РЕШЕНИЕ
№ 1654
гр. Бургас, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. П.А
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. П.А Гражданско дело №
20202120104554 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалбата на М. К. Я., ЕГН ********** със съдебен
адрес: гр. Б., ***, като наследник на Г.М.К. против решение № 2539/08.07.2020г. на ОС
”Земеделие” – Созопол в частта му относно т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от раздел III, с която е
отказано възстановяване на правото на собственост в стари реални граници на наследниците
на Г.М.К. на следните недвижими имоти: нива от 12.400 дка, находяща се в землището на с.
Ч. в местността А.; нива от 2.100 дка, находяща се в землището на с. Ч. в местността А.;
нива 0.995 дка, находяща се в землището на с. Ч. в местността Я., заявен с пореден № 6 от
заявлението и установен с Емлячен регистър 196; други от 1.453 дка, четвърта категория,
находящ се в строителните граници на с. Ч. в местността (квартал) Х. имот № ***, № ** от
заявлението и установен с други удостоверения № 71/26.02.1993 г.; други от 1.139 дка,
находящ се в строителните граници на с. Ч. в местността (квартал) К.С. имот № ***, № ** от
заявлението и установен с други удостоверения № 216/25.02.1993г. Излагат се подробни
съображения за допуснати нарушения на материалния закон. Моли се за отмяна на
решението в обжалваните части, като се възстанови правото на собственост върху
посочените имоти.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника. Ангажират се
доказателства.
Ответната ОСЗ е представила преписката по издаването на административния акт.
Заинтересованите страни И. Т. Я., С. С. С., М. Т. С., Т. П. С., К. П. С., С. И. Г., П. Г.
П., Х. Г. П., К. Й. П., Д. К. В., Д. Г. Д., С. Д. Д., К. Д. Н., Г. Д. Д., С. М. Т., А. М. Т., П. Т. Т.,
В. Т. Т., М. П. Р. и С. П. Я., не депозират становище.
1
Бургаският районен съд, като съобрази данните по делото и закона, намери следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок. Жалбоподателката е наследник на Г.М.К.,
т.е. е адресат на обжалвания административен акт, поради което има правен интерес от
оспорването.
По същество жалбата е основателна. С решение № 2539/08.07.2020г. на ОСЗ-Созопол
е признато правото на собственост на наследниците на Г.М.К. върху конкретно посочени
имоти /раздел I/, възстановено е правото им на собственост в стари реални граници върху
част от имотите /раздел II/ и е отказано възстановяване правото на собственост в стари
реални граници на друга част от имотите /раздел III/. Решението на ОСЗ се обжалва в частта
му, в която е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални
граници за имотите по т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от раздел III. Това са нива от 12.400 дка в м. А.,
нива от 2.100 дка в местността А., землището на с. Ч., нива 0.995 дка, находяща се в
землището на с. Ч. в местността Я., други от 1.453 дка, четвърта категория, находящ се в
строителните граници на с. Ч. в местността (квартал) Х. имот № ***, други от 1.139 дка,
находящ се в строителните граници на с. Ч. в местността (квартал) К.С.. За първите две ниви
е записано, че правото на собственост не се възстановява поради “попада в обект на МНО“,
за третата нива е записано “Попада в язовир“, а имотите по т.4 и т. 5 – „осъществена
дворищна регулация“.
Съдът намира, че процесното решение е постановено при съществено нарушение на
административнопроизводствени правила – основание за оспорване на административния
акт по чл.146, т.3 АПК.
Разпоредбата на чл.59 АПК урежда формата на индивидуалния административен акт.
Съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК актът съдържа фактически и правни основания за издаването
му. В случая според БРС, в решението относно обжалваните му части липсват фактически
основания за издаване на акта. За двата имота по т.1, т.2 от раздел III като причина за отказа
да бъде възстановена собствеността в стари реални граници е записано само “попада в обект
на МНО“. За имота по т.3 от раздел III като причина за отказа е записано само “попада в
язовир“, а за имотите по т. 4 и т. 5 – „осъществена дворищна регулация“. Не са изложени
ясно и точно фактите, установени по преписката, послужили за причина за постановените
откази. Съкращението МНО по всяка вероятност означава Министерство на народната
отбрана, но само това не е достатъчно, за да се мотивира решението на ОСЗ в тези му части.
Не са изложени твърдения точно къде в териториите на МНО попадат нивите, не се
съдържат мотиви защо попадането на имотите в териториите на министерството води до
отказ да бъдат възстановени нивите в полза на наследниците, няма твърдения дали върху
имотите има сгради или мероприятия. Липсва конкретизация и по отношение на останалите
имоти. В този смисъл решението в обжалваните му части не съдържа фактически основания.
Не са посочени и правни основания за отказите, т.е. отказите не са подведени под конкретна
разпоредба на ЗСПЗЗ.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че оспореното решение на ОСЗ в
обжалваните му части не съдържа реквизитите, обективирани в разпоредбата на чл.59, ал.2,
2
т.4 АПК - не са посочени фактическите обстоятелства - мотиви, въз основа на които са
постановени отказите, нито са посочени правните норми, които да оправдават тези откази.
Мотивите представляват обосновката на акта, фактическите констатации, изведени след
анализ на събраните доказателства в хода на процедурата, както и формираните правни
изводи за приложение на определената правна норма. Липсата на мотиви е съществено
процесуално нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК, тъй като лишава съда от възможността да
установи, дали оспореният административен акт е в съответствие с целите на закона, което е
едно от основанията, посочени в чл.146, т.5 АПК. В случая в оспореното решение в
обжалваната му част липсват мотиви, което пречи да бъде извършен съдебен контрол по
същество, тъй като не е ясно изразена волята на административния орган по отношение на
причините, мотивирали го да откаже възстановяване на земите.
Констатираните пороци са основание за отмяна на административния акт в
обжалваните части като незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални
нарушения. Вследствие на изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и следва да
бъде уважена, като бъде отменено процесното решение в атакуваната му част. Отмяната на
решението е на процесуално основание, доколкото не е ясно мотивирана волята на ОСЗ да
откаже възстановяване на нивите/имотите, ето защо съдът не разглежда спора по същество и
е безсмислено да се анализират събраните по делото писмени доказателства, включително
съдебно-техническата експертиза.
След като в случая съдът не може да реши спора по същество, на основание чл.173,
ал.2 АПК преписката следва да се изпрати на ответника по жалбата с указание за стриктно
съблюдаване на изискването за надлежно мотивиране на административния акт, съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 вр. ал.1 АПК.
На основание чл.143 АПК ответният административен орган следва да се осъди да
заплати на М. К. ЯН. сторените от нея разноски по делото от 820 лева за експертиза.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2539/08.07.2020г. на ОС”Земеделие” – Созопол в следните
негови части:
т.1 от раздел III, с която е отказано възстановяване правото на собственост в полза
на наследниците на Г.М.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от
12.400 дка, находяща се в землището на с. Ч. в местността А.,
т.2 от раздел III, с която е отказано възстановяване правото на собственост в полза
на наследниците на Г.М.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от
2.100 дка, находяща се в землището на с. Ч. в местността А.,
т.3 от раздел III, с която е отказано възстановяване правото на собственост в полза
на наследниците на Г.М.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива
3
0.995 дка, находяща се в землището на с. Ч. в местността Я.,
т.4 от раздел III, с която е отказано възстановяване правото на собственост в полза
на наследниците на Г.М.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на други
от 1.453 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на с. Ч. в местността
(квартал) Х. имот № ***,
т.5 от раздел III, с която е отказано възстановяване правото на собственост в полза
на наследниците на Г.М.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на други
от 1.139 дка, находящ се в строителните граници на с. Ч. в местността (квартал) К.С. имот №
***.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба “Земеделие“ – гр.Созопол за повторно
произнасяне с административен акт по отношение на посочените имоти, който да е
надлежно мотивиран, в изпълнение на чл.59, ал.2, т.4 АПК.
ОСЪЖДА Общинска служба “Земеделие“ – гр.Созопол да заплати на М. К. Я.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Б., сумата от 820 лева /осемстотин и двадесет лева/
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4