№ 3929
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500410 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение № 20169718 от
09.08.2021 г. по гр.д. № 50659/2019 г. на СРС, 138, в частта, с която са отхвърлени
предявените от дружеството срещу Л. Н. Л. искове за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца следните суми, представляващи 1/2 от общите дължими размери, а именно: 1/. на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата 332,07 лв.,
представляваща цена на доставена за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., от дружеството,
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, аб. №
*******, ведно със законната лихва от 02.09.2019 г. (датата на подаване на исковата молба)
до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 65,03 лв.
обезщетение за забава върху главницата по т. 1 за периода 15.09.2017 г. - 19.08.2019 г.; 3/. на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата 12,20 лв.,
представляваща цена на извършена в периода м.07.2016 г. - м.04.2017 г. услуга за дялово
разпределение, ведно със законната лихва от 02.09.2019 г. до окончателното й изплащане; 4/.
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 3,32 лв. обезщетение за забава върху главницата по т.
3 за периода 31.08.2016 г. - 19.08.2019 г.
В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.
Във въззивната жалба се твърди, че в случая липсва писмено споразумение, по
1
смисъла на чл. 63, ал. 2 от ОУ от 2016 г., между наследниците на Й.П.Ч. – ответниците по
иска Л. Н. Л. и В. Н. Л. (последната починала в хода на производството пред
първоинстанционния съд, на чието място е конституирана, на основание чл. 227 ГПК, Д. М.
А.), поради което и двете имат качеството на потребители на топлинна енергия и дължат
претендираните срещу тях, при условията на разделност, суми. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните части и осъждане на ответницата Л. Н. Л. да
заплати на дружеството посочените суми. Претендират се и разноски, направени за
разглеждане на делото пред двете инстанции, включително и юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
С отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемата Л. Н. Л., чрез адв. И. М., се
изразява становище за правилност на решението на районния съд и се иска потвърждаването
му в обжалваната част. Твърди се, че въззиваемата не дължи претендираните суми, тъй като
между нея и ищцовото дружество не е възникнало договорно правоотношение, тя не е
живяла в имота и не е ползвала доставената топлинна енергия. Претендира разноски по
делото за въззивната инстанция.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.-С.“ ЕООД не е подало отговор на
въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част - и допустимо. Не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС
и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:
Не са налице предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ,
за уважаване на исковете срещу Л. Н. Л. за присъждане на сумата 332,07 лв.,
представляваща цена на доставена за периода м.05.2016 г. - м.04.2017 г., от ищеца, топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот, както и за присъждане на сумата 12.20 лв.,
представляваща цена на извършена в периода м.07.2016 г. - м.04.2017 г. услуга за дялово
разпределение.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди, е
регламентирано от законодателя в чл. 106а ЗЕЕЕ (отм.), действащ към датата на смъртта на
Й.П.Ч. (29.03.2002 г.) и към датата на подаване на молба-декларация за откриване на
индивидуална партида само на името на В. Н. Л. (05.04.2002 г.), и в чл. 149 и сл. ЗЕ
(действащ в процесния период), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
2
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 106а,
ал. 2 ЗЕЕЕ (отм.) и съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в едномесечен
срок след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите.
Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на
вещното право на ползване (съгласно чл. 106а, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм./ и съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ),
или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот. В последната хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ и потребител по смисъла на т. 2а § 1 ДР
ЗЕ и по смисъла на §1, т. 13 ДРЗЕЕЕ /отм./) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество. В този смисъл са задължителните разясненията, направени в т.
1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.
В случая, процесният имот е бил собственост на наследодателката на ответниците -
Й.П.Ч., която е била потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕЕЕ (отм.)
Собствеността се установява от представения по делото нотариален акт № 7014/05.12.1969 г.
по описа на СРС за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ, с който Й.П.Ч. е призната
за собственик на жилището. Ответниците Л. Н. Л. и В. Н. Л. са единствени законни
наследници, дъщери на Й.Ч., починала на 29.03.2002 г., видно от препис-извлечение от акт
за смърт № 179/29.03.2002 г. и удостоверение за наследници на Й.П.Ч., и са придобили по
наследство собствеността върху апартамента. Квотите им в съсобствеността са по ½ ид.ч.,
съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН.
След смъртта на Й.Ч. е открита нова индивидуална партида само на името на В. Н.
Л., в качеството й на собственик на ½ ид.ч. и облигационен ползвател на другата ½ ид.ч. от
жилището, което е станало по молба-декларация на В. Л. вх. № 3098/05.04.2022 г., като
старата партида на името на родителите й е била закрита. В. Л. е декларирала, че жилището
ще се ползва от семейството й, състоящо се от двама души.
След като по делото е установено, че индивидуална партида е била открита само на
името на наследницата В. Н. Л. и с оглед разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС, следва да се приеме за
доказано твърдението на въззиваемата Л. Л., че след смъртта на Й.Ч., включително и в
исковия период (01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.), страна по договора за доставка на топлинна
енергия на процесния имот е била само сестра й В. Л., като собственик на ½ ид.ч. и
облигационен ползвател на другата ½ ид.ч. от апартамента.
Горният извод не се опровергава от обстоятелството, че в чл. 63, ал. 2 от Общите
3
условия, публикувани на 10.02.2014 г., одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., и в чл. 63, ал. 2 от Общите условия, публикувани на
11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г., е
предвидено, че при смърт на клиент-физическо лице, наследниците променят партидата на
тяхно име или по писмено споразумение между тях - на името на някои от наследниците, а
при липса на писмено споразумение между наследниците, продавачът открива партида на
всички наследници, съобразно наследствените им дялове. На първо място, по делото не са
представени ОУ, действащи към смъртта на Й.Ч. (28.03.2002 г.) и подаването на молбата-
декларация за откриване на индивидуална партида на името на В. Л. (05.04.2002 г.) и не е
ясно дали същите са съдържали подобна клауза. На следващо място, дори да се приеме, че и
към 28.03.2002 г. е съществувала разпоредба с подобно съдържание в ОУ, то след като
топлопреносното предприятие е удовлетворило молбата за откриване индивидуална партида
само на единия наследник, значи са били спазени изискванията за това, предвидени в
действащите към 2002 г. ОУ. Откриването на индивидуална партида на името само на В. Л.
доказва възникването на облигационни отношения по договора за доставка на топлинна
енергия само между нея и „Т.С.“ ЕАД.
След като облигационното правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия на процесния топлоснабден жилищен имот е възникнало само между „Т.С.“ ЕАД и
В. Н. Л., то не би могло да се ангажира договорна отговорност на въззиваемата Л. Н. Л. за
плащане на претендираните суми и предявените срещу нея искове, за разделеното й
осъждане, наред с ответницата В. Л., подлежат на отхвърляне.
Отхвърлянето на главните искове налага отхвърляне и на акцесорните по чл. 86, ал.1
ЗЗД.
При този изход на делото „Т.С.“ ЕАД ще следва да бъде осъдена, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, да заплати на Л. Н. Л. сумата 300 лв. разноски за въззивната инстанция,
представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от въззивника, е неоснователно тъй като договореното и
платено възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 и в чл. 9, ал. 1
от Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
относимата редакция към 13.12.2021 г. (сключване на договора за правна защита и
съдействие).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20169718 от 09.08.2021 г. по гр.д. № 50659/2019 г. на
СРС, 138 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Л. Н. Л.
искове за осъждането й да заплати на ищеца следните суми, представляващи 1/2 от общите
дължими размери, а именно: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ - сумата 332,07 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.05.2016 г.
4
– 30.04.2017 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ул. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва от 02.09.2019 г. (датата на
подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД – сумата 65,03 лв. обезщетение за забава върху главницата по т. 1 за периода 15.09.2017
г. - 19.08.2019 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
- сумата 12,20 лв., представляваща цена на извършена в периода м.07.2016 г. - м.04.2017 г.
услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 02.09.2019 г. до
окончателното й изплащане; 4/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 3,32 лв. обезщетение
за забава върху главницата по т. 3 за периода 31.08.2016 г. - 19.08.2019 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК******* с адрес гр. София, ул. „******* на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК, да заплати на Л. Н. Л., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„*******, ап. 20, сумата 300 лв. разноски за въззивната инстанция.
В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на „Т.-С.“ ЕООД, с ЕИК *******, като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5