Р Е Ш Е Н И Е
№ 859
гр.Пловдив, 02.05.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в публично заседание на десети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 1518 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-010923
от 27.12.2018г. на К.О.Н.на длъжност *****към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна
полиция Пловдив, с което на П.В.Я. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.37,
ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се прави искане за
отмяна на атакуваното НП поради неговата незаконосъобразност и неправилност.
Излагат се основания по същество на искането. С жалбата не се правят
доказателствени искания и не се ангажират доказателства.
Жалбоподателят редовно и
своевременно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.С.П. който
поддържа жалбата. В пледоарията си представи основания по същество на искането
за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна - редовно и своевременно призована, в съдебно
заседание не се представлява и не излага становище относно жалбата на П.Я..
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното НП е издадено въз
основа на съставен на 01.12.2018г. акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № серия Д бланков номер 918693 против жалбоподателя от свидетел Б.П. за това,
че на 01.12.2018г. около 00,30 часа в гр.Пловдив, кръстовище бул.”Христо Ботев”
с ул.”Авксентий Велешки” управлявайки л.а.”Шевролет Авео” с рег.№ *****,
собственост на О.В.М. ЕГН ********** от гр.Пловдив, при завиване на ляво от
бул.”Христо Ботев” към ул.”Авксентий Велешки” не пропуска насрещно движещия се
направо л.а. „Сеат Ибиза” с рег. № **** и допуска ПТП с материални щети,
описани в протокол за ПТП № 1722726 с което виновно е нарушил чл.37, ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който след запознаване
със съдържанието му е вписал в графата за обяснения/възражения „не”. Актът е
подписан от посочените в него лица включително и от жалбоподателя. На датата на
съставянето на АУАН е връчен препис от него на жалбоподателя. Действието по
връчване на препис от АУАН е надлежно удостоверено с разписка, надлежно
попълнена и явяваща се неразделна част от съставения АУАН. В законоустановения
три дневен срок пред контролните органи не са били представени от страна на
жалбоподателя на писмени възражения или обяснения относно съставения АУАН,
както и относно посоченото в него нарушение.
На основание констатациите в акта е
издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя за извършено нарушение на Закона за движение по пътищата а именно
на разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДвП. В издаденото НП по идентичен с акта
начин е описано нарушението извършено от жалбоподателя, както и нарушената
разпоредба на Закона за движение по пътищата.
Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 12.02.2019г. Издаденото НП е
обжалвано в срок пред Районен съд гр.Пловдив.
Разпитан като свидетел в съдебно
заседание актосъставителят Б.Т.П. потвърди авторството на съставения от него
АУАН. Свидетелят посочи факти идентични с изложените в акта. Свидетелят посочи
че е бил изпратен на мястото от ОДЧ по постъпил сигнал за настъпило ПТП при
изпълнение на служебните му задължения в посочения в акта ден. Посочи че
установили водачите на автомобилите от произшествието, посоките на движение на
тези автомобили, както и причината за настъпилото произшествие, а именно че
завиващия на ляво автомобил не е пропуснал направо движещия се автомобил. Показанията на
този свидетел съдът кредитира като са обективно верни, преценявайки ги за
правдиво звучащи и логични в изложението, както и че не съдържат противоречия,
кореспондират и с приобщените писмени доказателства по делото. Не се установиха
обстоятелства, сочещи предубедеността им, както и не се намериха и други основания за критика на неговите
показания.
Горната фактическа обстановка се установи от
гласните доказателства - показанията на
свидетел П., както и от събраните
писмени доказателства включително НП,
АУАН, протокол за ПТП, справка за нарушител/водач, Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този
текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се
явява ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен характер
е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта,
за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно
определените в закона реквизити, актът предявен ли е на
нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли
извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето,
посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно
(умишлено или непредпазливо); наказателното постановление
издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи
служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези
случаи, съдът не разглежда спора по същество.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския
районен съд достигна до следните правни
изводи:
С оглед изложеното,
съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН,
като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. По делото е
представена и приета оправомощителна Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи удостоверяваща материалната компетентност
на АНО, с правомощия да издава наказателни постановления по актове за установяване на
нарушения по ЗДвП. Посочената Заповед
и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП
определят материалната компетентност на
контролния орган, с правомощия да съставя актове за установяване на
нарушения по ЗДвП.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН,
актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
на нарушението, а според ал.3 само при липса на свидетели,
присъствали при извършване или установяване на нарушението или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата
на чл.40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт. Съгласно разпоредбата
на чл.40, ал.4 от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални
документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.
В
конкретния случай, при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40,
ал.3 от ЗАНН, тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са
очевидци на нарушението. Следвало е актосъставителят да
състави АУАН в присъствието на двама свидетели. Доколкото това не е сторено, а акта е
съставен в присъствието само на един свидетел, който е само
свидетел при съставянето на акта, според съда това представлява съществено
процесуално нарушение, което налага отмяна на
атакуваното НП, без да се произнася съда по същество относно
нарушението. Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните
закони, които определят различните видове административни нарушения и
наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които
прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това
при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не
от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността
на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното
им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и
липса на произвол.
При така
констатираното неспазване на чл.40 от ЗАНН се извежда извода за съществено
нарушение на административно-наказателната процедура и то още при нейното
начало, което само на това основание обосновава отмяна на НП, без да се
разглежда същото по същество.
Освен изложеното, по линия на
служебния контрол съдът установи, че не са спазени изискванията на чл.42, т.9
от ЗАНН, като не са посочени имената и точните адреси, както и ЕГН на лицата,
които са претърпели имуществени вреди от нарушението. С оглед обстоятелството,
че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно
какви. Вписването в акта, че от деянието се претърпени имуществени вреди
описани в протокол за ПТП, не санира допуснатото нарушение по чл.42, т.9 от ЗАНН, тъй като тази обстоятелства следва да се надлежно изложени в описателната
част на акта, а не да се извличат от приложени по делото писмени доказателства.
С не изясняването
на тези съществени факти, които да се установят по един законов ред от контролните
органи и да се подкрепят със съответните за това доказателства, се е стигнало
до необоснованост на издадените административни актове, което съставлява
нарушение на изискванията на посочените по – горе задължителни законови
разпоредби, касаещи изискването за форма. Неспазването на тези изисквания е
довело до съществено ограничаване на правото на защита на нарушителя, който има
правото да знае защо е приет за извършител, как е установено неговото конкретно
участие в извършеното административно нарушение и от кое негово неправомерно
поведение произлиза търсената му административно – наказателна отговорност.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-1030-010923 от 27.12.2018г. на
К.О.Н.на длъжност *****към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което
на П.В.Я. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр.
чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева за нарушение по чл.37, ал.1 от ЗДвП.
Решението
не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив
от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
Т.К.