Решение по дело №363/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 145, ал.1 и ал.2, т.1, вр. §8 от ПЗР на АПК.

Образувано е по жалба от К.З.Н., ЕГН **********, против мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по заявление рег. № АУ113061ВН/15.11.2022 г. от К.З.Н. за заверяване на молба - декларация за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост за имот с ид. 10135.2508.1327 по КККР - Варна, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, м. „Сотира“, която ще послужи пред нотариус.

В жалбата са наведени твърдения, че мълчаливият отказ е постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Счита, че неправилно са дадени указания за представяне на актуална скица за имота, предмет на обстоятелствената проверка, тъй като такава е била представена при подаване на заявлението. В открито съдебно заседание упълномощеният от жалбоподателката адв. Д.П. твърди, че заявлението е депозирано с цел да бъде инициирано производство по чл. 587 от ГПК, за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, като заверката на молбата-декларация е част от необходимата документация за успешното провеждане на посоченото охранително производство. В хода на нотариалното производство, след надлежно събиране на писмени и гласни доказателства и тяхната съвкупна преценка, единствено нотариусът е компетентен да издаде акт, с който да признае или отрече правото на собственост на молителя. По отношение на правомощията на Кмета на Община Варна, представителят на жалбоподателката счита, че те се свеждат единствено до извършването на проверка дали имотът е актуван като общински и следователно да отбележи това обстоятелство с удостоверение. Доказателствената сила на констативния нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, е оборима и всяко трето лице може да докаже в исково производство, че титулярят на нотариалния акт не е собственик. Отправено е искане за отмяна на обжалвания мълчалив отказ и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания. Претендира присъждане на направените по делото разноски, като представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Ответната страна – Кмета на Община Варна, чрез юрисконсулт Т. оспорва жалбата като неоснователна. С писмо вх. № 2346/15.02.2023 г. са представени на съда жалбата и административната преписка, като е посочено в допълнение, че по процесното заявление не е приложена скица на имота, издадена от СГКК – Варна, за което заявителят на административната услуга е уведомен писмено на основание чл. 30, ал. 2 от АПК. До момента недостатъците в заявлението не са отстранени, поради което преписката е без движение. В открито съдебно заседание, представляващият ответната страна твърди, че административният орган следва да се произнесе по допустимостта на искането, като в конкретния случай причините, поради които преписката е оставена без движение, се състоят в това, че е следвало да се представи скица от СГКК. В допълнение излага доводи, че единствено СГКК може да уведоми заинтересованите лица и да извършва отбелязване дали план за новообразуваните имоти /ПНИ/ по §4 от ЗСПЗЗ е влязъл в законна сила. Сочи, че това е от съществено значение за преценката, която извършва нотариусът, както и за правата на общината, когато се придобие имота по реда на чл. 25 от ЗСПЗЗ. По изложените съображения моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Административен съд – Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Административното производство пред кмета на Община Варна е било инициирано от К.З.Н. със Заявление рег. № АУ113061ВН/15.11.2022 г. с искане за заверяване на молба - декларация за обстоятелствена проверка за имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, местност „Сотира“, с площ 715 кв. м, ид. 10135.2508.1327. Към заявлението са били приложени два броя молби-декларации, заверени от Дирекция „Местни данъци и такси“, един брой скица на поземлен имот, удостоверение от Дирекция „Местни данъци и такси“ относно подадена декларация по ЗМДТ, както и два броя пълномощни.

С писмо рег. № АУ113061ВН_006ВН/09.12.2022 г. връчено на 18.01.2023 г. на К.Н., чрез пълномощник В.С. е указано, че в 3-дневен срок от получаване на писмото следва да представи актуална скица на имота, като при неотстраняване на посочената нередовност производството по заявлението ще бъде прекратено.

Представен е регистър за получаване на документи, от който се установява, че писмо рег. № АУ113061ВН_006ВН/09.12.2022 г. е връчено на 18.01.2023 г.

В отговор на указанията с молба рег. № АУ113061ВН_007ВН/20.01.2023 г. от В.С., действаща като пълномощник на К.Н., било посочено, че към заявлението за заверяване на молба - декларация е представена актуална скица, заверена от правоспособно по ЗКИР лице, поради което счита, че не е необходимо повторното представяне на такава.

Към момента на депозиране на жалбата до съда и до приключване на съдебното заседание, в което е даден ход по същество, не са представени доказателства компетентният административен орган да се е произнесъл по заявлението на жалбоподателката за заверяване на молба -декларация за обстоятелствена проверка.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира следното от правна страна:

Удостоверяване конкретен имот дали е общинска собственост или не, както и мълчаливият отказ да се извърши такова удостоверяване, в молба - декларация за извършване на обстоятелствена проверка е индивидуален административен акт по чл.21, ал.3, вр.58, ал.1 от АПК и подлежи на оспорване по реда на чл.145 и сл. от АПК.

В настоящият случай заявлението за извършване на услугата е подадено на 15.11.2022 г. Писмо рег. № АУ113061ВН_006ВН/09.12.2022 г. е съобщено на пълномощник на заявителя на 18.01.2023 г. Впоследствие, в отговор на указанията е подадено писмо рег. № АУ113061ВН_007ВН/20.01.2023 г. от В.С., действаща като пълномощник на К.Н.. Считано от 20.01.2023 г., срокът за произнасяне на административния орган е 7 /седем/ дни на основание чл. 57, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 3 от АПК и е бил до 27.01.2023 г. Мълчаливият отказ да се завери молба-декларация за обстоятелствена проверка е формиран на 28.01.2023 г. след изтичането на посочения срок. От 28.01.2023 г. е започнал да тече едномесечения срок за съдебно оспорване на мълчаливия отказ, жалбата е подадена до съда на 15.02.2023 г. в изискуемия срок по чл. 149, ал.2 от АПК.

Поради гореизложеното, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На основание чл. 23, ал.1 от АПК кмет на Община Варна е компетентен да разгледа искане за попълване молба – декларация за обстоятелствена проверка за имот находящ се в община Варна.

Искането до кмет на Община Варна за попълване на молба – декларация за обстоятелствена проверка е направено от лице с правен интерес за това, предвид това, че от К.З.Н. е подадена молба до нотариус за извършване на обстоятелствена проверка по чл.587 от ГПК за придобиване на имот с идентификатор 10135.2508.1327.

Исканата административна услуга е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК, издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, като административният орган удостоверява единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост. Компетентен да извърши проверка и съответно да удостовери правото на собственост или да откаже издаване на нотариален акт е нотариусът. В компетентността на административния орган е да направи исканата административна услуга и да бъдат удостоверени факти, относими към нотариално производство - дали имотът е или не е актуван, като общински по реда на чл. 56 и сл. от ЗОС. Извършването на административната услуга обхваща издаване на административен акт, с който се удостоверява само този факт. От събраните доказателства не е установено, да е издаден акт за общинска собственост за имота, поради което следва това да се удостовери в молбата - декларация, която ще послужи при обстоятелствената проверка.

От представена скица № 15-1304314/08.11.2022 г. издадена от „Аквагон“ ООД, която е извадка от изменена КККР със Заповед № КД-14-03-1428/04.06.2021 г. на началника на СГКК – Варна, имот 10135.2508.1327 е индивидуализиран с площ 715 кв. м, граници – посочени са съседните имоти, трайно предназначение – урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м. Ответникът не оспорва, че имотът относно който е заявена услугата и този посочен в скицата са едни и същи. Неговото възражение е, че скицата следва да е издадена от СГКК – Варна, а в случая е от „Аквагон“ ООД.

За процесния имот е налице одобрена КККР, поради което на основание чл.55, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗКИР и чл. 21, ал.1, т.1 от Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, скица за имота се издава от СГКК – Варна. Съгласно чл. 2, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия, за издаване на актове, с които се признава или се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот или се учредява ипотека, се изисква скица от кадастралната карта или схема на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Посочената нормативна уредба установява, че за извършване на административната услуга – заверяване на молба - декларация за обстоятелствена проверка не се изисква издаване на скица, тъй като ответникът не е орган, който ще издаде акт за установяване право на собственост. Пред ответника скица за имота ще е необходимо да се представи, само ако не може да се индивидуализира имота.

Съдът намира, че неоснователно ответникът е отправил искане до жалбоподателката да представи скица издадена от СГКК – Варна, тъй като относно имота няма спор за индивидуализирането му. Не е налице правна норма, която да въвежда изискване при подаване на заявление за заверяване на молба – декларация да се представя скица от действаща КККР издадена от съответната СГКК, поради което в случая ответникът е въвел изискване, което не е относимо за извършване на административната услуга, защото има яснота за имота и няма спор между страните както за площта, така и границите на същия. Съдът е направил проверка в сайта на Агенция по геодезия картография и кадастър https://kais.cadastre.bg/bg/Map и е установил, че има съответствие между представената скица за имота и публикуваната такава в сайта, както в графична така и в текстова част.

Доводът на ответника, че скица от СГКК – Варна ще установи имотът общински ли е на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ също е неоснователен, защото не е налице норма, която да установява, че чрез скица издадена от СГКК се установява правото на общинска собственост. Аргумент за това е нормата на чл. 56, ал.1 и ал.2 от ЗОС, която предвижда, че ал.1 - За общинските имоти се съставят актове за общинска собственост по образци, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието, ал.2 - За временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго. Скицата издадена от СГКК само удостоверява, наличието на издаден акт за общинска собственост по чл.56, ал.1 от ЗОС, съответно налице ли е обект по чл. 56, ал.2 от ЗОС, защото КККР съответно скица от КККР имат само констативно действие, но не е допустимо чрез скица да се създава право на собственост, защото както КККР, така и скицата нямат конститутивно действие. Ето защо, ако не е издаден акт за общинска собственост по чл.56, ал.1 от ЗОС, не би могло чрез скица да се установи, че Община Варна е собственик на имота. Община Варна има компетентност да извърши преценка налице ли са предпоставки за прилагане на чл.25 от ЗСПЗЗ, съответно да издаде акт за общинска собственост за съответен имот, поради което тези обстоятелства не следва да се установяват със скица за имота издадена от СГКК – Варна.

Следва, че подаденото заявление е било редовно и допустимо и не е следвало да се представя скица за имота издадена от СГКК – Варна. Отделно от изложеното Община Варна има достъп до данните, които се съдържат в действащата КККР, поради което е нямало пречка, ако се установи, че имота е с данни различни от тези, които сочи жалбоподателката те да се посочат в удостоверението, което ще се издаде.

Единствено в случай, в който се установи, че имот относно който се иска издаване на удостоверение за обстоятелствена проверка не съществува като номер или е с граници и площ различни от посочените ще е налице основание за изискване на скица за имота, за да има яснота относно кой имот е направено искането. Но както беше отбелязано, в случая такъв спор между страните няма.

Следвало е ответникът да се произнесе по същество, като удостовери в молбата – декларация, единствено факта налице ли е или не издаден акт за общинска собственост.

Няма пречка органът да удостовери факти за собствеността на имота, но не и да отказва извършването на заявената административна услуга. Доказателствената сила на констативния нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 от ГПК, е оборима и всяко трето лице може да докаже в производството по чл. 537, ал. 2 от ГПК, че титулярят по нотариален акт не е собственик. С оглед изложеното, предвид особеното исково производство за защита правата на трети лица органът, извършващ исканата услуга, не може да обосновава отказа си с евентуалното засягане на права.

В случая от доказателствата по делото не се установява в срока по чл.57, ал.2 от АПК да е извършвана проверка, въз основа на която административният орган да посочи дали имотът е общински или не. Напротив, извършените след подаване на заявлението процесуални действия, които според процесуалния представител на ответника са с цел охраняване правата на трети лица и за подпомагане на нотариуса, сочат на проверка, която в случая административният орган не е компетентен да извършва.

След като не се е произнесъл в законоустановения 7-дневен срок и при наличие на предпоставките за това, кметът на Община Варна е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката да бъде върната при спазване мотивите на настоящото решение на административния орган за произнасяне по заявлението на К.З.Н., с рег. № АУ113061ВН/15.11.2022 г. На основание чл. 174, вр. чл. 57, ал. 2 от АПК съдът определя 7-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение за извършване на заявената административна услуга от страна на Кмета на Община Варна.

При този изход на спора искането на жалбоподателката за присъждане на направените в производството разноски и възнаграждение за адвокатско представителство се явява основателно. Видно от представени договор за правна защита и съдействие /л. 33 от делото/ и списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 34 от делото/, оспорващата е заплатила общо 610 лева, от които 600 лева – адвокатско възнаграждение и 10 лева – държавна такса. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение. Заплатеното възнаграждение е под минималния размер – 1000 лева, предвиден с чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да се намалява по аргумент на противното на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и чл. 36, ал.2 от ЗА. От това следва, че на жалбоподателката следва да се присъди заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева.

Предвид установеното, на К.Н. следва да се присъдят направените разноски и възнаграждение за адвокат в общ размер на 610 лева, като сумата следва да се плати от бюджета на администрацията, към която спада ответникът, а именно – Община Варна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2, вр. чл. 174 от АПК, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на Община Варна по Заявление рег. № АУ113061ВН/15.11.2022 г., подадено от К.З.Н., ЕГН ********** за заверяване на молба - декларация за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост за имот с ид. 10135.2508.1327 от КККР - Варна, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, местност „Сотира“, която ще послужи пред нотариус.

ВРЪЩА на Кмета на Община Варна административната преписка по заявление рег. № АУ113061ВН/15.11.2022 г. от К.З.Н. за ново произнасяне, при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок от влизане в сила на решението за извършване на административната услуга по Заявление рег. № АУ113061ВН/15.11.2022 г., подадено от К.З.Н..*** да заплати в полза на К.З.Н., ЕГН ********** сумата от 610 лева /шестстотин и десет лева/, представляваща направени разноски и възнаграждение за адвокат в съдебното производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: