№ 403
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Наказателно дело за
възобновяване № 20211000601216 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.
Постъпило е искане от осъдения В. Т. Ж. чрез упълномощения
защитник адв.Л. И. по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на
ВНОХД №2097/2021г. на СГС, НО, 12 въззивен състав и НОХД
№16038/2019г. на СРС, НО, 6 състав.
В искането се излагат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяването на присъдата на първата инстанция и на
решението на въззивния съд и за противоречие на съдебните актове с
материалния закон. Иска се възобновяване на делото и отмяна на решението
на въззивния съд и на присъдата на районния съд.
В съдебното заседание на Апелативния съд упълномощеният
защитник на осъдения В. Т. Ж. - адв.Л. И. поддържа искането за
възобновяване на делото, като сочи допуснати нарушения на процесуалните
правила при разглеждане на делото и оспорва съставомерността на деянието
1
от субективна страна.
Осъденият В. Т. Ж. моли искането за възобновяване да бъде уважено
и твърди, че е изплащал издръжка през целия период.
Представителят на прокуратурата изразява становище за
неоснователност на направеното искане, като счита, че липсват основанията
по чл.422 НПК.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането
за възобновяване, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, в
пределите на своята компетентност намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство по
делото от осъдения В. Т. Ж. е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК.
То е подадено от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок
по чл.421, ал.3 НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на
посочените в чл.419, ал.1 НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на
основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.
Разгледано по същество искането е основателно.
С присъда от 21.10.2020г. по НОХД №16038/2019г. по описа на СРС,
НО, 6 състав съдът е признал В. Т. Ж. за виновен за това, че в периода м.
август 2012г. – м. юли 2019г. в гр.***, кв.„***“, ул.„***“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.**
след като е бил осъден с Решение №ІІІ-113-140/27.10.2010г. по гр.д.
№8298/2010г. на СРС, 113 състав, влязло в сила на 30.11.2011г. да издържа
свой низходящ – сина си В. В. Ж. като му заплаща месечна издръжка в размер
на 200 лв. чрез неговата майка и законен представител М. В. У., съзнателно не
е изпълнил задължението си в размер на 81 месечни пълни вноски по 200 лв.
за периода от 01.09.2012г. до 31.07.2019г. и едно частично задължение в
размер на 55,20 лв. за м. август 2012г., като общата сума възлиза на
16 255,20 лв., поради което и на основание чл.183, ал.1 НК и чл.54 НК го е
осъдил на шест месеца „лишаване от свобода“.
2
На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три
години.
Върху осъдения Ж. са възложени направените по делото разноски,
както и разноски за повереника на частния обвинител.
Присъдата е била обжалвана пред СГС, като с решение от
12.07.2021г. по ВНОХД №2097/2021г. на СГС, НО, 12 въззивен състав
присъдата на първата инстанция е била потвърдена изцяло и осъденият Ж. е
бил осъден да заплати нови разноски за повереника на частния обвинител.
При постановяването на своите съдебни актове съдилищата са
нарушили основополагащите принципи на чл.13 НПК и на чл.15 НПК, като не
са разкрили обективната истина по делото, провели са процеса при
съществени нарушения на правото на защита на осъденото лице и в резултат
са стигнали до незаконосъобразни изводи относно фактите по делото.
По делото не е установено действителното материално положение на
осъдения В. Т. Ж. и неговата възможност да заплаща издръжка на В. В. Ж.,
без да постави в опасност своето съществуване.
Първата инстанция и въззивният съд без никакви мотиви са приели,
че осъденото лице е имало обективна възможност да заплаща присъдената
издръжка, като са пренебрегнали всички събрани доказателства, които сочат,
че осъденият няма имущество. Позоваването на притежанието на лек
автомобил от осъденото лице в първоинстанционното решение не държи
сметка, че цитираният лек автомобил „Фолксваген Джета“ е със служебно
прекратена регистрация на 24.11.2003г. и няма данни за неговата
действителна пазарна стойност. Осъденото лице няма недвижимо имущество.
Видно от приложеното изпълнително дело №10602/2010г. на ДСИ към СРС
след 2018г. от заплатата на осъденото лице, която е възлизала на 768 лв.,
всеки месец са били удържани 200 лв. за заплащане на присъдената издръжка.
Тези удръжки са правени през част от инкриминирания по делото период и
също трябва да бъдат обсъдени от съдилищата във връзка с наличието на
възможност за заплащане на присъдената издръжка, както и с това дали
плащането на издръжката, макар чрез държавна принуда, може да мотивира
3
наличието или липсата на престъпление по чл.183, ал.1 НК за периода на
заплащане на тази издръжка.
Посочените обстоятелства по никакъв начин не са били коментирани
от инстанционните съдилища, които без никакви мотиви са приели, че
осъденият е имал обективна възможност да заплаща присъдената издръжка.
Не са обсъдени и данните за това, че освен частният обвинител по
делото В. В. Ж., осъденият има и друго малолетно дете - дъщеря, за което
полага грижи и което издържа.
Самият доказателствен анализ, направен в мотивите на първата
инстанция, който не е поправен в мотивите на въззивното решение, страда от
съществени дефицити, като по никакъв начин не са оборени обясненията на
осъденото лице, подкрепени от показанията на свидетелите Е. Ж. и С. Ж.,
както и от съдебното решение по ВГД №15099/2015г. на СГС, ГО, ІІ въззивен
брачен състав от 02.08.2017г. за това, че издръжка е плащана и осъденият е
полагал грижи за детето дълго време след 2012г. вкл. до 2015г. Съдилищата
са се доверили единствено на показанията на св.М. В. У. – очевидно
заинтересована от осъждането на В. Т. Ж., без да ги подложат на анализ в
съвкупност с останалите доказателства по делото.
Първоинстанционният съд в разрез със закона е отказал
приобщаването на доказателствен източник – запис от телефонен разговор, за
който подсъдимият е дал обяснения и е изложил твърдения за неговата връзка
с предмета на доказване по делото. Изявлението на първата инстанция, че
този запис не е направен по реда на НПК, не държи сметка за поредица от
съдебни решения на върховната инстанция, чрез които съвременните
технологии навлизат в наказателния процес. Новата практика на ВКС
позволява използването на видеозаписи, звукозаписи и фотографии, които са
направени извън наказателния процес и преди неговото образуване като
веществени доказателства, доколкото могат да носят в себе си следи от
престъпление или да послужат за преценка на други доказателствени
източници – срв. Решение №390/02.10.2009г. по н.д. №393/2009г. на II н.о.,
Решение №447/18.12.2013г. по н.д. №1491/2013г. на III н.о. и редица
последвали решения на ВКС в същата насока. Съобразно Решение
№224/14.03.2019г. по н.д. №1033/2018г. на III н.о. „ частен звукозапис,
извършен в нарушение на забраната за навлизане в защитена лична сфера на
4
друго лице, би могъл да послужи в процеса на доказване в наказателното
производство, доколкото макар да нарушава цитираната забрана, служи на
целта за разкриване и доказване на престъпление. Не всеки незаконно
получен доказателствен материал е недопустимо да бъде използван, като за
допустимостта да бъде включен в преценката на решаващия съд е
необходима оценка на тежестта на нарушаването на чуждата лична
сфера, от кого е извършено нарушението - държавен орган или частно лице,
дали нарушението се е отразило върху достоверността на
доказателството и т.н.“.
Поради това недопускането на звукозаписът, твърдян от
подсъдимия, е ограничило съществено неговото право на защита. Този запис
следва да се приобщи към доказателствената съвкупност по делото, да бъде
изследван по съответния ред относно неговото манипулиране, да се изяснят
обстоятелствата, при които е направен и след това да се прецени дали той
може да бъде ползван при установяване на обективната истина по делото и
дали подкрепя или оборва тезите на осъденото лице или на св.Узунова.
Трябва да се посочи, че във въззивната жалба отново изрично е било
направено искане за изслушване и приобщаване на този запис, но въззивният
съд въобще не се е произнесъл по това искане. В определението за насрочване
на делото от 02.06.2021г. въззивният съд изрично е обявил, че ще се
произнесе по това доказателствено искане в съдебно заседание след
изслушване на страните (л.13 от ВНОХД №2097/2021г.), но в съдебното
заседание на 25.06.2021г. това не е сторено, като съдът се е произнесъл само
по исканията за разпит на свидетел и за изясняване на обстоятелства,
свързани с образуваното изпълнително дело (л.23 от ВНОХД №2097/2021г.).
По този начин въззивният съд не е отстранил допуснатото от първата
инстанция процесуално нарушение, което от своя страна също е довело до
ограничаване на правото на защита на осъдения Ж. и по смисъла на чл.348,
ал.3, т.1 НПК представлява съществено процесуално нарушение.
Посочените съществени процесуални нарушения са ограничили
правото на защита на осъдения Ж. и това по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК
вр. чл.348, ал.1, т.2 НПК налага наказателното производство по делото да
бъде възобновено и делото да бъде върнато на етапа, при който
процесуалното нарушение е било допуснато – стадия на насрочване на делото
5
за въззивно съдебно заседание и произнасяне по реда на чл.327 НПК.
Въззивният съд съобразно разпоредбите на чл.314 НПК, чл.315 НПК и чл.316
НПК може да отстрани допуснатите от първата инстанция нарушения при
събирането на доказателствата, да събира нови доказателства и да установява
нови фактически положения.
При новото разглеждане на делото съдът е длъжен да установи в
пълнота обективната истина по делото, като събере относимите и
допустимите доказателствени източници, изследва действителното
материално състояние на подсъдимия Ж., неговата възможност да заплаща
издръжка, без да поставя в опасност своето съществуване, трябва да установи
точния период, в който евентуално е осъществен състав на престъпление по
чл.183, ал.1 НК, като мотивира както обективната, така и субективната
съставомерност на действията на В. Т. Ж. по вменения текст на НК. Следва да
се изследват и твърденията на св.М. В. У., вкл. чрез разпит на поискания
свидетел проф. Л., за чийто разпит в своята защита пред първата инстанция
осъденият Ж. е изложил подробни аргументи (л.80-л.81 от НОХД
№16038/2019г.), по които нито първата инстанция е взела становище, нито
въззивният съд е изложил валидни и логични мотиви (л.23 от ВНОХД
№2097/2021г.).
При посочените процесуални нарушения и преди те да бъдат
отстранени по начина, указан в настоящето решение, не могат да бъдат
изложени аргументи по другото направено възражение от страна на осъдения
Ж. - относно съставомерността на неговото деяние. Тези въпроси трябва
подробно да бъдат обсъдени от съда по същество.
Водим от всичко изложено и на основание чл.426 НПК вр. чл.354,
ал.3, т.2 вр. ал.1, т.5 НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно
отделение, 6 състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД
6
№2097/2021г. на СГС, НО, 12 въззивен състав.
ОТМЕНЯ Решение №341/25.06.2021г. по ВНОХД №2097/2021г. на
СГС, НО, 12 въззивен състав, с което е потвърдена присъдата от 21.10.2020г.
по НОХД №16038/2019г. по описа на СРС, НО, 6 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на
Софийски градски съд, НО от етапа на насрочване на делото за съдебно
заседание и произнасяне по реда на чл.327 НПК.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7