Р Е Ш Е Н И Е
№ 2294 / 12.12.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно
заседание, в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Антони
Николов
като разгледа докладвано от
съдията АНД № 4287 / 2019 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл. 72,
ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от А.И.Я.,
ЕГН : **********, срещу Заповед за задържане на лице /А.И.Я./ от 20. 09. 2019
г., издадена от Д.С.И. – Мл. ПИ – Първо РУ – ОД – МВР – Варна.
Жалбоподателят моли съда да
отмени атакуваната заповед, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални
нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Жалбоподателят, редовно призован,
в съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител. Поддържа
жалбата.
Ответникът, редовно призован, в
съдебно заседание се явява лично. Изразява становище, че е изпълнил служебни
задължения.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна :
На 20.
09. 2019 г. в гр. Варна, А.И.Я. извършила действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в
изричане на обидни фрази – „Ще ти еба майката“ и нанасяне на удари – с крак и
ръка, към и на намиращи се около нея лица – Н. Р. Н., Т. Б. Г. Същата била
отведена в сградата на Първо РУ – ОД – МВР – Варна, където Д.С.И. – Мл. ПИ – Първо РУ – ОД – МВР – Варна
й съставила и връчила заповед за задържане на лице. По случая било образувано
досъдебно производство.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени
материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и
компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и
относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи :
При осъществяване на
проверка на оспорения акт, съдът
на основание чл. 168 от АПК извърши
контрол за законосъобразност,
съобразявайки критериите по
чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от
компетентен орган. При налагане на принудителна административна мярка, длъжностните лица не действат в лично качество, а като
представители на юридическото лице, към чиято структура
административно, функционално и йерархически
принадлежат, като ответник
в съдебното административно производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед
принадлежност на полицейския
орган към структурата на ОД
– МВР – Варна следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно
чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, с пряко произтичащи
от закона пълномощия, осъществени
в съответния териториален
обхват. В този смисъл
неоснователни са доводите
на жалбоподателя, че съставилия
заповедта няма права в тази насока, доколкото
лично не е ограничил придвижването на задържаното лице.
Заповедта е издадена при спазване на установената форма, която съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР е писмена и съдържа всички изискуеми по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР реквизити.
В хода на производството не са допуснати нарушения на административно
- производствените правила, от категорията на
съществените такива, даващи основание за отмяна. Предвид установеното от
фактическа страна и съобразявайки чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР безспорно са
налице основания за задържане на жалбоподателя. В същата като основание
за задържане изрично са изписани чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР и образуване на досъдебно
производство, което в достатъчна
степен е позволило на жалбоподателя
да разбере защо се задържа, поради което съдът не споделя наведеното от него в тази насока.
Не е налице
противоречие с материално – правни разпоредби, като е налице относимост с
установеното. Действително към момента досъдебното производство не е
приключило, но по същото са извършени редица процесуално – следствени действия,
които с необходимата категоричност установяват какво се е случило, като държавното
обвинение следва да прецени дали, на кого и какво обвинение да предяви. Право
на жалбоподателя е да има собствена позиция в тази насока, но съдът не споделя становището
му в тази връзка.
Заповедта съответства
с целта на закона. Съгласно принципите за законност и съразмерност, в частност
чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 2, и двата от АПК, административните актове се
издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона, като техните
изпълнения не могат да засягат права и законни интереси в по – голяма степен от
най – необходимото за целта. В случая са налице данни за противоправно
поведение, като компетентния орган е осъществил правомощията си в такива
случаи. В контекста на изложеното наведеното от страна на жалбоподателя в тази
връзка съдът намира за неоснователно.
Предвид горното съдът намира, че
атакуваната заповед се явява законосъобразна, жалбата срещу нея е
неоснователна, поради което
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалба от А.И.Я., ЕГН : **********,
срещу Заповед за задържане на лице /А.И.Я./ от 20. 09. 2019 г., издадена от Д.С.И.
– Мл. ПИ – Първо РУ – ОД – МВР – Варна.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :