесени като депозит - по 100лв. от всяка от страните и 100лв. от бюджета на съда. С оглед изхода на делото, изплатената сума следва да бъде възложена в тежест на страните по делото съобразно уважената и отхвърляна част от предявените искове. В тежест на ищцата следва да се възложи заплащане в полза на съда на сумата от 75лв. а на ответника сумата от 25лв.
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр. София район Изгрев, ж.к. „Д..“ бул. „Г. М. Д.“ № …, да заплати на Н.К.Г. ЕГН ********** ***, сумата 1 000лв. - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в следствие на претърпяно ПТП на 01.VІІ.2020г., ведно със законната лихва считано от 10.VІІІ.2020г. (след изтичане на 15 работни дни след предявяване на претенцията пред застрахователя), до окончателното изплащане на главницата, като иска за разликата до пълния предявен размер от 3 500лв., и претенцията за лихва в периода от 24.VІІ.2020г. - 09.VІІІ.2020г., като неоснователни и недоказани - ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.К.Г. ***, против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр. София район Изгрев, ж.к. „Д…“ бул. „Г. М. Д.“ № .., иск за сумата 500лв., съставляваща заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение по Договор за правна услуга от 13.VІІ.2020г. за представителство във фазата на извънсъдебно уреждане на претенциите на същата, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 24.VІІ.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр. София район Изгрев, ж.к. „Д…“ бул. „Г. М. Д.“ № .., да заплати на Н.К.Г. ЕГН ********** ***, сумата от 265.00лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.К.Г. ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр. София район Изгрев, ж.к. „Д….“ бул. „Г. М. Д.“ № …, сумата от 225.00лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр. София район Изгрев, ж.к. „Д…..“ бул. „Г. М. Д.“ № …., да заплати в полза на държавата, по сметка на РС Харманли сумата от 25.00лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.К.Г. ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по сметка на РС Харманли сумата от 75.00лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: ........................