Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Русе, 08.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на 10-ти декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 230 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.
Ищците И.С.К., С.К.С., лично и като собственик на ЕТ “Агробиокомерс –И.С.- С.С.“
ЕИК:********* твърдят, че с влязло в сила решение № 1 от
05.05.2006г. по гр.д. № 3026/2005г. по описа на РС- Русе, са осъдени
да заплатят солидарно на С.Г.И., ЕГН ********** ***, сумата
от 766,10 лева - представляваща неизплатена дължима рента по договор
за аренда на земеделска земя № 6 от 26.09.2000г., вписан в Русенски районен съд под
№64, том
Х на
парт. кн./т. 92, стр.
144 за стопанската
2001г.-2002г. и стопанската 2003г.-2004г., ведно със законната лихва
върху нея считано от 10.06.2005г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 155,95лв.- обезщетение по чл. VII, т. 2 от същия договор, сумата в размер на 186,94лв. - деловодни разноски. Въз основа на горното
решение е издаден изпълнителен лист от 02.08.2006г. в полза на С.Г.И., ЕГН ********** и
същият е поискал образуване
на изпълнително дело пред Частен
съдебен изпълнител (ЧСИ), като по молбата е образувано
изпълнително дело №20078310401140 по описа на ЧСИ М. М., рег. № 831, с р.д. РОС. По образуваното изпълнително дело били извършени справки за имуществото на длъжниците, изпратени били Покани за
доброволно изпълнение на сумите по
издадения изпълнителен лист.
По изпълнителното дело били извършени множество изпълнителни действия - запори на банкови сметки,
вписване на възбрани върху недвижими имоти (1/2 ид.ч. от гараж
и дворно място СИО), извършване на описи и оценки на имотите,
за продажба на описаните имоти
са извършени няколко публични продани, които били обявени за нестанали, поради неявяване на купувачи.
С Постановление за прекратяване на изпълнително дело от 21.04.2019г., изпълнителното дело било прекратено на основание чл.
433, ал.l, т. 8 ГПК - поради това, че взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Видно от отбелязването от ЧСИ - М. М., на гърба на Изпълнителният лист, последното валидно изпълнително действие е извършено на 31.03.2014г., като до тази
дата не били събрани суми по делото.
След влизане в сила на Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, по молба
на взискателя бил върнат оригиналът
на изпълнителния лист.
По молба на ответника С.И. от 29.10.2019 г.
и разпореждане № 5708 от 29.10.2016 г. въз основа на
същият изпълнителен лист от 02.08.2006г. по гр.д. № 3016/2005г. по описа на РС-Русе
било образувано
ново изпълнително дело № 20198330400935 по описа на ЧСИ Венцислав
Маринов, рег. № 833, с р.д. РОС. Разпоредено било изпращане на уведомления до длъжниците за
образуваното изпълнително дело,
извършване проучване на имущественото им състояние, налагане на запор на
банковите сметки на И.К. в Първа Инвестиционна
Банка. Предприети били и други изпълнителни
действия- наложена възбрана и
извършване на опис
на недвижим имот, като с уведомление
от 15.11.2019г., взискателят бил уведомен за дължимите такси. Видно от отбелязването от ЧСИ - М. М., на гърба на Изпълнителният лист, последното валидно изпълнително действие било извършено на 31.03.2014г., т.е от тази
дата започнала да тече нова
петгодишна погасителна давност,
която е изтекла на 31.03.2019г. Второто изпълнително
дело е образувано на 29.10.2019г., след погасяване по давност на
вземането по издадения изпълнителен лист. Ето защо считат, че извършените след 31.03.2019г. изпълнителни действия, не произвеждат
целения
от взискателя резултат.
Тези действия фактически били извършени въз основа
на погасен по давност изпълнителен
титул, поради което не можели да
бъдат
зачетени. Считат, че за
тях е налице правен интерес
от предявяване на настоящия иск.
Претендират да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено, че И.С.К., С.К.С., лично и като собственик на ЕТ “Агробиокомерс –И.С.-
С.С.“, с ЕИК:********* не дължат на ответника С.Г.И., сумата от 766,10 лева - представляваща неизплатена дължима рента по договор
за аренда на земеделска земя № 6 от 26.09.2000г., вписан в Русенски районен съд под
№ 64, том
Х на парт. кн./т. 92, стр. 144 за стопанската 2001г.-2002г. и стопанската
2003г.-2004г.,
ведно със законната лихва върху нея считано
от 10.06.2005г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 155,95лв.- обезщетение по чл. VII, т. 2 от същия договор,
сумата в размер на 186,94лв. - деловодни разноски и
3,00лв.
за издаване на изпълнителен лист, за които
суми е издаден изпълнителен
лист от 02.08.2006 г. по
гр.д. 3026/2005г. по описа на Районен
съд Русе, поради погасено по
давност право на принудително изпълнение. Претендират разноски по делото.
Ответникът С.Г.И. депозира отговор на исковата молба,
в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Претендира
отхвърляне на предявения иск и присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Отрицателният установителен
иск по чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът в изпълнението може да се брани,
като оспори съществуването на изпълняемото право,
изключва възможността искът да се основава на факти, преклудирани
със сила на пресъдено нещо, формирана по влязлото в
сила решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист /чл.439, ал.2 от ГПК/.
В случая, с влязло в сила решение № 1 от 05.05.2006г. постановено гр.д.
№ 3026/2005г. по описа на РС- Русе, ищците И.С.К., С.К.С., лично и
като собственик на ЕТ “Агробиокомерс –И.С.- С.С.“ ЕИК:********* са осъдени да заплатят
солидарно на С.Г.И., ЕГН ********** ***, сумата
от 766,10 лева - представляваща неизплатена дължима рента по договор
за аренда на земеделска земя № 6 от 26.09.2000г., вписан в Русенски районен съд под
№64, том
Х на
парт. кн./т. 92, стр.
144 за стопанската
2001г.-2002г. и стопанската 2003г.-2004г., ведно със законната лихва
върху нея считано от 10.06.2005г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 155,95лв.- обезщетение по чл. VП, т. 2 от същия договор, сумата в размер на 186,94лв. - деловодни разноски.
Въз основа на влязлото в сила решение по цитираното
гр.дело 3026/2005г. по описа на РС- Русе и за посочените суми е издаден изпълнителен лист от 02.08.2006г.
в полза на С.Г.И..
Видно от приложения към настоящото дело заверен препис
от изпълнително дело №20078310401140 по описа на ЧСИ М. М., рег. № 831 в КЧСИ и
район на действие - РОС, същото е образувано по молба на С.Г.И. въз основа на посочения
изпълнителен лист, подадена на 11.08.2006 г. Няма спор и относно
обстоятелството, че изпълнителното дело било прекратено на основание чл.
433, ал. l, т. 8 ГПК - поради това, че
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с Постановление за прекратяване на изпълнително дело от 21.04.2019г.
Възражението на ищеца е за недължимост
на вземанията, за които е издаден изпълнителния лист поради изтекла погасителна
давност.
Съгласно чл.114
от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.116, б.“б“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение. От този момент докато трае съдебния процес относно вземането,
давност не тече – чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД. Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД,
давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а
според чл.117, ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Погасителната давност е период от време, определен в
закон, в течението на който легитимираният правен субект е оправомощен
да осъществи правото си. С изтичането на този период правният субект изгубва
правомощието си да търси и получи съдействие от съд и съдебен изпълнител за
реализиране на правото си. Погасителната давност води до блокиране на притезанието поради бездействие на носителя на правото. Тя
може да бъде спирана и прекъсвана, което може да разшири календарните граници
на законово предвидения срок. За разлика от нея, перемпцията
представлява законово определеният период за съществуването на едно право. Това
е правото на взискателя да иска от съдебния
изпълнител да предприема принудителни действия срещу длъжника. Веднъж изтекъл
този времеви период, самото право на взискателя, а не
само притезанието, престава да съществува. Т.е.
погасителната давност определя срок, в който правният субект може да търси
принудително изпълнение на свое право, а перемпцията
е период, след който това право престава да съществува в конкретното
изпълнително производство.
В българското право уредба на перемпцията
се съдържа в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, предвиждаща прекратяване
на изпълнителното дело поради бездействие на взискателя
да иска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от
последното изпълнително действие. Съдебната практика приема, че актът
(постановление) на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело
не е условие за това, а има декларативно действие в изпълнение на законовата
норма. След прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция,
взискателят и съдебният изпълнител нямат правото да
предприемат каквито и да е действия по вече прекратеното производство. Взискателят обаче може да изтегли своя изпълнителен лист и
да иска образуване на ново изпълнително производство. Тази възможност
съществува, доколкото междувременно правото му да търси принудително изпълнение
не е погасено по давност.
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. ВКС
отменя ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече докато трае
изпълнителният процес за принудителното осъществяване на вземането. С него се
приема, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Цитираното
Тълкувателно решение следва да бъде съобразено и неговите постановки имат
действие по отношение на висящите към момента на постановяването му изпълнителни
производства, какъвто е настоящия случай (вж. Решение №45/30.03.2017г. по гр.д.№. 61273/2016г. на ВКС, ТК, IV г.о.).
В настоящия случай въз основа на изп.лист,
издаден по гр.д.№ /2012 г. по описа на РС-Русе, в полза на С.Г.И., срещу И.С.К.,
С.К.С., лично и като собственик на ЕТ “Агробиокомерс
–И.С.- С.С.“ ЕИК:*********, за заплащане на
посочените в него суми, е образувано изп.дело №20078310401140 по описа на ЧСИ М. М., рег. № 831 в
КЧСИ и район на действие - РОС. Няма спор, че до 31.03.2014 г. са извършвани
изпълнителни действия по смисъла на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, които прекъсват погасителната давност за вземането на
ответника. След посочената дата, обаче, такива няма извършвани. С изтичането на
две години от последното извършено изпълнително действие, на 31.03.2016 г.
производството по изп.д.№ 20078310401140 по описа на ЧСИ М. М., рег. № 831 в КЧСИ и район на действие - РОС е прекратено по
право. От изложеното дотук е видно, че самото вземане на ответника,
считано от 31.03.2014г., когато е извършено последното валидно изпълнително
действие по изпълнителното производство срещу ищците, е погасено с изтичането
на предвидената петгодишна погасителна давност, а именно на 31.03.2019г. В
случая е без правно значение, че съдебният изпълнител е постановил акт за
прекратяване на принудителното изпълнение на 17.03.2011г., тъй като още към 31.03.2016г.
2-годишният срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е бил изтекъл и
изпълнителното производство е било прекратено по право. Необходимо е да се
отбележи, че второто изпълнително дело № 20198330400935 по описа
на ЧСИ Венцислав Маринов, рег. № 833, с район на
действие РОС,
образувано въз основа на
същият изпълнителен лист от 02.08.2006г. по гр.д. № 3016/2005г. по описа на РС-Русе
и
предприетите по него изпълнителни действия са се осъществили, респ. са
предприети след посочената дата – 31.03.2019г., а именно -29.10.2019г. Предявеният
отрицателен установителен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищците
деловодни разноски, изразяващи се в заплатени такси по делото в размер на
100лева и адвокатско възнаграждение в договорен и изплатен размер от 500.00
лева, или общо 600.00 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 439 от ГПК, по отношение на С.Г.И. с ЕГН **********,***, че И.С.К., с ЕГН **********,***, С.К.С., с ЕГН:**********,***, лично и като собственик на ЕТ “Агробиокомерс –И.С.- С.С.“
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, кв. “Родина“, бл.И. Дечев, вх.И,
ет.3, НЕ ДЪЛЖАТ сумата от 766,10 лева - представляваща
неизплатена дължима рента по договор
за аренда
на земеделска земя № 6 от 26.09.2000г., вписан в Русенски районен съд под № 64, том Х на парт. кн./т.
92, стр. 144 за стопанската 2001г.-2002г. и стопанската
2003г.-2004г., ведно
със законната лихва върху нея
считано от 10.06.2005г. до окончателното й изплащане, сумата
в размер на 155,95лв.- обезщетение по чл. VII, т. 2 от същия договор, сумата в размер на 186,94лв. - деловодни разноски и
3,00лв. за издаване на изпълнителен
лист, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 02.08.2006 г. по гр.д. №3026/2005г.
по описа на Районен съд
Русе, поради погасяването
им по давност.
ОСЪЖДА С.Г.И. с ЕГН **********,*** да
заплати на И.С.К., с ЕГН **********,***, С.К.С., с ЕГН:**********,***, лично и като собственик на ЕТ “Агробиокомерс –И.С.- С.С.“
ЕИК:*********, сумата от 600.00 лв. – разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: