Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,17.01.2020 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на седемнадесети декември през двехиляди и деветнадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №104
по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК. Подадена е искова
молба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Витоша, ж.к.“Малинова Долина“, ул."Рачо Петков - Казанджията"
№4-6, ЕИК *********, с управител Р. И.М.-Тодорова, чрез пълномощник юрк.В.Ж.Д.,
с ЕГН **********, преупълномощен от „Иванов и Денев-Адвокатско дружество“, с адрес за призоваване: гр.Стара Загора, бул.„Цар Симеон
Велики" №115, ет.2 против М.И.Л., с ЕГН **********,
с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си твърди, че на 07.08.2008г. в
гр.Пазарджик бил сключен Договор за потребителски кредит по кредитни програми
№РК08-00184 между „Стопанска и инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/ с ЕИК *********
в качеството на кредитор и М.И.Л. с ЕГН ********** в качеството си на
кредитополучател. Твърди, че по силата на този договор „Стопанска и
инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/ отпуска на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 12500,00 лв. Същият се усвоява еднократно, чрез заверяване
на банкова разплащателна/картова сметка с титуляр М.И.Л.. Кредитополучателят се
задължава да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията, уговорени в договора. Сочи, че в чл.4 ал.1 е договорено, че за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през срока за издължаване на
кредита годишна лихва, равна на сбора на Банковия лихвен процент за кредити в
национална валута на банката, плюс преференциална лихвена надбавка в размер на
2,50% пункта. Твърди, че към момента на сключване на договора БЛП за
потребителски кредити е в размер на 4,9% годишно. Дължимите лихви се начисляват
от датата на усвояване на кредита по договора като за дата на усвояване се
счита датата на заверяване на сметката на кредитополучателя. Твърди, че погасителните
вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви,
се заплащат ежемесечно на 7-мо число на месеца като крайният срок на погасяване
на кредита е до 07.08.2018г. Твърди, че общата сума, която
кредитополучателят се задължава да върне
в уговорения срок е в размер, посочен в погасителния план като ответникът се
задължава да погасява задължението си общо на 120 анюитетни вноски, всяка от
които в размер на 147,73 лв. и една изравнителна в размер на 151,58 лв. Всяка
вноска включва в себе си два компонента – част от главницата плюс
възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен план към
договора за потребителски кредит.
Твърди, че след усвояване на кредита, длъжникът е погасил част от месечните
си вноски, съгласно договора, след което е преустановил плащанията си. След
преустановяване на плащанията останало непогасено задължение. Твърди, че
неплащането на месечните вноски, съгласно договора и погасителния план дават
право на кредитора на основание чл.10 ал.1 от договора съдебно да претендира
неплатеното парично задължение по кредита.
Твърди, че междувременно на основание сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.09.2012г. и приложенията към него между
„СИБАНК“АД, ЕИК ********* и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, задължението а М.И.Л.,
произтичащо от Договор за потребителски кредит по кредитни програми №РК08-00184
от 07.08.2008г. било изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД“.
Сочи, че в изпълнение на императивните разпоредбите на чл.99 от Закона за
задълженията и договорите, длъжникът е уведомен, че кредитор спрямо него по
отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Съгласно §5.2 от
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.09.2012г. и т.4 от
приложено пълномощно, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е изрично упълномощен от цедента –
„СИБАНК“ АД, да извършва уведомяване от негово име. Уведомления за цесия са
изпратени на посочения в договора постоянен адрес на М.Л.. Същите са получени
лично от нея на 23.11.2012г. като длъжникът е уведомен, че кредитор спрямо него
по отношение горепосоченото парично вземане е „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Посочва,
че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията по
договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд-Пазарджик за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 3102,33 лв., от които:
2612,53 лв. – главница и 489,80 лв. – договорна лихва /падежирали вноски/ за
периода от 07.07.2015г. до 07.03.2017г. Било образувано частно гражданско дело
№2289/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик, по което е издадена заповед за
парично изпълнение. Срещу издадената заповед ответникът М.И.Л. е подала
възражение, за което били уведомени със съобщение, надлежна връчено им на 12.12.2018г.
Сочи, че във възражението се твърди, че ответникът не е могъл да плаща
задължението си по здравословни причини. Не отрича усвояването и дължимостта на
сумата. Твърди, че към настоящия момент погасяване на задължението по договора
не е осъществено. Не им е известно и основание, въз основа на което
задължението за погасяване да е отпаднало.
Твърди, че горното поражда правния интерес на дружеството-ищец да предяви
иск за установяване на вземането им по Договор за потребителски кредит по
кредитни програми №РК08-00184 от 07.08.2008г. за сумата от 3102,33 лв., от
които: 2612,53 лв. – главница и 489,80 лв. – договорна лихва /падежирали
вноски/ за периода от 07.07.2015г. до 07.03.2017г., представляващи неизпълненото
задължение по горепосочения договор.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М.И.Л.,
с ЕГН ********** дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 3102,33 лв., от които:
2612,53 лв. – главница и 489,80 лв. – договорна лихва /падежирали вноски/ за
периода от 07.07.2015г. до 07.03.2017г., представляваща част от неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит по кредитни програми №РК08-00184
от 07.08.2008г., ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Моли да им бъдат присъдени разноските по настоящето гражданско дело.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани.
Направени са доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответницата, чрез пълномощника й, с който е взето становище, че
исковете са предявени чрез нередовна искова молба, тъй като в нея липсват
твърдения за съществени обстоятелства относно съществуването и изискуемостта на
вземанията. В обстоятелствената част е посочено, че договорът не се изпълнява от
ответницата, а неговият краен падеж е на 07.08.2018г. като е отправено искане
до съда да установи изискуемостта на главницата без посочване на период и
договорна лихва за периода от 07.07.2015г. до 07.03.2017г. В петитума е
посочено, че договорната лихва била по падежирали вноски, а претендираните суми
за главница и лихви били „част от неизпълнено задължение…“.
Възразява, че в същото време нито в обстоятелствената част на исковата
молба, нито в петитума се сочат конкретни вноски, които да се претендират като
неплатени. Напротив в обстоятелствената част на исковата молба /на стр.2-ра,
първи абзац/ се посочва, че неплащането на погасителните вноски давало право на
кредитора на основание чл.10 ал.1 от договора съдебно да претендира неплатеното
парично задължение. Разпоредбата на чл.10
ал.1 от договора от своя страна претендира основанията за предсрочна
изискуемост на кредита, но в обстоятелствената част липсват обстоятелства
относно настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост - брои
неизпълнени вноски, уведомяване и други. Освен това пък се сочи, че договорът
бил с краен падеж на 07.08.2018г. Във
връзка с горното пък в исковата молба се твърди ищецът да е придобил вземанията
въз основа на договор за цесия от 28.09.2012г., което предполага към тази дата
вземанията да са били предсрочно изискуеми вече.
Твърди, че горните неясноти водят до невъзможност да упражни адекватно
правото си на защита, а и затрудняват разкриването на обективната истина,
поради което счита, че настоящето производство е недопустимо.
Твърди, че недопустимостта произтича от особения характер на заповедното производство, чието продължение е
съдебният исков процес по предявени установителни искове по чл.422 от ГПК.
Сочи, че в съдебната практика вече е единодушно прието, че процесът по
предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са продължение на
предварително проведеното заповедно производство, поради което и
обстоятелствата, на които се основава искът следва да са идентични със
заявените в заповедното производство.
Нещо повече, съгласно т.2б от ТР по тълк. дело №4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС
е прието, че заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 ГПК,
т.е. необходимо е да съдържа пълно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането.
Във връзка с гореизложеното и при съществуващите още в заповедното производство горепосочени неясноти и
противоречия относно претендираните вземания, то с оглед на специфичния
характер на заповедното производство се достига до извод за недопустимостта на
предявените установителни искове по чл.422 от ГПК, тъй като същите не могат да
бъдат допълвани и конкретизирани с оглед на провелото се преди това заповедно производство.
Исковата молба твърди да е нередовна, тъй като същата е подписана от
юрисконсулт към упълномощеното Адвокатско дружество „Иванов и Денев“, което е
недопустимо, тъй като разпоредбата на чл.32, т.1 от ГПК изрично предвижда
процесуално представителство само и единствено от адвокати. Юрисконсултът може
да осъществява процесуално представителство, но само за учрежденията,
предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец, при когото работят,
каквато хипотеза в конкретния случай не е налице. Възразява, че не на последно
място към исковата молба не са им връчени доказателствата, посочени в нея.
Единственото им връчено приложение към преписа от исковата молба е договорът за
банков кредит.
С оглед на гореизложеното моли съда да прекрати производството по гр. дело
№104/2019г. по описа на Районен съд-Пазарджик като недопустимо и да присъди
сторените от ответницата съдебни разноски в размер на 500 лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение. Евентуално моли исковата молба да бъде
оставена без движение за конкретизиране на обстоятелствата относно вземанията и
дали се касае за предявен частичен иск и подаване на исковата молба от надлежен
процесуален представител.
По основателността на исковата
молба, под страх от настъпване на процесуална преклузия заявява, че оспорва по
основание и по размер предявените установителни искове по чл.422 от ГПК като
изцяло неоснователни.
Възразява, че ищецът към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда не е бил материално легитимиран, тъй като не е уведомил ответницата за
извършената цесия, поради което същата не е имала действие по отношение на нея.
Освен това вземанията по договора не са предмет на договора за цесия.
Ако ищецът претендира падежирали вноски, то счита, че липсва основание за
уважаване на иска, установяващ дължимостта им, тъй като към датата на
заявлението по чл.410 от ГПК и към настоящия момент вноски по кредита не се
дължат.
Твърди, че договорът за кредит е бил обявен за предсрочно изискуем от
кредитна институция – цедент. Следователно още към 28.09.2012г. кредитната
институция е прехвърлила на ищеца предсрочно изискуеми вземания по договора за
кредит, а не вземания за вноски по същия. Това се потвърждава и от разпоредбата
на чл.10 ал.1 от договора, съгласно която при забава на която и да е вноска по
кредита, той става предсрочно изискуем.
Прави възражение и за недействителност на договора за кредит на основание
чл.14 от ЗПК /отм./, тъй като договорът за кредит не съдържа общия размер на
кредита като сбор от общия размер за връщането на главницата и общия размер на
възнаградителната лихва – чл.7, т.8 от ЗПК /отм./, както и не е спазено
изискването на чл.7, т.7 от ЗПК /отм./, изискващо посочване на конкретните
обстоятелства, въз основа на които разходите по кредита, включително и годишният
лихвен процент могат да бъдат изменяни. Освен това ответницата не е подписвала
и не се е съгласявала с конкретен погасителен план, по силата, на който да се
конкретизира размерът на погасителните вноски и разпределението в тях на
главница и лихви. Липсата на тази информация също води до недействителност на
договора за потребителски кредит.
Видно от разпоредбата на чл.4 ал.2 от договора след посочване на
обстоятелствата за изменение на ГЛП, които са прекалено общи, поради което
стандартът по чл.7, т.7 от ЗПК /отм./ не може да се приеме за изпълнен, което
на основание чл.14 от ЗПК /отм./ води до недействителност на договора, при
което потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита, но на друго
основание – поради неоснователно обогатяване, какъвто иск не е предявен.
Възразява против дължимостта на възнаградителната лихва, тъй като
разпоредбата на чл.4 от договора е нищожна като неравноправна на основание
чл.143, т.7, т.10 и т.12 от ЗЗП. Видно от същата разпоредба тя дава право на
кредитора едностранно на общо основание, не и конкретно посочено в договора
такова, да променя размера на възнаградителната лихва по свое собствено решение.
С оглед на гореизложеното твърди по времето на договора за кредит
кредитната институция да увеличила без основание възнаградителната лихва,
поради което и ответницата е заплатила без основание с 4000 лева в повече
възнаградителни лихви, за което прави в условие на евентуалност възражение за
съдебно прихващане.
Ако се твърди настъпила предсрочна изискуемост на кредита, то оспорва към
датата на заявлението в съда да са налице предпоставките за това, а именно:
виновно неизпълнение и уведомяване на
длъжника за обявената предсрочна изискуемост.
Прави възражение за погасителна давност на претендираните вземания, доколкото
и ако същите се претендират като погасителни вноски.
Моли съда да постанови съдебно решение, по силата, на което да отхвърли
предявените установителни искове по чл.422 от ГПК като изцяло неоснователни. Ако
счете някои или всички искове за изцяло или частично основателни, моли съда да
постанови съдебно прихващане с вземането на ответницата в размер на 4000 лева,
представляващо получени без основание от ищеца суми, поради едностранно
увеличаване на възнаградителната лихва по договор за потребителски кредит от
07.08.2008г. за периода от 07.08.2008г. до 07.08.2018г. Претендира сторените
съдебни разноски в размер на 500 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, което моли да се присъди и
при прекратяване на делото.
Прави доказателствено искане.
В проведените
по делото съдебни заседания, ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения
иск и моли съда да го уважи изцяло. Подробни съображения по същество са изложени
в представената по делото писмена защита. Претендира разноските.
Ответницата
не се явява в съдебните заседания и не изпраща свои представител. Изразява
становище с депозираната писмена молба, с която поддържа отговора на исковата
молба и направените в него възражения. Претендира разноските.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на ответницата
в писмения отговор и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 06.06.2018
год., ищцовото дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подало по пощата Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 07.06.2018г.,
срещу ответницата М.И.Л., в качеството й на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №2289/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото
е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №1206 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК на 11.06.2018год., с която е разпоредил
ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата от 2612,53 лв.
- главница, дължими по Договор за потребителски кредит по кредитни програми от 07.08.2008г.,
сумата в размер на 489,80 лв. – договорна лихва за периода от 07.07.2015г. – до
07.03.2017г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 07.06.2018г. до изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски в размер на 62,05 лв. – държавна такса. Посочено е, че вземането
произтича от Договор за потребителски кредит по кредитни програми от 07.08.2008г.
Срещу така
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ответницата
е подала възражение в законния срок по чл.414 ал.2 от ГПК, в което е отразила,
че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Посочила е, че съжалява за закъснението, но по здравословни причини не е имала
възможност. Като доказателство е изпратила епикриза от операцията й.
При тези
данни съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане.
Освен това и във връзка с
възраженията на ответницата в писмения отговор за недопустимост на предявения
иск, съдът с протоколно определение от 18.06.2019г., постановено в
производството по делото, е оставил без уважение искането на пълномощника на
ответницата за прекратяване на производството по делото, поради неговата
недопустимост. В мотивите към определението си, съдът е приел, че същото е
неоснователно, тъй като в конкретния случай не е налице соченото от ответната
страна несъответствие между воденото заповедно производство и вземанията –
предмет на разглеждане в настоящия исков процес. Приел е, че с молбата на
процесуалния представител на ищеца адв.К. - пълномощник на ищеца по делото - от
25.04.2019г. са потвърдени всички процесуални действия, включително и
подаването на исковата молба с приложенията към нея, извършени от юрк.В.Д. -
юрисконсулт на адвокатското дружество - пълномощник на ищеца по делото. Приел е
и че в същото съдебно заседание, пълномощникът на ищеца изрично е уточнил, че
претендираната главница в заповедното и настоящето исково производство е за
падежирали главници и лихви в периода, посочен в издадената заповед за
изпълнение, както и че е уточнил, че не се позовава на предсрочна изискуемост
на вземанията.
По съществото на иска, съдът
приема следното:
От представените от ищеца и
неоспорени от ответницата писмени доказателства се установява, че на 07.08.2008г.
в гр.Пазарджик между трето неучастващо по делото лице „Стопанска и
инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/ и ответницата М.И.Л. в качеството й на длъжник
/кредитополучател/ е сключен Договор за потребителски кредит по кредитни
програми №РК08-00184/07.08.2008г. по силата, на който банката е отпуснала на длъжника
/кредитополучателя/ потребителски кредит в размер на 12500 лева със срок на
издължаване 120 месеца.
Кредитът се усвоява еднократно,
чрез заверяване на банкова разплащателна/картова сметка с титуляр ответницата М.И.Л..
Последната се е задължила да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви, в
сроковете и при условията, уговорени в договора.
Съгласно чл.4 ал.1 от договора,
главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на Банковия
лихвен процент за кредити в национална валута на банката плюс преференциална
лихвена надбавка в размер на 2,50% пункта за срока на издължаване на кредита.
Към датата на сключване на договора БЛП за кредити в национална ваалута е в
размер на 4,9% годишно.
Страните са се договорили, че
дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по договора
като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на сметката на
кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на
дълга по кредита е 120 месеца от датата на усвояването му – чл.5 ал.1 от
договора, т.е. до 07.08.2018г.
Съгласно чл.5 ал.2 от договора,
кредитът се издължава с месечни анюитетни погасителни вноски, в съответствие с
приложения към договора погасителен план.
Ответницата се е задължила да
погасява задълженията си по договора на общо 120 анюитетни вноски, всяка от
които в размер на по 147,73 лв. месечно и една последна изравнителна вноска в
размер на 151,58 лв. Всяка вноска включва в себе си част от главницата плюс
възнаградителна лихва, които подробно са посочени в погасителния план,
неразделна част от договора за кредит.
В исковата си молба, ищецът
признава, че след усвояване на кредита, ответницата е погасила част от
месечните си вноски, съгласно договора. Не посочва размера на същите, както и момента
на плащането. Твърди, че след това ответницата е преустановила плащанията си,
след което останали непогасени задължения.
Видно от книжата по делото е, че на
основание Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 28.09.2012г. и
приложенията към него, сключен между „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК ********* и ищеца „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, вземанията на банката от
длъжника-кредитополучател М.И.Л., произтичащи от Договор за потребителски
кредит по кредитни програми №РК08-00184 от 07.08.2008г. са били прехвърлени на
ищцовото дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД“.
Съгласно §5.2 от договора за
продажба и прехвърляне на вземания от 28.09.2012г. и т.4 от приложено
пълномощно, цесионерът-ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е изрично упълномощен от
цедента – „СИБАНК“ АД да извършва уведомяване за извършената цесия от негово
име. Уведомление за цесията е изпратено на посочения в договора постоянен адрес
на ответницата М.И.Л.. Същото е получено лично от нея на 23.11.2012г., видно от
направеното отбелязване в приложеното известие за доставяне. С уведомлението,
ответницата е уведомена, че кредитор спрямо нея по отношение на паричните
вземания по процесния договор е ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
С връчването на препис от
исковата молба, въз основа, на която е образувано производството по настоящето
дело и приложенията към нея, на ответницата отново е връчено и уведомление за
извършената цесия.
Предвид горното ответницата се
счита за надлежно уведомена за извършената цесия, а последната е породила своето
правно действие.
Действително
в чл.10 ал.1, т.1 от процесния договор за кредит е предвидено, че банката има
право едностранно, без да дължи уведомление до длъжника, да обяви кредита за
предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг, в
случай, че длъжникът не изпълни частично или напълно, която и да е анюитетна
погасителна вноска /лихва и главница/, както и при неизпълнение на което и да е
от задълженията или условията по договора.
Съгласно
т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем
и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В случая банката не се е
възползвала от това си право да обяви кредита за предсрочно изискуем до
цесията. Новият кредитор – ищецът по делото не се позовава в исковата си молба
на настъпила предсрочна изискуемост.
Освен това
в първото по делото съдебно заседание, пълномощникът на ищеца изрично заяви, че
процесните вземания са за изтекли главница и лихви още към датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК и че това е видно от периодите, за които същите
се претендират, както и че не се позовават на предсрочна изискуемост на същите.
В
конкретния случай крайният срок на договора е изтекъл на 07.08.2018г.
От
приетото и неоспорено заключение на вещото лице се установява, че процесният
договорен кредит в размер на 12500 лева е постъпил по банкова сметка ***.08.2008г.
Посочено е основание – усвояване на кредит. По кредита са внесени общо 4913,81
лв. След като вещото лице е констатирало, че част от постъпилите плащания, а
именно тези на 30.06.2010г. и на 04.10.2011г. неправилно са отнесени само и единствено
за погасяване на дължими суми за лихви, без да е погасена главница с по-ранен
падеж от погасените лихви, вещото лице е направило правилно разпределение на
постъпилите суми към съответните задължения, по датите на падежите им и е
посочило, вида и размера на погасените вземания по договора. Според
заключението на вещото лице, към 07.03.2017г. /датата, до която се претендират
вземания за главница и лихви/, по договора непогасени са: 10553,90 лева –
главница, от която 8052,24 лв. с настъпил падеж и 2501,66 лв. с падежи
07.04.2017г.-07.08.2018г.; 3900,42 лв. - падежирали възнаградителни лихви за
перида 07.12.2010г.-07.03.2017г.; 60 лв. – такси за периода 2011-2012г.;
1223,85 лв. – лихви просрочие за периода 07.01.2011г.-08.10.2012г. Предвид
посоченото от вещото лице в съдебно заседание относно начина на изчисляване на
размера на задълженията за главница и лихви за процесния претендиран период, а
именно от 07.07.2015г. до 07.03.2017г. и съгласно Приложение 3 към
заключението, падежиралите вноски по погасителния план към договора, са в
размери, както следва: 2685,20 лв – главница и 622,30 лв. – договорна
възнаградителна лихва.
Предвид
горното, съдът приема, че предявеният установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен за процесните претендирани вземания
за главница в размер на 2612,53 лева и за договорна лихва в размер на 489,80
лева за периода от 07.07.2015г. до 07.03.2017г.
Основателна
е и претенцията на ищеца за законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 07.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника в писмения отговор, по
следните съображения:
Ответницата възразява, че ищецът не е
изпълнил задължението си да обяви предсрочна изискуемост на кредита и да
уведоми за това длъжника, така както
се изисква в т.18 на TP №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК. Възражението е
неоснователно, тъй
като в настоящия случай ищецът
не претендира вземанията си като предсрочно изискуеми. В исковата молба изрично е посочено,
а и потвърдено от
процесуалния представител на ищеца в първото по делото съдебно заседание, както
и се установява от
доказателствата по делото, че исковите суми се претендират като дължими за
периода от 07.07.2015г. до 07.03.2017г. като падежирали
вноски, поради което обявяване на предсрочна изискуемост
не е нужно.
Неоснователно
е и възражението на ответницата за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните вземания. Съгласно
разпоредбата на чл.114 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая изискуемостга е настъпила с
падежиране на вноските за периода от 07.07.2015г. до 07.03.2017г. и съответно към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК не е изтекла предвидената в закона
погасителна давност за главницата и лихвите. Видно
от приложения към исковата молба Договор за цесия с Приложение е, че е индивидуализирано прехвърленото вземане по договора за кредит. В чл.10 ал.3 от договора за кредит изрично е договорено правото на банката да
прехвърли вземането си на трети лица. Тази
възможност е включена
в индивидуалния договор с
ответницата, а не в общите условия към него. Отделно е
подписано и искане за кредит. Кредитиполучателят-ответницата е подписала както
искането, така и договора и не оспорва това. С чл.16 от договора за кредит е предвидена
възможност страните да предоговарят всички условия по договора. Финансовата информация и условията са точно и ясно изброени: размер на кредита, годишен
лихвен процент, срок на кредита, обезпечения, начин на усвояване, условия за
издължаване, ГПР, както и е предоставен погасителен план. Следователно ответницата е била наясно с условията на предоставения кредит. Описани са условията относно
усвояването на кредита, относно погасяването, предмета и срока. Предвид това възраженията за недействителност на
договора са
неоснователни и недоказани. Между страните е сключен валиден договор за потребителски кредит по смисъла на чл.4 от
Закона за потребителския кредит /обн. ДВ 53/2006г., отм. ДВ 18/2010г./ Процесния договор от 07.08.2008г. е съобразен с разпоредбите
на закона, клаузите в него са уговорени от двете страни доброволно. Не е налице договор с типови
клаузи, върху които потребителят не е могъл да влияе.
Неоснователно
е и възражението против
дължимостта на възнаградителна лихва, поради това, че разпоредбата на чл.4 от договора
е нищожна и неравноправна на основание
чл.143, т.7, т.10 и т.12 от
ЗЗП. Съгласно чл.4 ал.1 от договора,
главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на БЛП за
кредити в национална валута на банката плюс преференциална лихвена надбавка в
размер на 2,50 пункта за срока на
издължаване на кредита. Към момента на сключване на
договора, Управителния съвет на банката е определил
БЛП за кредити в национална валута в размер на 4,9% годишно. Тоест ясно и точно
е посочен размерът на лихвата за срока на договора. Погасителният план към договора е изготвен на базата на тези индивидуално
договорени условия.
Ищецът претендира вноски с
настъпил падеж като
ги изчислява именно от същия
погасителен план.
За яснота
на изложението следва да се отбележи и това, че самата ответница във
възражението си срещу заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК не е оспорила дължимостта на претендираните от ищеца вземания по договора
по същество, а по-скоро е посочила причините /здравословни такива/ за
неизпълнението на задълженията си по договора.
Не се
установи по делото твърдяното от ответницата плащане без основание на сумата в
размер на 4000 лева в повече на възнаградителни лихви по договора, поради което
не са налице и законови основания за уважаване на направеното възражение за
прихващане.
Предвид изхода
на делото, ответницата следва да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство и в настоящето исково производство разноски в размер общо на 279,50
лв., съгласно приложените разходни документи.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Витоша, ж.к.“Малинова Долина“, ул."Рачо Петков - Казанджията" №4-6,
ЕИК *********, с управител Р. И.М.-Тодорова, чрез пълномощник юрк.В.Ж.Д., с ЕГН
**********, преупълномощен от „Иванов и Денев-Адвокатско дружество“, с адрес за
призоваване: гр.Стара Загора, бул.„Цар Симеон Велики" №115, ет.2 против М.И.Л.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата М.И.Л., с ЕГН ********** дължи на ищеца „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ********* сумата от 3102,33 лв., от които: 2612,53 лв.
– главница и 489,80 лв. – договорна лихва /падежирали вноски/ за периода от
07.07.2015г. до 07.03.2017г., представляваща част от неизпълнено задължение по
Договор за потребителски кредит по кредитни програми №РК08-00184 от
07.08.2008г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 07.06.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, за които е издадена Заповед №1206 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 11.06.2018 год. по ч.гр.дело №2289/2018г. по описа на Районен
съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА М.И.Л., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова Долина“, ул."Рачо Петков
- Казанджията" №4-6, ЕИК *********, с управител Р. И.М.-Тодорова, с адрес
за призоваване: гр.Стара Загора, бул.„Цар Симеон Велики" №115, ет.2 сторените
в заповедното производство и в настоящето исково производство разноски в размер
общо на 279,50 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: