№ 40
гр. Добрич , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXX СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стела И. Тонева
при участието на секретаря Румяна К. Иванова
като разгледа докладваното от Стела И. Тонева Гражданско дело №
20203230102376 по описа за 2020 година
Производството по гр.д. № 2376/2019 г. по описа на Добрички районен
съд е образувано по искова молба от „*** „ АД с ЕИК ********* , с която
срещу С. М. Ф. с ЕИК ********** е предявен иск по реда на чл. 415 , ал. 3 от
ГПК във вр. чл. 415 , ал. 1 , т. 3 от ГПК за осъждане на С. М. Ф. с ЕГН
********** да заплати на „*** „ АД сумата от 8008.50 лева ,представляваща
неплатена главница по сключен между страните договор за кредит за текущо
потребление от 13.01.2017 г. и допълнителни споразумения към него от
22.08.2017 г. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
11.09.2020 г. до окончателното изплащане .
Излагат се следните обстоятелства :
На 13.01.2017 г. между „*** „ АД в качеството на кредитор и С. М. Ф. в
качеството на кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо
потребление.Банката е предоставила на кредитополучателя сума в размер на
10 000.00 лева .Кредитът е следвало да бъде издължаван за срок от 120
месеца , считано от 13.01.2017 г.
Между страните са подписани допълнителни споразумения на
28.07.2027 г. и 29.05.2019 г. , с които са договорени нови срокове за
1
погасяване на дълга.Крайната падежна дата за погасяване на кредита е
определена на 29.07.2027 г.
Последното плащане по кредита е направено на 01.11.2019 г.
По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК срещу длъжника С.Ф. е образувано ч. гр.д. № 1288/2020 г. по описа на
Добрички районен съд .С разпореждане по де.ото е отхвърлено искането на
банката за присъждане на сумата от 8008.50 лева ,представляваща неплатена
главница по сключения между страните договор за кредит за текущо
потребление от 13.01.2017 г.
Претендират се разноските в производството и юрисконсултско
възнаграждение .
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор от ответника .В
проведеното съдебно заседание С.Ф. заявява,че признава иска и ще заплати
дълга в претендирания размер .
Добричкият районен съд , като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна
:
Предявеният от „*** „ АД срещу С.Ф. осъдителни иск е с правно
основание чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 79 , ал. 1 от ЗЗД .
Установява се от събраните по делото доказателства ,че на 13.01.2017 г.
между „*** „ АД в качеството на кредитор и С. М. Ф. в качеството на
кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление, по
силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в
размер на 10 000.00 лева със срок на издължаване 120 месеца , считано от
датата на неговото усвояване .
Подписани са допълнителни споразумения към договора от 28.07.2027
г. и 29.05.2019 г. , с които са договорени нови срокове за погасяване на
дълга.Крайният срок за връщане на сумата е на 29.07.2027 г.
Ответникът е преустановил плащането по дълга.
След депозирано заявление от банката за издаване на заповед за
2
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу С.Ф. е образувано ч.гр.д. № 1288/20202
г. по описа на ДРС за дължимите суми по договора за кредит .
С разпореждане на съда по горното дело е отхвърлено заявлението на
банката за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 8008.50 лева
,представляваща неплатена главница по кредита поради ненастъпила
предсрочна изискуемост .
Обявяването на предсрочна изискуемост по смисъла на чл. 60 , ал. 2 от
Закона за кредитните институции предполага изявление на кредитора ,че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем ,
включително и за вноските с ненастъпил падеж към момента на изявлението
.В исковата молба по образуваното гр.д. № 2376/2020 г. по описа на Добрички
районен съд се съдържа изявление ,че банката обявява кредита за предсрочно
изискуем .С получаване на препис от исковата молба на 03.11.2020 г.
ответниницата Ф. е изпаднала в забава по отношение на целия непогасен
остатък от дълга .
Вещото лице Е.Й. установява в заключение по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза следното :
По сключения между страните договор за кредит от 13.01.2017 г. на
същата дата е усвоена сумата по кредита от кредитополучателя С. М. Ф. .
Към дата 03.11.2202 г. / датата на връчване на препис от исковата молба
на ответника / размерът на неиздължената главница по кредита възлиза на
8991.96 лева.
Съдът кредитира заключението , неоспорено от станите и изготвено от
лице , притажаващо необходимата квалификация и знания .
В съдебно заседание от 26 февруари ответницата признава предявения
осъдителен иск .
Ищецът чрез процесуален представител е направил искане съдът да
постанови решение по чл. 237 , ал. 1 от ГПК-при признание на иска .
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяване на
решение при признание на иска .В този случай съдът постановява решението
3
си , като в мотивите му е достатъчно да се укаже , че същото е постановено
при признание на иска .
В конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237 , ал.1 от ГПК .Ответникът признава иска .Налице са
изискванията на чл. 237 , ал. 3 , . т. 1 и т. 2 от ГПК-признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави и е такова , с което страната
може да се разпорежда.
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен на
основание признание на иска .
В полза на ищеца се следва законната лихва върху главницата от датата
на исковата молба 11.09.2020 г. до окончателното изплащане .
На основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски в
производството 160.17 лева държавна такса, 350.00 хонорар вещо лице и
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното , Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. Ф. с ЕИК ********** да заплати на „*** „ АД с
ЕИК ********* сумата от 8008.50 лева ,представляваща неплатена главница
по сключен между страните договор за кредит за текущо потребление от
13.01.2017 г. и допълнителни споразумения към него от 22.08.2017 г. , ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба 11.09.2020 г. до
окончателното изплащане .
ОСЪЖДА С. М. Ф. с ЕИК ********** да заплати на „*** „ АД с
ЕИК ********* разноски по делото в размер на 160.17 лева държавна такса,
350.00 хонорар вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4