№ 101
гр. П., 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20245200500122 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
1339/14.12.2023 г., постановено по гр.д. № 20235220103625, Пазарджишкият
районен съд е допуснал промяна на собственото име на молителя В. А. Й.,
ЕГН **********, от гр.П., ул. „Б.” № 8 от В. на В..
Отхвърлил е молбата на молителя В. А. Й., ЕГН **********, от гр. П., ул.
„Б.” № 8 за промяна на фамилното му име от Й. на Ю..
Против отхвърлителната част на така постановеното решение в
законния срок е постъпила въззивна жалба от В. А. Й., ЕГН **********, от
гр. П., ул. „Б.” № 8 чрез неговия процесуален пълномощник с изложени
оплаквания за незаконосъобрзаност. В жалбата се твърди, че от събраните по
делото доказателства безспорно било установено, че той и цялото му
семейство са мюсюлмани от турски етнически произход и родът им бил
известен с фамилното име Ю.. Дядо му се е казвал В. А. Ю.ов, но при
промяната на имената на турски с български приел имената В. А. Й.. Счита за
важно обстоятелство по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, че фамилията Й. не го
приобщава към семейната фамилия и към рода, от който произхожда и го
отдалечава от семейните, етническите и религиозните традиции на този род,
поради което моли решението на районния съд в тази част да бъде отменено,
вместо което да бъде постановено ново решение, с което фамилното му име
1
да бъде променено от Й. на Ю..
В законния срок не е постъпил писмен отговор от Община П..
Представителят на Окръжна прокуратура – П. дава становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и
при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В молбата, с която е бил сезиран районният съд, молителят В. А. Й. е
твърдял, че е роден в гр. П. на 29.09.1990 г. и в удостоверението му за
раждане бил записан с имената В. А. Й., с майка С.В.Я. и баща А. В.в Й..
Твърдял е, че е от турски етнически произход и е мюсюлманин. Дядо
му бил от известен турски род Ю. и се е казвал най-напред В. А. Ю.ов, а след
това името му било променено на В. А. Й., като желанието на молителя било
да носи фамилията на своя род и занапред да се именува В. Ю.
Твърдял е, че още когато се родил, родителите му искала да го запишат
с името В. и фамилия Ю., но тези имена не фигурирали в разрешения тогава
списък с имена и са го записали с днешните си имена. Досега никой от
близките и познатите му не се обръщал към него с името В., а всички го
познавали като В.. Той самият се представял с името В., но след това се
налагало да уточнява, че по лична карта е с името В..
Заявил е, чесчита за важно обстоятелството, че настоящото му име не го
приобщавало към общността, към която принадлежи и към рода, към който
принадлежи. Във връзка с това е заявил желание да промени имената си,
както следва: малкото му име да се промени от В. на В., а фамилията – от Й.
на Ю..
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от
контролиращата страна Община П. и Районна прокуратура П..
В проведеното пред районния съд съдебно заседание общ. П. и РП П. не
изпращат представител.
Установява се от доказателствата по делото, в т.ч. и удостоверението за
раждане, че молителят В. А. Й. е роден на 29.09.1990 г. в гр. П., за което е
съставен акт за раждане № 2268 от 03.10.1990 г. и като негови родители са
вписани лицата А. В.в Й. и С.В.Я..
От удостоверение за съпруг/а и родствените връзки с изх. № И-
4045_002/18.09.2023 г. на общ. П. на дядото на молителя В. А. Й. се
установява, че никой от посочените лица не носи фамилията Ю., а от
удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че
2
свидетелят В. А. Й. и В. А. Ю.ов са имена на едно и също лице.
Като доказателство по делото пред районния съд е приложена справка
от ОД на МВР П. с рег. № 312000-27124/27.11.2023 г., от която се установява,
че срещу молителя има данни за образувани досъдебни производства и
заявителски материали, но от постъпила справка от ОП-П. с вх. №
27424/22.11.2023 г. се установява, че срещу същия няма неприключени
досъдебно производства. Установява се от приложената по делото справка за
съдимост, че молителят не е осъждан, а от служебно изискана от районния
съд информация се установява, че няма други дела със същия предмет, по
които молителят да е страна.
За изясняване на твърдените от молителя обстоятелства по делото пред
районния съд е разпитан като свидетел В. А. Й. - дядо на молителя по бащина,
който заявява, че молителят е известен сред роднините и приятелите си с
името В.. Свидетелят сочи, че той самият при раждането си е бил с имената В.
А. Ю.ов, но имената му били променени. Посочва, че техният род е известен с
името Ю., както и че изповядват мюсюлманство и посещават редовно
джамия. Липсват твърдения, а и доказателства обаче, че свидетелят е
възстановил по административен или по съдебен ред рождените си турски
имена и към момента продължава да носи имената В. А. Й..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Чл.13 от ЗГР определя реда, по който се формира бащиното име на дете,
родено на територията на Република България: „Бащиното име на всяко лице
се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -
ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на
бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат
на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.“
Фамилното име пък се образува по начина, посочен в чл.14, ал.1 от ЗГР
(Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с
наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако
семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат
друго).
И двете цитирани правни норми са императивни, а по дефиниция
императивните правни норми са норми на стриктното право и те никога не
могат да бъдат тълкувани разширително. Такава например е нормата на чл.9,
ал.1 от ЗГР (Името на български гражданин, роден на територията на
3
Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите
части на името се вписват в акта за раждане.). Диспозитивните правни
норми пък, каквато напр. е нормата на чл.19а, ал.1 от ЗГР, дават възможност
на лицето по собствена преценка да избере да упражни или да не упражни
правото, което законът му дава.
Безспорно е установено по делото, че собственото, бащиното и
фамилното име на дядото на молителя са сменени насилствено, но и до
момента той не е предприел действия да възстанови по административен ред
рождените си имена и продължава да носи фамилията Й.. Същото се отнася и
до фамилното име на баща му. Съгласно цитираната по-горе норма на чл.14,
ал.1 от ЗГР и предвид обстоятелствата, установени от доказателствата по
делото, фамилното име на молителя в случая може да бъде само А. или Й., но
не и Ю., тъй като той е български гражданин, роден на територията на
Република България и към момента на раждането си е записан в акта за
раждане с имената В. А. Й., каквито са и трите имена на неговия дядо.
Липсват данни молителят да е носел турски имена, които да са били
насилствено променени, за да може да упражни правата, които чл.19а от ЗГР
дава в такива случаи.
Не е налице хипотезата на чл.19, ал.1 от ЗГР, съгласно която промяната
на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на
писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това (впрочем тази норма също е императивна!).
Фамилното име на молителя не е нито осмиващо, нито опозоряващо, нито
обществено неприемливо. Недоказано е твърдението, че е известен в
обществото с фамилията Ю., а що се отнася до принадлежността към рода
съдът намира за необходимо да посочи, че както бащата на молителя, така и
неговият дядо продължават да носят фамилията Й.. При липса на
доказателства, че сред своята общност молителят е известен с фамилията Ю.,
че тя е била употребявана от него в различни случаи при представяне или
общуване както с трети лица, така и за легитимиране пред публични или
частни институции (напр. в училище, школи за извънкласни занимания,
спортни и други занимания), съдът приема за недоказано твърдението, че са
налице важни обстоятелства, които налагат промяната на фамилното име на
молителя от Й. на Ю..
В обобщение молбата за промяна на фамилното име, с която е сезиран
съдът, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. На основание чл.272
от ГПК въззивният съд се присъединява към подробните и аналитични
4
мотиви на районния съд и препраща към тях по всички въпроси, по които не е
взел отношение в настоящото решение.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1339/14.12.2023 г., постановено по гр.д. №
20235220103625, в частта, с която Пазарджишкият районен съд е отхвърлил
молбата на В. А. Й., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Б.” № 8 за промяна на
фамилното му име от Й. на Ю..
Решението не подлежи на касационно ожалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5