№ 7007
гр. София, 18.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110152627 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Групама застраховане“ ЕАД, с
която срещу ЗД „Бул Инс“ АД е предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ
за сумата 10 лева, частична претенция от 416,62 лева , представляваща регресно
вземане за изплатено от ищеца по застраховка "Каско на МПС" застрахователно
обезщетение за причинени на правоимащото лице имуществени вреди от повреда
на застрахованото имущество – автомобил „*******“ с рег. № *******, при
настъпило на ******* г. в гр. *******, ул. „*******“, ПТП с участието на
автомобил „*******“ с рег. № *******, който при извършване на маневра
„включване в движението“, не се съобразява с пътната обстановка и с другите
участници в движението и уврежда паркиралия автомобил „*******“ с рег. №
*******, за което събитие е бил съставен двустранен констативен протокол за
ПТП.
Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, автомобил
„*******“ с рег. № *******, управляван от Х. И. Х. /собственост на И. К. Т./, е
претърпял щети в резултат от поведението на водача на лек автомобил „*******“ с
рег. № *******, който предприел маневра „включване в движенето“, без да е
съобразил положението на намиращите се в близост автомобили и така реализирал
ПТП като ударил паркиралия автомобил в предната му дясна част, при което
настъпило произшествие с материални щети, подробно описани в исковата молба.
За настъпилото събитие е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП.
За увредения автомобил е бил сключен договор за имуществена застраховка, като в
изпълнение на задълженията си по същия застрахователят определил и изплатил
на правоимащото лице сума в размер на 401,62 лева и извършил ликвидационни
разноски в размер на 15 лева. Към датата на събитието отговорността на водача на
1
лек автомобил „*******“ с рег. № ******* е била застрахована по застраховка
"Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно
покана за изплащане на вземането, заплатено като обезщетение по имуществената
застраховка и ликвидационни разноски. Ответникът отказал да удовлетвори
същата. Моли за решение, с което претенцията му да бъде уважена.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Признава, че е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек
автомобил „*******“ с рег. № ******* към датата на събитието. Счита, че са
налице обстоятелства, които изключват вината на водача на този автомобил.
Оспорва всички твърдения на ищеца във връзка с настъпване на произшествието и
механизма му. Има забележки по протокола за ПТП. Поддържа, че вина за
процесното ПТП има изцяло водачът на автомобила, застрахован при ищеца, тъй
като паркирал неправилно на пътното платно и създавал пречки за другите
участници в движението като станал причина за настъпване на произшествието.
Твърди се съпричиняване на вредите в условията на евентуалност. Оспорва иска и
по размер като несъответен на средните пазарни цени. Моли за отхвърляне на иска
и за присъждане на разноски, в т. ч. и на адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има
правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато
последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу
застрахователя по същата иск за платеното.
Основателността на предявения иск по чл. 411, ал. 1 КЗ е предпоставена от
това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно
право, а именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и
увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и
осигуряващ застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този
застрахователен договор, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди, сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, отправено
до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е останала
непогасена в размер, възлизащ на претендираната с исковата молба.
В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си
срещу основателността на претенцията, в това число, че за настъпване на
произшествието е допринесло поведението на управлявалия застрахованото
имущество по застраховка „Каско“ водач.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че гражданската отговорност
на водача на лекия автомобил „*******“ с рег. № ******* е била застрахована с
договор за застраховка "Гражданска отговорност от ответника" към ******* г; че
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по действаща застраховка
2
„*******“ в размер на сумата 401.62 лева, както и е сторил ликвидационни
разноски за определяне и изплащане на обезщетението в размер на сумата *******
лева.
Следователно спорно между страните е настъпването на ПТП по описания в
исковата молба механизъм, поведението на кой от водачите е причина за същото,
дали всички увреждания, за които ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение, се намират в причинна връзка с процесното ПТП, респ. каква е
действителната стойност на вредите, възникнали в резултат от застрахователното
събитие, определена по средни пазарни цени към датата на настъпването им
/******* г./.
За установяване механизма на произшествието в производството е
представен съставен между водачите на двата автомобила двустранен констативен
протокол за ПТП от ******* г., съгласно който произшествието е настъпило на
същата дата между следните автомобили: лек автомобил „*******“, рег. №
******* и лек автомобил „*******“, рег. № *******. От съдържанието на
протокола за произшествието става ясно, че водачът на лекия автомобил „*******“
е излизал от реда на паркирани автомобили на ул. „*******“ в гр. *******, като
при извършване на маневрата е нанесъл щети по паркирания лек автомобил
„*******“ в областта на дясна предна броня и десен преден калник.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И. К. Т., Н. Г. С. и Х. И. Х..
Въз основа на показанията на свидетелите Т. и Х. се установява, че св. Т. е
предоставил автомобила „*******“ на св. Х. за да пътува последният със съпругата
си до гр. *******. Колата е била паркирана в задънена улица в близост до хотел, в
който имали резервация за настаняване. Свидетелят Х. отишъл до хотела да попита
дали разполага с паркинг, тъй като паркирането в района било затруднено, когато
съпругата му се обадила, че друг шофьор е ударил колата, с която се придвижвали.
На място установил като водач на автомобил „******* *******“, който се е
намирал паркиран срещу автомобила „*******“, жена, която заявила, че при
маневра за излизане от реда на паркираните автомобили и включване в движението
по улицата е настъпило съприкосновение между двата автомобила. Пояснява, че
автомобилите са се намирали паркирани един срещу друг (предна част към предна
част) на улица, на която е било разрешено паркирането само от едната страна. Тази
улица била без изход, свършвала на пешеходната зона в центъра на гр. *******,
поради което и движението по същата било двупосочно. Свидетелят Х. е заявил
пред съда, че водачът на другия автомобил е направила опит да напусне мястото на
произшествието, но съпругата му я е настигнала с цел изясняване на
обстоятелствата около настъпване на произшествието и съставяне на протокол за
събитието. Другият водач според свидетеля Х. е предоставила неистински
телефонен номер за връзка с нея, който е бил вписан в протокола. Свидетелят е
заявил пред съда, че той е подписал протокола за ПТП за водач на превозно
средство „А“, но не той е изготвил съдържанието му. Уврежданията по лекия
автомобил „*******“ са били в областта на неговата предна дясна част.
Свидетелят С. заяви пред съда, че е шофьор, но не си спомня да е участвала
в ПТП в гр. *******, не си спомня да е управлявала л.а. „******* *******“, че
протоколът за ПТП не съдържа неин подпис, че не й е известна улицата „*******“
в гр. *******, че вписаният в двустранния протокол като неин телефонен номер се
различава с една цифра от номерът, който тя ползва. Показанията на този свидетел
3
не допринасят за изясняване на спора от фактическа страна. Същите са в
противоречие с всички останали доказателства, събрани в производството, с оглед
което и съдът не ги кредитира.
Изслушано е и е прието заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице
инж. И. Н.. Същото съдът кредитира, като обективно и компетентно дадено,
изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта
с оглед притежаваните от него специални знания от областта на авто-техническите
науки. Въз основа на заключението съдът приема за установено, че около *******
часа на *******г., в град *******, на улица „*******“, водачът на лек автомобил
марка „*******“, модел „*******“ с рег.№ ******* при маневра за включване в
движението по улицата, реализира ПТП със спрелия (паркиран), лек автомобил
марка „*******“, модел „И10“ с рег. № *******, в резултат на което настъпва ПТП
с материални щети. Съгласно заключението щетите по лек автомобил марка
„*******“ се намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на
******* г. в гр. ******* произшествие. Към датата на застрахователното събитие
– ******* г., процесният автомобил е бил в експлоатация 2 години, 9 месеца и 13
дни, считано от датата на първоначална регистрация – ******* г., с оглед което и
вещото лице е приело, че същият следва да бъде отремонтиран в официален за
марката сервиз. Вещото лице е посочило, че водачът на лекия автомобил „*******“
е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, като се
убеди, че зоната около превозното средство е свободна и позволява
безпрепятствено извършване на започнатата маневра за включване в движението.
Определената от експерта стойност на действителните вреди е в размер на 401,62
лева с оглед датата на въвеждане на застрахованото МПС в експлоатация. По
средни пазарни цени и с влагане на алтернативни части обезщетението би било в
размер на 340,19 лв.
Въз основа на събраните в производството писмени и гласни доказателства
и заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че предявеният иск е
доказан по основание и по размер, доколкото последният е предявен като частичен
за сумата 10 лева, а ищецът не е предприел никакви действия по изменение на
размера му по реда на чл. 214 ГПК. Причина за настъпване на произшествието е
поведението и на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника. Водачът на този автомобил е нарушил правилата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
като при потегляне от спряло състояние не се е убедил, че може да извърши
маневрата безпрепятствено. Не са установени възраженията на ответника в
производството, че лекият автомобил, застрахован от ищеца, е бил паркиран в
нарушение на правилата за движение по пътищата. Ето защо и възражението на
ответника за наличие на съпричиняване е неоснователно.
С оглед изложеното, съдът приема, че в срока на застрахователно покритие
по застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът,
застрахованият водач на лек автомобил „******* *******“ с поведението си е
причинил вредоносния резултат, в причинна връзка с което са причинени вреди на
застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил, като ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение в размер, който не надхвърля
действителната пазарна стойност на вредите съгласно заключението на САТЕ.
Във връзка с горното следва да се допълни, че при имуществените
застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя,
както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три
4
години и е бил отремонтиран
в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз) – следващото се
застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран
автомобилът и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с
ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест
- ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или
отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се
от възстановителната стойност на имуществото (в този смисъл и формираната
съдебна практика).
Искът следва да се уважи за сумата от 10 лева като част от претенция с общ
размер 416,62 лева, включваща и разноските за определяне и изплащане на
застрахователното обезщетение.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
производството се следват само на ищеца. Същите са в размер на 54,50 лева, 200
лева – депозит за изплащане на възнаграждение на вещото лице по САТЕ, за
заплатена държавна такса, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение за производството в размер
на 100 лева с оглед цената на иска и процесуалната активност на представителя на
страната.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, с адрес на управление:
*******, ет. 2, да заплати на „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *******, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 10
(десет) лева, представляваща част от регресно вземане претенция с размер 416,62
лева за изплатено от ищеца по договор за застраховка „Каско на МПС“, за която е
издадена застрахователна полица № *******/11.10.2021 г. за автомобил „*******“,
рег. № ******* застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат от
ПТП, настъпило на ******* г. в гр. *******, на ул. „*******“, причинено от водача
на лек автомобил „*******“, рег. № *******, ведно със законната лихва от
предявяване на иска /04.09.2024 г./ до окончателното плащане с включени разноски
за определяне и изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, с адрес на управление:
******* да заплати на „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *******, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата 354,50 лева – разноски за настоящото производство.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца:
IBAN: *******.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6