РЕШЕНИЕ
№ 2170
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330119747 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. С. С. против В. Г. Т., с която са предявени
положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 900 лева, представляваща половината от получената наемна цена
по договор за наем на недвижим имот – апартамент с идентификатор № *** по действащата
КК и КР на гр. П., с адрес: ***, сключен от В. С.а по време на фактическата й раздяла с
ищеца, за периода от 05.01.2021 г. до 06.04.2021 г., както и сумата в размер на 500 лева,
представляваща половината от получената наемна цена по договор за наем на недвижим
имот – магазин с идентификатор № *** по действащата КК и КР на ***, сключен от В. С.а
по време на фактическата й раздяла с ищеца, за периода от 05.01.2021 г. до 06.04.2021 г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 08.06.2021 г. до окончателното й погасяване, за които
вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 6657/2021 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, чиито брак е
прекратен с влязло в сила решение на 17.11.2021 г. Излагат се твърдения, че страните са във
фактическа разделя преди 05.01.2021 г. На 05.01.2021 г. ответницата сключила, без знанието
и съгласието на ищеца, договори за наем за посочените по-горе недвижими имоти, които
вписала в АВ. Ответниците е получила месечните наемни за процесните имоти за периода
05.01.2021 г. до 06.04.2021 – 4 месечни наемни вноски – за апартамента 1800 лева, а за
магазина 1000 лева. Припадащата се част от наема за ищеца не са платени на същия от
ответницата, поради което са предявени исковете. За вземанията си ищецът се е снабдил със
Заповед по чл.410 ГПК, срещу която ответницата е подала в срок възражение.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по допустимост и основателност. Счита, че исковете са недопустими,
доколкото с исковете се претендира предаване на суми пари, които ответницата ги е
получила по време на брака с ищеца, в който момент съсобствеността е бездялова. На
1
следващо място оспорва исковете по основателност. Излагат се твърдения, че средствата от
наема са вложени за нуждите на семейството, а именно за грижите и нуждите на общите им
деца, с което ответницата е изпълнила задълженията си към семейството. Предвид
изложеното моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6657/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал в срок възражение срещу нея. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр. с
чл.415 ГПК, вр. с чл. 30, ал.3 ЗС.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът е сключил договори за наем за посочените имоти,
уговорения наем, че е получил реално доход от предоставените под наем имоти, че имотите
са съсобствени между страните, размер на припадащата се част от наема, че в периода, в
който имотите са предоставени под наем и са черпени доходи от тях от ответницата
страните са били във фактическа раздяла. Ответникът следва да докаже възраженията си, че
средствата са вложени за нуждите на семейството.
С Определение от 16.03.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са във
фактическа раздяла от м. 09.2020 г., както и че на 05.01.2021 г. ответницата е сключила
договори за наем за недвижим имот – апартамент с идентификатор № *** по действащата
КК и КР на гр. П., с адрес: ***, за който за периода 05.01.2021 г. до 06.04.2021 г. е получила
наем в общ размер на 1800 лева, както и за магазин с идентификатор № *** по действащата
КК и КР на гр. П., с адрес:***, за който, за същия период е получила наем в размер на 1000
лева. Не се спори, че от така получения наем, не е предадена припадащата се част на
ответника. Не се спори, че имотите, предмет на договорите за наем са съсобствени между
страните при равни права.
Спорно по делото е вложени ли са средствата получени от ответницата за нуждите на
семейството и освобождава ли я това от предоставяне на половината от средствата на ищеца
Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 СК разходите за задоволяване на нуждите на
семейството се поемат от двамата съпрузи.
В случая е от значение да се изясни какво означава термина „семейство“. Легална
дефиниция се съдържа в пар.1, т.2 от ДР на Правилника за прилагане на закона за
социалното подпомагане, където е посочено, че „Семейството" включва съпрузите,
ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да
учат, до придобиване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст (родени,
припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак).
Съгласно разпоредбите на чл.14, чл.15 и чл.17 СК съпрузите живеят съвместно,
2
обитават едно жилище, полагат общи грижи за домакинството, имат общ бюджет, правят
съвместни планове за бъдещото си.
С оглед цитираните разпоредби, съдът приема, че разходите за задоволяване на
нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи, дотогава докато са семейство и
живеят като съпрузи. В случая от м.09.2020 г. страните не са част от едно семейство, не
живеят съвместно, не са част от едно домакинство, доколкото са във фактическа раздяла.
Ответницата не доказа, че с получения наем, представляващ припадаща се част на
ищеца е задоволила нужди на семейството им, на общото им домакинство, доколкото такова
няма.
Твърдението на ответницата, че с припадащата се част от наема на ищеца е полагала
грижи за общите им деца и ги е разходвала по тях, не я освобождава от отговорност да
заплати на ищеца тази припадаща част. Няма правно основание с припадащата се част от
дохода на ищеца от наема на процесните имоти, ответницата да изпълнява свои задължения
за грижа и издръжка към собствените й деца, които разходи, след раздялата, всеки един от
съпрузите дължи разделно.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответницата на 05.01.2021 г.
ответницата е сключила договори за наем за недвижим имот – апартамент с идентификатор
№ *** по действащата КК и КР на гр. П., с адрес: ***, за който за периода 05.01.2021 г. до
06.04.2021 г. е получила наем в общ размер на 1800 лева, както и за магазин с
идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. П., с адрес: ***, за който, за същия
период е получила наем в размер на 1000 лева, които имоти са съсобствени между страните
при равни права.
С това се доказа и фактическия състав на чл.30, ал.3 ЗС, а именно че ответницата е
получила припадащата се част от наема на ищеца и дължи неговото заплащане, съобразно
правата му, които са ½ от получените суми, предвид което исковете като доказани по
основание и размер, ще се уважат.
Като законна последица от уважаване на исковете за главница, ще се уважи и
претенцията за законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
плащане, а именно от 08.06.2021 г., от коя дата е издадена Заповед по чл.410 ГПК, до
окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство: 28 лева – платена д.т. и
480 лева – платено адвокатско възнаграждение или общо 508 лева, които ще се присъдят
изцяло.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 72 лева, платена д.т. и 840
лева – адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което е представено платежно
нареждане /л.34/. Общо направени разноски в размер на 912 лева, които ще се присъдят
изцяло.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
НА Р. С. С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 900 лева, представляваща
половината от получената наемна цена по договор за наем на недвижим имот – апартамент с
идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. П., с адрес: ***, сключен от В. С.а по
време на фактическата й раздяла с ищеца, за периода от 05.01.2021 г. до 06.04.2021 г., както
и сумата в размер на 500 лева, представляваща половината от получената наемна цена по
договор за наем на недвижим имот – магазин с идентификатор № *** по действащата КК и
КР на гр. П., с адрес: ***, сключен от В. С.а по време на фактическата й раздяла с ищеца, за
периода от 05.01.2021 г. до 06.04.2021 г. ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 08.06.2021 г. до
окончателното им погасяване, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д
№ 6657/2021 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА В. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Р. С. С., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата в размер на 508 лева – разноски по ч.гр.д № 6657/2021 г. по
описа на ПРС и сумата в размер на 912 лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4