Определение по дело №1515/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….11.2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 21.11.2018 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1515 по описа за 2018 г.,

на осн. чл. 374  ГПК, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на глава 32 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ“АД за установяване по отношение на оспорващия  длъжник „ЧЕРНО МОРЕ“АД на дължимост на вземания по издадена заповед за изпълнение № 5780/31.07.2018 г. по ч.гр.д. 11620/2018г., претендирани като цена на доставена ел. енергия.

По размяна на книжата:

Исковата молба вх.№28023/01.10.2018г., уточнена с вх.№ 30988/25.10.2018г е редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени фактите,  на които ищецът  основава претенциите си и са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 367 ГПК   е постъпил отговор вх.№ 32523/08.11.18г, в който ответникът, чрез законен представител е депозирал пълно признание на иска.

Ищецът е заявил искане за постановяване на решение по признанието, направено от лице с разпоредителна власт.

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.

По допустимостта на претенциите: Със справка по изисканото 11620/2018г. на ВРС, 25 с-в се установява провеждането на заповедно производство, чрез което ищецът се е снабдил с изпълнително основание (заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК)  срещу ответното дружество, а длъжникът е оспорил без обосновка вземането, описано в заповедта. Възражението, депозирано надлежно в срок и прието от заповедния съд като пречка за стабилизиране на заповедта. Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на договорно правоотношение, по което страните са договорили начин на остойностяване на доставена енергия и фиксиран краен падеж на задължението за плащането й от купувача. Цената на претенцията налага разглеждането на делото от окръжен съд.

Съдът приема, че предявеният установителен иск на кредитор по оспореното вземане е допустим. Твърденията на кредитора изцяло съответстват на основанието заявено по реда на чл. 410 ГПК, като предявения размер не надхвърля заявения.    

По предварителните въпроси:

Дължимите  държавни такси, след приспадане на внесените при образуване на заповедното производство, определени съразмерно на  цената от всяка от установителните претенции  са внесени. Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1 вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.1 ТЗ). Не са направени възражения по местната компетентност и реда за разглеждане на спора.

Предявеният иск е бил обезпечен с определение №3778/25.10.2018г. 

Съдът е указал предварително на страните предимствата от доброволното уреждане на спора.

По доказателствените искания:      

Позоваването на признание на иска изключва съдебното дирене на  осн. чл.237 от ГПК, поради което и събиране на доказателства не се налага.

С оглед липсата на подлежащи на доказване факти се  открива възможността за произнасяне на съда, сезиран с търговския спор в закрито заседание по чл. 376  ал.1 ГПК.

На страните следва да се предостави възможност да изложат доводите си по съществото на спора в писмени становища, след указване на възможност за доброволно уреждане на спора.  За целта съдът намира за необходимо да обяви писмен доклад по делото, поради което, на осн. чл. 374 ал.2 ГПК, 

 

ОПРЕДЕЛИ

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на признанието на иска в закрито съдебно заседание по реда на чл. 376 ГПК.

ПРИКАНВА страните към постигане на доброволно споразумение, като разяснява, че при използване на процедурата по медиация се цели:

1. висока степен на достигане на същината на проблема - страните споделят своите чувства, разкриват своите притеснения и се ангажират сами да участват в разрешаването на спора,

2. удобство - осъществява се в удобно за страните време и място

3. контрол - медиацията принадлежи на страните и те решават как ще се провеждат процедурите- каква ще е последователността, времетраенето, периодичността на срещите

4. липса на противопоставяне - т.к. е неформален процес, избягват се преките конфликти

5. по-малък риск за страните -  запазване на „резервни” възможности, при липса на споразумение съдът ще довърши разглеждането на спора

6. съхраняване на отношенията - спорът се решава на възможно най-ранен етап, когато страните все още не са изострили конфликта

7. възможност за иновативни решения - могат да се търсят творчески подходи при решаване на спора и чрез средства, недостъпни за съда

8. по-малко разходи – центъра работи без такса

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията

РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.

Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.

За участие в медиация страните могат да се обърнат лично към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**, или да изпратят на същото лице попълнен информационен формуляр, обявен в Интернет на страница на Варненски окръжен съд.

За предприемане действия по започване на процедура по медиация в рамките на срока до следващото процесуално действие на съда, страните следва да уведомят съда.

 

ОБЯВЯВА на страните ПИСМЕН ДОКЛАД в следния смисъл:

Приет е за разглеждане иск на „ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ“АД, ЕИК ********* гр. Варна, бул. Вл. Варненчик 258, Варна Тауърс - Г за установяване по отношение на оспорващ  длъжник „ЧЕРНО МОРЕ“АД, ЕИК ********* гр. Варна, бул. Вл. Варненчик 256, на дължимост на вземания по издадена заповед за изпълнение № 5780/31.07.2018 г. по ч.гр.д. 11620/2018г. на ВРС, 25 с-в, както следва:

1. сборно вземане от 56 237,69лв, претендирано като фактурирани  главници за цена на потребена  ел. енергия и услуги в периода май – юни 2018г, доставени по договор от 23.11.2017г за обектите с абонаментни номера 1371065 и 1371067

2. сборно вземане от 422,15лв, претендирано като начислено обезщетение за забава върху тези главници за период на забава, считано от настъпване на договорен падеж до 04.07.2018г

3.  сборно вземане от 185,09 лв, претендирано като фактурирани обезщетения за  забавено плащане на главници, фактурирани през март 2018г считано от падеж до дата на плащане,

ведно с акцесорните искания за законна лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателна плащане на сумите и разноските по делото.

Ищецът  претендира  и присъждане на разноски по настоящото дело.

По твърденията на страните(чл. 146 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават  или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146 ал.1 т.3 и 4 ГПК):

Ищецът основава установителната си претенция на твърдения за изпълнена периодична доставка на енергия, договорена с  доставчик от последна инстанция в договор от 23.11.2017г за обектите на клиента с абонаментни номера 1371065 и 1371067. Твърди, че след като количествата били надлежно отчетени в периода май – юни 2018г и фактурирани по нормативно установена методика, клиентът пропуснал падежите за плащане на остойностените услуги. Сочи, че забава в предходни доставки от м. март 2018  породила и вземането му за мораторно обезщетение, начислено според уговорките между страните от падежа до датата на закъснялото плащане, което било отделно фактурирано, но също останало непогасено.

С признанието на иска ответникът е признал и всички тези пораждащи претенцията факти.

По правната квалификация (чл. 146 ал.1 т.2 ГПК):

Така очертаните безспорни фактически обстоятелства обуславят квалификацията на подлежащата на установяване парична претенция като иск за реално изпълнение на паричен дълг и обезщетение за забава, породени от изпълнения от доставчика договор. Законови текстове, уреждащи притезанието на ищеца като неудовлетворено след падежа вземане намират уредба в общите норми, допускащи договорна свобода, включително и по договаряне на конкретни измерения на отношения на регулирани пазари, а извън конкретните уговорки на страните съответно приложение биха имали общите правила за отговорност за неизпълнен договор(чл. 79 ал.1  ЗЗД). Очертаното от ищеца накърнено право не противоречи на закона или добрите нрави.   

По доказателствената тежест(чл. 146 ал.1 т.5 ГПК) и  попълването на делото с доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):

С оглед на депозирано неоттегляемо признание на иска доказване на фактите, пораждащи правата на ответника не се налага.

Призната е и акцесорната претенция на ищеца за разноски, като за установяване на точния им размер, ищецът е представил изричен списък по чл. 80 ГПК. 

 

На осн. чл. 237 ГПК съдът ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене. 

 

Определя ДЕН ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ 19.12.2018г.

На осн. чл. 7 ГПК указва на страните, че срокът за обжалване на решение, постановено в закрито заседание тече от посочения ден за обявяването му, чрез вписване на резултата в описната книга на съда, на осн. чл. 376 ал.3 ГПК.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на насрещните страни в срок до 12.12.18 да представят  в деловодството на съда писмени защити по съществото на делото (както и по поисканите разноски)  по реда на чл. 376 ал.1  ГПК.

Препис от определение да се изпрати на насрещните страни със съобщение представляващо  Приложение № 9  към Наредба № 6 на МП, като допълнително към книжата на ответника се добави и препис от молба вх.№ 33884/20.11.18г с приложения към нея списък и доказателства за разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

         

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: