№ 11211
гр. София, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20241110101805 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, назована "жалба",
подадена от Е. Д. М. срещу Софийски градски съд, с която се иска да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 24000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинените му в резултат на непозволено
увреждане неимуществени вреди.
В жалбата ищецът излага твърдения, че непозволеното увреждане се
изразява във връщане на жалба № 81717/2023 г., с което ответникът отказал
незаконно да разгледа жалбата. При тези данни и извършвайки служебна
проверка на допустимостта на иска съгласно чл. 130 от ГПК съдът намира, че
предявеният иск е недопустим.
Въз основа на твърденията на ищеца, предявеният иск следва да се
квалифицира по чл.2в от ЗОДОВ, по която се разглеждат искове срещу
държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. В
настоящата искова молба ищецът навежда оплаквания за извършване на
действия, изразили се във връщане на подадена жалба по реда на чл. 416, ал. 8
от НПК. Следва да се има предвид, че защитата, която законът указва, че
държавата дължи на граждани по ЗОДОВ се отнася до лица, които са били
субекти на прилагане на принудителни, наказателни или
административнонаказателни мерки и наказания, за които е установено, че са
били незаконосъобразни. По този закон не могат да се ползват от защита
лицата, които считат, че не са удовлетворени техни оплаквания по повод
подавани от тях „жалби“.
1
Следва да се добави, че соченото в исковата молба нарушение на ХОПЕС
не е относимо, тъй като Хартата ще се прилага в случай, че Софийски градски
съд е прилагал съюзна правна норма, а в настоящата хипотеза се излагат
твърдения, че съдът е бил сезиран с жалба по реда на чл. 416, ал. 8 от НПК.
Посоченото обуславя прилагането на норми от вътрешното право, а не от
правото на ЕС, поради което ХОПЕС не намира приложение. Твърдението за
нарушение на ЕКПЧОС само по себе си е извън приложното поле на чл. 2в от
ЗОДОВ, защото ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧОС, поради което
ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС. Освен това ЕКПЧОС се прилагат
субсидиарно, доколкото липсва вътрешна правна уредба или норма от
вътрешното право е тълкувана и приложена в нарушение на норма от
ЕКПЧОС. В исковата молба обаче липсват твърдения за тези обстоятелства.
Ищецът само бланкетно е цитирал разпоредби от ЕКПЧОС, които обаче като
правна квалификация не се явяват обвързващи съда.
Предвид липсата на твърдения, които да се подвеждат под хипотезата на
нормата на чл. 2в от ЗОДОВ, настоящият състав намира, че предявеният иск е
недопустим, предвид което исковата молба следва да бъде върната на
основание чл. 130 от ГПК, а делото следва да бъде прекратено (в този смисъл
Определение № 40/12.01.2023 г. по гр. дело № 4870/2022 по описа на ВКС, III
г.о.).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 7423/10.01.2024 г., назована "жалба",
подадена от Е. Д. М. срещу Софийски градски съд, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1805 по описа за 2024 г. на СРС,
I ГО, 24 състав.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2