Мотиви към присъда по НОХД № 167/2017г.
по описа на Окръжен съд Пловдив
Окръжна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу И.Ф.Р. и същият е предаден
на съд за престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 вр. с чл. 198, ал.1 вр. с чл. 29,
ал.1, б. „а“ и „б“ от НК вр. с чл. 26, ал.1 от НК за това, че в периода от
05.09.2016г. до 06.09.2016г. в гр. Пловдив, в условията на продължавано
престъпление, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението след
като е бил осъждан за тежко умчишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено по чл. 66 от НК
и е извършил престъплението след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, като:
-
на 05.09.2016г.
е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 1 бр. дамска чанта от промазан
плат с размери 20 х 25 см, на стойност 1 лв.; 1 бр. дамски гребен, зелен на
цвят, пластмасов, на стойност 0,50 лв; 1 бр. дамски гребен, пластмасов, лилав
на цвят, на стойност 0,50 лв.; 1 бр. очила с диоптър, на стойност 20 лв.; 1 бр.
дамски ¾ чорапи на стойност 1 лв. и пари – сума в размер на 65 български
лева - всичко на обща стойност 88 лева, от владението на М.Я.А. от гр. Пловдив,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, като
деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини;
-
и на 06.09.2016
г. е отнел чужди движими вещи: 1 бр. дамска чанта от промазан плат с размери 20
х 25 см, на стойност 1 лв.; 1 бр. дамски гребен, зелен на цвят, пластмасов, на
стойност 0,50 лв; 1 бр. дамски гребен, пластмасов, лилав на цвят, на стойност
0,50 лв.; 1 бр. очила с диоптър на стойност 20 лв.; 1 бр. дамски ¾
чорапи на стойност 1 лв. и пари – сума в размер на 65 български лева - всичко
на обща стойност 88 лева, от владението на М.Я.А. от гр. Пловдив, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
В съдебно
заседание от страна на подсъдимия и неговия защитник бе направено искане за
предварително изслушване по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимият
направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези факти, а събраните
от досъдебното производство доказателства да бъдат ползвани при постановяване
на присъдата. Доколкото съдът намери искането за допустимо и съобразено с
разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК, производството по делото протече
именно по реда, указан в глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието, като посочва както смекчаващите, така и
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и предлага съдът да
определи наказанието на посъдимия при баланс на същите, като му определи
наказание в размер на девет години лишаване от свобода, да редуцира същия
съобразно нормата на чл. 58а от НК с една трета и му наложи наказание в размер
на шест години лишаване от свобода, като постанови изтърпяване на същото при
първоначален строг режим.
Защитникът на
подс. Р. – адв. Д.П. от АК - Пловдив предвид реда, по който протече
производството и признанието на фактите от обстоятелствената част от неговия
подзащитен, моли съда при определяне на наказанието на подсъдимия да отчете
съдействието, което е оказал в хода на разследването, признанието на вината и
изразеното разкаяние, изтъква и други смекчаващи отговорността му
обстоятелства, като моли съда да му определи наказание в минималния законов
размер, посочен в особената норма на НК, който размер на наказание след
редукцията по чл. 58а от НК, да бъде наложен на подсъдимия, а именно –
наказание лишаване от свобода в размер на три години и четири месеца.
Подсъдимият И.Ф.Р.
поддържа становището на защитника си. Изразява съжаление. Моли съда да му
наложи минимално наказание.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият И.Ф.Р. е роден на ***г. в гр. Пловдив, живее
в същия град, той е българин, български гражданин, не е женен, със завършен
втори клас, като сочи, че е неграмотен, безработен е, с ЕГН **********. Същият
е осъждан с влезли в сила общо пет съдебни акта, като по първите три осъждания
за деяния, извършени от него като непълнолетен, е реабилитиран по право, а
осъжданията, които са от значение за правната квалификация на настоящото му
деяние са по НОХД № 6521/2012г. и по НОХД № 1747/2014г. и двете по описа на
ПРС, с които е признат за виновен в извършване на тежки умишлени престъпления и
са му наложени наказания лишаване от свобода - съответно в размер на 6 месеца
при първоначален общ режим, изтърпяно от него на 18.03.2013г. /за престъпление,
извършено на 21.09.2012г., съдебният акт в сила от 27.09.2012г./ и в размер на
две години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим,
което е било изтърпяно на 05.07.2016г. /за престъпления, извършени в периода
01-05.11.2013г., с присъда в сила от 22.07.2014г./.
На 05.09.2016г. около 10,00-10,30 часа пострадалата А. се
намирала в района на т.нар. „Понеделник пазар“ в гр. Пловдив. Същата решила да измие ръцете си на намиращата
се в района на пазара чешма, като
свалила връхната си дреха и я оставила
върху хартиен кашон, който се намирал в краката й. Там оставила и
носената от нея дамска чанта.
В момент, в който
се изправила, забелязала пред себе си лице, което познавала от по-рано с името
„И.“ за когото знаела, че ходел да рови в казаните за боклук на ул. „***“ в гр.
Пловдив. Пострадалата забелязала, че И. държи в ръката си нейната дамска чанта,
поради което започнала да дърпа същата към себе си. Попитала го, крещейки дали
не го е срам и пак ли ше краде, но мъжът здраво дърпал към себе си дамската й
чанта. Пострадалата успяла да хване лицето за дясната му ръка и да отскубне
чантата си, като крещяла през цялото време за помощ и същевременно държала И.
за тениската с цел да го предаде на полицията. Мъжът обаче успял да се отскубне
и побягнал в посока „Стария град“ в гр. Пловдив. В дамската чанта на А. се намирали
2 бр. дамски пластмасови гребени - зелен и лилав на цвят, 1 бр. очила с 2
диоптъра с кафява пластмасова рамка, 1 чифт дамски ¾ чорапи и сума в
размер на 65 български лева, които били поставени в полиетиленово пликче.
Същата вечер около 00,30 часа, вече на дата 06.09.2016г.,
пострадалата се намирала отново в района на „Понеделник пазара“ в гр. Пловдив,
като на врата си носела същата дамска чанта, в която се намирали същите вещи,
като по-рано през деня. В близост до казаните за боклук пред намиращото се там училище
А. чула шум от крачки зад себе си и обръщайки се назад, видяло точно пред
лицето си същият мъж с малко име И.. Пострадалата отново започнала да вика към
него „Не те ли е срам, изчезвай оттук“, като се надявала да бъде чута от случайни минувачи, но през
това време лицето се приближило и с двете си ръце хванало носената от пострадалата на врата й чанта,
като започнал да я дърпа със сила към себе си. От приложената от мъжа сила,
дръжката на чантата се откъснала и останала около врата на А., а лицето И.
побягнал с чантата в ръцете си през паркинга към намиращия се в близост подлез.
Пострадалата го последвала, като викала за помощ и полиция. Забелязала непознат
младеж, когото помолила да й помогне. Същият обещал да позвъни в полицията и
отминал, като действително след няколко минути на място пред пострадалата
пристигнал екип на МВР Пловдив, пред които разказала за случилото се.
В хода на разследването било проведено разпознаване на
14.12.2016г. в сградата на ІV РУ на МВР Пловдив, при което пострадалата А.
категорично разпознала лицето, което й отнело чантата, както и по-рано предходния
ден било направило опит за това. Посоченото от нея лице бил именно подс. И.Ф.Р..
В хода на досъдебното производство била назначена
съдебно-психиатрична експертиза, според чието заключение Р. страда от синдром
на зависимост от летливи разтворители, същият е емоционално нестабилна личност,
импулсивен тип. Тези му заболявания обаче са определени от вещото лице като
непсихотични и неизключващи способността да разбира и ръководи постъпките си,
като вещото лице е заключило, че същият е могъл да възприема правилно и да
възпроизвежда факти от значение за делото, да дава достоверни обяснения за тях
и да участва в наказателния процес.
В хода на разследването е била назначена и
стоково-оценъчна експертиза, според чието заключение общата стойност на
отнетите от владението на А. движими вещи възлиза на 88 лв. Вещото лице
посочва, че стойността на отделните вещи е, както следва: 1 бр. дамска чанта от
промазан плат с размери 20 х 25 см, на стойност 1 лв.; 1 бр. дамски гребен,
зелен на цвят, пластмасов, на стойност 0,50 лв; 1 бр. дамски гребен,
пластмасов, лилав на цвят, на стойност 0,50 лв.; 1 бр. очила с диоптър, на
стойност 20 лв.; 1 бр. дамски ¾ чорапи на стойност 1 лв. Към общата сума
се прибавят и отнетите пари – сума в размер на 65 български лева.
Съдът кредитира така
посочените експертни заключения като изготвени обективно с необходимите
професионални познания в съответната област, неоспорени от страните.
За да постанови
присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе
фактическа обстановка. Признанието на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт от страна на подс. Р. се подкрепят от показанията на свид. А.
/разпитвана на три пъти в хода на досъдебното производство/, на свид. С., от
протокола за извършеното разпознаване на лица и фотоалбум към същия,
протоколите от експертните заключения, справка съдимост и характеристична
справка за подсъдимия, справка за основанието за задържане на лицето в хода на
досъдебното производство, прочетени и приобщени съобразно нормата на чл.373
вр.чл.283 от НПК, които в пълна сила подкрепят направените от подсъдимия
самопризнания. Събраните по делото доказателства, надлежно приобщени към
доказателствения материал, установяват една непротиворечива фактическа
обстановка, изложена във внесения обвинителен акт, поддържана и от прокурора в
съдебно заседание.
Двете дати и
мястото на инкриминираното деяние се доказват основно от показанията на свид. А.,
които в пълна степен подкрепят признанието на подс. Р.. В показанията на свид.
С., провел разговори както с пострадалата, така и с подсъдимия, също се
съдържат гласни твърдения за датата и мястото на извършване на довършеното
престъпление вече след полунощ на 06.09.2016г. Подсъдимият признава авторството
на престълението и в тази му част обясненията му напълно се подкрепят от
показанията именно на пострадалата А., която непротиворечиво и в първоначалния
си разпит, а и в допълнителните такива, включително преди провеждане на
процесуално-следственото действие „разпознаване на лица“, дава непроменено
описание на външността на мъжа, който й издърпал чантата, както и направил опит
предходния ден да стори това. Същата е посочила подсъдимия категорично при
извършеното разпознаване, още повече и предвид твърдението й, че го е познавала
от по-рано. Показанията на пострадалата свидетелка като логично изложени и
непроменено поддържани от същата в хода на разследването, съдът намира, че
следва в пълнота да кредитира, още повече, че същите се подкрепят и от
показанията на свид. С., който макар да не е очевидец на инкриминираните
деяния, пресъздава в показанията си споделеното му и от Р.. Посочените гласни
доказателства категорично подкрепят признанието на подсъдимия касателно
авторството на престъплението и на двете инкриминирани дати, както и употребената
от него принуда спрямо пострадалата, насочена към отнемане на дамската й чанта,
ведно с намиращите се в нея движими вещи. Пострадалата ясно описва, че не само
на дата 05.09.2016г. подсъдимият й дърпал чантата, но и след полунощ на същата
вечер, като именно поради употребената от същия физическа сила, насочена към
отнемане на чантата, дръжката се скъсала и така същият успял да установи
фактическа власт върху нея и вещите. В показанията на свид. С. се съдържат
идентични твърдения за признание от страна на Р., включително относно механизма
на извършване на деянието. Самопризнанието на подсъдимия относно недовършения
грабеж на чантата на А. от 05.09.2016г.
намира подкрепа в показанията на пострадалата.
Самопризнанието
на подсъдимия относно вида и броя на отнетите от владението на А. вещи, се
подкрепя основно от нейните показания, като същата подробно и непротиворечиво
на три пъти в показанията си на досъдебното производство описва вещите, които
са се намирали в чантата й при нейното отнемане. Изготвената на дознанието
стоково-оценъчна експертиза дава стойностно изражение на инкриминираните вещи,
като посочва обща стойност на същите от 88 лв. Експертното заключение съдът
кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Предвид на
изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си подсъдимият И.Ф.Р. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 199,
ал.1, т.4 вр. с чл. 198, ал.1 вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“ и „б“ вр. с чл. 26,
ал.1 от НК, тъй като в периода от 05.09.2016г. до 06.09.2016г. в гр. Пловдив, в
условията на продължавано престъпление, при условията на опасен рецидив –
извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изъплнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и е извършил престъплението след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от
общ харакщтер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено
по чл. 66 от НК, като:
- на 05.09.2016г. е направил опит да отнеме
чужди движими вещи – 1 бр. дамска чанта от промазан плат с размери 20 х 25 см,
на стойност 1 лв.; 1 бр. дамски гребен, зелен на цвят, пластмасов, на стойност
0,50 лв; 1 бр. дамски гребен, пластмасов, лилав на цвят, на стойност 0,50 лв.;
1 бр. очила с диоптър, на стойност 20 лв.; 1 бр. дамски ¾ чорапи на
стойност 1 лв. и пари – сума в размер на 65 български лева - всичко на обща
стойност 88 лева, от владението на М.Я.А. от гр. Пловдив, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, като деянието е
останало недовършено по независещи от волята на дееца причини;
- и на 06.09.2016 г. е отнел чужди движими
вещи: 1 бр. дамска чанта от промазан плат с размери 20 х 25 см, на стойност 1
лв.; 1 бр. дамски гребен, зелен на цвят, пластмасов, на стойност 0,50 лв; 1 бр.
дамски гребен, пластмасов, лилав на цвят, на стойност 0,50 лв.; 1 бр. очила с
диоптър на стойност 20 лв.; 1 бр. дамски ¾ чорапи на стойност 1 лв. и
пари – сума в размер на 65 български лева - всичко на обща стойност 88 лева, от
владението на М.Я.А. от гр. Пловдив, с намерение противозаконно да ги присвои,
като е употребил за това сила.
От обективна
страна, подсъдимият на 05.09.2016г. и на 06.09.2016г. с действията си е
осъществил от обективна страна всички съставомерни признаци на престъпния
състав “грабеж”, тъй като на инкриминираните дати с присвоително намерение е направил
опит /на 05.09.2016г./, а няколко часа по-късно същата вечер /на 06.09.2016г./ е
успял да отнеме вещите от владението на А., като и двата пъти е употребил за
това принуда в една от двете й форми – сила. И на двете дати появата пред
пострадалата и употребената сила, изразяваща се в дърпане на презрамката на
чантата е внезапно, като докато на 05.09.2016г. обстоятелството, че деянието е
реализирано през деня на оживено място и пострадалата е оказала яростна
съпротива, като е издърпала чантата си и започнала да вика за помощ, са
препятствали дееца да довърши намисленото, независимо от упражнената от него
принуда. Докато на 06.09.2016г. същият е успял да реализира докрай престъпните
си намерения. Престъплението е осъществено при липса на съгласие от страна на
пострадалата, доколкото именно то е наложило и използването на принудата, за да
се неутрализира съпротивата й.
Както се посочи
по-горе, стойността на вещите остава доказана от изготвената оценъчна експертиза.
Подс. Р. е годен
субект на наказателна отговорност, в какъвто смисъл е и изготвената на
дознанието съдебно-психиатрична експртиза. Същата сочи заболявания на същия - синдром
на зависимост от летливи разтворители и емоционално нестабилна личност,
импулсивен тип, които обаче не са психотични и не изключват възможността му
правилно да възприема и възпроизвежда обстоятелствата от обективната
действителност, както и да може да ръководи постъпките си. От СУБЕКТИВНА страна
престъпното поведение на подсъдимия касателно и двете деяния е било
продиктувано от пряк умисъл, като е съзнавал неговия общественоопасен характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел
настъпването им. Преди да пристъпи към изпълнение на замисленото от него
деяние, той е съзнавал, че желае именно отнемането на дамската чанта на
пострадалата, знаейки, че същата и вещите в нея са чужди, а с предприемане на
действията по упражняване на принудата е имал умисъл за липсата на съгласие и
решение да я преодолее с намерение да присвои вещите.
Деянията са
извършени в условията на продължавано престъпление - извършени са две деяния,
които поотделно осъществяват едни и същи състави на едно и също по вид
престъпление – грабеж по смисъла на чл. 198, ал.1 от НК, като първото е
останало на фазата на опита, а второто - е довършено; върху характера на
цялостната престъпна дейност се отразява значително именно довършеното деяние,
поради което престъплението се квалифицира като довършено. Деянията са
извършени през непродължителен период от време – в рамките на няколко часа, при
една и съща обстановка, при използването на еднакъв маниер, при аналогична
последователност на действията на подсъдимия. Последното според съда говори за
наличието на трайно отношение на подсъдимия както към предмета на
престъпленията, така и към обекта на престъпно посегателство – обществените отношения,
свързани с упражняване правото на собственост и личността. Следва да се
отбележи, че всяко едно от деянията е извършено при еднородност на вината – при
условията на пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. При
така установените по отношение на деянията белези, съдът намира, че те се
намират в такова съчетание и връзка, че последващото деяние е от обективна и
субективна страна продължение на първото, т.е. в условията на продължавана
престъпна дейност.
Осъжданията,
които оказват влияние върху правната квилификация на настоящото престъпление, а
именно по чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК са последните две осъждания на Р. –
по НОХД № 6521/2012г. по описа на ПРС, в сила от 27.09.2012г. и по НОХД №
1747/2014г. по описа на ПРС, в сила от 22.07.2014г., които не могат да бъдат
групирани. Както бе коментирано по-горе от съда, наложените наказания на Р. по
посочените две осъждания са наказания лишаване от свобода съответно в размер на
шест месеца и две години и осем месеца, било е постановено да бъдат изтърпени
реално, от изтърпяване на наказанията не са изтекли 5 години /по смисъла на чл.
30, ал.1 от НК/ и наказанията са наложени за тежки умишлени престъпления.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При
индивидуализирането на наказанието на подс. Р. съдът взе предвид като
смекчаващо отговорността му обстоятелство изразеното съжаление, както и
признанието на вината още в хода на досъдебното производство, което е
спомогнало и за по-бързото разкриване на обективната истина, невисоката
стойност на отнетото от пострадалата, младата възраст на лицето. Нито едно от
посочените дотук обстоятелства обаче не е изключително, нито преценени общо да
се считат за многобройни. Съдът обаче отчита, че отнетите вещи не са върнати и
стойността им не е възстановена. Освен това престъплението е извършено като
продължавано такова и се характеризира с престъпна упоритост към отнемане
вещите на пострадалата. Като анализира тези индивидуализиращи обстоятелства,
съдът е на становище, че смекчаващите обстоятелства имат превес над отегчаващите
и обосновават налагане на наказание при условията на чл. 54, ал.1 от НК - лишаване
от свобода в размер над минималния, предвиден от законодателя в особената
норма на НК, а именно – наказание
лишаване от свобода в размер на шест години. Прилагайки заради проведеното
съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК задължителната привилегия по
чл.58а, ал.1 от НК, съдът определи за изтърпяване наказание „лишаване от
свобода“ за престъплението от четири години. Съдът намери, че с оглед липсата
на данни за имущество у подсъдимия не следва да се прилага и наказанието
конфискация.
Тъй като не са
изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, следва
подсъдимият да изтърпи на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС наказанието си лишаване от свобода от четири
години при първоначален строг режим.
С оглед на
постановената присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия
И.Ф.Р. се възлагат направените разноски в хода на досъдебното производство в
размер на 175,26 лв. /сто седемдесет и пет лева и двадесет и шест ст./, които
следва да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: