Определение по дело №107/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК.

Oбразувано е по искова молба на „Ди-м-груп“ ООД, [ЕИК], срещу oбщина Бургас, с искане да бъде установено по отношение на oбщина Бургас, че павилион – „Гъбка“ от 6 кв.м., построен на входа на Морска градина Бургас, на ъгъла на [улица]и [улица], не е преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ и oбщина Бургас няма право да издава на всеки 3 години разрешение за поставяне, тъй като същият има право да се запази до реализиране на строежа, предвиден с действащ подробен устройствен план.

С определение № 470/28.02.2023 г. постановено по делото, образуваното производство е спряно, до влизане в сила на съдебни актове по адм. д. № 181/2023 г. и адм. д. № 182/2023 г. по описа на А. съд – Бургас.

С разпореждане [номер]/21.02.2024 г. производството по делото е възобновено.

Съдът намира, че исковата молба е редовна, а претенцията – допустима, поради което делото следва да се насрочи в открито с.з. с призоваване на страните.

Мотивиран от горното, А. съд Бургас

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.05.2024 г. от 13:45 ч., за която дата и час да се призоват страните:

КОНСТИТУИРА като страни по делото:

ИЩЕЦ: Ди-м-груп“ ООД, [ЕИК], със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Н. Д.

ОТВЕТНИК: oбщина Бургас.

СЪОБЩАВА на страните на осн. чл.146 от ГПК вр. чл.140, ал.3 от ГПК проекта за доклад по делото:

Производството се провежда по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК.

Обстоятелствата, на които се основава предявения осъдителен иск са изложени в първоначалната искова молба и направените допълнителни уточнения към нея като се иска бъде установено по отношение на oбщина Бургас, че павилион – „Гъбка“ от 6 кв.м., построен на входа на Морска градина Бургас, на ъгъла на [улица]и [улица], не е преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ и oбщина Бургас няма право да издава на всеки 3 години разрешение за поставяне, тъй като същият има право да се запази до реализиране на строежа, предвиден с действащ подробен устройствен план.

В исковата молба се твърди, че павилион „Гъбката“ е закупен от „Ди-м-груп“ ООД, [ЕИК] с писмен договор от 09.03.2011 г., като от тази дата се владее и стопанисва от дружеството. За построяване на павилиона има издадено разрешение за строеж от община Бургас № 046/03.06.1992 г. издадено на основание чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.). Същият е приет като сграда с акт обр. 16 от 11.08.1992 г.

Изложено е, че в чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община Бургас, приета с Решение на Общински съвет Бургас по т. 12 от протокол № 43/09 е указано ограничението за площ и височина не се отнася за обектите разрешени по реда на отменения чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ, които съгласно решение по т. 16.2. от дневния ред на заседанието на Общински съвет – Бургас, проведено на 16.07.2003 г. (протокол № 47), са преминали под режима на чл. 56 от ЗУТ. Т.е. с тази точка се приемат за преместваеми обекти всички обекти разрешени по реда на отменения чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ, независимо от това дали са трайно прикрепени към земята или не, което според ищецът противоречи на закона, но по силата на посочената наредба се изпълнява. В исковата молба е изразено становище, че процесният обект няма характеристики на такъв по чл. 56 и 57 от ЗУТ, а представлява строеж с временен устройствен статут изграден по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) От приложените доказателства се следва извода, че става въпрос за временен павилион, който попада в обхвата на временните сторежи по глава трета, раздел VIII от ЗУТ, поради което не може да се приеме, че се касае за преместваем обект.

Правното основание на предявения иск е чл. 128, ал. 2 от АПК.

В срока за отговор ответникът е подал такъв, с който счита, че иска е недопустим, при условията на евнтуалност изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

На осн. чл.146 ГПК, съдът УКАЗВА на ИЩЕЦА, че носи доказателствена тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за съдебното заседание.

Определението не подлежи на обжалване.