Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.
София, 27.06.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на девети юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 13081 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.511
от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
вреди /неимуществени такива/производството
в частта относно претендираните имуществени вреди е прекратено/
от ПТП, настъпило
на 10.09.2019г. в гр.София, причинено виновно от водач на
застраховано при чуждестранен
застраховател МПС.
Ищецът
М.С. твърди, че на 10.09.2019 г. в гр. София, около 22.00 ч. е управлявал по
бул. „ Иван Гешов“ мотопед марка „Ямаха“, модел „МБК“ с рег. № ******, когато
при кръстовището с ул. „Евстати Плагонински“ е блъснат от водач на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ******, който му отнел предимството въпреки
наличието на обозначаващи го пътни знаци. От инцидента ищецът получил: болки в
главата, шум, изтръпване и схващане в двете ръце до степен, обуславяща липса на
чувствителност. След болничен престой му била поставена диагноза – световъртеж
от централен произход в стадий на субкомпенсация. Проведени му били
изследвания, назначена била медикаментозна терапия. Започналите паник атаки и
множество невротични, диссоциативни и панически кризи обусловили посещението на
психиатър, който му изписал успокоителни лекарства във връзка с диагноза
тревожно разстройство. Били установени иритативни промени в ляво
фронтотемпорално слуд прекарана мозъчно черепна контузия. На 21.10.2019 г.
получил епилептичен гърч, по повод на който била повикана спешна помощ. На
18.11.2019 г. му е установена дифузна травма на главния мозък и световъртеж от
централен произход. Продължавал да получава епилептични припадъци въпреки
предписаното и изпълнявано от него лечение. Световъртежът се обострял на
периоди, имал залитания в двете посоки, които довели до невъзможност за ходене,
чувствал силно главоболие и повръщане, загубил чувствителността на ръцете си.
Установено било органично тревожно разстройство. Появилите се във връзка с
инцидента болести довели до неспокоен сън, страх от управление на моторно
превозно средство, невъзможност за ходене пеш без придружител. Понастоящем
нямал подобрение в здравословното състояние. Трудовият му договор за длъжност
„шофьор лекотоварен автомобил“ бил прекратен на 31.10.2019 г. Загубил
единственият си доход, а ТЕЛК му дала 76 % трайно намалена работоспособност. Не
можел да претендира пенсия в минимален размер, тъй като следвало да има не
по-малко от 5 год. трудов стаж. Така загубил сигурен бъдещ доход, който не
могъл да бъде компенсиран от друго място. Гражданската отговорност на сочения
за виновен водач била застрахована от Дженерали Испания, чийто кореспондент за
България била ЗК „Дженерали застраховане“ АД, която била уведомена на
27.09.2019 г. На 29.11.2019 г. били представени допълнителни документи за
здравословното състояние на пострадалия, но на 18.12.2019 г. е получен отказ за
извънсъдебно уважаване на претенцията. Впоследствие било предложено обезщетение
в размер на 66 000 лв. при условие, че пострадалият бъде приет за 24 часа в
конкретна болница, за да бъде прегледан, което било отказано. Въз основа на
изложеното ищецът претендира от ответника заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. /след допуснато увеличение в с.з./ -
частичен иск от общата сума в размер на 370 000 лв., ведно със законна лихва от
18.12.2019 г. (датата на отказа) до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът
сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че
сдружението е уведомено за процесния случай със завеждане на исковата молба,
което следвало да се отрази по отношение началния срок за лихвата. Поддържа се,
че ищецът носи изцяло вина за настъпилото произшествие, тъй като е управлявал
мотопеда с превишена скорост и без включени светлини или същите са били
технически неизправни. Вследствие на това злополуката била технически
непреодолима за сочения за виновен водач. Прави се възражение за принос на
пострадалия поради управление с несъобразена скорост, липса на включени
светлини и на поставена обезопасителна каска. Търсил лекарска помощ само при
влошаване на здравословното си състояние. Твърди, че заболяванията описани в
исковата молба били предхождащи процесното ПТП. По отношение прекратеният
трудов договор, се сочи, че същият е прекратен в срока на изпитване без мотиви.
От другата страна представеното експертно решение не съдържало препоръка, която
да установява невъзможност ищецът да упражнява трудова дейност. На основание
чл. 74, ал. 1, т. 2 КСО се оспорва твърдението, че ищецът не могъл да придобие
пенсия за инвалидност. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
На 10.09.2019г. около 22:00 часа, в гр.София, ищецът М.С. управлявал
собствения си мотопед марка Ямаха, модел МБК, с per. № ******. При движение по бул. „Иван Гешов“, който се явява път с
предимство, обозначен с пътен знак Б-1, движещият се по ул. „Евстати Палагонински“
водач на МПС, марка Фолксваген, модел Голф, с per. № ******-AH – св.Г.К., при наличие на пътен знак Б-1 не пропуснал движещият се по път с предимство
мотоциклетист, при което реализирал ПТП.
На място пристигнали органите на КАТ, като бил съставен констативен
протокол, а на виновния за ПТП водач – водачът на автомобила, бил съставен АУАН
– за нарушение на ЗДвП – чл.6, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Установено е по делото, че към
датата на настъпване на събитието, отговорността на водача на
л.а. Фолксваген, е застрахована с чуждестранен застраховател със застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на настъпване на ПТП, при
което ответникът се явява компенсационен орган.
След
ПТП-то ищецът бил откаран от св. Д.А.– приятел на ищеца и
очевидец на инцидента, в спешните кабинети на ВМА, където са констатирани
контузия на гръден кош без ехографски данни за увреда на паренхимни органи,
контузия на раменния пояс и мишницата със затруднени движения в ляво рамо, повърхностна травма на окосмената част на главата с леки
болки във врата . При прегледа в спешен
неврохирургичен кабинет, консултантът неврохирург е вписал в амбулаторния лист
липса на необходимост от болнично лечение, но е назначен контролен преглед за следващия ден - 11.09.19 г. и дадена препоръка за продължаване диагностиката и лечението в
извънболничната помощ.
По
делото са налице обективни данни за периодични изследвания, хоспитализация,
тайно проследяване на състоянието на ищеца, както и предписване на медикаменти
по поставените диагнози и към настоящия момент, както следва - на 11.09.19
г. и направено КТ
изсл. на глава и шиен отдел на гръбнака; на - 13.09.19 ЕМГ по повод увреждане
шийните коренчета след процесното ПТП; от 16.09. до 20.09.2019г. е хоспитализиран в УМБАЛ „Св.Ив.Рилски“
София с окончателна диагноза Световъртеж от централен произход и назначено
лечение с витамин В6 и В1, вливания с натриев хлорид; на 15.10.19 г. е проведено ЕЕГ
изследване и консултация с невролог с диагноза Посттраваматична епилепсия и
назнчена терапия с Невротоп 2x300 мг;
консултация с невролог с предписано
лечение с невротоп; консултация с психиатър на 25.09.19 г. и
17.09.21 г. с предписано лечение с деанксит, хлорпротиксен, невротоп;
етапна епикриза от невролог от 13.09. до 13.10.19 г.; преглед в „Пирогов“ от 18.11.2019г.
с основна диагноза Епилепсия. Пр.заб. Световъртеж от централен произход Дифузна
травма на гл.мозък; многократни прегледи от ЦСМП от 06.02 до 06.11. 20 г.
С експертно решение на ТЕЛК №3258/11.11.2020г.
при IV МБАЛ София ЕАД на М.С. след преглед е определена 76% трайна неработоспособност за 1 година с водеща
диагноза – малки припадъци следствие на ЧМТ 2019г., а с последващо експертно решение от 15.10.2021г.
е определена 80% трайна
неработоспособност за срок от 3 години.
От заключението на приетата по делото съдебно медицинска
експертиза, което съдът цени като обективно и безпристрастно изготвено се
установява, че в резултат от ПТП на пострадалия са
причинени контузия в раменния пояс и мишницата
характеризиращи медикобиологичен характер временно разстройство на здравето
неопасно за живота; контузия на гръден кош - временно разстройство на здравето
неопасно за живота; повърхностни травма на окосмената част на главата с КТ
данни за мозъчна контузия с медикобиологичен характер на
разстройство на здравето временно опасно за живота; контузия в шийната област
на гръбнака с ЕМГ данни за коренчева увреда на ниво С5С6 и двустранна периферно
стволова увреда на н.медианус и н.улнарис, представляващо трайно затруднение
движенията на шията; световъртеж от централен произход субкомпенсиран —
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.
Сочи освен това, че последиците от ЧМТ са
церебрестенен посттравматичен синдром обусловен от оплаквания на главоболие, световъртеж,
намалена концентрация, лесна умора и раздразнителност, както и енцефалопатия
посттравматична с проява на епи припадъци, каквито са диагностицирани при
пострадалия. Относно травмата в областта на шийния гръбнак са диагностицирани
дискови протрузии на ниво С2СЗ и СЗС4, които могат да са в причинно следствена
връзка с травмата при процесното ПТП, имайки предвид причината за получаването
им, а именно травма, физическо пренапрежение. Това състояние налага спазване на
двигателен режим - избягване на принудителна поза и физическо напрежение.
Относно преживяната ЧМТ с налична епи симптоматика изисква освен спазване на
щадящ двигателен и съответен хранителен режим, също и противопоказание за труд
- да не работи на височина, до вода, електричество, при механично двеиещи се
предмети, както и да шофира. Възстановяването е индивидуално, а прогнозите са
неоптимистични. Вещото лице сочи, освен това, че при ищеца е диагностицирана от психиатър остра
стресова реакция.
По делото са приети две съдебно – автотехнически експертизи.
От заключението на първоначалната САТЕ се
установява, механизма на настъпване на процесното ПТП, причините за настъпването му – действията на водача на автомобила
От заключението на приетата по
делото повторна съдебно – техническа експертиза
се установява, механизма на настъпване на процесното ПТП. Вещото лице установява идентичен механизъм на настъпване на процесното ПТП, същата причина за възникване на
процесното ПТП -
технически неправилното движение на л.а Фолксваген. В допълнение към първоначалната експертиза сочи скоростта на движение
на всяко МПС, както и това, че всеки един от участниците е
могъл да възприеме другия, като водачът на л.а Фолксаген е имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е пропуснал движещите се па
пътя с предимство мотоциклетист.
Съдът възприема заключенията на
вещите лица като непротиворечиви и допълващи се, поради което ги кредитира
изцяло.
От показанията на св.Г.К.,
събрани чрез съдебна поръчка по реда на Регламент 1206/01 на СЕС, се
установяват обстоятелства относно време, място и начин на настъпване на
процесното ПТП. Свидетелят установява, че водъчът на мотоциклета е бил с
поставена предпазна каска, както и че след сблъсъка е бил в безсъзнание, след
което бил откарат от водач на автомобил Мерцедес в близко болнично заведение.
От показанията на св.Д.А.,
които съдът не намира основание да не цени, се установяват както обстоятелства,
свързани с процесното ПТП /свидетелят е очевидец – водач на автомобил Мерцедес/,
така и претърпените от пострадалия негативни емоции, болки и страдания, периода
на възстановяване. Свидетелят установява,
че освен физическите травми, след инцидента ищецът търпи и психологически
такива, свързани с непрекъснати притеснения да не получи припадък, състояние,
появило се след инцидента. Установява, че ищецът се променил – преди травмата
бил активен, жизнерадостен. Сега станал друг човек – апатичен, неконтактен.
Показанията на свидетелите са
непротиворечиви и неопровергани от останалите, събрани по делото доказателства,
поради което съдът ги възприема изцяло.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно
чл.511, ал.3 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при наличието
на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на
непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
В
процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по
вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени – причинено от водача на застрахованото МПС -
марка Фолксваген, в гр.София, пътно-транспортно произшествие,
който нарушавайки
правилата за движение по пътищата - неспазване на знак Б-1 и неосигуряване на предимство, виновно причинил
телесни увреждания на ищеца М.С.. По делото не бе установено водачът на мотоциклета да се
е движил с превишена скорост, с изключени светлини и без предпазна каска.
Противното се установява, както от заключението на приетата САТЕ, така и от
показанията на св.Г.К., разпитан със съдебна поръчка. Предвид това съдът
приема, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на
л.а. Фолксваген.
Безспорно е установено, че на
основание чл. 515, ал. 1, т. 2 КЗ „Н.Б.Б.А.З.“ (НББАЗ) се явява пасивно
легитимирано да отговаря по исковете.
Съдът приема за установен и факта на причиняване на
конкретни вреди на ищеца от процесното произшествие, причинено по вина на
водача на л. а. Форкваген, който неспазвайки пътните знаци и неосигурявайки
предимство, реализирал ПТП, при което е пострадал ищецът. Доводите в противната
насока, в т.ч. и за съпричиняване от страна на пострадалото лице на вредоносния
резултат, съдът отхвърля като неоснователни / в т.вр. заключението по САТЕ/.
При
това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните
увреждания и търпените болки и страдания от страна
на пострадалия са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Предявеният иск е доказан по основание. Обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането –
имуществени и неимуществени такива, като размерът на неимуществените вреди
следва да се се определи от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г.,
задължителната практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД,
приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална
на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение
№ 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г.
по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19
г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС.
Според разясненията в посочената практика на ВС и трайната практика на ВКС, на
обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени
вреди", включващи всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време.
Изхождайки
от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите – множество
такива, свьрзани както с увреждания на гръдния кош, мозъчна контузия, контузия
в шийното област на гръбнака, коренчева увреда, световъртеж, с епи симптоматика,
възрастта на пострадалия към момента на настъпване на увреждането – 22 години /изключително
млада възраст/, вида, броя и тежестта на уврежданията – травма на главата,
придружена от увреждане на шийните коренчета, срокът за
възстановяване и необратимостта на настъпилите увреждания – церебрестенен
посттравматичен синдром, периода на претърпени болки, изживения шок
от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние – развито
депресивно разстройство, обществено икономическите условия към 2019г./ МРЗ от 560
лева/ съдът намира, че сумата от 200 000
лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на вредите. При определяне размера на обезщетението бяха отчетени и
настъпилите усложнения в здравословното състояние на ищеца, както и
неоптимистичната прогноза за възстановяване /по СМЕ/.
За да определи този
размер на обезщетението съдът прие за установено /от заключенията на СМЕ и с
кредитираните свидетелски показания/, че пострадалият – ищец, е търпял и
понастоящем търпи негативни последици от процесното ПТП. От една страна,
безспорно установено е по делото, че в резултат от инцидента, ищецът е претърпял психически /травматичен шок/ и
физически увреждания. Установени са травматичните увреждания, а именно контузия
на гръден кош, гръбнак и мозък, последната доказана с данни за ивицесто огнище
в ляво, при които
ищецът е търпял болки и страдания, свързани със самите травми. Установено е по делото освен това /от заключението на СМЕ/,
че при ищеца се е проявила остра стресова реакция и органично тревожно
разстройство. Вещото лице сочи, че преживяната ЧМТ е с налична епи
симптоматика, изискваща подходящ двигателен и хранителен режим, като прогнозата
е неоптимистична.
Изложеното
дава основание на настоящия състав да приеме, че състоянието на пострадалото лице е
невъзвратимо увредено. Видно е от заключенията на вещото лице по приетите СМЕ,
както и от представените писмени доказателства /решение на ТЕЛК/ че от
увреждането за пострадалия са настъпили необратими последици – симптоматична
епилепсия, както и депресивно разстройство, при което обезщетение в посочения по-горе
размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за
ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
Предявеният
частичен иск е основателен в пълен размер, в който следва да бъде уважен.
В настоящия случай,
ответникът заявява възражение за съпричиняване с оглед твърдение за
движение с превишена скорост, без включени светлини и без поставена предпазна,
което съдът приема за неоснователно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат, какъвто не бе установен по делото.
От заключението на приетата по делото повторна СТАЕ се установява, че и двата автомобила са се движили
с допустимата за съответния пътен участък скорост. Св. А.установява, че
мотоциклетът е бил с включени светлини, св.К. – че мотоциклетистът е бил с
поставена предпазна каска, а вещото лице по приетата СМЕ сочи, че дори и при
поставена предпазна каска ищецът пак би получил същите травматични увреждания.
Ответникът
дължи и законната лихва върху сумите от 27.12.2019г. /датата на която изтича
срокът за произнасяне по заявената претенция/ до окончателното изплащане на
сумата, тъй като съгласно
чл. 497 КЗ застрахователят, дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение от момента на окончателното произнасяне по
претенцията, респ. от изтичане на срока за произнасяне по претенцията, заведена
при ответника. Доколкото претенцията за присъждане на
законната лихва за
забава
до окончателното плащане на главниците, представлява материално правна
последица от уважаване на
исковете за
обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД,
съдът не дължи отхвърлителен диспозитив за претенцията за лихва, считано от 18.12.2019г.
/датата, на която се твърди, че е постановен отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение, но не са представени доказателства за това/.
При този изход
на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата от 5530 лева – адвокатско възнаграждение в минималния размер по
чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи сумата от 8 000 лева ДТ по делото и 920.00
лева – възнаграждение на ВЛ, платими по сметката на СГС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Б.Б.А.З., ЕИК
******, седалище и адрес на управление гр.София, ул.******, да заплати на М.Б.С.,
ЕГН **********,***, сумата 200 000 лева /предявени като частичен иск от
370 000 лева/ – обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания; в резултат на увреди, получени при
ПТП, станало на 10.09.2019 г. в гр. София, причинени
виновно от водач на автомобил
марка Фолксваген, модел
Голф, с per. № ******-AH, за управляваното от който МПС е била сключена застраховка
"Гражданска отговорност" с чуждестранен застраховател Дженерали
/Испания/, ведно със законната лихва от 27.12.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, Н.Б.Б.А.З., ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.******, да заплати на адв.Г.Я. от САК, адрес ***, сумата от 5 530.00
лева.
ОСЪЖДА Н.Б.Б.А.З., ЕИК
******, седалище и адрес на управление гр.София, ул.******, да заплати по
сметка на Софийския градски съд, сумата от 8 920 лева – ДТ и разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: