Определение по дело №656/2022 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 931
Дата: 3 януари 2023 г. (в сила от 29 декември 2022 г.)
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20221500500656
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 931
гр. Кюстендил, 29.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500656 по описа за 2022 година
Производството e по реда на чл.423 от ГПК.
Делото е образувано по подадено възражение с вх.№7936/19.07.2021г.
по описа на ЧСИ М.Джоргова с рег.№744, с район на действие ОС-
Кюстендил, съответно - с вх.№264794/27.09.2022г. по описа на РС-
Кюстендил, от Н. В. Н., с ЕГН **********, с адрес в с.Коняво,
общ.Кюстендил, ул.„Людмила Живкова“ №2, в качеството му на длъжник по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№1075/24.10.2019г., издадена по ч.гр.дело №2147/2019г. по описа на Районен
съд-Кюстендил.
Във възражението се твърди, че Н. е узнал за съществуване на
задължение по издадени изпълнителни листове по водени срещу него четири
дела, в т.ч. процесното, с получаването на съобщение по изп.д.
№20217440400417 по описа на ЧСИ М.Джоргова с рег.№744, с район на
действие ОС-Кюстендил. Излагат се доводи за наличие на предпоставките по
чл.423 ал.1 т.1 от ГПК - ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение,
като се отрича Н. да е получавал съобщения и призовки, нито да му е била
връчвана заповедта за изпълнение. Прави се искане съдът да приеме
възражението против заповедта за изпълнение и да бъде спряно изпълнението
на същата. Излагат се и съображения по същество за недължимост на
вземането.
Заявителят в заповедното производство и взискател по
изпълнителното дело – „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД), с ЕИК *********, чрез пълномощника си
адв.В.Герова от АК-София, е подал отговор в срок, в който изразява
становище по възражението по чл.423 от ГПК, аргументирайки теза за
недопустимост на същото, като депозирано след изтичане на преклузивния
1
срок за това, поддържайки, че Н. е узнал за заповедта за изпълнение на датата
05.11.2019г., с връчването на заповедта за изпълнение лично на длъжника от
кмета на с.Коняво г-жа Симеонова, при което срокът за подаване на
възражението, според частният въззиваем, следва да се счита изтекъл на
05.12.2019г. Изразява се становище и за неоснователност на възражението по
същество, с доводи за редовност на връчването на заповедта за изпълнение
при наличието на редовно оформен отказ за получаване. Счита се, че в
производството не следва да се разпределят разноски.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по
делото, с данните, съдържащи се в приложеното ч.гр.д.№2147/2019г. по описа
на КнРС и прецени доводите и възраженията на страните, намери за
установено следното:




Ч.гр.д.№2147/2019г. по описа на РС-Кюстендил е било образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило
в съда на 23.10.2019г., от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, против Н. В. Н., с ЕГН
**********, с адрес в с.Коняво, общ.Кюстендил, ул.„Людмила Живкова“ №2,
за заплащане на суми в общ размер на 173.81 лева, дължими на основание
сключен договор за мобилни услуги от дата 10.01.2018г. Претендирано е
било присъждане и на сторените по делото разноски.
На 24.10.2019г. е била извършена служебна справка за постоянен
адрес и настоящ адрес на длъжника Н., според която постоянният и настоящ
адрес е в с.Коняво, общ.Кюстендил, ул.„Людмила Живкова“ №2.
На същата дата е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с №1075, по силата на която Н. В. Н. да заплати
на „Теленор България“ ЕАД претендираните в заявлението суми, както и
205.00 лева, сторени разноски, в това число за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение.
Видно от съдържащото се на л.22 от ч.гр.д.№21476/2019г. на КнРС
съобщение е, че същото заедно с приложената към него заповед за
изпълнение са връчени на длъжника на 04.11.2019г. В разписката за
получаването му се съдържат данни за датата на връчване – 04.11.2019г., за
връчителя - В. Симеонова, в качеството й на кметски наместник на с.Коняво,
подпис на получателя, подпис на връчителя, както и отразяване, че
документите са получени лично от адресата.
На 22.11.2019г. КнРС след като е констатирал, че заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника на 04.11.2019г. и, че в рамките на
установения от закона срок не е подадено възражение против заповедта за
2
изпълнение и същата е влязла в сила на 19.11.2019г., е разпоредил да се
издаде изпълнителен лист в полза на заявителя за посочените в заповедта за
изпълнение суми.
Установимо е в настоящото производство, че въз основа на издадения
изпълнителен лист по това дело, както и по още три дела, с предмет – искане
за издаване на заповед за изпълнение, развили се между същите страни, е
инициирано от „Теленор България“ ЕАД образуването на изпълнително дело
срещу Н., а именно – изп.д.№20217440400417 по описа на ЧСИ М.Джоргова с
рег.№744, с район на действие ОС-Кюстендил. Видно от постъпилия по
настоящото дело документ, съставляващ част от изпълнителното
производство, изпратеното до Н. на 06.07.2021г. съобщение за образувано
дело е било връчено на същия в качеството му на длъжник на 13.07.2021г.
На 19.07.2021г. Н.Н. е подал разглежданото възражение, чрез ЧСИ до
ОС-Кюстендил, като в същото са били визирани заповедите за изпълнение по
четирите дела – ч.гр.д.№2145/2019г., ч.гр.д.№2146/2019г., ч.гр.д.
№2147/2019г. и ч.гр.д.№2148/2019г., всички по описа на КнРС, с искане по
чл.423 ал.1 т.1 от ГПК. Съдебният изпълнител е счел възражението за жалба
срещу негови действия и го е изпратил по този процесуален ред за
разглеждане от ОС-Кюстендил. По така образуваното в.гр.д.№468/2022г. на
КнОС е постановено определение с №591/15.09.2022г., в което, след като е
констатирано, че възражението касае заповеди за изпълнение по четири дела
и, че същото подлежи на администриране и разглеждане по реда на чл.423 от
ГПК, е прекратил производството по делото и е изпратил преписи от
възражението, ведно с изпратената преписка от ЧСИ по изп.д.№417/2021г. на
РС-Кюстендил, с указание за прилагането по един брой преписи към всяко от
делата - ч.гр.д.№2145/2019г., ч.гр.д.№2146/2019г., ч.гр.д.№2147/2019г. и
ч.гр.д.№2148/2019г., за надлежно администриране на възражението по всяко
дело и последващо изпращане на делата на КнОС за образуване на
самостоятелни производства и разглеждане на възраженията.
Както вече се посочи, предмет на настоящото разглеждане е
подаденото възражение от Н. срещу заповедта за изпълнение на парично
задължени по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№2147/2019г. по описа на
КнРС. В същото се оспорва вземането и редовността на връчването на
заповедта за изпълнение, с твърдението, че заповедният съд не му е връчвал
никакви съобщения, призовки или заповед за изпълнение.
Установените по делото факти налагат следните правни изводи:
Нормата на чл.423 ал.1 от ГПК предвижда, че в едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния
съд, когато: 1/ заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2/
заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването
той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република
България; 3/ длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването
3
поради особени непредвидени обстоятелства и 4/ длъжникът не е могъл да
подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които
не е могъл да преодолее.
Подалият възражението в случая твърди, че заповедта за изпълнение
изобщо не му е връчвана, респективно отрича да са му връчвани каквито и да
било съдебни книжа по заповедното производство, като същевременно сочи
разпоредбата на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК. Твърди, че за съществуването й е
узнал при получаване на съобщението за образуваното изпълнително
производство. Предвид това и горепосоченото обстоятелство, че съобщението
в изпълнителното производство е връчено на 13.07.2021г., то подаденото на
19.07.2021г. възражение е в рамките на едномесечния срок по чл.423 ал.1 от
ГПК и следва да бъде разгледано по същество.
Възражението по чл.423 ал.1 от ГПК е извънреден способ за защита
на длъжника в заповедното производство и съдът проверява неговата
основателност само на заявените основания за нарушено право на защита, без
да се произнася по съществото на изпълняемото право. С приемането на
възражението се възстановява висящността на заповедното производството и
възможността да се подаде възражение по чл.414 от ГПК, а с неприемането
му се запазва стабилитета на заповедта за изпълнение и издадения
изпълнителен лист.
В конкретния случай наведените от Н. фактически твърдения
формално са основани на хипотезата, посочена в нормата на чл.423 ал.1 т.1 от
ГПК. Изложените във възражението твърдения за невръчване на заповедта за
изпълнение се опровергават от надлежно посочените в разписката за
връчване на съобщението данни. Както се изтъкна по-горе, заповедта за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№2147/2019г. на Районен съд – Кюстендил е
редовно връчена на лицето, посочено като длъжник, на 04.11.2019г. чрез
В.Симеонова, в качеството й на кметски наместник на с.Коняво. Връчването е
извършено лично и е удостоверено с подписите на връчителя и получателя.
Това връчване е редовно и съобразено с разпоредбите на чл.42 ал.1, изр.2,
чл.43 ал.1 пр.2 и чл.44 ал.1 от ГПК, от лице, имащо качеството на връчител,
по определен с процесуална норма ред – лично, като връчването е и надлежно
удостоверено.
Така аргументираното становище за наличие на редовно връчена, в
съгласие с процесуалния закон, заповед за изпълнение на парично задължение
компроментира поддържаната от Н. теза за наличие на хипотезата на чл.423
ал.1 т.1 от ГПК.
При така възприетото от фактическа и правна страна, настоящият
състав намира, че възражението не следва да бъде прието, поради което не
следва да уважава и искането за спиране на изпълнението на заповедта за
изпълнение.
В настоящото производство не следва да бъдат обсъждани доводите,
свързани със съществуване на изпълняемото право, относно наличието или не
4
на правоотношение, възникнало по силата на договор за мобилни услуги.
Липсват предпоставки да бъдат допускани и събирани доказателства,
свързани със спора по същество.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението с вх.№7936/19.07.2021г. по описа на ЧСИ
М.Джоргова с рег.№744, с район на действие ОС-Кюстендил, съответно - с вх.
№264794/27.09.2022г. по описа на РС-Кюстендил, подадено от Н. В. Н., с ЕГН
**********, с адрес в с.Коняво, общ.Кюстендил, ул.„Людмила Живкова“ №2,
в качеството му на длъжник по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК с №1075/24.10.2019г., издадена по ч.гр.дело №2147/2019г.
по описа на Районен съд-Кюстендил.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране изпълнението на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№1075/24.10.2019г., издадена по ч.гр.дело №2147/2019г. по описа на Районен
съд-Кюстендил.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5