ПРОТОКОЛ
№ 3922
гр. София, 15.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
Гражданско дело № 20211110146107 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Молителят Д. СП. Д. – редовно призован, явява се лично и с адв. Д., с
пълномощно по делото.
Ответницата Р. В. АНГ. – редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично и с адв. Б., с пълномощно по делото.
Ответницата С. В. Д. – редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично и с адв. Б., с пълномощно по делото.
Ответникът В. Д. АНГ. – редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се лично и с адв. Б., с пълномощно по делото.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Адв. Б. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 25.10.2021 г. писмено
становище от адв. Д. - процесуален представител на Д. СП. Д., във връзка с
предоставената на процесуалния представител възможност да вземе
становище по представените към отговора на молбата по ЗЗДН от
ответниците писмени доказателства.
Адв. Д. – Поддържам становището си. Да се приемат доказателствата.
1
но да не се ценят по същество.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
представените към постъпилия по същото писмен отговор писмени
доказателства.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 14.12.2021 г. писмо от
Център за психиатрично здраве „Проф. Н. Шипковенски“ с приложена към
същото епикриза за лицето С. В. Д..
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ възможност на процесуалните представители
на страните да се запознаят с така постъпилото писмо, ведно с
доказателствата.
Адв. Д. – С оглед така постъпилите по делото доказателства от Център
за психиатрично здраве „Проф. Н. Шипковенски“, заявявам, че не
поддържаме молбата си за защита по отношение на ответницата С. В. Д., като
оттегляме молбата си в тази част и молим по отношение на тази ответница
производството по делото да бъде прекратено.
Адв. Б. – Не се противопоставям.
С. В. Д. (лично) – Не се противопоставям. Съгласна съм по отношение
на мен производството да бъде прекратено.
При съобразяване изявленията на страните
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 46107/2021 г. по описа на
СРС, 80 състав, в частта, в която със сезиращата молба молителят Д. СП. Д.
търси защита по ЗЗДН срещу ответницата С. В. Д.
Определението за прекратяване подлежи на обжалване в едноседмичен
срок, считано от днес, пред Софийски градски съд.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 23.11.2021 г. писмо от
Софийска районна прокуратура с приложено към същото копие от
материалите по преписка с вх. № 229р-20854/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР
прокурорска преписка № 36763/2021 г. по описа на СРП.
Страните (поотделно) – Да се приемат.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
постъпилото писмо на 23.11.2021 г. от СРП ведно с приложените към него
материали.
Адв. Д. – Водим двама души свидетели. Молим да пристъпим към
2
разпит.
Адв. Б. – Ние също водим двамата свидетели.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на водените от страните свидетели и
въведе същите в съдебната зала.
СЪДЪТ сне самоличността на водените от страните и допуснати от
съда свидетели, както следва
Свидетелят И.А.С., 42 г., неосъждана, с ответната страна водим дело,
аз и съпругът ми във връзка с притежавани съсобствени недвижими имоти,
съпруга съм на молителя.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия
лична карта № ********* издадена на 02.07.2021 г. от МВР София.
Свидетелят Г.С.К, 55 г., неосъждан, без дела и родства със страните.
СЪДЪТ провери самоличността на свидетеля по представената от
същия лична карта № *********, издадена на 31.08.2021 г. от МВР София.
Свидетелят В. Р. М. , 47 г., неосъждана без дела със страните,
племенница съм на Райна.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия
лична карта № ********* издадена на 03.09.2013 г. от МВР София.
Свидетелят Т.Т. П. , 59 г., неосъждана, без дела със страните, с
Валентин и с бащата на Даниел сме братовчеди, ние се падаме втори
братовчеди.
СЪДЪТ провери самоличността на свидетеля по представената от
същия лична карта № *********, издадена на 28.09.2021 г. от МВР София.
СЪДЪТ върна личните карти на свидетелите.
СВИДЕТЕЛИТЕ, ПРЕДУПРЕДЕНИ ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 290 НК, А ИМЕННО, ЧЕ ПРИ
ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА НЕИСТИНА, ИЛИ ЗАТАЯВАНЕ НА ИСТИНА
ЗАКОНЪТ ПРЕДВИЖДА ДО 5 ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЛИЦАТА, КОИТО СА С РОДСТВЕНА ВРЪЗКА И С РАЗЯСНЕНА
ПРАВА ПО ЧЛ. 166 ОТ ГПК.
Свидетелите (поотделно) – Разбрахме наказателната си отговорност
обещаваме да кажем истината.
СЪДЪТ изведе от съдебната зала свидетелите Г.С.К. В.Р.М. Таня
Траянова Панчева и остави свидетелката И.А.С..
Свидетелят И.А.С. на въпросите на адв. Д. – На 26.07.2021 г. имахме
конкретен конфликт. Към 11 ч. вечерта аз и съпругът ми Данаил се
прибирахме от работа с двете ни деца Ева и Виктор. Прибирайки се съпругът
ми срещна Младен и Георги, наши приятели, които минаваха покрай нас с
колата си, и като ни видяха спряха на улицата отстрани в дясното платно,
като мъжът ми остана навън при тях да си говори, а ние с децата се
3
прибрахме. Ние живеем в къща, която е съсобственост между ответниците.
Ние живеем на втория етаж, на първия етаж живее на моя съпруг чичо му. С
ответниците делим общ двор, за да влезем в къщата минаваме през общото
стълбище. Влизайки през общото стълбище с двете ми деца, минахме покрай
апартамента на съседите - ответниците, чуваха се много силни шумове,
блъскане, крясъци, викове и през това време се уплаших, защото това е
ежедневно при тях. Тази ситуация Валентин да е пиян, дъщеря му да е в
неадекватно състояние и да се бият, и да си посягат един на друг и да се чуват
крясъци, това е ежедневие. Качихме се на втория етаж и се прибрахме.
Десетина минути след това написах на съпруга ми на „Вайбър“, че Валентин е
много пиян и се притесних, защото може да стане нещо. След общо 15
минути реших да изляза, защото се чу много силно викане. Викането идваше
от вън, понеже беше топло и прозорците бяха отворени се чуваха силни
крясъци и викове. Бяха мъжки и женски гласове, предположих, конкретно ми
се чуха, като техните гласове и се уплаших, защото го чух, че е много пиян и
си помислих, че е станало нещо. Изтичах навън, слязох по стълбите и
застанах на входното ни антре, през което всички минаваме. Отворих
входната врата и видях съпруга ми, който беше в колата на Младен. То
разстоянието е около три метра някъде. Имаме двор пред къщата и оградата е
с решетки, от която се вижда всичко. Отворих вратата и виждам Райна и
Валентин, които бяха излезли на самата улица, където бяха съпругът ми и
Георги в колата. Райна и Валентин бяха от страна на съпруга ми. Съпругът ми
седеше от дясната страна до шофьора, до него седи Младен, отзад седи
Георги. Предната дясна врата беше отворена, защото беше много топло,
Валентин посягаше с ръцете си и се опитваше да удари съпругът ми, а през
цялото време Райна заплашваше и кълнеше децата ни и ръкомахаше.
Валентин се опитваше да се бута, опитваше се да удари съпругът ми, но той
го отблъсна и му каза, че е много пиян и да се прибере. През това време той
също така каза, забравих да спомена, Валентин каза на съпруга ми, че ще му
счупи главата и колите. А Райна кълнеше децата и цялото семейство. На
съпруга ми казваше „урод“, както обикновено и „Ще отидеш при баща ти,
където е той.“ понеже баща му е починал, а на децата „копелета“, „уроди“.
След това в момента, в който ги гледах, отзад ме хвана някой, понеже нямаше
никой около мен, с периферията видях, че това е дъщеря им Соня, която ме
хвана за ръцете и отзад с ръката си ми одра лявата част на бузата – към окото.
Тя ме свали на земята, започна да ме скубе, да ме натиска към земята и вече,
когато бях на земята, дойде съпругът ми, който се опита да отблъсне Соня от
мен, в този момент Райна и Валентин се нахвърляха срещу него с юмруци и
викове, а Райна продължаваше с нейните клетви. Двамата тръгваха с юмруци
към съпруга ми. Той беше с гръб, защото ме вдигаше. Това се случва в
общото ни антре, а Соня държеше мен и съпругът ми, дойде да дръпне Соня
от мен, за да ме предпази и в този момент Райна и Валентин го нападат него.
Започнаха да го удрят по гърба, по главата с ръце общо взето стана след това
меле. Аз се надигнах, Соня пък започна да удря тя съпругът ми, той само ги
4
отблъскваше, той е достатъчно едър и не е нужно да удря някой или да прави
нещо. Той просто стоеше и ги отблъскваше. Нападаха мен, нападаха него,
нападаха всички. Също така нападаха и нашите приятели, които бях зад нас.
Постоянно ги атакуваха и тях и ги заплашваха. Нашите приятели бяха веднага
след Валентин и Райна, те седяха на външната част на площадката, точно на
самия вход. Те общо взето нищо не правеха, просто бяха свидетели на това.
След това съпругът ми ме издърпа зад него, на външната част на площадката.
Вратата има вътрешна площадка, където е антрето и отвън малка площадка.
Издърпа ни от външната страна на вратата и след това слезе свекърва ми
Магда, която беше чула шума и слизаше по стълбите, като се държеше за
парапета. Тя е със счупен крак, инвалид е. В този момент Райна и Соня се
затичаха към нея започнаха да я дърпат за дрехите, да я бутат, искаха да я
свлекат на земята към мазето. Съпругът ми придържаше през това време
Валентин, който постоянно се опитваше да напада, той го държеше за
дрехите, за ръцете. През цялото време аз бях зад съпруга ми, като той не
позволяваше на Валентин да влезе навътре в къщата. Съпругът ми като видя,
че те опитват да свалят свекърва ми на земята, да я бутат и искат тя да падне,
той пусна Валентин и хвана свекърва ми Магда и я заведе зад него, точно до
мен, където бях аз с другите двама свидетели. След няколко минути слезе и
синът ми Виктор, той също беше чул, може би е предчувствал, че нещо ще се
случи, защото когато се качвахме по стълбите децата чуха, че Райна,
Валентин и дъщеря им имат разправия. Децата са свидетели на всичко това,
постоянно се случва да са пияни, така че децата са запознати с тяхното
състояние и изключително се страхуват от тях. След като Виктор слезе на
общото стълбище пред техния апартамент, съпругът ми извика на сина ми да
спре и да не слиза повече. Тогава вече Соня се затича към него с думите: „Ей
сега ще видиш, какво ще стане.“. Райна също тръгна към Виктор. Ние през
това време продължавахме да седим зад съпруга ми, той каза на сина ми да се
качи, а Валентин в този момент каза: „Сега ще ви изколя всичките.“. Но
преди това да вметна щях да забравя. Съпругът ми държеше Валентин, а
Райна и Соня тръгнаха към сина ми, опитваха се да го удрят, да го дърпат, но
не успяха, защото синът ми беше по-нависоко от тях и те просто се опитваха.
След това Валентин се отскубна с думите: „Сега ще ви изколя всичките.“.
Съпругът ми извика на сина ми да се качи горе и да се заключи и Валентин
влезе в техния апартамент. След това се уплашихме, че ще излезе с някой
нож и ще направи някоя глупост, че ще се опита да нарани някой и съпругът
ми ни изтласка от външната част и затвори вратата и не позволяваше никой
да излиза. Като те през цялото време останали от вътрешната част на антрето,
дърпаха вратата и искаха да излязат при нас. Райна се обади на полицаите и
каза: „Ох, ох помощ! Бият ме.“. При условие, че ние бяхме от външната
страна на вратата, а те бяха от вътрешната и те искаха да дойдат при нас.
Райна извика полиция, след като беше затворена вратата и ние държахме
вратата те да не стигат до нас. Ние бяхме на външната площадка. Аз, свекърва
ми и двамата свидетели седяхме отвън и съпругът ми държеше вратата, а те
5
бяха от вътрешната страна на вратата. На входната врата на къщата. От
вътрешната страна Райна се обади на полицията и ние чуваме всички: „Ох, ох
помощ! Бият ме.“. Сигурно 10 минути притискахме вратата, не повече,
полицаите дойдоха много бързо. Те през цялото време указваха натиск към
нас да излязат навън. Мисля, че дойдоха две патрулки, едното беше голям
бус, едното беше патрулка и един екип на СОТ, защото те имат и СОТ и явно
са извикали и СОТ-а. Полицаите бяха 10-12 човека със сигурност от буса
излязоха 6-7 човека, всички бяха униформени. Дойдоха полицаите и
започнаха да питат, какво е станало. Те като дойдоха и ние веднага излязохме
навънка, то има 3-4 стъпала и тогава пуснахме вратата, ответниците излязоха
веднага. Всички излязохме на улицата. Валентин продължаваше да буйства
пред полицаите, налиташе на съпруга ми пред тях постоянно, като тръгваше
към него и го заплашваше с думите: „Ти си виновен.“ и такива неща, посяга
също, като правеше опити да го удари. (Свидетелят размахва ръцете си във
въздуха.) Полицаите му казваха да се успокои и го дръпнаха. След това
вкараха Валентин в буса и казаха, че ще ги задържат. Първо вкараха
Валентин и след това казаха, че ще задържат и съпругът, но той беше
спокоен а само Валентин буйстваше. Отидоха в районното до сутринта.
Прибраха се към обяд и двамата.
Адв. Д. – Те тръгват да нападат, но аз виждам, че те са възрастни и
слаби хора, не можа ли Данаил да ги набие и да се приключи веднъж завинаги
?
Адв. Б. – Противопоставям се на този въпрос.
Адв. Д. – Защо Данаил не удари, нали те са го удряли ?
Адв. Балаева – На това също се противопоставям.
СЪДЪТ дава възможност на адв. Д. да преформулира въпроса.
Адв. Д. – Валентин, в какво състояние беше ?
Свидетелят И.А.С. на въпросите на адв. Д. – Валентин беше много
пиян, както винаги. Той става страшно агресивен, фъфлеше малко, не ми е
миришел на алкохол, но беше видимо пиян. Моят съпруг никога не се е
възползвал от издадената заповед за защита. Мога да кажа, че той беше
компрометиран. Нашите съседи Валентин и Райна се опитват всячески така
да направят, че съпругът ми да им посегне, да направи нещо, с което той да
влезе в затвора или да го осъдят по някакъв начин. Мога да кажа, че всичко,
което правят, е с такава цел.
Свидетелят И.А.С. на въпросите на адв. Б. – Според мен цялата
история продължи може би около 15-20 минути. Не след като сме се
прибрали, а след като вече излязох навън. Значи общо някъде около 30
минути предполагам, полицията дойде преди 12 часа.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят напусна съдебната зала.
6
Свидетелят Г.С.К на въпросите на адв. Д. – Присъствал съм на
семеен скандал между тук присъстващите. Мисля, че беше края на месец юли,
около 23 часа. Случи се така, че с моя приятел Младен се прибрахме и
минахме по улицата на Данаил, като бяхме с колата на Младен. Младен
шофираше, аз седях отзад, зад пасажерското място. Засякохме Данаил, който
в този момент се прибираше с жена му и децата и ги засякохме пред къщата
на улицата, и спряхме от дясната страна на улицата. Къщата е от лявата
страна, ние спряхме от дясната страна. Почнахме да си говорим с Данаил, а
жена му и децата се прибраха и се качиха горе. Той първо отвън седеше прав,
после каза, че нещо се е изморил и седна на предната седалка до шофьора.
След 15 минути излезе Валентин, запали цигара и седеше около оградата и
гледаше към колата. По едно време дойде и почна да се оглежда вътре в
колата откъм шофьорската врата застана, а Дани седеше на предната седалка
с отворена врата и Валентин се огледа, огледа, и като видя, че Дани е вътре
нещо му стана, почна да вика и да крещи, започна да бие по колата, и по
колонката на вратата, и по тавана, и на вратата и започна да се заканва с
юмрук. Младен му направи забележка и вдигна прозореца и Вальо заобиколи
зад колата, не съм сигурен, и отиде при Данаил и почна да му налита, да му
посяга, а той седеше на отворена врата. Валентин започна да размахва
юмруци и да му се заканва, и пак биеше по тавана. А Даньо само се
отбраняваше и му казваше: „Махни се, пил си.“. Данаил не му посягаше, само
се отбраняваше. Валентин му посягаше с юмруци и той се дърпа назад и се
отбранява. Опитваше се да го удари сигурно по главата. Той му казва:
„Махни се, махни се, пиян си. Ходи си лягай.“. Той не. Зад него се появи жена
му на Валентин, Райна, и тя вместо да го дръпне почна да го подстрекава и
почна да вика подобни на Валентин думи, обидни думи използваше, нещо
„изроди такива“ почна там женски работи да кълне, „ще умрат“ неприятни
приказки. „Ще умреш, ще отидеш при баща ти.“ такива работи, а той баща му
на Дани почина наскоро. Дани се отбранява, ние не знаем, какво става и ние с
Младен просто си гледаме. По едно време от вътре, от къщата се извика:
„Помощ, помощ.“. Погледнахме на там, но не видяхме нищо, отпред има
улична лампа, но вратата беше затворена и не се виждаше нищо. Дани, като
чу: „Помощ, помощ.“ по инстинкт ги избута и двамата, и тръгна навътре към
къщата. На вратата за къщата, като я отвори и вижда жена му Ирина, паднала
на колене. Дани тръгна, след него Валентин и Райна, а ние тръгваме с Младен
по тях. Видяхме Данаил как отвори вратата и Ирина беше на колене и на
Валентин дъщеря му - мисля, че се казва Соня, я държеше за косата. Данаил
тръгна да ги разтърве и вика: „Защо се разправяш със Соня.“. Валентин и
жена му нахлуха вътре, а ние седим отпред на стълбите. В антрето на къщата,
а ние седим на вратата. Те започнаха пак да буйстват, крясъци, викове.
Валентин тръгна пак с юмруци да удря Данаил, но не го удари, защото
Данаил се предпазваше. Може по ръцете нещо да го е чукнал, но нищо друго.
Майка му беше чула тия крясъци и викове. Аз я видях, тя слизаше по
стълбите много бавно, защото е с операция на крака и не можеше да ходи. Те,
7
като я видяха Райна и Соня тръгнаха към нея да я дърпат, да я бутат. През
това време Валентин се разправяше с Данаил. Данаил се отскубна от
Валентин и издърпа майка си и я сложи зад него. Данаил се разправяше на
площадката вътре в къщата на вътрешното стълбище. И след няма и не знам,
колко време се показа синът му. Точно беше стигнал площадката, където
живее Валентин на първия етаж и Дани му извика да се прибира, а Соня и
майка му го погнаха него. Той е малък на 15 години. Тръгнаха с него да се
разправят, обаче той ги избута и се качи горе и се заключи. И те почнаха да се
връщат по стълбите - Соня и майка й. През това време Даньо се разправяше с
Валентин, като майка му с жена му стоят зад него още на вътрешното
стълбище. После Валентин се откопчи от него, и тръгна нагоре по стълбите,
където живее и нещо чух да вика: „Сега ще ви изколя !“, нещо от този сорт.
Ние се уплашихме, Даниел ни избута навънка всичките. Аз, жена му, майка
му и Младен – на външното стълбище и той задържа вратата да не може да се
отвори, защото не знаехме, с какво ще се покаже Валентин от вътре. Със
сатър ли ще е, с нож ли. Майката на Данаил не може да търчи но, може да
ходи. Тогава сама слезе по стълбите. Останахме навън и затворихме вратата,
за да не може Валентин да излезе, и не знам колко минути са минали 3-4-5
минути и се появи първата партулка. Не мога да ви кажа кой ги извика. След
това дойде още една партулка, те вече се събраха 2-3 патрулки. Ако не се
лъжи мисля, че имаше и един микробус. Много полицаи имаше, не мога да ви
кажа колко – много народ имаше, аз толкова на едно място не съм виждал.
Полицаите, като дойдоха и почнаха да се разправят с тях и ние с Младенчо
викаме: „Айде да си ходим.“ и с Младен си тръгнахме. Тъй като дойдоха
полицаите и влязоха в двора, Дани вече пусна вратата, когато ние си
тръгвахме Данаил все още беше отвън и говореше с полицаите – той
посрещна полицаите. Докато бяхме в колата не сме вдигали шумове, само
разговори. Освен нас на улицата нямаше други хора, защото на улицата има
улични лампи и е светло и се вижда, и на отсрещния тротоар – всичко се
вижда.
Свидетелят Г.С.К на въпросите на адв. Б. – От дясно на пътя беше
спряна колата, шофьора беше спрял откъм улицата. Вътре Валентин го
нападаше с ръце, а Данаил само се отбраняваше. Мисля, че с юмруци го
нападаше. Не съм видял Валентин да пада на земята и да си удря главата във
вратата.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят напусна съдебната зала.
Свидетелят В. Р.М. на въпросите на адв. Б. – Племенница съм на
ответниците. Знам за скандал между страните, че имаха пререкания. Аз видях
караницата. На 26.07.2021 г. към 20 ч. вечерта минах с колата покрай тях,
защото имахме една уговорка със Соня и видях, че има полицейска кола пред
8
тях и аз се прибрах, защото се сетих, че може да има нещо, като не се обадих
на Соня. Аз живея на 3-4 улици през тях и леля, като не ми се обади вечерта
си разхождах кучето и минах покрай тях, за да видя дали всичко е наред,
защото като видях полицейската кола в 20 ч. ми беше ясно, че ще има нещо,
то това не е за първи път. И в 23 ч. ги видях навън на улицата да се карат.
Видях Райна и Валентин отстрани на кола, на отсрещния тротоар срещу
тяхната къща, и в един момент се спуснаха всички към къщата. Райна и
Валентин бяха извън колата, не знам каква е била колата, не съм гледала,
мисля че беше тъмно зелена, то е осветено с лампи, но не чак като през деня,
за да можеш да видиш. Аз застанах на ъгъла на улицата и видях, че Райна и
Валентин се караха с хората в колата, нищо не чух само чух, че има някакво
каране. Колата се отвори в момента, в който леля хукна към тяхната къща,
след нея вуйчо, след него и останалите хора от колата. Преди това нямаше
отворени врати на колата. Леля се караше с Данаил, предполагам, че беше в
колата и там вътре, който е бил в колата. Изведнъж Райна тръгна първа към
къщата, след това Валентин и от там всички, които бяха в колата, бяха трима
мъже. Този, който познах, е Данаил, другите съм ги виждала по квартала, но
не знам кой, кой е. В момента, в който те тръгнаха натам аз с кучето се
приближих, и в този момент ги видях, че всичките се скупчиха на портата. Не
чух нищо преди това, защото аз бях отстрани на ъгъла, и в момента, в който
тръгнаха всичките натам и аз тръгнах и ги видях, че се сбутаха всички на
врата - аз бях от другата страна на улицата, на тротоара срещу къщата на
Данаил. Там на входната врата на къщата, те се скупчиха, сбутаха, почнаха
нещо пак да се карат всички бяха там - Соня, Магда Ирина ли се казваше
момичето, после леля, вуйчо, Данаил, другите двама и почнаха да се бутат.
Вуйчо падна, хвана се за главата, от там почнаха да му се подиграват и да му
се смеят нещо, снимаха с телефон и това беше цялата, то беше какафония.
Всичко това аз го виждам от другата страна на улицата, то се вижда, то е
осветено. Когато всички тръгнаха към къщата вратата беше отворена и аз
тогава тръгнах на там и видях, че почнаха да се бутат, от къде да знам кой -
кого е бутал. Видях Соня и зад нея бяха Магда и Ирина. Ирина е съпруга на
Данаил, а Магда е майката, а Соня седи на площадката на врата. От там вече
се сбутаха всичките, защото Райна и Валентин тръгнаха, тръгнаха и другите
трима и се сбутаха всичките на тая врата. Аз видях Данаил като слизаше от
колата, и той беше там и те бяха там на вратата. Всичките бяха на площадката
и се сбутаха, така стана, че всеки иска да влезе. Видях бутане, видях вуйчо
като падна и се хвана за главата при вратата на площадката и те се смееха.
Познах, че той падна, защото от всички той падна. Нямам представа колко
време е продължила караницата. Аз тогава си тръгнах, но мен ми се стори, че
много бързо дойде полицията. За влизане в къщата видях, че Соня тръгва
нагоре, аз се и попреместих малко по в страни, защото това за мен поне не са
много приятни неща. Не съм видяла Валентин специално да влиза и да излиза
обратно.
Свидетелят В. Р. М. на въпросите на адв. Д. – Не знам дали съм от
9
самото начало на самата разправия. Леля ми, ми е забранила да се меся в
техните неща, за това не звъннах аз на полицията, второто нещо е доколкото
знам те имат пререкания много отдавна и това не им е първата случка.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят напусна съдебната зала.
Свидетелят Т. Т. П. на въпросите на адв. Б. – Да, на 05.09 съм била
свидетел на конфликт, бяхме се разбрали да купуват чушки от борсата и аз
отидох до Райна и Валентин на обяд, защото бяха купили чушки, да ги печем
заедно. Те бяха в гаража, в самата къща, и аз отивам и ги виждам, и те печаха
чушките и казаха, че Данаил е извикал полиция, защото те не трябвало да са в
гаража. Защото не се знае гаражът, кой на кой е, и след няма и половин час
дойде полицията. Данаил излезна, даде документите и каза на Райна и
Валентин, че са наглеци и каза на Райна да се маха от къщата и да иде на ул.
„38“ № 17 – това е бащиният й дом. Караха се през цялото време и дойде един
полицай и каза да напуснем гаража и отидохме в съседния двор и там пекохме
чушки. Като отидох Данаил не беше там. Данаил дойде, когато дойдоха
полицаите и звъннаха на звънеца, и той се показа на прозореца и донесе
някаква заповед и след това полицаите извикаха Валентин да пишат някакви
протоколи и ни предупредиха да напуснем гаража. Един от полицайте ни
предупреди. Размениха се някакви реплики между Данаил и Валентин.
Данаил непрекъснато викаше „Наглеци“, „Да се махате от тука“, това беше,
когато вече бяха дошли полицаите, защото преди това той не беше там.
Свидетелят Т. Т. П. на въпросите на адв. Д. – Аз лично бях в къщата
преди да дойде полицията. Данаил видях, когато дойдоха полицаите. Аз да
съм била 20 минути преди полицаите в къщата.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят напусна съдебната зала.
Страните (поотделно) – Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ като съобрази изявленията на страните, че нямат други
доказателствени искания и няма да сочат други доказателства НАМИРА
делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Д. – Уважаема г-жо Председател с молба за срок за писмени
бележки, и за да сме по-кратки, моля да уважите молбата ни. Претендираме
разноски съобразно договора.
10
Адв. Б. – Уважаема г-жо Съдия, моля да отхвърлите подадената молба
за защита, като неоснователна и недоказана. Аз също ще помоля за срок за
писмени бележки. Претендирам разноски, представям списък.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ списъка за разноски на процесуалния представител
на молителя.
Адв. Д. – Правя възражение за прекомерност.
Адв. Б. – Не правя възражения за прекомерност.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ едноседмичен срок за писмени бележки.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:55
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11