РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1274
Гр.
Пловдив, 23.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XIX касационен състав, в
публично съдебно
заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 602 по описа за 2021 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба,
предявена от Областна дирекция на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ срещу Решение
№ 260626 от 30.11.2020г. на Пловдивския районен
съд, ХХVI
– ви н.с. постановено по
АНД № 5844 по описа на същия съд за 2020
г., с което е ОТМЕНЕНО Наказателно постановление № 20-1030-006754/10.07.2020г., с което на А.Н.К. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него
нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Релевираните
касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че от страна на ответника е осъществен състава на
визираното в АУАН и НП административно нарушение и като е приел противното
първоинстанционния съд е постановил решението си в противоречие със закона.
Иска
се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде потвърдено и
наказателното постановление.
3. Ответникът по касационната жалба А.Н.К. чрез
процесуалния си представител адвокат Александра Ч.оспорва основателността на
касационната жалба.Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от
А.Н.К. срещу Наказателно постановление № 20-1030-006754/10.07.2020г., с което на К. е наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № АА 816379/20.06.2020т., съставен от А.Т.Т. на длъжност младши автоконтрольор към
ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.
Първоинстанционният съд е приел за
установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е възприел следната фактическа
обстановка :
На 20.06.2020 г. около
02:10 часа в гр. Пловдив на бул. ,,България‘ – кръстовище с бул. ,,Васил
Априлов‘‘ като водач на лек автомобил ,,БМВ 725 ТДС‘‘ с рег. № ***управлява
този лек автомобил като навлиза и преминава през кръстовището на червен
забраняващ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от
административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно
постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН А.Т.Т., както и свидетелят П.Т..
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил
процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, че напълно необосновано и без да
прецени в съвкупност събрания по делото доказателствен материал, наказващият
орган е отрекъл твърденията, че жалбоподателят е преминал на жълт сигнал. Приел
е, че за каквито и да било противоречия между показанията на актосъставителя и
свидетелката Тенева не може да става и дума доколкото първият твърди, че нищо
не се спомня, включително и за начина по който е спрян водачът за проверка и
къде точно се е намирал патрулния автомобил към момента на соченото нарушение,
т.е. могъл ли е актосъставителят лично и непосредствено да възприеме фактите от
значение за случая. Още повече, че в случая показанията на свидетелката не са в
противоречие и с описаното в самия АУАН – не се спори, че самото преминаване
през процесното кръстовище е осъществено при забранен /червен/ сигнал на
светофарната уредба, като свидетелката твърди че това е сторено поради факта,
че при навлизането в същото е светнало "жълто".
В тази
насока съдът е приел, че неправилната преценка на така събрания доказателствен
материал е довела и до необоснован извод за безспорно установяване на факта на
соченото нарушение.Приел е, че в случая жалбоподателят се е съобразил именно с
вмененото му задължение по чл. 31, ал.7, т.4 от ППЗДвП, поради което и не може
да се приеме, че с поведението си е осъществил съставът на нарушението по чл.
6, т.1 от ЗДвП.
Така
първоинстанционния съд е приел за основателно
възражението на жалбоподателя, че в случая неправилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на лицето.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното
постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и
доводите на страните.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Доводите, наведени в касационната
жалба относно безспорната установеност на факта на извършеното нарушение, са идентични с тези, наведени и пред районния
съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10.
В случая
доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи,
не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
11. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
V. За разноските:
12. При този изход на делото основателно се
явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на
възнаграждение за адвокатска защита на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона аз
адвокатурата, в размер на 300 лв., съгласно чл.8,ал.1,т.1 от Наредба № 1 от 09
юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260626
от 30.11.2020г. на Пловдивски районен
съд, ХХVI-ти
наказателен състав, постановено по АНД № 5844 по описа на същия съд за 2020 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на
Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7
да заплати на адвокат А.А.Ч., вписана в АК –Пловдив с личен номер ********** сумата
в размер на 300 лв., представляваща възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.