РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Бургас, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Мила Г. Д.
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мила Г. Д. Въззивно гражданско дело №
20242100501673 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Т. чрез адв. И. Иванов- АК Варна
срещу Решение №1673/09.08.2024 г., постановено по гр.д. №7052/2023 г. по
описа на Районен съд- Бургас. С обжалвания съдебен акт е признато за
установено по отношение на К. Т., че М. С. е собственик на следния недвижим
имот- поземлен имот с идентификатор №57337.16.19 по КККР на с. Полски
извор, Община Камено, Област Бургас с адрес на поземления имот- местност
„ЧАМОРЛИЯТА“, с площ на имота по КК 25 996 кв.м. с трайно
предназначение- нива, категория на земята: 3 и по нотариален акт, както
следва: нива в местността „ЧАМОРЛИЯТА“ с площ от 26,000, парцел №19 от
масив №16, съставляващ имот №016019. С решението Т. е осъдена да предаде
владението върху имота на М. С.. С акта са отхвърлени предявените в
условията на евентуалност от М. С. искове за прогласяване на нищожност
поради противоречие с добрите нрави и поради невъзможен предмет на
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №110, том II, рег.
№5053, дело №249 от 2012 г. по регистъра на нотариус И. Кожухаров с район
на действие РС- Бургас, вписа в служба по вписванията с вх.
№13559/05.12.2012 г., акт №199, том №43, дело №7387/2012 г. Отхвърлено е и
искането за обезсилване на нотариалния акт.
Първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която съдът е
уважил предявения по чл. 108 ЗС иск по отношение на гореописания
недвижим имот. Твърди се, че съдът не е разгледал възражението на
настоящия жалбоподател за липса на представителна власт на Ж.П. да продаде
1
придобитата в режим на СИО земеделска земя. Застъпва становище, че
районният съд не е разгледал релевираното възражение за придобиване по
давност на имота. Твърди, че не е взето отношение и по оспорването на
идентичността на недвижимите имоти, предмет на НА за покупко-продажба от
2006 г. и НА №11, том XIV, дело №7647/1996. При тези съображения моли
решението да бъде отменено и постановено такова по съществото на спора, с
което да се отхвърли предявеният от М. С. срещу К. Т. иск по чл. 108 ЗС.
Във въззивната жалба няма заявени доказателствени искания, няма
представени нови писмени доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна, ищец в първоинстанционното производство- М. Г. С..
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивницата
поддържа жалбата.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице
положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на
иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което
няма произнасяне в повече.
По отношение на правилността на решението, след като прецени
събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във жалбата
пороци на атакувания съдебен акт, очертаващи границите на въззивния
контрол, съдът по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна
страна следното.
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по предявени
обективно съединени искове по чл. 108 ЗС вр. чл. 26, ал. 1, предл. трето вр. чл.
26, ал. 2, предл. първо ЗЗД от М. С. срещу К. Т. с искане за признаване за
установено, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор
57337.16.19 по КККР на с. Полски извор, общ Камено, обл. Бургас с адрес на
поземления имот- местност „ЧАМОРЛИЯТА“, с площ на имота по КК 25 996
кв.м. с трайно предназначение- нива, категория на земята: 3 и по нотариален
акт, както следва: нива в местността „ЧАМОРЛИЯТА“ с площ от 26,000,
парцел №19 от масив №16, съставляващ имот №016019 и за осъждане на
ответницата да предаде владението на имота. Ищцата твърди, че е придобила
правото на собственост върху процесния поземлен имот по силата на
прехвърлителна сделка, покупко-продажба, сключена на 12.06.2006 г. между
нея и Ж.Г.П. в нотариална форма и обективирана в нотариален акт №66, том II,
рег. №4849, дело №231 от 2006 г. по регистъра на нотариус Николай Ников с
район на действие РС- Бургас. Твърди, че след продажбата, през 2012 г. П. е
сключил втора прехвърлителна сделка с дъщеря си, настояща ответница- К. Т..
Претендира прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба,
сключен между П. и Т., поради противоречие с добрите нрави, а в условията
на евентуалност- поради невъзможен предмет на сделката. Твърди, че
ответницата Т. владее имота без правно основание, поради което за нея е
налице правен интерес от търсената защита по съдебен ред.
В отговора си ответникът оспорва твърденията на ищеца за настъпил
вещно-прехвърлителен ефект на правната сделка, тъй като към момента на
сключването й праводателят е бил женен, а процесният имот е бил съпружеска
2
имуществена общност, поради което собствеността не би могло да бъде
прехвърлена в пълен обем. Оспорва представителната власт на участвалия в
нотариалното производство пълномощник на продавача с твърдения, че
упълномощеният не е разполагал с надлежно пълномощно, което го овластява
да се разпорежда от името на упълномощителя със спорния имот. Поддържа,
че Ж.П. е бил неграмотен и не е знаел какво е записано в нотариалния акт.
Твърди, че владее имота от повече от десет години и го отдава под аренда на
земеделски кооператори, поради което е станал собственик на основание
изтекла придобивна давност.
За да постанови решението си Районен съд- Бургас е приел, че
сключената през 2006 г. покупко-продажба между Ж.П. в качеството на
продавач и М. С. в качеството на купувач, е произвела вещно-
прехвърлителното си действие, поради което ищцата следва да бъде призната
за собственик на спорния недвижим имот. Приел е възраженията на ответника
за нищожност на продажбата поради неучастието на единия съпруг, както и
относно липсата на представителната власт на пълномощника на продавача за
неоснователни. По отношение на възражението за изтекла в придобивна
давност, конкуриращо деривативното придобивно основание на ищеца, е счел,
че ответникът не доказал владение на имота за претендирания десетгодишен
период.
Настоящият съдебен състав намира първоинстанционното решение за
правилно- постановено без нарушения на материалния закон и такива на
съдопроизводствените правила, като на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите му.
По оплакванията, залегнали във въззивната жалба като пороци на
решението, следва да бъде изложено следното.
На първо място, продажбата на вещ, придобита в режим на съпружеска
имуществена общност, когато в сделката е участвал само единият съпруг не
води до недействителност на разпореждането. Самата сделка поражда
действие, не е нито унищожаема, нито нищожна, а оспорима. Другият съпруг
има право да я атакува в 6-месечен срок по исков ред като относително
недействителна. Разпоредбата на чл. 24, ал. 4 СК урежда правилото, че
сделката несъмнено може да бъде заздравена- с изтичането на тригодишния
преклузивен срок. В случай, че сделката се оспори по исков път и искът бъде
уважен, сделката няма да породи действие за неучаствалия в нея съпруг. В
настоящия случай по делото не са събрани доказателства, а и ответникът не
твърди разпоредителната сделка да е била оспорена в законоустановените
срокове, поради което правото на собственост върху спорната вещ в пълен
обем е било прехвърлено в полза на ищцата М. С..
На следващо място, неоснователно е и възражението на К. за изтекла в
нейна ползва придобивна давност. В действителност ответницата е
ангажирала писмени доказателства за обстоятелството, че е отдавала под наем
поземления имот на земеделския производител А.А.. От друга страна,
представените договори касаят период по-кратък от 10 г., а именно от 2014 г.
до 2019 г. Дори събраните устни доказателства не доказват фактическото
състояние на владение от страна на К., тъй като свидетелката Д. е дала общи и
неконкретни показания, че е помагала на ответницата и е взимала дължимата
рента от нейно име, но не е изложила нито за кой период, нито по отношение
на коя земеделска земя.
С оглед горезиложеното въззивната жалба се явява неоснователна и
3
следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение- да
бъде потвърдено като правилно.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените и своевременно претендирани разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., за които има
представено доказателство за заплащането им /преводно нареждане,
удостоверяващо плащане по банков път на уговорения хонорар/.
Мотивиран от горното и на основание чл. 272 ГПК, Окръжен съд-
Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1673/09.08.2024 г., постановено по гр.д.
№7052/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА К. Ж. Т. с ЕГН ********** и адрес: ***** да заплати на М. Г.
С. с ЕГН ********** и адрес: ***** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
500 лв., представляващи извършени през въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4