№ 403
гр. Плевен , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430200766 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на М. В. М., с ЕГН: ********** от *** против Наказателно
постановление № 2020-1772-33-873 от 05.10.2020 г. на *** на ОД на МВР –
гр. Плевен, с което на М. В. М. е било наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
В жалбата бланкетно се претендира неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, се явява
лично и с процесуален представител адв. М. М. от АК – гр. Плевен, който
поддържа жалбата.
В хода на съдебните прения адв. М. иска отмяна на наказателното
постановление. Излагат доводи, че поддържа изложените в жалбата
съображения за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неясно и
непълно описание на релевантните обстоятелства в АУАН и НП. Излагат се
доводи за маловажност на нарушението и за основания за прилагането на
чл.28 от ЗАНН.
За ответната страна по жалбата, редовно призована, представител не се
явява. В придружаващото преписката писмо се оспорва жалбата и се иска
1
потвърждаване на НП.
Съдът след като прецени обжалваното постановление, с оглед
основанията посочени в жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.04.2020 год., около 14:40ч., свидетелите Н. П. Х. и М. КР. Г. - и
двамата служители в Първо РУ – гр. Плевен изпълнявали служебните си във
връзка с разпространението на COVID-19. Двамата забелязали
жалбоподателката, която с още едно лице в гр. Плевен, парк „***“ на
паркинга до язовир „***“ се разхождали.
Предвид въведените противоепидемични мерки със заповеди на
Министъра на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020г. и № РД-01-
197/11.04.2020г., с които е въведена забрана на открити публични места да се
пребивава без поставена маска или друго средство, покриващо носа и устата
свидетеля свидетелят Н. П. Х. съставил АУАН №61 от 13.04.2020 г., в който
отразил времето и мястото на установеното нарушение, извършено от
жалбоподателката.
В случая се установява, че съставеният акт не е подписан от
жалбоподателката, като в същия е отразено, че отказва да го подпише.
Жалбоподателката в графа възражения е отразила – „Не съм напускала
колата и не съм се разхождала, няма заграждение и не съм знаела, че по
път за кола не може да се кара“.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, отказът на нарушителя
да подпише акта се удостоверява с подписа на един свидетел, името и точният
адрес на които се отбелязват в акта.
В случая отказът е удостоверен според изискванията на посочената
разпоредба.
В предвидения законов тридневен срок не са постъпили възражения
срещу АУАН-а от страна на жалбоподателката.
На 05.10.2020 г., въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП, в
което административно наказващият орган описал идентична като
съдържание фактическа обстановка, че на 13.04.2020 г. в посоченото на
проверката време – 13.04.2020г. било обявено извънредно положение и била
издадена Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, а именно – „Преустановяват се посещенията на паркове,
градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и
закрити места“. Приел, че жалбоподателката е нарушила чл. 209а, ал. 1, във
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.
2
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, а именно - свидетелски показания, писмените материали, които
съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира
показанията на свидетелите Н. П. Х. и М. КР. Г., които са установили
нарушението и неговия извършител.
Показанията на двамата свидетели са последователни, непротиворечиви
и неоспорени от жалбоподателката.
Безспорно се установява, че на описаните в НП време и място
жалбоподателката е била на открито обществено място, а не в автомобила си,
така както е заявила във възраженията си по АУАН-а.
Писмените материали приложени към АНП съдът кредитира, тъй като
те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа
обстановка по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна
страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- *** на
ОД на МВР-Плевен, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от
ЗЗ.
АУАН е съставен от полицейски орган в Първо РУ - Плевен,
оправомощен съгласно заповед № 316з-1010/26.03.2020 г. на *** на ОД на
МВР-Плевен.
Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице съгласно цитираната заповед, видно от
която на държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР –
Плевен е възложено да съставят АУАН по чл. 209а от ЗЗ.
По делото не се спори, а и видно от разпита на свидетелите се
установява, че същите са служители в Първо РУ – гр. Плевен при ОД на МВР
– гр. Плевен.
Административно-наказателното производство е образувано и протекло
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
3
При проверка на атакуваното НП и АУАН въз основа на който същото е
издадено, съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН – относно описание на нарушението.
В акта е направено достатъчно ясно и разбираемо описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата
при които е извършено. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно-наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които
е извършено.
Действително в АУАН и НП не са посочени доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Според настоящия
съд обаче това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото
на защита на наказания субект. Няма спор в теорията и съдебната практика,
че правото на защита се осъществява срещу фактите, а не срещу изброени
доказателства. Отделен е въпросът, че в случая нарушението е било
установено и лично възприето от самия актосъставител и на практика няма и
какви доказателства да бъдат описани в НП.
Ясно и недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво се състои
административно-наказателното обвинение, а именно, че жалбоподателката
посещава открито обществено място - парк „***“, с което не е изпълнила
противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра, като в
АУАН и НП е цитирана и съответната заповед. Очевидно е, че
жалбоподателката е разбрала в какво е обвинена.
Не се споделя от съда и възражението за липса на конкретно и точно
описание на нарушените разпоредби.
Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ посочена като нарушена в АУАН и НП
(в редакцията към датата на нарушението) предвижда санкция за този който
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление.
В случая в обстоятелствените части на АУАН и НП недвусмислено са
посочени както акта на министъра на здравеопазването с който са въведени
противоепидемичните мерки, така и самата мярка която жалбоподателката не
е изпълнила.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила
от 13.03.2020 г.) ЗЗ при възникване на извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването въвежда
4
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен
регион.
С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по
предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от
Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се
пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата
територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на
Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване
на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в
съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. е издадена на основание чл. 63,
ал. 1 от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията
на страната.
Същата носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65
от АПК (в този смисъл - Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. №
3873/2020 на Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г.
по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд).
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (действащ към 13.04.2020 год.) за каквото
нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподакелката, който наруши
или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лв.
Видно от нормата тя съдържа в себе си както правило за поведение,
така и санкция за неизпълнение на това правило.
От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите
очевидци се установява по безспорен начин, че на 13.04.2020 г. по време на
действие на въведеното с посочената по-горе заповед са преустановени
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и
съоръжения на открити места.
В съдебно заседание жалбоподателката не отрича, че на посочената дата
и час в АУАН-а и НП-то е била в парк „***“ с приятелка, като са били на 2-3
метра от колата с която са пътували според нейните думи. Същата заявява, че
в парк „***“ е имало много свободно движещи се хора и коли и нямало как да
се разбере, че е забранено посещението на открито обществено място.
Съдът не кредитира показанията на жалбоподателката в тази част,
защото от разпита на свидетелите очевидци – полицейските служители се
5
установява, че жалбоподателката е била на разходка извън колата си на
разстояние повече от 100-200 м от нея.
Съдът не кредитира и показанията на свидетелка ***, която е допусната
до разпит от страна на съда по искане на жалбоподателката, тъй като счита, че
същата е заинтересована от изхода на делото.
В показанията си свидетелката *** заявява, че са били с куче, което са
разхождали. Когато им е извършена проверка от страна на актосъставителя,
кучето е било вътре в колата, а тя е била до колата за да пуши цигара.
Това не отговаря на действителността, тъй като в съдебната зала
полицейските служители не изложиха такива обстоятелства, че
жалбоподателката с нейната приятелка са разхождали куче. Никой не е
виждал това куче, нито преди проверката, нито по време на проверката, нито
след приключване на проверката.
С оглед на изложеното се налага извода, че жалбоподакелката е
осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, /в сила
към 13.04.2020 г. и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната й отговорност.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от
същия род, което налага извода, че същото представлява административно
нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355 от НК.
В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените
отношения които охранява ЗЗ и по-конкретно посочените разпоредби по
време на обявеното извънредно положение, имащо за цел неразпространение
на заразата и опазване живота и здравето на гражданите, процесното деяние
не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
В настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде
приложена.
Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите
граждани, свързана с разпространение на пагубен за човечеството вирус и
обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от
същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Нещо повече според разбирането на настоящия съд приложението на
6
чл. 28 от ЗАНН за точно това нарушение, свързано с нарушаване на
противоепидемични мерки въведените в условия на глобална пандемия, би
породило единствено и само чувство за безнаказаност и би стимулирало
извършването на подобни нарушения, което впрочем се и наблюдава
повсеместно.
В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че жалбоподателката е
извършила нарушението за което е санкционирана с процесното НП и това е
доказано по безспорен и категоричен начин.
Административно-наказващият орган е дал правилна квалификация на
извършеното нарушение и е наложил на жалбоподателката следващото се за
него наказание, което определил в предвидения за това деяние минимум от
300 лева.
Последното изключва обсъждане на въпроса за изменение на
наказанието, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, която не
допуска определяне на наказанието под предвидения минимален размер.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че обжалваното НП се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление Наказателно
постановление № 2020-1772-33-873 от 05.10.2020 г. на *** на ОД на МВР –
гр. Плевен, с което на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето на М. В. М., с ЕГН: ********** от *** е било наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. за извършено
нарушение - чл. 209а, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7