Р Е Ш Е Н И Е
№ V-11
06.03.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав,
в публично съдебно заседание, на седми февруари две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ:
1.Даниела Михова
2.Мл.с. Ваня
Ванева
при секретаря Жанета
Граматикова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №37 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано
по въззивна жалба с вх. №48615/26.11.2018г. от Р.С.Ч., ЕГН: **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:*** 14, офис 403, с която се обжалва Решение №2151/31.10.2018г.
по гр.д.№440/2018г. по описа Районен съд Бургас, като необосновано, неправилно
и незаконосъобразно.
С обжалваното решение,
първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на Р.С.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:*** 14, офис 403 уточнен с допълнителна молба,
вх.№5067/05.02.2018 г., за осъждане на ответника В.Г.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, да му заплати сумата от 6000,00 лева, представляваща неплатена
наемна цена за наетия от ответника и собствен на ищеца недвижим имот за периода
м.януари 2017 г. – м.октомври 2017 г., или в размер на 600 лева месечно и
сумата от 266,00 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода
10.02.2017 г. до 15.01.2018 г., а именно в размер на 50,00 лева за периода от
10.02.2017 г. до 15.01.2018 г., в размер на 45,00 лева за периода от 10.03.2017
г. до 15.01.2018 г., в размер на 39,00 лева за периода от 10.04.2017 г. до
15.01.2018 г., в размер на 34,00 лева за периода от 10.05.2017 г. до 15.01.2018
г., в размер на 29,00 лева за периода от 10.06.2017 г. до 15.01.2018 г., в размер
на 24,00 лева за периода от 10.07.2017 г. до 15.01.2018 г., в размер на 19,00
лева за периода от 10.08.2017 г. до 15.01.2018 г., в размер на 13,00 лева за
периода от 10.09.2017 г. до 15.01.2018 г., в размер на 8,00 лева за периода от
10.10.2017 г. до 15.01.2018 г. и в размер на 5,00 лева за периода от 10.11.2017
г. до 15.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
на 16.01.2018 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.
Осъден е Р.С.Ч., ЕГН: **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:*** 14, офис 403 ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 600,00 лева (шестстотин лева), представляваща
съдебно-деловодни разноски за адвокат.
Във въззивната жалба се твърди, че районният
съд е постановил акта си при нарушения на процесуалния и материалния закон,
като основното нарушение е свързано с приемането и изслушването на тройната
графологична експертиза. Твърди се, че поради отводите на няколко вещи лица по
назначената експертиза било изпратено писмо до ОД на МВР за посочване на вещо
лице. С Определение на съда от 05.09.2018г. е определено ново вещо лице –
Димитър Петков Неделчев.
Твърди се, че преди съдебното заседание на
14.09.2018г. въззивникът ежедневно правил справки в деловодството, но от там му
отговаряли, че експертиза все още липсва. На самото съдебно заседание се явили
вещите лица и се оказало, че има изготвена експертиза, която адвокатът на
насрещната страна е получил още на 30.08.2018г. В същото съдебно заседание бил
връчен Протокол за извършена тройна съдебно-почеркова експертиза
№95/28.07.2018г.
Твърди се, че поради съмнения в
безпристрастността на вещите лица ищецът е поискал отвод, който без мотиви бил
отказан от съда. Във връзка с горепосочения протокол бил подаден сигнал до
районна прокуратура и ищецът направил искане пред районния съд за спиране на
делото до произнасяне от прокуратурата по сигнала, което отново било оставено
без уважение от районния съд.
Посочва се, че друг съществен порок на
първоинстанционното решение е неправилно установената фактическа обстановка. Твърди
се, че изводите на съда не се подкрепят от събраните доказателства, като се
излагат подробни съображения.
Поради гореизложеното се иска от съда
да отмени изцяло първоинстанционното решение. В случай, че съдът приеме
първоинстанционното решение за недопустимо, се иска да бъде отменено и делото
да се върне на районния съд за разглеждане от друг състав, а в случай, че
настоящият съд намери атакуваното решение за допустимо, се иска да го отмени и
да постанови ново, с което да уважи предявените искове. Претендират се
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Иска се допускане и назначаване на нова
тройна графологична експертиза от други вещи лица, които да отговорят на
поставените въпроси.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на въззивната жалба от В.Б., чрез адв. В. - БАК, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна.
Оспорват се като неоснователни всички
възражения на жалбоподателя, свързани с твърдените процесуалните нарушения,
допуснати от районния съд при назначаването на тройната експертиза.
Оспорва се като неоснователно искането
за назначаване на друга тройна експертиза, тъй като не са налице предпоставките
на чл. 266 от ГПК, като се твърди, че в случая става въпрос за очевидна
злоупотреба с право, която не следва да се допуска от съда.
Поради гореизложеното се иска от съда да
потвърди обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция
разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът
Р.Ч. се явява лично и с адв. Енчева – АК Ямбол,
поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата В.Б., редовно призована, не се явява, представлява
се от адв. В. – БАК, оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери
атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският
окръжен съд намира следното:
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на
търсената правна защита, районният съд е квалифицирал иска като такъв с правно
основание чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1, вр. чл. 232, ал.2 вр.
чл. 228 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
започнало по повод искова молба, подадена от Р.С.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу В.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, уточнена с допълнителна молба с вх.
№5067/05.02.2018г., с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца
претендираните суми, подробно описани в исковата молба, заедно със законните
последици. Претендират се разноски.
Твърди се в исковата молба, че между
страните е сключен договор за наем на 30.12.2016г. за обект, представляващ
търговско помещение, склад и санитарен възел, който да бъде използван от
наемателя като офис срещу месечна наемна цена от 600 лв.
Твърди се, че до датата на предявяване
на иска не е платена нито една месечна вноска.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва
като неоснователен.
Твърди се, че ответницата изобщо не е
сключвала такъв договор за наем като физическо лице, оспорва се подписа положен
под документа. Посочва се, че договорът не е с достоверна дата.
Твърди се, че процесното помещение е
било използвано под наем от „АТ Консулт 2“ ООД Бургас, в което ответницата била
съдружник, но поради влошаване отношенията с ищеца, ответницата прехвърлила
дружествения си дял на А. Г. и напуснала помещението.
Срещу отговора на исковата молба е
подадено възражение от Р.Ч.. Оспорва се твърдението на Б., че договорът не е
подписан от нея, като се посочва, че подписът е поставен лично пред въззивника,
както и че процесният договор за наем е представен от въззивника пред „Юробанк
България“ АД, във връзка с кандидатстване за кредит, който бил отпуснат в
началото на 2017г. Твърди се, че към договора за наем с „АТ КОНСУЛТ 2“ ООД,
подписан от управителя А. Г., има и анекс от 30.12.2016г., съгласно който
двамата наематели ще ползват имота.
Срещу възражението на въззивника е
подадено заявление от адв. В. – пълномощник на Б., с който представеният анекс
се оспорва, като се твърди, че е съставен за нуждите на делото. Излагат се
съображения.
С исковата молба е представен договор за
наем, сключен на 30.12.2016г. между Р.Ч. и В.Б. срещу месечна наемна цена от
600 лв. за обект търговско помещение.
С отговора на исковата молба е
представен договор за наем от същата дата, за същия обект, но сключен между Р.Ч.
и „АТ Консулт 2“ ООД срещу месечна наемна цена от 100 лв.
Представен е договор за прехвърляне на
дружествени дялове от 20.11.2017г., видно от който В.Б. е прехвърлила на А. Г.
дяловете си от капитала на „АТ Консулт 2“ ООД и е прекратила участието си като
съдружник.
Съгласно заключението на изготвената
пред първата инстанция съдебно-почеркова експертиза, оспорена от ищеца,
подписът под договора за наем, не е изпълнен от ответницата Б..
Пред първата инстанция е допусната и
изслушана тройна съдебно-почеркова експертиза, съгласно която подписът, обект
на експертизата, не е положен от В.Б. и същият е имитиран. В съдебно заседание
пред районния съд вещите лица дават подробни уточнения.
Пред районният съд са разпитани
свидетелите Ж.Д.П., К.А.А., Н.Б.Б., А.Д.М..
Свидетелят Пирьов, счетоводител на „АТ
Консулт 2“ ООД, заявява, че между Р.Ч. и „АТ Консулт 2“ ООД с ново наименование
„Хибара“, има сключен договор за наем от 01.01.2016г. Според свидетеля има
сключен и друг договор за наем между Б. и Ч., за който Пирьов не знае, не го е
виждал, а само е чувал от ищеца.
Свидетелят А. твърди, че му е известно,
че между страните има подписан договор за наем в качеството им на физически
лица. Твърди, че на 30.12.2016г. ищецът му се обадил, занесъл му договор за
наем между него и В., а свидетелят му предложил да направи анекс към договора с
„АТ КОНСУЛТ 2“ ООД, с който да се намали обемът на предоставените под наем
помещения.
Свидетелката Б., служител в „АТ Консулт
2“ ООД, заявява, че се е занимавала с цялата документация на дружеството и
организацията на дейността на офиса. Твърди още, че едно от помещенията било
собственост на Р.Ч., който живее на семейни начала с една от съдружниците на
„АТ Консулт 2“ ООД, а другото – собственост на съпруга на ответницата В.Б.,
като помещенията били обособени в едно цяло и всеки е влизал да работи, където
има свободен кабинет. Цялото пространство имало пет кабинета и една зала за
групови срещи. „АТ Консулт 2“ ООД заплащало наем на Ч. и Б.. Според
свидетелката Б. договор за наем между Б. и Ч. като физически лица не
съществува. От показанията й се установява, че от разговор със счетоводителя на
дружеството разбрали, че единственият договор за наем е този между Р.Ч. и „АТ
Консулт 2 „ ООД. Твърди, че след прекратяване на отношенията между Б. и Г.
стената между помещенията била възстановена. Заявява, че такъв договор, докато
е работила в „АТ Консулт 2“ ООД не е виждала, а пред нея е била на разположение
цялата документация на фирмата.
Свидетелката Меранзова споделя за
влошените отношения между Б. и Ч..
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Безспорни са между страните следните
обстоятелства, а и се установяват от събраните по делото доказателства: ответницата
Б. е била съдружник в „АТ КОНСУЛТ 2“ ООД, но е прехвърлила дружествения си дял
на А. Г. и е прекратила участието си в дружеството; между „АТ КОНСУЛТ 2“ ООД и Р.Ч.
е бил сключен договор за наем за търговски обект, собственост на ищеца.
Спорът между страните се свежда до това
били ли са обвързани от валидно наемно правоотношение, възникнало от сключен
между тях договор за наем, в качеството им на физически лица.
В правната доктрина и съдебната практика
е безспорно прието, че договорът за наем е двустранен, консенсуален и
неформален и че за валидното възникване на наемно правоотношение следва да е
налице съгласие на страните относно вещта, която се предоставя за временно
ползване, и относно възнаграждението /наемната цена/, която наемателят дължи за
ползването. С оглед така изложената правна същност на договора за наем и
предвид твърденията в исковата молба в доказателствена тежест на ищецът Ч. е да
установи по безспорен и категоричен начин, че страните по делото са били
обвързани от действително наемно правоотношение.
За установяване на твърденията си ищецът
представя писмен договор за наем, сключен между него и Б., който е оспорен от
ответницата с твърдение, че подписът не е положен от нея.
Вещите лица по изготвените единична и
тройна съдебно-почеркови експертизи са категорични, че подписът, положен под
„наемател“ в процесния договор за наем не е положен от В.Б.. Съгласно
подробните уточнения на вещите лица по тройната експертиза, дадени в съдебно
заседание, подписът е имитиран. Настоящият състав намира заключението за
обосновано, поради което го кредитира. За изготвянето му е използван голям обем
сравнителен материал, сред който и подпис от личната карта на ответницата,
както и лично полагане на подпис.
Настоящият състав не споделя
възражението на въззивника за допуснато от районния съд съществено процесуално
нарушение във връзка с приемането на тройната експертиза, поради разминаване в
датите на депозиране на заключението и назначаването на вещото лице. Тройната
експертиза е допусната от районния съд с протоколно определение от 15.05.2018г.
и са определени вещи лица, които да изготвят заключението. Поради няколко
отвода на вещи лица, с Определение от 07.06.2018г. районният съд е постановил
да се изпрати писмо до ОД МВР за определяне на вещо лице. В изпълнение на
делегираните от съда правомощия ОД МВР е определила вещо лице Димитър Петков
Неделчев, който е започнал работа по експертизата. По-късното му назначаване по
делото с формален акт на съда не води до извод за необективност и липса на
компетентност на вещото лице към момента на извършване на експертизата. Не са
ангажирани никакви доказателства, които да поставят под съмнение обективността и
безпристрастността на вещите лица. Разминаването в датите, дори да бъде
преценено като процесуален пропуск, не е съществено и не повлиява на
заключението по същество, като е преодоляно и с разпита на вещите лица пред
съда, при който те са заявили, че поддържат заключението. В уточненията си в
съдебно заседание вещото лице Ризов заявява от името на тройната експертиза, че
макар и Неделчев да е бил определен по-късно, той е разгледал материалите и
заключението е изготвено от тримата, без особено мнение. Експертите са
категорични в отговора си на поставения въпрос. Следва да се отбележи, че
същият отговор е даден и от вещото лице, изготвило първоначалната единична
експертиза. При четири единодушни и непротиворечиви мнения на четирите вещи
лица, дори да не бъде зачетено становището на вещото лице Димитър Неделчев, пак
е налице основание да се приеме, че подписът в процесния договор за наем не е положен
от ответницата Б.. В случая не е налице писмен договор, който да установява
твърдяното наемно правоотношение между страните.
Както беше посочено по-горе договорът за
наем е неформален и съществуването му може да се доказва и с други
доказателствени средства, извън писмените доказателства.
При преценката на ангажираните от ищеца свидетелски
показания, не се установява по категоричен начин постигането на съгласие по договор
за наем с неговите съществени елементи: вещ, страни, наемна цена, период. Свидетелят
Пирьов заявява, че не е виждал процесният договор, а само е чувал за
съществуването му от ищеца, а показанията на свидетеля А. не се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства.
Представеното писмо от „Юробанк
България“ АД, съгласно което процесният договор е бил представен от Ч. на
15.05.2017г., също не доказва по никакъв начин автентичността на договора и
твърдението, че същият е подписан от В.Б..
Следва да се отбележи, че от
представените нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №73, том 2,
рег.№2299, дело №250/2015г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №198, том 1, рег.№1611, дело №172/2016г. е видно, че единият от кабинетите
е собственост на ищеца, а другият – на съпруга на ответницата, а според
свидетелите Б. и Меранзова, докато са работили заедно Б. и Г. всяка е ползвала кабинет,
който е свободен, а не конкретно помещение.
Настоящият състав приема, че ищецът не успя
да докаже при условията на пълно и главно доказване твърдяното в исковата молба
облигационно правоотношение между страните и оттам материалноправната легитимация,
обуславяща правото му да претендира от ответницата неплатени наемни вноски. Ето
защо предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Претенцията за присъждане на законна
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, както и
претенцията за заплащане на мораторна лихва в размер на 266 лв. за периода
10.02.2017г.-15.01.2018г., имат акцесорен характер и основателността им се
определя от основателността на главните искове, поради което те също следва да
се отхвърлят.
Като е стигнал до същия извод районният
съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
При този изход на делото и направените
от двете страни искания за разноски, на въззивника такива не му се следват,
предвид неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемата страна има право на
разноски, направила е искане в този смисъл своевременно, но не са представени
доказателства за действително извършените разноски и техния размер, поради
което такива не се дължат.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2151/31.10.2018г.,
постановено по гр.д.№ 440/2018г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.