О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№ /15.06.2020г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри гр.с.в закрито заседание на петнадесети
юни
през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ
СПАРТАНСКА
: ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря
и с участието на
прокурора като изслуша докладваното
от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА ч.
гр.дело №370 по
описа
за 2020г.на ПОС и за да се произнесе,съобрази
следното:
Производство
по чл.413 ал.2 във вр.с чл.274 ал.1 ГПК .
С
разпореждане на Плевенски Районен съд №2194 от 24.02.2020г., постановено по
ч.гр.д.№440/2020г.по описа на същия съд на основание чл.411 ал. 2 т. 1 от ГПК е отказано издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по заявление със заявител “А.К.П.З> ” ЕООД, с ЕИК **** и длъжник И.Г.Й. , ЕГН ********** *** за следните суми: главница до погасяване на паричния
заем по договор за паричен заем №
3262499 от 29.06.2018 г. в размер на
310.82 лв., договорна лихва в размер на 20.68 лв.за периода от 07.07.2018 г. до
24.11.2018 г.; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 150.40 лв.;
законна лихва в размер на 38.33 лв. за периода от 25.11.2018 г. до 13.12. 2019г. , ведно със законната
лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението 28.01.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователно.Със същото
разпореждане на ПРС на осн. чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК на заявителя “А.К.П.З>
” ЕООД,
ЕИК **** е указано,че може да предяви осъдителен иск относно вземането
си по заявлението по ч.гр.д. №440/2020г. на ПРС срещу И.Г.Й.,ЕГН ********** в
ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от получаване на определението , като довнесе дължимата
държавна такса по иска.
Срещу така постановеното разпореждане
на ПРС е постъпила частна жалба от “А.К.П.З> ”
ЕООД,гр.София,ЕИК ****,представлявано от Я.Я. ,като същото се обжалва
като необосновано и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.Изложени са доводи,че подаденото
от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е
съобразено с изискванията за неговата редовност по чл.410 ал.2 ГПК,че съгласно
чл.410 ал.3 ГПК на заявителя е вменено задължение да приложи договора за заем
,на който основава вземането си и общите условия към него,които доказателства
са приложени надлежно към заявлението.Твърди се,че процесният договор съдържа
необходимите реквизити,обуславящи извода,че стандартният европейски формуляр е
предоставен на заемателя преди подписване на договора за паричен заем №3262499
от 29.06.2018г.,съгласно чл.1,т.1 от същия.В заключение дружеството
жалбоподател моли Окръжния съд да отмени обжалваното разпореждане и да бъдат
продължени съдопроизводствените
действия,като в полза на дружеството бъде издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за претендираните по заявлението суми.
Окръжният съд като обсъди оплакванията,направени в частната жалба и
събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл.275 ал.1 ГПК ,поради което е допустима.Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното
разпореждане,с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК,ПРС е приел ,че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410
от ГПК и въпреки дадените от съда указания заявителят не е отстранил в 3 -дневен
срок допуснатите нередовности. Тези съображения на ПРС са
правилни,законосъобразни и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.
От приложеното ч.гр.д.№440/2020г.по описа на ПРС
е видно,че същото е образувано на основание подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от “А.К.П.З> ” ЕООД гр.София против И.Г.Й.
*** за следните суми: главница до погасяване на паричния заем по договор за
паричен заем № 3262499 от 29.06.2018 г. в размер на 310.82
лв.,договорна лихва в размер на 20.68лв. за периода от 07.07.2018г.до 24.11. 2018г.;неустойка
за неизпълнение на задължение в размер на 150.40 лв.;законна лихва в размер на
38.33 лв. за периода от 25.11.2018 г. до 13.12.2019г.,ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -28.01.2020г.до
окончателното изплащане на вземането.Към
заявлението е представен договор за паричен заем № 3262499
от 29.06.2018 г., сключен между „И.А.М. ”АД и И.Г.Й., тарифа на
заемодателя и ред за предоставяне на потребителски кредити от „И.А.М. ”АД.
С
разпореждане на ПРС от 30.01.2020г.така депозираното заявление е оставено без
движение,като на заявителя са дадени указания в 3 –дневен срок да представи по
делото, съгласно изискването на чл.410, ал.3 ГПК всички приложения на
договора,описани в него:погасителен план - приложение №1, Приложение за
упражняване на информационните права, СЕФ,като е указано , че при
неизпълнение,издаването на заповед ще бъде отказано.В указания срок
от дружеството заявител е постъпила молба , в
която е посочено ,че в съдържанието на договора се съдържат всички реквизити,поради
което следва да се приеме, че СЕФ е предоставен на заемателя,като същият е
направил частични плащания по договора.Към молбата е представена счетоводна справка-извлечение
от системата на заемодателя „И.А.М. ” АД,
съдържаща данни за задължението по заема
на И.Й., погасителен план и извършените от последната плащания.
Новата разпоредба на чл.410 ал.3 ГПК
предвижда,че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към
заявлението се прилагат договорът,ако е в писмена форма, заедно с всички негови
приложения и изменения,както и приложимите общи условия, ако има такива.
Процесният договор за заем безспорно е такъв сключен с потребител по смисъла на
§13 т. 1 от ДР на ЗЗП,за който в
заповедното производство, заявителят има задължение да представи всички
приложения, изменения и ОУ към този договор.В чл.2.2 от договора за заем е
посочено,че неразделна част от договора е Погасителен план/Приложение №1.Отразено
е,че е налице СЕФ /чл.11 ал. 1/ и
Приложение за упражняване на информационни права /чл. 11 ал. 3/.Тези
приложения, въпреки дадените от ПРС казания не са представени от страна на
заявителя. Приложената счетоводна справка-извлечение от системата на
заемодателя „И.А.М. ”АД ”няма характер на погасителен план/Приложение №1/,подписано
от длъжника и не може да замести изисканите документи. Отразеното в чл.1.1 от договора,че
СЕФ е предоставен предварително на заемателя,не освобождава дружеството
заявител от задължението да представи този СЕФ като приложение към договора за
заем.
С оглед
изложеното,Окръжният съд счита,че депозираното заявление по реда на чл.410 ГПК
от „А.К.П.З> ”ЕООД гр.София не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК,като заявителят и след дадените от съда указания не е отстранил
нередовностите и не е представил всички приложения,описани в договора за
заем.На основание чл. 411 ал. 2 т. 1 от ГПК следва да бъде постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК.В тази хипотеза,съгласно чл.415, ал.1 т. 3 от ГПК на
заявителя следва да бъде указано,че в едномесечен срок от получаване на
настоящото определение може да предяви осъдителен иск за вземането си, като
доплати държавна такса.Изводите на ПРС съвпадат с тези на въззивната инстанция,
поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното , Окръжният съд
О П Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Плевенски
Районен съд,V-ти гр.с.№2194 от 24.02.2020г.,постановено
по ч.гр.д.№440/2020г.по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :