№ 10318
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110176420 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 13.03.2025 г.,
подадена от „........“ ЕАД против ........“, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и
чл. 86, ал. 2 ЗЗД, с които ищецът претендира осъждането на ответника за
сумата от 12 681,72 лева – остатък от регресно вземане за заплатено
обезщетение по застраховка „Каско“, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 3293 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода
от 01.01.2023 г. до 18.12.2024 г.
Ищецът твърди, че на 12.03.2022 г. в с. Писанец водачът на МПС марка
„......“, модел „.....“, с рег. № ......., се движил по ул. „.....“, като поради
движение с несъобразена скорост и недостатъчен контрол над автомобила,
навлязъл в лентата за насрещно движение, където по своя вина реализирал
пътнотранспортно произшествие и увредил автомобил марка „......“, модел
„.......“, с рег. № ....... Към момента на ПТП лек автомобил „......“ модел „.......“
бил застрахован по застраховка „Каско“ към ищеца, а лек автомобил „......“
модел „.....“ – по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към
ответника. Вследствие на гореописаното ПТП, на лек автомобил марка „......“,
модел „.......“, с рег. № ...... били нанесени материални щети. Към ищеца била
образувана щета № ....., по която били изготвени опис на щетите и калкулация,
както и фактура за извършен ремонт на увредения автомобил. В тази връзка
ищецът изплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 76 090,32
лева, с две платежни нареждания, съответно от 15.09.2022 г. и от 20.09.2022 г.
Предвид получените в резултат на ПТП увреждания, застрахованият при
ищеца автомобил не бил в състояние да се придвижва на собствен ход, поради
което бил репатриран с „Пътна помощ“, за което ищецът заплатил на УС на
1
СБА сума в размер на 717,48 лева, с нареждане за масово плащане от
28.04.2022 г. С регресна покана, получена от ответника на 14.10.2022 г.,
ищецът отправил искане за плащане на сумата от 76 822,80 лева,
представляваща платеното застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разходи в размер на 15 лева, както и разходи за „Пътна
помощ“. В отговор на заявеното искане ответникът удовлетворил частично
претенцията му, за сумата от 64 141,08 лева, като бил налице непогасен
остатък от 12 681,72 лева. В тази връзка, ищецът счита, че от 01.01.2023 г.
ответникът е изпаднал в забава за изплащане на вземането му. С оглед
изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати процесните суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на
застраховка гражданска отговорност по отношение на л.а. „......“, модел „.....“,
наличието на застраховка „Каско“ по отношение на л.а. „......“, модел „.......“,
изплащането на обезщетението от страна на ищеца, заплащането от него на
сумата от 64 141,08 лева, механизма на ПТП, причинната връзка между него и
вредите, противоправното поведение на водача на л.а. „......“, модел „.....“.
Оспорва действителната стойност на вредите. Твърди наличие на тотална
щета на автомобила. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 2 ЗЗД.
Основателността на предявения иск е обусловена от доказването от
страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
валидно застрахователно правоотношение между дружеството и собственика
на увреденото имущество, настъпилото застрахователно събитие при
твърдения в исковата молба механизъм, представляващо покрит риск от
застрахователя, реализирано по вина на водача на л.а. „......“, модел „.....“, с рег.
№ ЕВ6119ВМ, чиято гражданската отговорност към датата на процесното
събитие била застрахована при ответника по сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
стойността на нанесените по л.а. „......“, модел „.......“, щети, които се намират
в пряка и причинно-следствена връзка с противоправното поведение на водача
на л.а. „...... .....“, поради което ответникът носи отговорността за настъпилото
събитие.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на
тотална щета.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 9403 от
25.02.2025 г., и приет за окончателен в проведеното открито съдебно
заседание на 17.03.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е
отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на
отговорността на водача на л.а. „...... .....“; наличието на застраховка „Каско“
по отношение на л.а. „...... .......“; настъпването и механизма на ПТП;
2
причинно-следствената връзка между ПТП и причинените вреди на л.а. „......
.......“; вината и противоправното поведение на водача на л.а. „...... .....“;
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 76822,80
лева; изплатеното от ответника регресно вземане на стойност от 64141,08
лева.
Спорни в отношенията между страните са обстоятелствата относно
действителната стойност на вредите по застрахованото имущество – л.а. „......
.......“, както и наличието на тотална щета на автомобила, вследствие от
реализираното застрахователно събитие.
По делото е представен Опис-заключение по щета № ...../14.03.2022 г.,
както и ликвидационни актове от 13.09.2022 г. и от 19.09.2022 г., видно от
които застрахователят е одобрил за изплащане обезщетение в общ размер на
76 090,32 лева. Като писмено доказателство по делото е приета фактура №
**********/12.09.2022 г., издадена от „.....“ ЕАД, в качеството му на
оторизиран дилър и сервиз на „......-....“. Видно от представената фактура е, че
стойността на ремонта на увреденото имущество възлиза на 76 090,32 лева.
Представен е и талон - знак за първоначален технически преглед на
процесния автомобил от 10.01.2020 г. Като писмено доказателство е приета и
фактура № **********/15.04.2022 г., издадена на УС на СБА, на обща
стойност от 5603,64 лева. Видно от представения опис към фактурата е, че
оказаната „Пътна помощ“ на МПС с рег. № ...... по щета № ..... е на стойност от
717,48 лева.
По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от
страните съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е
посочило, че към датата на застрахователното събитие – 12.03.2022 г.,
увреденият автомобил бил в експлоатация 2 години, 2 месеца и 2 дни, считано
от датата на първоначалната му регистрация – 10.01.2020 г. Експертът е
посочил, че за автомобили до 3 години от датата на първоначалната
регистрация, фактурите за отремонтиране в официален сервиз се приемат
изцяло по отношение на стойност на детайлите, нормовремената, сервизния
час и материалите за боядисване. В тази връзка е направил заключение, че
стойността необходима за възстановяване на л.а. „...... .......“, изчислена на база
пазарни цени към датата на ПТП, съгласно приложената по делото фактура №
**********/12.09.2022 г., издадена от „.....“ ЕАД, в качеството му на
официален сервиз на марката „......“, възлиза на 75 504,96 лева. Вещото лице е
уточнило, че позиция № 41 – „вежда ПВЦ преден ляв калник“, съгласно описа
на застрахователя е предвидена за ремонт и боя, а в приложената по делото
фактура № **********/12.09.2022 г. същата е подменена с нова, като в
заключението посочената щета била изчислена за ремонт и боя. Съгласно
фактурата от официалния сервиз били подменени три броя дюзи за
фароумивател (позиция № 57 и позиция № 194 по фактура), а по описа на
застрахователя били 2 броя, поради което в заключението били отразени 2
броя. Според заключението на вещото лице, автомобилите в експлоатация до
три години от датата на първоначалната регистрация, с цел запазване на
гаранционните условия, следва да бъдат ремонтирани в официален сервиз на
съответната марка.
Според данните в експертизата, предвид уврежданията, получени по
ходовата част и охладителната система на автомобила, същият е следвало да
бъде репатриран. В тази връзка, експертът е дал заключение, че средната
пазарна стойност за услугата „Пътна помощ“ на процесното МПС възлиза на
3
832,80 лева.
В експертизата е посочено, че действителната средна пазарна стойност
на процесния лек автомобил „...... .......“ с рег. № ......, определена към датата на
застрахователното събитие е 217 201 лева. При съобразяване на необходимата
стойност за възстановяване на щетите по автомобила – 75 504,96 лева, следва
че същата представлява 34,76% от действителната стойност на увреденото
имущество, което налага извод, че не е налице тотална щета.
Съдът дава вяра на приетата по делото САТЕ, като намира същата за
обективна, ясна и компетентно изготвена. От разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КТ
следва, че тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. В тази връзка, при съобразяване на данните в
експертизата, следва че възражението на ответника относно наличието на
тотална щета е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят
на вредите има сключена застраховка ,,Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Безспорно в
отношенията между страните е обстоятелството, че ищецът е изплатил в полза
на застрахованото лице обезщетение в размер на 76 090,32 лева, че е сторил
ликвидационни разходи в размер на 15 лева, както и разходи за репатрак, с
оглед невъзможността на автомобила да продължи движението си на собствен
ход, на стойност от 717,48 лева.
Размерът на претендираното регресно вземане следва да се определи
съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Според чл. 400 КЗ, при вреди на застраховано
имущество обезщетението не може да надвишава действителната им
стойност. Съгласно Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т.
к., ІІ т. о. на ВКС, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Според посоченото в Решение № 79
от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/2009г., I т.о.: „Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие на застрахователното събитие вреда, който не може
да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено
по пазарната му стойност.
При имуществените застраховки стойността на дължимото
застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е
бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/
дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от
фирмения сервиз и изплатени във връзка с ремонта фактури. При липса на
което и да е от посочените две условия, т.е. ако автомобилът е бил пуснат в
експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в
официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на
4
база средната пазарна цена, като се изхожда от възстановителната стойност на
имуществото. – в този смисъл: Решение № 5712 от 26.07.2019 г. на СГС по в.
гр. д. № 2867/2019 г. С Решение № 1402/10.06.2022 г. по в. гр. д. №
20211100511793 по описа на СГС, III – Б въззивен състав е прието, че ако
увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се
определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран
сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията.
В настоящия случай не се твърди и не се представят доказателства, че
ремонтирането на автомобила в оторизиран сервиз /в това число и влагането
на оригинални части и детайли/ е било необходимо за запазване на гаранцията
на увреденото имущество. Въпреки това, предвид факта, че към датата на
застрахователното събитие автомобилът е бил в експлоатация 2 години, 2
месеца и 2 дни се налага извод, че същият е подлежал на гаранционно
обслужване, с оглед факта, че обективно притежава характеристиките на нов
автомобил, както и че всички негови съставни части са нови и оригинални.
При таза хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото
лице ще бъде напълно удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени
повредените автодетайли с нови оригинални авточасти. – по арг. от Решение №
6555 от 28.11.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 7731/2023 г.
В настоящия случай, съдът приема, че застрахователят на делинквента
дължи застрахователно обезщетение за репарирането на вредите по
увреденото имущество, определено съобразно ремонтно-възстановителната
стойност по издадената от официалния сервиз - „.....“ ЕАД фактура №
**********/12.09.2022 г., а именно сумата от 76 090,32 лева. Подлежат на
възстановяване в полза на ищеца и извършените разходи за репатриране на
автомобила, в размер на 717,48 лева, доколкото са обусловени от виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. „...... .....“, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, както и сторените ликвидационни
разходи от 15 лева. В този смисъл, общата стойност на задължението на
ответника е в размер на 76822,80 лева, като след приспадане на частта,
изплатена от ........“ - 64141,08 лева, следва че непогасеният остатък е в размер
на 12681,72 лева. Ето защо предявеният от ищеца иск по чл. 411 за сумата от
12681,72 лева следва да бъде уважен в пълен размер.
Основателността на предявения иск за изплащане на мораторно
обезщетение е обусловена от уважаването на претенцията за главното вземане.
Като писмено доказателство по делото е представена регресна покана с изх. №
0-92-13615/13.10.2022 г., предадена за получаване от ответника чрез куриер –
„..“, за което е била съставена товарителница № **********/13.10.2022 г.
Ответникът не оспорва получаването на регресна покана за заплащане на
процесното вземане, като видно от представена онлайн разпечатка за
проследяване на товарителница № **********, пратката е получена от
получателя на 14.10.2022 г., в 18:10 часа.
Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ ответникът е следвало да изплати размера
на претенцията в 30-дневен срок от получаването й или мотивирано да откаже
плащането. От изложеното, следва че към 01.01.2023 г. ответникът е изпаднал
в забава за плащане на непогасения остатък от дължимото регресно вземане,
поради което претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата се явява основателна в размер на 3283,73 лева, изчислен от съда на
основание чл. 162 ГПК, с помощта на онлайн лихвен калкулатор. В тази
връзка, следва че искането на ищеца за присъждане на мораторна лихва е
5
основателно за сумата от 3283,73 лева, начислена върху остатъка от
главницата за периода от 01.01.2023 г. до 18.12.2024 г., като за горницата над
уважения размер до пълно предявения на стойност от 3293 лева искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
е представил по делото списък по чл. 80 ГПК, с който претендира
заплащането на разноски, както следва: 638,99 лева за държавна такса, 360
лева. – депозит за САТЕ, 600 лева – допълнителен депозит за САТЕ, 5 лева -
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 1920 лева. Ищецът е ангажирал по делото
писмени доказателства, които удостоверяват извършването на посочените
разходи. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен с Адвокатско дружество „....“. В Определение № 28 от 12.01.2023 г.
по ч.гр.д. 3874/2022г. по описа на II гр. о. на ВКС е прието, че договорът за
правна защита и съдействие има форма за доказване, като чрез него се
установяват правата и задълженията на страните във връзка с процесуалното
представителство, в това число се определя и стойността на оказаната защита.
Няма пречка, ако такъв договор е сключен, той да не бъде представен пред
съда, респективно - да не бъде сключен в писмена форма, която не е форма за
валидност на договора. Дори при липса на представен договор за правна
защита и съдействие, но при доказаност на понесените от страната разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, те подлежат на
възмездяване по реда на чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора, тъй като това са
реално направени от страната разноски по делото.
В открито съдебно заседание на 12.05.2025 г. ответникът е релевирал
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. При
съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, материалния
интерес от търсената защита, действията по процесуално представителство и
защита в хода на процеса, както и проведените три на брой открити съдебни
заседания, съдът счита че претендираното адвокатско възнаграждение не е
прекомерно по размер.
В тази връзка, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноски в общ размер на 3521,95 лева.
По отношение на искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя същото в размер
на 200 лева, като съобразно отхвърлената част от предявените искове, ищецът
следва да му заплати разноски в размер на 0,12 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА .......... АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
.......... ...... на основание чл. 411 КЗ, да заплати на „........“ ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. ...., сумата от 12681,72 лева,
представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разходи на
стойност от 15,00 лева, както и разходи за „Пътна помощ“, в размер на 717,48
6
лева, по щета № ....., във връзка с настъпило застрахователно събитие на
12.03.2022 г., в резултат от което са нанесени щети по лек автомобил марка
„......“, модел „ ..“, с рег. № ......, застрахован по застраховка „Каско+“, съгласно
застрахователна полица № ....., ведно със законната лихва за забава от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на дълга.
ОСЪЖДА .......... АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
.......... ...... на основание чл. 86 ЗЗД, да заплати на „........“ ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. ...., сумата от 3283,73 лева,
представляваща законна лихва за забава, начислена върху непогасения остатък
от дължимото застрахователно обезщетение, за периода от 01.01.2023 г. до
18.12.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до
пълно предявения на стойност от 3293 лева.
ОСЪЖДА .......... АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
.......... ...... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „........“ ЕАД, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: гр. ...., направените в производството
разноски в размер на 3521,95 лева.
ОСЪЖДА ........“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на .......... АД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. .......... ....., направените в производството
разноски в размер на 0,12 лева.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7