Р Е
Ш Е Н И Е №
85
гр.П., 15.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд,в публично
заседание на десети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 73 по описа за 2020 г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на „П. С. Д. Т.“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.П.,
представлявано от управителя Г.С.Д., против НП № 44-000044/06.02.2020 г. на Началник ОО”АА” гр.Т., с
което и на осн. чл.96г,ал.1,пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на
ЮЛ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ за
това, че „на 16.11.2019 г. около 07.15
ч., в гр.П., бул.“Б.“, в гаража на фирмата „П. С. Д. Т.“ЕООД, като превозвач
притежаващ лиценз на Общността № 1302 за международен автомобилен превоз на
пътници, е допуснал водача С. Р. М. ЕГН-********** да извърши случаен превоз на
пътници от П. до Е. с пътен лист серия ВЕ, № 69646 от 16.11.2019 г. с автобус Волво с рег.№ Т **** АК от кат.№ М3, собственост на
превозвача, без водача М. да е притежавал валидна карта за квалификация на МПС
за периода от 15.10.2019 г. до 15.01.2020 г. видно от направената справка в
информационната система на ИА“АА“.
Нарушението се констатира при извършена комплексна проверка на
дружеството-превозвач“ – нарушение по чл.7б,ал.1, изр.1 от Закон за
автомобилните превози (ЗАвПр)
В подробно
мотивираната жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че НП е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон водещи до опорочаване
на цялото производство по реализиране на административнонаказателната
отговорност на превозвача. Сочи се, че в периода от 18.09. 2019 г. до
24.09.2019 г. водачът М. е преминал курс за обучение за придобиване на
професионална компетентност, за което има издадено удостоверение. Алтернативно
се претендира за приложение на чл.28 от ЗАНН с оглед изключително ниската
обществена опасност на извършеното нарушение. В с.з. жалбоподателят редовно
призован, не изпраща представител.
Ответникът по
жалбата – представляван в с.з. от директора Д. С., оспорва жалбата като
неоснователна и моли НП да бъде изцяло потвърдено.
Районна прокуратура
Т., ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в
с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена
в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима.
Жалбоподателят „П. С. Д. Т.“ЕООД бил
превозвач, който притежавал лиценз на Общността № 1302 за международен
автомобилен превоз на пътници. Съгласно пътен лист серия BE, № 69646 /приложен л.13/, на 16.11.2019 г.
с автобус на превозвача марка „Волво“ с рег.№ Т ****
АК управляван водача С. Р. М., в изпълнение на сключен договор бил извършен
превоз от гр.П. до гр.Е. и обратно. На 31.01.2020 г. служители от ОО“АА“ Т. извършили комплексна проверка на
превозвача „П. С. Д. Т.“ ЕООД. Установено било, че на 16.11.2019 г. около 07.15
ч., в гр.П., бул.“Б.“, в гаража на фирмата „П. С. Д. Т.“ЕООД превозвача е допуснал
водача С. Р. М. ЕГН-********** да извърши посочения по-горе случаен превоз, без
да е притежавал валидна карта за квалификация на МПС за периода от 15.10.2019
г. до 15.01.2020 г.- обстоятелство, установено след справка в ИС на ИА“АА“
/приложена л.14/. При тези обстоятелства, на 31.01.2020 г. в сградата на ОО“АА“
Т., в присъствие на управителя Г.Д. бил съставен АУАН № 271764 /приложен л.11/,
с който било поставено началото на АНО против превозвача „П. С. Д. Т.“ЕООД за
допуснато нарушение по чл.7б,ал.1,изр.1
от ЗАвПр. Нарушителят се запознал с констатациите по акта и го подписал без
възражения, като не депозирал допълнителни писмени такива и в 3-дневният срок
по чл.44, ал.1 от ЗАНН, след което било
издадено атакуваното в настоящия процес НП № 44-000044/06.02.2020 г. на
Началника на ОО”АА” Т., връчено лично на 28.02.2020 г.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя И.С.И. /присъствал както установяване на
обстоятелствата във връзка с констатираното нарушение, така при съставяне и
връчване на акта/, както от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства. Така установената фактическа обстановка не се
оспорва от жалбоподателя видно от наведените в жалбата доводи, като се твърди,
че въз основа на нея наказващият орган е ангажирал неправилно отговорността на
жалбоподателя, поради което съдът прие, че делото е изяснено и без изслушване
на неявилия се в с.з. по уважителни
причини св.И. Д. И. и го заличи от списъка
за призоваване.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, като констатира,че при
реализиране на административно-наказателната отговорност за извършеното
нарушение е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на правото на защита
на жалбоподателя което, макар и непосочено в жалбата, е основание за отмяна на
НП, поради следното:
Видно от описанието на вмененото на ЮЛ нарушение, същото е за неоказан
контрол по отношение служителят на превозвача С. Р. М., т.е. за допустителство, което обаче съгласно чл.10
от ЗАНН е наказуемо само в предвидените в закона случаи,какъвто принципно е настоящия. Личната
административнонаказателна отговорност за извършено нарушение и отговорността
за допустителство са различни по вид и се изключват взаимно. Едно лице може да
носи отговорност или за виновно извършено лично от него административно
нарушение, или в изрично предвидените от закона случаи може да носи отговорност
за допустителство за това, че е допуснал да бъде извършено административно
нарушение при осъществяване дейността на представляваното от него ЮЛ /в т.см.
виж и р.№ 51/18.04.2016 г. по кнахд № 33/2016 г. на ТАС/. Допустителството по
своя обхват предполага действия или бездействия на лицето, което е довело до
определено поведение на трети лица и съответно до настъпване на събитието,
което съставлява административно нарушение. Доколкото допустителството
представлява непопречване на извършване на нарушение, от друго лице, то юридическо лице не може да носи отговорност
за допустителство, т.е. за непопречване на извършването на нарушение.
Такава отговорност би могъл да носи, съгласно чл.24, ал.2 от ЗАНН,
ръководителят на учреждение, организация или предприятие /респ. на превозвача в
случая/, като физическо лице, който може да бъде санкциониран за нарушения,
допуснати от негови подчинени. Ето защо
издаденото НП се явява изцяло незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Наред с горепосоченото, съдът изцяло споделя и доводите в жалбата
относно приложимостта на чл.28, б.“а“ от ЗАНН, поради следните съображения:
На
жалбоподателя ЮЛ е вменено обвинение за нарушение по чл.7б,ал.1,изр.1 от ЗАвПр,
според която лицензираните превозвачи следва да осъществяват превози на пътници
и товари само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на
водача, за което от МТИТС се издава карта за квалификация на водача със срок на
валидност 5 години. Не е спорно по делото, че водачът С. Р. М. е имал такава
карта /копие приложено по делото л.18, най-долу вляво/ с дата на валидност
15.10.2019 г. – обстоятелство, потвърдено и от приложената справка от
информационната система на ИА“АА“ /л.14/, т.е. към датата на извършения от него
превоз – 16.11.2019 г. М. действително не е притежавал карта за квалификация на
водача. Картата за квалификация на водача се издава по реда на Наредбата по
чл.7б,ал.5 от ЗАвПр, а именно Наредба № 41/04.08.2008 г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари
и за условията и реда на провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация,
издадена от МТ, Обн.,ДВ, бр.73/2008 г.
Наред с това разпоредбата на чл.7б, ал. 4
от ЗАвПр /в приложимата към датата на нарушението редакция, сега ал.
8 – ДВ бр.80/2018 г., в сила от 28.06.2019 г./, е предвидено, че водачите,
придобили квалификацията по ал.2 /какъвто несъмнено е и водача М./, подлежат на
периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки 5 години. Въз
основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че законът
регламентира издадената по надлежния ред и от оправомощените длъжностни лица
карта за квалификация на водача като официален удостоверителен документ за
съответствие с изискването за квалификация на водача т.е. документ който удостоверява,
че водачът отговаря на изискванията за начална квалификация или периодично
обучение. Приложената по делото карта на водача М. е издадена по съответния
нормативен ред на 06.11.2014 г. По аргумент от чл.18,ал.3 от цитираната по-горе
Наредба №41 – „Водачи, които притежават карта за квалификация на водача,
чийто срок на валидност е изтекъл, както и водачите по чл.4 от Директива
2003/59/ЕО, които са престанали да изпълняват професията, подлежат на
периодично обучение,преди отново да
започнат работа“, като същото /ал.5/ се провежда на отделни части…или в
края на периода от 5 години. Видно от приложеното по преписката
Удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на пътници
№ 23-005818/24.09.2019 г. /л.9/ водачът С. Р. М. е преминал в периода 18.09.-24.09.2019
г. периодичното обучение по чл.18 от Наредба № 41.
В контекста на действащата нормативна уредба може да се направи извод,
че след изтичането на срока на валидност на
картата за квалификация на водача, удостоверяваща съществуването на
съответствие с изискването за квалификация на водача, Е НАЛИЦЕ ВАЛИДЕН ДОКУМЕНТ
– удостоверение от 24.09.2019 г. относно изпълнение на изискването по чл.7б,ал.3 от
ЗАвПр и съгласно чл.4 ал.1 от Наредба № 41. Ето защо съдът намира за
основателно възражението в депозираната жалба досежно чл.28,б.”а” ЗАНН,
приложението на който е отказано от АНО посредством бланкетното посочване че „предвид констатираното нарушение и целите
на чл.12 от ЗАНН не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН”. Този подход не
се споделя от настоящия съдебен състав,
тъй като е много формален и изначално неправилен. Това е така понеже самият ЗАНН не предвижда критерий за отграничаване на
маловажните случаи, поради което във всеки един случай следва да се подхожда
конкретно при съобразяване с относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
при които е извършено административното нарушение, например стойността на
вредата ако има такава, кръгът на засегнатите обществени интереси и т.н.
Посредством задължителните за всички
съдилища указания, дадени с ТР № 1/12.12.2007 г. на
ОСНК на ВКС се прие че „…преценката за
маловажност на случая подлежи на съдебен контрол … когато съдът констатира,че
предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил,
това е основание за отмяна на НП,поради издаването му в противоречие със
закона… ”. От друга страна известно
е, че когато преценява дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН наказващият
орган е
длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните"
случаи на административни нарушения от нарушенията, попадащи в обхвата на чл.6 ЗАНН, т.е. когато деянието представлява "маловажен" случай на
административно нарушение, той следва да приложи чл.28 ЗАНН. Ако тази
разпоредба бъде приложена, на практика нарушителя се освобождава от
административно наказателна отговорност. При така посоченото, следва да се
приеме, че в случая се касае за особена компетентност на наказващият орган за
произнасяне по специален, различен от общия за произнасяне ред, но в никакъв
случай това произнасяне не може да почива на преценка по целесъобразност. Тази
преценка на наказващият орган подлежи на съдебен контрол, но само когато съдът
констатира, че са били налице предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН, но
наказващият орган не ги е приложил (впрочем за идентично нарушение и неговата
малозначителност е налице и произнасяне на ТАС в решение № 29/20.02.2020 г. по
кнахд № 9/2020 г. )
В контекста на
изложеното в горния абзац и отчитайки всички събрани по делото доказателства
съдът намира, че се касае за формално по вид административно нарушение, за
което не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат, т.е. не може да се
твърди, че липсват вредни последици единствено поради липсата на такъв
резултат. Това обаче не означава априори, че то не може да се определи като
маловажно по смисъла на чл.11 ЗАНН, във вр. с чл.9,ал.2 от НК и отговорността
на жалбоподателя да се изключи съгласно чл.28 от ЗАНН. От друга страна обаче обективните данни от
извършената проверка на превозвача показват, че останалите изискуемите
документи по чл.71 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ за извършвания на 16.11.2019
г. превоз от гр.П. до гр.Е. и обратно са
били издадени и налични преди започване на превоза, като единствено
невниманието на жалбоподателя, респ. и на водача М. е довело до незначително
забавяне в подаване на документи за преиздаване на картата за квалификация на
водача за новия 5 – годишен период. Ето защо съдът намира, че вмененото като
извършено нарушение по чл.7б,ал.1,изр.1 от ЗАвПр не следва да се приема като
такова разкриващо степен на обществена опасност, което да бъде санкционирано с
НП и то с изключително сериозен размер на наложената имуществена санкция. Това
нарушение очевидно остава изолирано, което е достатъчно за въззивния съд да
приеме, че е явно незначително и при установяването му административно наказващият орган е
следвало да съобрази това. (в т.см. виж решение от 30.06.2014 г. по кнахд №
64/2014 г. и р.№150/04.12.2019 г. по кнахд № 117/ 2019 г. на ТАС). Ето защо и при принципно правилно установените по делото обстоятелства, в рамките на
оперативната си самостоятелност, Началникът на ОО”АА” Т. е следвало да
предприеме някоя от мерките посочени в чл.28,б.”а” от ЗАНН преди да пристъпи
към санкциониране на жалбоподателя. След като не го е сторил в правомощията си
по чл.53,ал.1 от ЗАНН наказващият орган е допуснал твърдяното нарушение на
материалния закон, поради което и атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено
и на това правно основание.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА НП № 44-000044/06.02.2020 г. на Началника на
ОО”АА” гр. Т., с което и на основание чл.96г,ал.1,пр.2 от ЗАвПр, на ЮЛ – превозвач „П. С. Д. Т.“ЕООД ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление гр.П., бул. „Б.“№***, представлявано от управителя Г.С.Д.,
за нарушение по чл.7б,ал.1,изр.1 от ЗАвПр, е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: