Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 28.09.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На двадесет и седми август две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 19 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.
342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявени „М. Б.“
ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление ***-А и адрес за кореспонденция гр. С. *****, район М. бул.
„Ц. ш.“ №**** ет.****, представлявано от Управителя И. Г. чрез юрк. К.И.К.
против С.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че
на 20.02.2018 г. между „М. Б.“ ЕООД (с вписана впоследствие промяна в правната
форма в ООД), ЕИК: *********** в качеството на Лизингодател и С.Н.С. в
качеството на Лизингополучател, бил сключен Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността №AG0001563. След заплащане от страна
Лизингополучателя на първоначални разходи и самоучастие под форма на първоначална
вноска, в изпълнение на задълженията си Лизингодателят придобил собствеността
върху посочения от Лизингополучателя лек автомобил марка „S." модел „L.“,
идентификационен номер на рама ******************, peг. № ***** ***** ***** и
предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което бил съставен приемо -
предавателен протокол от 21.02.2018 г. Размерът на финансирането бил 3500,00
лева. Всички съществени условия били подробно описани в Договора за лизинг,
приетите от клиента Общи условия и приложенията, представляващи неразделна част
от Договора. В частност, Лизингополучателят поел задължение за заплащане на
месечни вноски, както и да използва вещта по предназначение с грижата на добър
стопанин.
Договорен бил срок от 24
месеца, изтичащ на 15.02.2020 г. съгласно приложения Погасителен план –
неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен бил фиксиран лихвен
процент в размер на 39,60%, съответно размер на месечни анюитетни вноски от
149,38 лева.
Твърди се, че
Лизингополучателят извършвал нередовни плащания, а впоследствие напълно преустановил
плащанията по Договора, като последното плащане постъпило на 15.03.2019 г.
Същевременно
Лизингополучателят продължил да ползва лизинговия актив до 04.04.2019 г., на
която дата му било предявено изявление от Лизингодателя за разваляне на
Договора поради неизпълнение. Ответникът отказал да подпише последното, което
било надлежно удостоверено от свидетели. На същата дата лизинговият актив бил
иззет от външна агенция и предаден във владение на собственика – Лизингодател.
Автомобилът бил иззет от държане на трето лице, поради което не бил съставен
приемо - предавателен протокол с подпис на клиента.
На основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода, през
който лизинговият актив бил ползван от Лизингополучателя, последният дължал
заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от дванадесета
(с падеж 15.02.2019г.) до тринадесета (с падеж 15.03.2019 г.) включително и
четиринадесета частично (за период от 16.03.2019 г. до 04.04.2019г.) в общ
размер от 394.85 лева, в това число главница в размер на 266,56 лева и
възнаградителна лихва в размер на 128,29 лева. На основание чл. 15.3 от
приложимите Общи условия, за периода след прекратяване на Договора и преди
връщане на Лизинговия актив в държане на собственика, Лизингополучателят дължал
възнаграждение за неоснователно ползване на актива под формата на неустойка в
размер на договорените месечни вноски.
На основание чл. 15.1 от
приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на вноска №12 и вноска
№13 била начислена неустойка в размер на 1,82 лева към дата 04.04.2019 г.
На основание чл. 8.6 във вр.
с чл. 8.7.5 от Общите условия, Лизингополучателят следвало да възстанови на
Лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователни премии –
трета вноска в размер от 75,10 лева по полица **/***/********************** на
ЗК „Л. И.“ АД, с период от 16.10.2018 г. до 15.10.2019 г.
На основание чл. 8.6. във
вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия, Лизингополучателят следвало да възстанови на
Лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл.
чл.52-61 от Закона за местните данъци и такси за 2019 г. в размер на 146,69
лева.
На основание чл.15.5 от приложимите
към Договора Общи условия, Лизингополучателят дължал на Лизингодателя неустойка
за прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на
договорената месечна вноска или общо 448,14 лева.
На основание чл. 14.4 от
приложимите Общи условия Лизингополучателят следвало да заплати на
Лизингодателя направените разходи за издирване и изземване на Лизинговия актив
в размер 390,62 лева. Лизингодателят възложил на външна агенция – „Ф. А.“ ЕООД,
ЕИК ************ в изпълнение на сключен рамков договор да възстанови
владението над лизинговия актив. В изпълнение на възложението, служителите на
„Ф. А.“ ЕООД издирвали актива по адрес на Лизингополучателя, впоследствие в С.,
установили местонахождението му в автосервиз на бул. „Л. ш.“ и извършили услуга
по извозване с репатрак, предвид техническото му състояние. Лизингодателят
заплатил съответно възнаграждение в размер на 540 лева, които били частично
заплатени и понастоящем дължимият остатък бил в размер на 390,62 лева.
Тъй като ответникът не
заплатил всички дължими суми, по заявление на ищцовото дружество било
образувано ч. гр. д. №1667/2019 г. по описа на РС К. и била издадена заповед по
чл.410 ГПК. Поради факта, че в срок постъпило възражение от ответника, за ищеца
бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът му дължи следните суми, за които по ч. гр. д.
№1667/2019 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- сумата от 266,56 лв. (двеста шестдесет и шест лева
и петдесет и шест стотинки),
представляваща падежирали непогасени лизингови вноски по главница по
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив № AG0001563;
- сумата от 128.29 лв. (сто двадесет и осем лева и
двадесет и девет стотинки),
представляваща падежирали и
непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №
AG0001563;
- сумата от 1.82 лв. (един лев и осемдесет и две
стотинки), представляваща неустойка за
забава на плащане на лизингови вноски;
- сумата от 448.14 лв. (четиристотин четиридесет и
осем лева и четиринадесет стотинки), представляваща неустойка за прекратяване
на Договора по вина на Лизингополучателя;
- сумата от 146.69 лв. (сто четиридесет и шест лева
и шестдесет и девет стотинки), представляваща заплатен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ за 2019 година;
- сумата от 75.10 лв. (седемдесет и пет лева и десет стотинки), представляваща
заплатени застрахователни премии по задължителна застраховка „Г. о.“;
- сумата от 390.62 лв. (триста и деветдесет лева и
шестдесет и две стотинки), представляваща разходи за възстановяване на
лизинговия актив;
- законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.10.2019 г., до
окончателното плащане.
Претендират се разноските по делото, включително и
направените такива в заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от адв. Г.Г. – пълномощник на ответника, с който оспорва иска.
Твърди, че от представената Фактура
№**********/08.02.2019 г., относно договора на „М. Б.“ ООД с „Ф. А.“ ЕООД, не
ставало ясно каква сума е платил ищеца относно възстановяване на владението на
актива си. Твърденията за заплатена сума в размер на 540,00 лв., извършено
частично плащане от ответника и остатък от 390,62 лв. били недоказани.
Налице била нищожност на клаузата на чл. 8. ал. 2 от
договора, предвиждаща едностранното, възлагане на определени дейности, в случая
определяне на разходи на репатриране на лизингования актив по желание на лизингодателя.
За договора се прилагали правилата на Закона за потребителския кредит, по
силата на чл. 3 ал. 3 от същия, като приложима била редакцията към датата на
сключването, а именно – тази, обнародвана в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016г. По
силата на договорката в чл.16, ал.1 между страните, ответникът дължал
„разходите, направени от лизингодателя във връзка с възстановяването на
държането на лизинговия актив“, което задължение не било определено по размера
си в договора – нямало точен размер; в представеното копие от тарифата, такава
такса отсъствала по размер, като за да докаже размера, ищеца се базирал на
договор между него и трето лице, копие от който бил приложено в делото.
Същевременно обаче, според чл. 10 ал. 2 от ЗПК „Кредиторът не може да изисква и
да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси,
комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са
предвидени в сключения договор за потребителски кредит“, а според чл. 10а, ал.
4 от същия закон, „Видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора“.
Следователно, чрез клаузите на чл. 8. и чл.16 от договора били заобиколени
изискванията на ЗПК, заложени в чл.10 ал. 2 и чл. 10а ал. 4, което релевирало
нищожността и на основанието по чл. 21, ал. 2 от ЗПК.
Неоснователна се явявала претенцията за заплащане на
сумата от 540,00 лева – разход за възстановяване държането на лизинговия актив
и по следните съображения:
Съгласно чл. 14.1 от Общите условия,
лизингополучателят бил длъжен в срок от 2 дни от прекратяване на договора да
върне лизинговата вещ на място посочено от лизингодателя, като е уговорено, че
транспортирането и предаването се извършва за сметка и на риск на
лизингополучателя. В чл. 14.4 от ОУ, било уговорено, че в случай, че лизинговия
актив не бъде върнат на лизингодателя в посочения по чл. 14.1 от ОУ срок,
лизингополучателят упълномощава лизингодателя да изпълни задължението по чл.
14.1. от ОУ от негово име и за негова сметка. А съгласно чл. 14.5, когато
задължението по чл. 14.1 не бъде изпълнено, лизингодателят имал право да обяви
лизинговия актив за издирване по съответния ред и да предприеме действия по
принудително изпълнение, като разноските в тази връзка са за сметка на
лизингополучателя. При липса на доброволно връщане, каквото твърдение било въведено
от ищеца, се прилагали последиците на чл. 8.7.10 от Общите условия, а именно,
че лизингополучателят се задължава да възстанови на лизингодателя разходите,
направени от последния във връзка с възстановяване на държането на лизинговия
актив. Установено било по делото, че ищцовото дружество е заплатило на трето
неучастващо в настоящото производство дружество – „Ф. А.“ ЕООД, сумата от общо
540,00 лева - разходи за възстановяване на автомобила, начислени по фактура №
********** от 08.02.2019 г., която била съставена преди прекратяване на
договора. По делото не било установено, че договорът е прекратен с уведомление,
връчено лично на ответника на 26.03.2019 г., като в същото уведомление са
включени и разходи за възстановяване на лизинговия актив в размер на 540,00
лева, т. е. на ответника не била предоставена възможността предвидена в чл.
14.1 от Общите условия към договора за лизинг в срок от 2 дни от прекратяване
на договора да върне лизинговата вещ, като напротив, разходът бил начислен по
фактура, издадена преди прекратяване на договора и била включена като дължим
разход в уведомлението за прекратяване на договора. Ищецът не твърдял в
исковата си молба, че на ответника е бил предоставен двудневния срок за
доброволно връщане на лизинговата вещ, като по този начин незаконосъобразно бил
натоварен с разходи в размер на сумата от 540,00 лева. По изложените
съображения тази претенция на ищеца била неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена изцяло, а частично заплатените суми от ответника трябвало да му
бъдат възстановени.
Относно чл. 52-61 от ЗМДТ за 2019 г. ищеца твърдял,
че е платил 149,69 лв. Същото не било доказано с платежен документ по кориците
на делото. Съгласно Уведомление за прекратяване на договор за лизинг AG0001563
е от 26.03.209 г., т. е. ответникът използвал въпросния автомобил само 3 месеца
и дължал сумата за данък само за периода, в който го използвал – общо 37,42 лв.
Във връзка
с чл.8.7.5 от Договора се твърдяло, че ответникът дължи заплащане на трета
вноска от ГО, в размер на 75,10 лв. по полица BG 22/118002815751 на ЗК „Л. И.“.
След 26.03.2019 г. ответникът не бил използвал въпросния автомобил, същият се
намирал във владение на ищеца. Самата застраховка била в полза на ищеца и той
бил длъжен да заплаща таксите по нея. Поради, което ответникът счита, че не
дължи заплащане на въпросната трета вноска за ГО.
Относно искането на ищеца за заплащане на законна
лихва, върху 128,29 лв. незаплатена лихва по лизингови вноски, смята, че същото
е незаконосъобразно.
Намира искането за изплащане на законна лихва,
считано от датата на подаване на заявление по 410 ГПК за незаконосъобразно,
предвид отменената Наредба №6 от 20 февруари 2008 г. за утвърждаване на образци
на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други
книжа във връзка със заповедното производство,като незаконосъобразна.
Всички действия и претенции от страна на ищеца,
относно издаване на изпълнителен лист, платени такси и адвокатски хонорари и
лихви по ч. гр. д. № 1667/2019 г., също били незаконосъобразни и не се дължали
от ответника.
Ответникът моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност прекомерност на
хонорара на адвоката на ищеца.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното по делото ч. гр. д. №1667/2019 г. по
описа на РС К., е видно, че по заявление на ищцовото дружество за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена Заповед № 909/04.11.2019 г.
за следните суми: сумата от
266,56 лв., представляваща падежирали
непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0001563;
сумата от 128.29 лв.,
представляваща падежирали и
непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №
AG0001563; сумата от 1.82 лв.,
представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови вноски;
сумата от 448.14 лв., представляваща неустойка за прекратяване на Договора по
вина на Лизингополучателя; сумата от 146.69 лв., представляваща заплатен данък
по чл. 52 и сл. от ЗМДТ за 2019 година; сумата от 75.10 лв., представляваща
заплатени застрахователни премии по задължителна застраховка „Г. о.“; сумата от
390.62 лв., представляваща разходи за възстановяване на лизинговия актив; законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.10.2019 г., до окончателното плащане; сумата от 29.14 лв., представляваща разноски по делото
за внесена държавна такса; сумата от
50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от
задължение по сключен на 20.02.2018 г. между „М.Б.“ ООД в качеството му на лизингодател
и С.Н.С. в качеството му на лизингополучател, Договор за финансов лизинг с №
AG0001563. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника. Съдът
на осн. чл.415, т.1 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава
заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от
съобщението иск срещу С. Н. С., което е сторено.
Страните не спорят, а и от представения по делото
Договор за финансов лизинг № AG0001563 със задължително придобиване на
собствеността се установява, че между „М.Б.“ ООД в качеството му на лизингодател
и ответника С.Н.С. в качеството му на лизингополучател, от друга, е възникнало
правоотношение, при което на ответника е предадена за ползване собствена на
лизингодателя вещ (лизингов актив) – лек автомобил марка „S.“ модел „L.“,
идентификационен номер на рама *********************, peг. № *** **** ***** при
лизингова вноска от 149.38 лева месечно за период от 24 месеца, една вноска от 129.67 лева и първоначална такава
от 1050 лева (платена при сключването но
договора като част от главницата). В договора е посочен лихвен процент от 39.60
% за целия период на договора, точният паричен размер на тази лихва – възнаграждение
на лизингодателя – 1115.41 лева, както и
годишен процент на разходите – 49.71 %. Уговорено било също така падежът на всяка
вноска да настъпва на ден 15 от текущия месец, считано от 15.03.2018 г. Няма
спор между страните, че в изпълнение на договора, лизингодателят е предоставил
ползването на вещта, а това
обстоятелство се установява и от представения по делото приемо-предавателен
протокол. Несъмнено между страните е
налице валиден договор за финансов лизинг с клауза за задължително придобиване
на собствеността, като за С.С. възниква облигационното задължение за плащане на
лизинговите вноски и останалите задължения по договора.
В хода на устните състезания пълномощникът на
ответника – адв. Г., признава иска за всички претендирани от ищеца вземания, но
до размерите, установени с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Единствено оспорва дължимостта на сумата от 390.62 лв. – разходи за
възстановяване на лизинговия актив.
Съгласно заключението на неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза, по договор AG0001563 са постъпили плащания в общ размер на 3479.76 лв. Размерът на договорената и незаплатена част от вземанията по договора е, както следва: главница – 270.21 лева; договорна (възнаградителна) лихва за периода 15.02.2019 г. – 04.04.2019 г. – 128.57 лева; начислената неустойка за забава до 26.02.2019 г. – 1.19 лева; неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя – 448.14 лева. Вещото лице е посочило, че за лек автомобил марка „S.“ модел „L.“, идентификационен номер на рама peг. № **** ***** **** лизингодателят е заплатил застрахователна премия за задължителна застраховка „Г. о.“ в размер на 75.10 лева. Тази сума не е платена от лизингополучателя. Ищецът е заплатил и сумата от 146.69 лв. – данък за процесния автомобил за 2019 г., по сметка на Столична община. Вещото лице е констатирало, че съгласно фактура № **********/08.02.2019 г. „М. Б.“ ЕООД е превело на „Ф. А.“ ЕООД, ЕИК ************ сума в размер на 11769.00 лв. без ДДС /14122.80 лв. с ДДС/, като във фактурата фигурира и Договор за финансов лизинг № AG0001563 със стойност 450 лв. без ДДС/540 лв. с ДДС/.
Настоящият съдебен състав, вземайки предвид доказателствата по делото и становищата на страните, намира, че искът следва да бъде уважен до размера, установен със ССчЕ, като кредитира изцяло заключението на вещото лице.
Счита обаче за неоснователна претенцията
за сумата от 390.62 лева, представляваща направените от лизингодателя разходи
за издирване и изземване на лизинговия актив.
Съгласно чл. 14.1 от Общите условия,
лизингополучателят е длъжен в срок от 2 дни от прекратяване на договора да
върне лизинговата вещ на място посочено от лизингодателя, като е уговорено, че
транспортирането и предаването се извършва за сметка и на риск на
лизингополучателя. В чл. 14.4 от ОУ, е уговорено, че в случай, че лизинговия
актив не бъде върнат на лизингодателя в посочения по чл. 14.1 от ОУ срок,
лизингополучателят упълномощава лизингодателя да изпълни задължението по чл.
14.1. от ОУ от негово име и за негова сметка. А, съгласно чл. 14.5 когато
задължението по чл. 14.1 не бъде изпълнено, лизингодателят има право да обяви
лизинговия актив за издирване по съответния ред и да предприеме действия по
принудително изпълнение, като разноските в тази връзка са за сметка на
лизингополучателя. При липса на доброволно връщане, каквото твърдение е
въведено от ищеца, се прилагат последиците на чл. 8.7.10 от Общите условия, а
именно, че лизингополучателят се задължава да възстанови на лизингодателя
разходите, направени от последния във връзка с възстановяване на държането на
лизинговия актив. Установи се по делото, че ищцовото дружество е заплатило на
трето неучастващо по делото лице – „Ф. А.“ ЕООД, сумата от общо 540.00 лева -
разходи за възстановяване на автомобила, начислени по фактура № ********** от
08.02.2019 г., съставена преди прекратяване на договора. Безспорно по делото се
установи, че договорът е прекратен на 26.03.2019 г. с уведомление, което
ответникът е отказал да приеме, като това обстоятелство е удостоверено с
подписите на двама свидетели. В същото уведомление са включени и разходите за
възстановяване на лизинговия актив в размер на 540 лева, т. е. на ответника не
е предоставена възможността предвидена в чл. 14.1 от Общите условия към
договора за лизинг в срок от 2 дни от прекратяване на договора да върне
лизинговата вещ, а напротив – разходът е начислен по фактура, издадена преди
прекратяване на договора и е включена като дължим разход в уведомлението за
прекратяване на договора. Ищецът не твърди, а и не доказва на ответника да му е
бил предоставен двудневния срок за доброволно връщане на лизинговата вещ, като
по този начин незаконосъобразно е натоварен с разходи в размер на сумата от 540
лева, от които с исковата молба се претендират 390.62 лева. По изложените
съображения, съдът намира, че тази претенция на ищеца е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена изцяло. В останалата част исковата молба
следва да бъде уважена да размерите, установени с експертизата, а претенциите
за главница и лихва, които са по-ниски от изчислените от вещото лице – до
размерите посочени в исковата молба,
По разноските:
Ищецът претендира разноски в размер на 129.14 лева в
заповедното производство и 600.86 лева в исковото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора,
на ищеца следва да присъдят сторените в исковото и заповедното производство
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска или общо 497.39 лева,
от които 57.89 лева в заповедното производство и 439.53 лева в исковото.
Ответникът претендира разноски и такива му се полагат
на основание чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска. Той
обаче не е представил доказателства за сторени разноски, поради които такива не
следва да се присъждат.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Всъщност ищецът е бил представляван от юрисконсулт, на
когото в заповедното производство е определено възнаграждение от 50 лева.
Същото е в законовия минимум, поради което няма как да бъде прекомерно.
Същевременно в приложения списък по чл.80 ГПК ищецът претендира за 100 лева
възнаграждение за юрисконсулт по ч. гр. д. №1667/2019 г. ма КРС, но няма как
съдът да присъди сума, различна от посочената в Заповедта по чл.410 ГПК.
Юрисконсултското възнаграждение от общо 150 лева (50 лева в заповедното и 100
лева в исковото производство) съдът намира за справедливо и съответстващо на
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен по реда на
чл.422 от ГПК от „М. Б.“ ЕАД, ЕИК
**************, със седалище и адрес на
управление ***-А и адрес за кореспонденция гр. С. *******, район М. бул. „Ц. ш.“
№**** ет.*****, представлявано от Управителя И. Г. чрез юрк. К.И.К., че С.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на ищцовото дружество следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч. гр. д. №1667/2019 г., по описа на РС К.:
- сумата от 266.56 лв.
(двеста шестдесет и шест лева и петдесет и шест стотинки) – главница по Договор
за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив № AG0001563;
- сумата от 128.29 лв. (сто
двадесет и осем лева и двадесет и девет стотинки), – възнаградителна лихва за периода 15.02.2019
г. – 04.04.2019 г.;
- сумата от 1.19 лв. (един
лев и деветнадесет стотинки) – неустойка за забава на плащане на лизингови
вноски, като до пълния претендиран размер от 1.82 лева ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН;
- сумата от 448.14 лв.
(четиристотин четиридесет и осем лева и четиринадесет стотинки) – неустойка за
прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя;
- сумата от 146.69 лв. (сто
четиридесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки) – заплатен данък по чл.
52 и сл. от ЗМДТ за 2019 година;
- сумата от 75.10 лв.
(седемдесет и пет лева и десет стотинки)
– заплатени застрахователни премии по задължителна застраховка „Г. о.“;
- законната лихва върху
главницата от 266.56 лв., считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 31.10.2019 г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „М. Б.“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление ***-А и
адрес за кореспонденция гр. С. ******, район М. бул. „Ц. ш.“ №*** ет.****,
представлявано от Управителя И. Г. чрез юрк. К.И.К. против С.Н.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 390.62 лв. (триста
и деветдесет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща разходи за
възстановяване на лизинговия актив, за която сума в полза на
ищеца „М. Б.“ ЕООД, ЕИК ************ е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№1667/2019 г., по описа на РС К..
ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „М. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-А и
адрес за кореспонденция гр. С. *****, район М. бул. „Ц. ш.“ №***** ет.****,
представлявано от Управителя И. Г. чрез юрк. К.И.К. сумата от общо 497.39 лв. (четиристотин деветдесет и седем лева и
тридесет и девет стотинки), представляваща разноски по делото съразмерно с
уважената част от иска, от които 57.89 лева в заповедното производство и 439.53
лева в исковото.
Банковата сметка, по която
длъжникът може да плати присъдената сума:
IBAN: ***: У.К. Б., BIC:
***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: