№ 199
гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000502612 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 139 от 10.04.2019г., постановено по гр.д. № 914 / 2016г. по описа на ОС-
В.Търново, ГО, е уважен иск с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД, като договор за покупко - продажба
обективиран в нотариален акт № 374, том II, per. № 4285, дело № 295 от 2016г. на нотариус
Д., per. № 145, гр.*** на следния недвижим имот: находящ се в гр.***, ул."***", № 1-А,
съответно идентифициран, включително с граници и съседи - Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 10447.504.252.1.25, обект 1, който самостоятелен обект се намира в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор със застроена площ от 51.92 кв.м., с
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, на едно ниво, състоящ се от:
търговска зала, склад и коридор, и изба 20, юг - двор и коридор, изби и офис № 2 и при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта:
10447.504.252.1.24, 10447.504.252.1.23, заедно с 1.79896 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10447.504.252,
както и 11.95/ 690 идеални части от ПИ с идентификатор 10447.504.252, целият с площ от
690 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор - няма, номер по предходен план:
*********, квартал 32А, парцел 1-2727,2729, при съседи: 10447.504.263, 10447.504.264,
10447.504.195, 10447.504.253, сключен между С. С. С., в качеството му на продавач,
представляван от своя пълномощник А. С. С. и М. А. С., в качеството й на купувач, е
1
прогласен за висящо недействителен, поради липсата на надлежно учредена
представителна власт, по отношение на С. С. С..
Със същото решение са отхвърлени обективно съединени исковете с правно
основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр.чл.40 ЗЗД против М. А. С. за прогласяване на
нищожност на сключения договор за покупко - продажба на недвижим имот, поради
договаряне във вреда на представлявания-продавач при цена от 30 000 лв., както и иск с
правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожаване на същия договор, поради
обективна невъзможност на представлявания да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи действията си по упълномощаването и следващото се в
изпълнение на същото разпореждане с процесния имот; като неоснователни в тази част.
Със същото решение без разглеждане е оставен иск с правно основание чл.87, ал.
3 ЗЗД за разваляне на сключения договор за покупко - продажба на имота, поради виновно
неизпълнение на паричното задължение от страна купувача, предявен в условие на
евентуалност.
Присъдени са разноски, като М. А. С. е осъдена да заплати на С. С. С. на осн.чл.78
ал.1 ГПК направените по делото разноски, в размер на 1 591,81лв., а в полза на адв.Б.
Й. Б., сумата 3245.13 лв. адв.възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на
осн.чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2, вр.чл.36, ал.2 ЗА.
С определение от 02.06.2020г. на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия в
хода на делото /след постановяване на решението/ ищец С. С. С. са конституирани неговите
наследници по закон Г. Б. Х.-С. и С. С. С.. САС констатира, че освен тези две наследници,
починалият ищец има и трети наследник по закон, а именно - А. С. С. /син от първи брак и
пълномощник по процесната сделка/, поради което последният бе конституиран като
жалбоподател.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателките-ищци Г. Б. Х.-С. и С. С. С. /конституирани на мястото на
починалия С. С. С./ оспорват решението в неговата отхвърлителна част по отношение на
исковете по чл.26 и чл.31 ЗЗД за прогласяване нищожност, както и за унищожаване на
процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот. Посочват, че
първоинстанционният съд приема, че има две еквивалентни насрещни престации въпреки,
че цената на сделката е 30 000 лева, а пазарната стойност е двойно по-голяма. Съдът не се
мотивира и не отчита факта, че към момента на упълномощаването ищецът не е можел да
разбира свойството и значението на постъпките си, че липсва воля при подписване на
пълномощното, доколкото е страдал от съдова деменция, като две години по-късно е
поставен под пълно запрещение. На следващо място твърдят, договорът е сключен във вреда
2
на продавача С. С. С., защото е на цена под данъчната и пазарна оценки и защото
пълномощникът се е споразумял във вреда на представлявания за по-ниска цена с роднина
по права линия - неговата майка и бивша съпруга на продавача. Затова твърдят, че сделката
е сключена при значителна нееквивалентност на насрещните престации и споразумяване във
вреда на представлявания. В конкретния случай от една страна е налице договаряне на
пълномощника със свой родственик / неговата майка/, както и огромно разминаване между
договорената в горепосоченият нотариален акт цена и действителната пазарна цена на
имота. Твърдят, че съдът изобщо не се е произнесъл по иска с правно основание чл.31
ЗЗД, който е предявен в условие на евентуалност. По същество искът по чл.31, ал.1 ЗЗД е
изцяло основателен и доказан, тъй като от всички данни по делото, доказателства и
експертизи се установява, че упълномощителната сделка по цитираното пълномощно е
унищожаема, съгласно чл. 31 ал. 1 ЗЗД, като сключена от дееспособно лице, което не е
могло да разбира и ръководи действията си. Следователно, сключеният въз основа на това
пълномощно договор за покупко - продажба на недвижим имот от 23.08.2016г., обективиран
в н.а. № 374, том II, per. № 4285, дело № 295 от 2016г. а именно следният недвижим имот:
находящ се в гр. ***, ул. „***” №1 -А, също е унищожаем, тъй като порокът във волята на
ищеца, съществувал при упълномощаването, се е пренесъл и при сключването на сделката.
Молят за отмяна на решението в тези части и за прогласяване договора за нищожен респ.
унищожаем. Претендират разноски.
Жалбоподателите-ответници М. А. С. и А. С. С. /присъединил се към жалбата
на майка си/ оспорват решението в частта, с която е уважен иск по чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване
на относително недествителен на договор за покупко - продажба на недвижим имот от
23.08.2016г., обективиран в н.а. № 374, том II, per. № 4285, дело № 295 от 2016г., сключен
между С. С. С., в качеството му на продавач, представляван от своя пълномощник и син А.
С. С. и М. А. С., в качеството й на купувач . Изтъкват факта, че иск за прогласяване на
висяща недействителност на сделката, като извършването й без или извън надлежно
учредена представителна власт по делото изобщо не е предявен. Предявени са три иска, а
съдът се произнася по четвърти непредявен иск, което е процесуално недопустимо. Трите
иска са следните: иск с правно основание по чл.26 ал.1 във вр. с чл.40 ЗЗД; иск по чл.31 ал.1 ЗЗД
за унищожаване и иск с основание по чл.87 ал.З ЗЗД за разваляне на договора, като и трите иска
касаят договор за покупко-продажбата на имота и нито един от тях не касае упълномощителната
сделка. В доклада на съда са посочени правната квалификация на предявените искове и
разпределението на доказателствената тежест в процеса и затова посочват, че е недопустимо
със съдебното решение съдът да дава нова правна квалификация и да се произнася по
искове, които не са посочени в доклада, още повече -да се произнася по непредявен иск. По
делото няма предявен иск за унищожаемост на едностранната сделка по упълномощаването
по чл.31 от ЗЗД, а правилото е, че само по съдебен път / чрез иск/ могат да възникнат
правните последици на унищожаемостта. Иск за прогласяване на относителна недействителност
на сделката или иск за действия без представителна власт не са предявявани. Действително
твърденията на страните служат за правна квалификация на предявените искове, но те не
3
могат да обосноват предявяването на иск, който отсъства в петитума на исковата молба.
Отделен иск за унищожаване на упълномощителната сделка на основание чл.31 от ЗЗД няма
предявен и не може да се унищожи и самата сделка,/ така както е предявен иска от ищеца/
сключена с това пълномощно, на това основание или да се обяви нейната относителна
недействителност. Няма как да се приеме, че по делото е предявен иск за унищожаване на
упълномощителната сделка, тъй като когато се атакува дадена сделка ответници по иска
следва да са страните по сделката. Искът не е насочен против упълномощеното лице-А. С.
С. - пълномощник, а само срещу купувача по договора.
Отделното от горното твърдят, че решението е постановено и при съществени
нарушения на процесуалните правила и норми. Съдът не е формирал извод въз основа на
целия доказателствен материал по производството- адвокатските пълномощни, с които С. е
упълномощавал процесуалния си представител по делото, оттеглянето на пълномощното
непосредствено след сделката и изявленията, с които е упълномощил адвоката си да направи
обезпечение на исковете/ видно от приобщените обезпечителни производства/,
декларацията по чл.83 ал.2 ГПК, както и подписът на ищеца върху брачния договор и
свидетелските показания. Обследване на този материал липсва по производството. В
обстоятелствената част на заключението и в о.с.з. вещите лица по тройната експертиза не са
изложили каквито и да е конкретни съображения, подкрепящи дадения според тях извод за
недееспособност на ищеца към процесната дата на упълномощаването през 2016г., но това
автоматично означава, че ИМ по настоящото производство също е депозирана без надлежно
учредена представителна власт, тъй като С. не би могъл да упълномощи адвокат, което прави
цялото производство процесуално недопуустимо. Молят съда да обезсили постановеното решение,
а в условие на евентуалност - да го отмени. Претендират разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, поради нарушаване на добрите нрави - липса на
еквивалентност на престациите, а в условията на евентуалност за унищожаването му по
смисъла на чл.31, ал.1 ЗЗД, тъй като е сключен от лице, което не е разбирало свойството и
значението на извършеното и не е можел да ръководи своите действия, а в условие на
евентуалност за неговото разваляне, поради виновно неизпълнение на задължението за
плащане на цената, по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД.
Ищецът С. С. С. твърди, че на 23.08.2016г. синът му - А. С. С. е продал собственият
му недвижим имот в полза на майка си и негова бивша съпруга - М. А. С., чрез
пълномощно, подписано лично от С. С. С. пред Нотариус Д., per. № 145 с кантора в гр.***.
Посочва, че А. С. С. е подписал нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
подробно описан в н.а. № 374, том II, рег.№ 4285, дело № 295/2016г. в гр.***, ул. „***“ № 1
4
А, представляващ магазин №: 1 - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.504.252.1.25, обект 1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 10447.504.252, със застроена площ от 51.92 кв.м., с
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, на едно ниво, състоящ се от:
търговска зала, склад и коридор, и изба 20, юг - двор и коридор, изби и офис № 2 и при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта:
10447.504.252.1.24, 10447.504.252.1.23, заедно с 1.79896 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10447.504.252,
както и 11.95/ 690 идеални части от ПИ с идентификатор 10447.504.252, целият с площ от
690 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор - няма, номер по предходен план:
*********, квартал 32А, парцел 1-2727,2729, при съседи: 10447.504.263, 10447.504.264,
10447.504.195, 10447.504.253. Сделката е сключена при цена от 30 000 лева, която цена не е
платена по банков път предварително, въпреки че това е изрично записано като клауза от
договора. Твърди, че към датата на издаване на пълномощното, е бил с трайно увредено
здравословно състояние, след прекаран мозъчен инфаркт с придружаващи заболявания,
хипертонично сърце, без сърдечна недостатъчност, атрофична съдова деменция, че е
преживял три инсулта, вкл. промени от атрофичен период и съдова деменция, като изрично
подчертава, че не може да се грижи за работите си и за него изцяло се грижи настоящата му
съпруга, с която живее. Твърди, че никога не е искал да продава процесния имот, нито пък е
получавал посочената в н.а. сума или някаква друга сума от ответника респ. неговата майка.
Посочва, че с ответницата са сключили граждански брак през 1973г. в гр.*** и от този брак
имат един син - А. С. С.. През време на брака са придобили в условията на СИО процесния
имот, като на 02.04.1999г. бракът е прекратен с развод по чл.100 СК, по общо съгласие на
страните, като със съдебното решение е разпределено семейното имущество. Така в негов
дял се е дал и той е получил в изключителна собственост процесния имот, но по-късно, този
недвижим имот е продаден обратно на ответницата чрез сина им А.. Твърди, че сделката е
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, липса на съгласие, сключена е във вреда на
представлявания, тъй като договорената цена е два и повече пъти под пазарната стойност на
имота, вкл. под данъчната оценка.
На следващо място, в условията на евентуалност е предявен евентуален иск за
унищожаемост на сделката на основание чл.31, ал.1 ЗЗД, тъй като С. С. С. към момента на
сделката, макар и дееспособен, не е могъл да разбира или ръководи действията си, поради
изложени подробни съображения, свързани със здравословното му състояние. Посочва, че е
налице пълна обективирана невъзможност да разбира и ръководи действията си по
упълномощаването и следващото се в изпълнение на същото разпореждане с процесния
имот.
Също в условията на евентуалност е предявен иск за разваляне на сключения договор
за покупко - продажба на имота на основание чл.87, ал. 3 ЗЗД, поради неизпълнение на
5
паричното задължение от страна на купувача по прехвърлителната сделка да плати цената.
Ответницата М. А. С. оспорва исковете като неоснователни и моли съда да ги
отхвърли изцяло. Изтъква факта, че С.С. и тя са придобили процесния имот в режим на СИО
по време на брака им, като след развода им по силата на взаимна спогодба имотът е
възложен в дял на С.С.. Независимо от факта на сключен втори брак, той имал желание да
прехвърли собствеността на имота обратно, за да възстанови първоначалното положение.
Посочва, че е имал пълното съзнание да разбира свойството и значението на извършеното
към датата на упълномощаването на сина им А. и е можел да ръководи своите действия т.е.
договорът е породил желаните правни последици. Твърди, че цената е платена изцяло към
датата на подписване на договора, което е изрично записано в н.а. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че първоначалният ищец С. С. С. и
ответницата М. А. С. са сключили граждански брак през 1973г. в гр.*** и от този брак имат
един син - А. С. С.. През време на брака са придобили в условията на СИО процесния имот,
като на 02.04.1999г. бракът е прекратен с развод по чл.100 СК, по общо съгласие на
страните, като със съдебното решение е разпределено семейното имущество. Така в дял на
ищеца се е паднал респ. той е придобил в изключителна собственост процесния недвижим
имот.
На 22.08.2016г. С. С. С. упълномощава сина си А. С. С. да продаде процесния имот
при условия, каквито той прецени, вкл. сам на себе си, видно от пълномощно с нотариално
заверен подпис per. № 4250 и нотариално заверено съдържание per. № 4251/22.08.2016г. на
нотариус Д. Д., per. № 145 на НК, Акт № 174, том I, per. № 4251 от 22.08.2016г. /л.13/.
Безспорно е установено, че подписът, положен в пълномощното, е автентичен и
действително принадлежи на продавача С. С. С..
На следващия ден - 23.08.2016г. А. С. С., в качеството си на пълномощник на С. С.
С., продава на майка си М. А. С. процесния недвижим имот с договор за покупко - продажба
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 374, том II, per. № 4285, дело № 295 от
2016г. на нотариус Д., per. № 145. Сделката е сключена при цена от 30 000 лева, като
изрично е отразено, че е платена по банков път предварително. Данъчната оценка на имота,
според приложеното удостоверение и респ.записана в н.а. възлиза на 57 170,90лв.
Пазарната цена на имота към датата на сключване на сделката, според вещото лице
изготвило заключение по назначената съдебно - техническа експертиза възлиза на 57 750 лв.
/л.202/
Следователно продажната цена е два пъти по-ниска от реалната пазарна стойност на
имота към датата на продажбата и под данъчната оценка на имота. Съгласно трайната
практика на ВКС този факт не се отразява на валидността на сключения договор, нито води
до липса на еквивалентност на насрещните престации т.е. това възражение на
жалбоподателите-ищци правилно е прието като неоснователно.
6
Налице са две заключения по допуснати пред ОС-Велико Търново единична /л.192/ и
тройна /л.265/ съдебно - психиатрични експертизи, според които, в следствие на трайно
увредено здравословно състояние, мозъчен инфаркт с придружаващи заболявания,
хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, друга съдова деменция и преживяни три
инсулта ищецът С. С. С. към момента на подписване на пълномощното - 22.08.2016г.,
въпреки, че е бил формално дееспособен, не е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи действията си, т.е. да разбере както
естеството на разпоредителните сделки, така й правните последици от тях.
Пълномощното е оттеглено от него на 11.10.2016г., а ИМ е депозирана на 16.11.2016г. чрез
упълномощен от ищеца адвокат. В хода на производството пред първа инстанция на
18.10.2018г. С. С. С. е поставен под пълно запрещение /по молба на сина му А.С./, като е
назначен настойник - втората му съпруга, в лицето на Г. Х.-С., видно от приложеното
съдебно решение, влязло в сила на 10.11.2018г. по гр.д.№ 183/18г. по описа на ОС-Велико
Търново. Настойникът е препотвърдила изцяло извършените до този момент процесуални
действия, вкл. депозирането на ИМ и упълномощаването на адв.Б., в последното о.с.з. на
12.03.2019г. /л.348/ вкл. след смъртта на първоначалния ищец. Видно от препис-извлечение
от Акт за смърт на С. С. С., ЕГН ********** е починал на 17.02.2020г. в гр. ***, обл. ***,
който факт е настъпил след постановяване на съдебното решение, но следва да бъде
съобразен от настоящата инстанция по смисъла на чл.235 ГПК.
От заключението по извършената пред САС комплексна съдебно-медицинска експертиза, прието от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
1. имената „С. С. С.” и подписа в копие на пълномощно от името на С. С. С. в полза
на А. С. С., с нотариално удостоверен подпис с рег.№ 4250 и с нотариално удостоверено
съдържание с рег.№ 4251, том 1, акт №174 от 22.08.2016г. на нотариус Д. Д. с рег.№ 145 на
НК и район на действие PC- Велико Търново, са изписани лично от С.С..
2. от приложената по делото медицинска документация може да се направи извод, че
още след първия мозъчен съдов инцидент през м. февруари 2013г., от проведеното КТ
изследване на глава са установени данни не само за прекаран исхемичен инфаркт в БЛСМ,
но и за мозъчна атрофия от смесен тип. След втория мозъчен инфаркт на 27.03.2014г.
проведеното КТ изследване на глава също е установило данни не само за съдови промени
(Акутен исхемичен инсулт БДСМА. Хроничен исхемичен инсулт в ляво темпоро-
ощипитално), но и за дегенеративни промени: Дистрофично дегенеративни промени от
атрофичен произход. Описана е: Дисциркулаторна енцефалопатия.От проведеното на
28.03.2016г. МРТ изследване на главен мозък на С.С. след третия мозъчен инсулт също
може да се направи извод, че освен акутната исхемия в БДСМА, са налице Дистрофично -
дегенеративни промени от атрофичен произход. Дисциркулаторна енцефалопатия.
Левкоарайоза. Съдова деменция.
От всичко гореописано вещите лица допускат, че психоорганичната симптоматика
при С.С. наблюдавана след 2010г. с паметови нарушения, забавени реакции, разсеяност и на
моменти обърканост, е с начало преди съдовите мозъчни инциденти и най-вероятно се
дължи на установената от КТ изследване още през 2013г. мозъчна атрофия от смесен тип.
От тези данни следва да се приеме, че при него е налице установен дементен синдром преди
процесната дата - 22/23.08.2016г., който е нарушил психичните му годности да разбира и да
ръководи постъпките си. Тъй като съдовият дементен синдром е диагностициран още през
м. март 2016г. следва да се приеме, че към датите на подписаните от него документи /след
дата 28.03.2016г./, не е притежавал психични годности да разбира свойството и значението
7
на извършеното и да ръководи постъпките си.
Затова в заключение експертният анализ на достъпната информация от
съдебната документация дава основание да се приеме, че С.С. не е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното в деня на упълномощаването, респ. сделката
от 22/23.08.2016г. и не е могъл да ръководи постъпките си.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства – разпит на св.Х.-С. /втора
съпруга на ищеца/, св. А.С. /син от първи брак/, като и двамата в хода на производството
стават главни страни /сега жалбоподатели/ по реда на чл.227 ГПК, поради което техните
свидетелски показания са процесуално недопустими и не следва да се кредитират.
Правно релевантни са показанията на св.Т. /сестра на Г. Х./ и св.Д. /нотариус,
изповядал сделката и заверил пълномощното/, разпитани в о.с.з. на 05.10.2017г. /л.227/,
както и св.Т..
САС намира, че показанията на тези трима свидетели правилно са кредитирани от
първа инстанция като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви, въпреки наличието
на близки родствени връзки за св.Т., при условията на чл.172 ГПК, доколкото тя е пряк
очевидец на възстановителния процес на С.С. след прекараните три инсулта, като
показанията й очевидно кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Показанията на нотариус Д. и неговия помощник Т. са инциденти и не отразяват трайно и
непосредствено впечатление от състоянето на починалия ищец. Последният посочва, че в
деня на заверяването на пълномощното синът му А. го докарал до кантората, но той останал
в л.а., тъй като бил трудно подвижен. Свидетелят излязъл навън, влязъл в л.а. и го попитал
съгласен ли е с това пълномощно, а С.С. написал само "съглас" и видимо кимнал с глава, без
да говори.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
ПО ДОПУСТИМОСТТА:
Първо - жалбоподателите-ответници навеждат довод, че ако С.С. е бил дементен при
подписване на пълномощното през 2016г., той не би могъл валидно да упълномощи адвокат
респ. ИМ е депозирана без представителна власт респ. решението следва да се обезсили.
Това е порок, който е саниран в хода на производството от назначения му настойник, в
лицето на Г. Х., която в последното о.с.з. пред първа инстанция изрично е потвърдила
всички извършени до този момент процесуални действия, вкл. депозирането на ИМ.
Второ - в практиката на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл.290 ГПК
решения- решение от 20.02.2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. на ІІ г.о. на ВКС 08.03.2011 г. по
гр. д. № 127/2010 г. ІV г.о. на ВКС, решение от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. ІV г.о.,
решение от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ІV г.о. и решение от 18.11.2011 г. по гр.
д. № 1964/2010 г. на ІVг.о. на ВКС, се приема, че предмет на делото е спорното материално
8
субективно право - претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от
основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се
определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Именно това е направил и ОС-
Велико Търново, без да излиза извън наведените фактически твърдения. Приема се, че съдът
е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на
изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е
длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
Само ако в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по
предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е
разгледан иск на непредявено основание.
Ако е предявен отделен иск за унищожаване на упълномощителната сделка на
основание чл.31 ЗЗД, то не може да се унищожи и самата сделка, сключена с това
пълномощно, на това основание. Според изричната разпоредба на чл.31 ЗЗД договор,
сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да
ръководи действията си, е унищожаем, а не е такъв и договорът сключен чрез
пълномощник, който е упълномощен от дееспособно лице, което при упълномощаването,
поради слабоумие /тежка или дълбока олигофрения или деменция/ или душевна болест,
които обуславят поставянето на лицето под запрещение, не е могло да разбира свойството и
значението на извършеното. При унищожаване на упълномощителната сделка на основание
чл.31 ЗЗД договорът би бил сключен при липса на надлежна представителна власт и не е
нищожен, а относително недействителен - правните действия, извършени от лице без
представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от
представлявания или налице е висяща недействителност на сделката до потвърждаването й
от лицето, от чието име е сключена, поради което правната квалификация на иск за
недействителност на сделка, поради липса на представителна власт е по чл.42 ал.2 ЗЗД.
Следователно и като се е произнесъл именно по реда на чл.42 ал.2 ЗЗД съдът не е излязъл
извън диспозитивното начало в процеса, доколкото в предмета на делото са въведени
спорно факта, че упълномощителят не е разбирал свойството и значението на извършеното,
както и по-тежките по степен пороци на договора /нищожност и унищожаемост/, които
имплицитно субсумират в себе си по-лекия порок – висяща недействителност, стига фактите
да са правилно въведени в предмета на производството.
Действително в петитума на ИМ изрично се атакува само договорът за
покупко-продажба от 23.08.2016г., а не и самото пълномощно от 22.08.2016г., с
наведени доводи за нищожност, а в условие на евентуалност - унищожаемост. В
обстоятелствената част на ИМ изрично се посочва, че това пълномощно е подписано
от С.С. при трайната му невъзможност да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи своите действия. Последното е доказано пълно и главно
както от приетите пред първа инстанция СПЕ, така и от комплексната такава пред
въззивна инстанция, така и от настъпилите в хода на производството факти по
9
смисъла на чл.235 ГПК - поставянето му под пълно запрещение през 2018г. и
последвалата смърт след постановяване на съдебното решение. Посочването на
недействителност, която по вид не кореспондира с изложени в иска обстоятелства от които
произтича, не е изменение на петитума, а теза по квалификацията на иска, с която съдът не е
обвързан, а ответната страна няма основание да счита, че защитата й се нарушава, когато
съдът разгледа иска на предявеното основание. Друг е случаят, изтъкнат в решение №
949/2010 г. по гр. д № 653/2009 ІV г.о за да се имат предвид формулираните фактически
основания и поради това е постановено обезсилване на решение, в което са разгледани
незаявени основания за недействителност.
В случая основанието за унищожаемост на упълномощителната сделка по чл.31 ЗЗД
е било заявено, но без отделен петитум. Надлежно е предявен само иск за атакуване на
последиците при договор за покупко-продажбата, сключен чрез пълномощник, без надлежно
учредена ПВ, и точно затова съвсем правилно и законосъобразно съдът не се е произнесъл
досежно самото пълномощно чрез отделен диспозитив в решението, което би било
процесуално недопустимо. Затова жалбата на ответниците е неоснователна. Този извод не е
в разрез с диспозитивното начало в процеса, доколкото фактите са правилно наведени в
обстоятелствената част на ИМ, а ищецът не е длъжен да е запознат с противоречивата
практика на ВКС и тълкувателната дейност.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА:
Пълно и главно е доказано в процеса, че упълномощителят С.С. не е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното в деня на упълномощаването, респ.
сделката от 22/23.08.2016г. и не е могъл да ръководи постъпките си. Това негово състояние
е било трайно и необратимо, тъй като психоорганичната симптоматика е наблюдавана още
през 2010г. с паметови нарушения, забавени реакции, разсеяност и на моменти обърканост,
с начало преди съдовите мозъчни инциденти и най-вероятно се дължи на установената от
КТ изследване още през 2013г. мозъчна атрофия от смесен тип. По-късно състоянието е
било допълнително влошено от три последователни мозъчни инсулта. При него е
налице трайно установен дементен синдром много преди процесната дата - 22/23.08.2016г.,
който е нарушил психичните му годности да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Допълнителен аргумент в тази насока е
поставянето му под пълно запрещение през 2018г., в хода на настоящото производство.
Изводът за основателност на иска не е направен само въз основа на приетите по делото
заключения на вещи лица, но и след преценка на всички останали доказателства,
включително и на многобройните свидетелски показания при спазване изискванията на
чл.172 ГПК и съобразяване на възможната заинтересованост на свидетелите.
С решение № 143/16.12.2019 по дело № 2729/2018, ВКС, ГК, III г.о. се е произнесъл
по въпроса " За съотношението между основанието по чл.26 ал.2 изр.1, пр.2 ЗЗД и чл.31 ал.1
ЗЗД, когато с предявения иск увреденият твърди, че поради слабоумие е в трайна
10
неспособност да разбира или да ръководи онези свои правни действия, които изискват
умствена пълноценност и в такова състояние е сключил атакуваната сделка". Приел, че
унищожаем на основание чл.31 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което към
сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за това
състояние е преходна, кратковременна. Нищожен на основание чл.26 ал.2 изр.1 пр.2 ЗЗД е
договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира
или ръководи действията си, а причината за това състояние е трайна (душевна болест
или старческо слабоумие). Тези основания за недействителност се прилагат и за
едностранните сделки /пълномощното/ (чл.44 ЗЗД). За да отговори на поставения въпрос е
извършил сравнителен анализ на нормите на чл.26 и чл.31 ЗЗД, като е приел, че от тях може
да се изведе общност и тя е основанието за недействителност, а именно: липсата на воля,
която при договорите е необходима за постигане на съгласие, а при едностранните сделки -
за извършването им. В практиката си ВКС е провел разграничителния критерий- в т.нар.
"съзнавано" и "несъзнавано отсъствие на воля" като разликата между нищожността на
сделката, поради липса на съгласие и унищожаемостта, поради неразбиране на значението
на действията е в субективния момент - в първия случай липсата на воля е съзнавана
(мислена уговорка, шега или насилие, когато е налице пълна липса на валидно
съгласие за сключването на договора), а във втория - неосъзната". Приел е, че
провеждането на този критерий води до несправедливи резултати и поставя във втората
група случаи (на "несъзнавано отсъствие на воля") дееспособното лице, които към
сключването на договора не е било в състояние да разбира и/ или да ръководи действията си,
а състоянието му е трайно (причината е в душевна болест или старческо слабоумие). При
т.нар. "съзнателна липса на воля" дееспособното лице, а и неговите наследници по закон,
разполагат с неограничена във времето възможност да предявят иска по чл.26 ал.2 ЗЗД. За
разлика от дееспособното, но слабоумно лице, за което неспособността да разбира или да
ръководи действията е трайна и характерна. На основание чл.31 ЗЗД, то следва да упражни
по съдебен ред правото на унищожаване в краткия 3-годишен срок на погасителната давност
с начало деня на сключване на договора. Едва ли законодателят разчита, че в този период
лицето, което макар и дееспособно, е в трайна невъзможност да разбира или ръководи
действията си, ще изпадне в състояние на т.нар. "светъл момент". Едва ли законодателят
разчита и на това, че в 3-годишния срок на погасителната давност заинтересувано лице или
прокурор ще иницира и проведе успешно производство за поставяне под запрещение, за да е
възможно искът по чл.31 ЗЗД да бъде предявен от настойника или със съдействието на
попечителя. Действието на решението за поставяне под запрещение е конститутивно, не
установява от кога е могло лицето да се постави под запрещение, а успешното провеждане
на иска по чл.5 ЗЛС е без значение за сключените договори преди влизането му в сила (ППл
ВС № 5/13.02.1980 г.). Още по-малко може да се приеме законодателят да е разчитал, че в
тези случаи ответникът по иска ще съобрази неравностойното положение на съконтрахента
си, ще го пожали и по морално-етични съображения ще спести възражението за погасителна
давност или че всеки подобен случай може да се разреши на плоскостта на злоупотребата с
право (така както е решение № 59/24.07.2013 г. по гр. д. № 392/2012 г. на ВКС, IV-то ГО).
11
Приел е, че провеждането на този разграничителен критерий поставя сред адресатите на
чл.31 ЗЗД значителна група дееспособни лица, за които съдебната защита чрез иск за
унищожаване на договора по чл.31 ЗЗД е обективно невъзможна или среща значителни
затруднения, доколкото изисква успешното провеждане на иска по чл.5 ЗЛС. Тези лица,
макар и дееспособни (по действащото ни право дееспособността се придобива по формален
критерий - навършването на 18-годишна възраст), поради своите душевни заболявания са в
неравностойно положение. Следователно провеждането на критерия "несъзнавана
липса на воля" води до нетърпимия правен резултат погасителната давност да (из)тече
по отношение на физически лица, които са в невъзможност или са съществено
затруднени да защитят правата си, засегнати от "унищожаемия" договор а да не тече
за случаите на т.нар. "съзнавана липса на воля", в която подадат все дееспособни лица,
за които исковата защита не е изключена или затруднена. В приложното поле на
основанието за нищожност по чл.26 ал.2 изр.1 пр.2 ЗЗД попадат случаите, в които лицето е
дееспособно, но поради душевна болест или старческо слабоумие е в трайна неспособност
за разбиране или ръководене на действията (душевна болест или старческо слабоумие).
В обратен смисъл е постановено Решение № 309 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1890/2010г., съгласно което ВКС, състав на IV г. о., ГК е приел, че когато се атакува
действителността на упълномощителна сделка за разпореждане с недвижим имот с
твърдения, че едно дееспособно физическо лице - упълномощител (за който не се твърди, че
е поставен под запрещение), към момента на сключването на атакуваната сделка не е могло
да разбира и ръководи действията си поради тежко увреденото си здравословно и
психическо състояние, е наведено основание за унищожаемост по чл.31 ЗЗД, това е правната
квалификация на иска. Такива твърдения не могат да се подвеждат под основанието "липса
на воля" за извършване на упълномощителната сделка, обуславящи квалификация по чл.26
ал.2 ЗЗД, тъй като липсата на воля (при едностранните сделки) и на съгласие (при
договорите) трябва да е съзнателна (съзнавана).
С решение № 813 от 7.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 256/2010 г., IV г. о., ГК е
допуснато касационно обжалване по въпроса: за приложението на чл.26 ал.2 пр.2 и чл.31
ал.1 ЗЗД - нищожен поради липса на съгласие или унищожаем е договорът, сключен от
дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира и да ръководи
действията си. За да даде отговор, съдът се е позовал и е споделил на практиката
обективирана в решения № 148/10.III.1997 г. по гр. д. № 1192/1996 г. на ВКС I ГО, № 488/07.
Х.2003 г. по гр. д. № 11/2003 г. на ВКС II ГО и № 2/23.III.2004 г. по гр. д. № 466/2003 г. на
ВКС II ГО, съгласно която сделката /договорът/, сключен от дееспособно лице, което не е
могло да разбира и да ръководи действията си, подлежи на унищожаване, а не е нищожна,
хипотезата по чл.26 ал.2 ЗЗД има предвид съзнателна липса на съгласие.
Затова с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 94 от 05.05.2020г. по гр.д. № 595/2020г., Г. К., ІV Г. О.
НА ВКС, е предложено на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия да
постанови тълкувателно решение по въпроса: за приложението на чл.26 ал.2 пр.2 и
12
чл.31 ЗЗД - нищожен поради липса на съгласие или унищожаем е договорът, сключен
от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна
неспособност да разбира или да ръководи действията си. Така е образувано т.д.№
5/2020г. на ОСГТК на ВКС, висящо към настоящия момент.
Настоящата съдебна инстанция намира за правилно първото становище,
доколкото упълномощителят се е намирал в трайна и необратима неспособност да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, поради което счита,
че пълномощното от 22.08.2016г. е нищожно /а не унищожаемо/, поради липса на
съгласие, за което не е необходимо депозиране на отделен иск. Достатъчно и необходимо
е констатиране в мотивите на тази нищожност на основание чл.26 ал.2 изр.1 пр.2 ЗЗД на
упълномощителна сделка, извършена от С. С. С. с нотариално заверено пълномощно per.
№ 4250 и нотариално заверено съдържание per. № 4251/22.08.2016г. на нотариус Д. Д., per.
№ 145 на НК, Акт № 174, том I, per. № 4251 от 22.08.2016г.
ВКС изтъква, че позоваването на недействителността при договора, сключен въз
основа на нищожна упълномощителна сделка, чрез мним представител, без представителна
власт, е относително недействителен съгласно нормата на чл.42 ал.2 ЗЗД, /дори ако
възможността договорът да бъде потвърден е вече изключена, било поради изразена от
представлявания воля, или поради друг последващ факт, от който невъзможността следва
единствено за него: обявена недееспособност, представляваният е починал след
сключването на договора /както е в настоящата хипотеза/. Относно вида на тази
недействителност следва да се имат предвид разясненията, дадени в т ІІ.1-3 от ТР № 5/2016
г. по т.д № 5/2014 г. ОСГТК. Следователно договорът от 23.08.2016г. не е породил желаните
правни последици, доколкото е сключен без НАДЛЕЖНО УЧРЕДЕНА представителна
власт, което не го прави нито нищожен, нито унищожаем. Затова и жалбата на ищците е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
При установените по делото обстоятелства следва да се приеме, че пълномощникът е
действал без представителна власт при прехвърлянето на имота. Порокът при
упълномощаването не води до абсолютна нищожност на сделката по разпореждане с имота
и не изключва възможността за потвърждаване-от наследници на представлявания
включително. Затова в частта, с която са отхвърлени исковете за нищожност/унищожаемост
на договора, решението следва да бъде потвърдено. Следва да се съобрази разрешението,
указано в.т ІІ.6 от ТР № 5/2016 г. по т.д № 5/2014 г. ОСГТК на ВКС. При липса на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е
сключен договорът, или неговите универсални правоприемници. Както субективното
потестативно (преобразуващо) материално право на мнимо представлявания да потвърди и
по този начин да валидира с обратно действие във времето висящо недействителния
договор, така и неговото субективно материално право да се позове на тази
недействителност, респ. и процесуалното му право на иск, включващо предявяването на
установителния иск и заявяването на правоизключващото процесуално възражение с правна
13
квалификация по чл.42 ал.2 ЗЗД, са наследими (освен в случаите, когато недействителният
договор има за предмет незаместими престации, свързани с неговата личност ) и могат да
бъдат упражнени от всеки от наследниците му - съразмерно дела от наследството.
Наследяването очертава легитимацията по иска, пределите на допустимото
позоваване на недействителността, тъй като след постановяване на съдебното
решение, упълномощителят е починал /17.02.2020г./ който факт следва да бъде съобразен от
настоящата инстанция по реда на чл.235 ГПК.
Искът е недопустим единствено извън наследствената част на
жалбоподателките-ищци, поради липса на правен интерес от позоваване на порока
касателно чужди права /тези на сина А.С./. Поради това в тази част решението следва да се
обезсили, а производството да се прекрати, доколкото последният не поддържа предявените
от баща му искове. Двете жалбоподателки притежават само 2/3 ид.ч. от правото на
собственост по силата на наследствено правоприемство /доколкото имотът е бил
индивидуална собственост на починалия ищец С., а не в режим на СИО/. След като
жалбоподателите-ищци са собственици само на 2/3 ид.ч. от имота, предмет на атакуваната
сделка, в техния патримниум няма да бъде включена по-голяма част от правото т.е. искът за
прогласяване недействителност на сделката, по която те не са страна, е основателен само до
2/3 ид.ч. Ето защо решението в частта му с която са разгледани по същество искове за целия
недвижим имот следва да се обезсили и производството по тях да се прекрати за 1/3 ид.ч.
правото на собственост върху имота, принадлежаща на жалбоподателя-ответник А.С..
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде обезсилено само за 1/3 ид.ч. правото на собственост
върху имота, и потвърдено в останалата обжалвана част.
Доколкото жалбите и на двете страни са неоснователни, разноски за въззивна
инстанция не следва да бъдат присъдени.
Воден от горното и на основание чл. 270 ал.3 и чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 139 от 10.04.2019г., постановено по гр.д. № 914 / 2016г. по
описа на ОС-В.Търново, ГО, в частта, досежно 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху
процесния недвижим имот, принадлежаща на А. С. С., поради липсата на правен интерес и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 139 от 10.04.2019г., постановено по гр.д. № 914 /
2016г. по описа на ОС-В.Търново, ГО, в останалата му обжалвана част – досежно 2/3
идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот.
14
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15