РЕШЕНИЕ
№2234
Град Пловдив, 06.11.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХXVIII състав,
в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 1572 по описа
на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 186 ал. 1 от ЗДДС .
Образувано
е по жалба на „М. 2“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет. 3, офис 39, представлявано от
управителя К.М., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК – 221-0412406/19.04.2019 година на Началника на
отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП Пловдив, с която е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект кафе
бар „Де Юре“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Р.Д.“ № 54, стопанисван от „М. 2“
ЕООД, както и „забрана за достъп до него
за срок от 30 дни“ на осн. чл.186 ал.1 т.1 б.а от ЗДДС. В жалбата се излагат съображения, че заповедта е незаконосъобразна, като е в противоречие с разпоредбите на чл.6 от АПК и чл.22 от ЗАНН.Сочи
се нарушение на административнопроизводствените
правила, свързани с липса на конкретни мотиви за определяне на максималният
срок от 30 дни на наложената мярка. В тази връзка се конкретизира, че са
изложени бланкетни мотиви, а посоченото в процесната
заповед „първо“ нарушение за дружеството е съвсем различно и не обосновава
извода, че следва да се определи максималния предвиден законов срок. Моли да се
отмени атакувания административен акт.
Ответната
страна – Началник на Отдел «Оперативни
дейности'' - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от юрк.А., която оспорва жалбата като неоснователна и ангажира
писмени доказателства. По същество на спора застъпва становище за
законосъобразност на издадения административен акт и за неоснователност на
жалбата, която счита, че следва да бъде отхвърлена. Сочи, че при определяне на
срока е съобразено местоположението на обекта, както и че
дружеството-жалбоподател е извършило и друго нарушение, посочено в заповедта. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
При извършена проверка на 12.04.2019г. на търговски
обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - кафе-бар „Де Юре", находящ
се в гр. Пловдив, ул. "Р.Д." № 54, стопанисван от "М. 2"
ЕООД, е констатирано, за извършена контролна покупка- две кафета, фреш, мляко
с какао, мин вода и кока кола, на обща стойност 16,10 лв., платени в брой от
проверяващите преди легитимацията, на Д.К., не е издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация на работещо в обекта фискално устройство - DAIZI
PERFECT SKL с ИН на ФУ: DT473426 н ФП №: 02716740 или от кочан с ръчни касови
бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г.
Съставен е Протокол за извършена проверка №
0412406/12.04.2019г. Като приложение към ПИП е представен опис на парични
средства в касата към момента на започване на проверката, изготвен от Д.К.-управител,
в която е посочено, че „..разликата от 108 лв. е от неиздадени касови бележки..“.
Представена е също декларация от управителя на дружеството от 12.04.2019 г., в
която е декларирано, че касовия апарат няма декларирани департаменти на
доверители и не се събират суми от чуждо име и за чужда сметка. На база на
съставения Протокол за извършена проверка била издадена и оспорената в
настоящото производство ЗПАМ № ФК-221-0412506 от 19.04.2019 г.. В последствие
били издаден и АУАН №F483833/24.04.2019 г.. Прието е от административният орган,
че дружеството не е спазило реда за издаване на съответен документ за продажба,
както и че извършеното нарушение се доказва от установените в повече средства в
касата в размер на 108,00лева. Приети са
като доказателства приложеното обяснение на управител на заведението Д.К.,
която е посочила, че установената разлика се дължи на неиздаване на касови
бележки. При така изложените съображения органите по приходите приели, че се
касае за осъществено административно нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006г. във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което е и основание по смисъла
на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС за прилагане на принудителна
административна мярка на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. В заповедта са
изложени мотиви относно продължителността на срока, като се сочи, че
определения от законодателя размер от 30 дни е съответен на значимостта на
охраняваното обществено отношение и е отчетена тежестта на извършеното
нарушение и последиците от същото, като е прието, че неиздаването на фискални
касови бележки препятства извършването на данъчната проверка и води до укриване
на приходи и намаляване на размера на внесените данъци. При определяне на срока
са взети предвид местоположението на търговския обект, както и обстоятелството,
че търговския обект - главната улица на гр. Пловдив, на място със значителен
поток от хора, с възможност за реализиране на високи обороти от продажби, характерът
на дейността, с възможност за реализиране на значителни обороти с оглед
извършваната търговска дейност и постоянното търсене на предлаганите стоки и
услуги. Излагат се съображения, че констатираното нарушение не е първо за
дружеството, което касае издадена Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-207-0378155/15.11.2018г., влязла в законна сила на
12.03.2019г., по отношение на същият обект „кафе-бар „Де Юре"“, за
извършено нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г.. Във връзка с
изложеното е прието, че извършеното в случая деяние показва поведение на
лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина и показва организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Според
административния орган при определянето на срока е съобразен принципа на
съразмерност и срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Изложени са мотиви,
че целта на срока е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния
обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване
отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към
НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.
При
така установената фактическа обстановка,на база събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата
е подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна,
поради следните съображения:
Процесната заповед е издадена от
началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП. Относно
компетентността на органа, издател на акта, е представена заповед № ЗЦУ – ОПР –
16 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП /л.7 по делото/, с която в
т.1 са определени: „Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции
на НАП и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП“, да издават заповеди за налагане
на принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС.
С
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" вр. с ал. 3 вр. с чл. 118, ал.
1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед,
която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези
предпоставки, съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така:
"Принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажби, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване
на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е
уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от
Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен изрично
посочени в закона случаи. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на
принудителна административния мярка се забранява и достъпа до обекта.
В конкретния
случай от събраните по делото доказателства е установено, че от "М.
2" ЕООД е извършило нарушение на реда и начина за отчитане на продажбите в
търговските обекти, като за извършената контролна покупка в размер на 16,10
лева, не е издаден фискален бон от регистрираното в обекта фискално устройство.
От цитираните
разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред
неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или
касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана
за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на
мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е при
определяне продължителността на срока, органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1
израз "до 30 дни". (Решение № 15002 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
6370/2018 г.)
Съгласно чл.
169 АПК в този случай съдът проверява дали административният орган е разполагал
с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния
акт.
В настоящия
случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 вр. с чл. 3 от Наредбата е
установено. За констатирането му е съставен Протокол за извършена проверка №
0412406/12.04.2019г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от
органите по приходи в кръга на правомощията им, който се ползва с материална
доказателствена сила на осн. чл. 50, ал. 1 от ДОПК за
извършените от органа по приходите действия и за установените по време на
проверката факти и обстоятелства и съставлява годно доказателство за наличие на
обстоятелствата по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Протоколът е
съставен в присъствието на представляващият търговеца и е подписан от лицето
без възражения. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно
условие, органът по приходите да наложи ПАМ.
Възраженията
на жалбоподателя досежно неправилно определения в заповедта максимален срок от
30 дни с доводи, че не са налице основанията за определената продължителност,
както и че не са изложени мотиви в тази посока от административния орган, са
неоснователни.
Предвид
разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и
преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая
издадената заповед цели именно това, с оглед защитата интересите на държавния
бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на
публичните задължения.
В конкретния
случай, органът по приходите безспорно разполага с оперативна самостоятелност
при определяне продължителността на наложената принудителна мярка и
упражняването й е мотивирано с целите по чл. 22 ЗАНН.
Административният
орган е изпълнил задължението и е изложил съображения за конкретния срок, за
който се запечатва обекта и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи
този срок. В тази насока е отбелязано, че е съобразено тежестта на извършеното
нарушение и последиците от него - невъзможност да се установи реалния оборот на
дружеството, големината на търговския обект и местонахождението му, значителния
брой посетители, защитата на обществения интерес за предотвратяване на
възможността за извършване на нови нарушения.
Изложени са мотиви, че целта на наложената
мярка е да се гарантира спазването на законовите норми, осигуряване на бюджетни
приходи и надлежното и законово деклариране на реализираните обороти.
Констатирано
е, че е налице разминавания в наличността на парични средства и отчетените
такива във фискалното устройство и др., като това обстоятелство не е оспорено
от управителя на дружеството. Надлежно е декларирано, че разминаването се дължи
именно на неиздаване на касови бележки, т.е. не се твърди, че неиздаването на
касов бон в случая е изолиран случай.
Твърденията
на жалбоподателя за настъпване на евентуални вреди от приложената ПАМ са
относими при преценка законосъобразност на допуснато предварително изпълнение в
хипотезата на чл. 166 АПК.
Разпоредбата
на чл. 186 ЗДДС урежда хипотезите, при които се налага ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, сред които е и неиздаването на
съответен документ за продажба по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС.
По принцип принудителната мярка "запечатване на обект" е с
превантивна цел, която в случая е налице, тъй като към момента на
постановяването й дружеството не е било преустановило дейността си, т.е.
съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с
неиздаване на документ за извършено плащане.
Съгласно чл.
187, ал.1 ЗДДС при налагане на ПАМ по чл. 186, ал.1 се забранява и достъпът до
обекта или обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите,
където са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага
кумулативно с принудителната административна мярка запечатване на обекта,
поради което предпоставките за налагането й са тези за налагането на ПАМ.
Предвид наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал.1 ЗДДС,
то са налице и тези за налагане на мярката по чл. 187, ал.1 ЗДДС.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и правилен, а
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на спора, следва да се вземе отношение по направените от страните разноски. От процесуалния
представител на ответника е направено своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалването
на административен акт от вида на процесния е по реда на АПК, а не по реда на
ДОПК и приложимата правна норма при определяне на разноските е тази на чл. 78,
ал. 8 от ГПК. В тази връзка,
жалбоподателят дължи в полза на ответника възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 100лв. (сто лева).
В предвид на
изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„М. 2“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет. 3, офис 39, представлявано от управителя К.М.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК –
221-0412406/19.04.2019 година на Началника на отдел „Оперативни дейности“ при
ЦУ на НАП Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
„запечатване на търговски обект кафе бар „Де Юре“, находящ се в гр. Пловдив,
ул. „Р.Д.“ № 54, стопанисван от „М. 2“ ЕООД, както и „забрана за достъп до него за срок от 30 дни“ на осн. чл.186 ал.1 т.1 б.а от ЗДДС.
ОСЪЖДА „М. 2“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет. 3,
офис 39, представлявано от управителя К.М., да заплати в полза на ЦУ на
Национална агенция по приходите- София направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС
на Р България по реда на АПК.
СЪДИЯ: