№ 193
гр. Пловдив , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330201050 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М. Т. Р., ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 20-6207-000927, издадено от ВПД Началник
РУ към ОДМВР-ПЛОВДИВ, РУ- ТРУД, с което на М. Т. Р. са наложени:
1) на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДВП - глоба в размер на 100 лв.
2) на основание чл.177, ал.5, пр.1 вр.чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП -
глоба в размер на 400лв.
С жалбата и с допълнителна писмена молба се навеждат конкретни
съображения за незаконосъобразност на НП- оспорва се приетата за
установена фактическа обстановка и се навеждат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира за отмяна на
НП и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище моли за потвърждаване на
НП. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
на 25.10.2020 г около 13:40 часа в гр.Съединение, на ул.Отец Паисий,
жалбоподателят като неправоспособен водач управлява лек автомобил с
рег. № *********, като:
1. водачът не спира на подаден ясен сигнал на стоп палка по
образец, като по този начин осуетява полицейска проверка
2. водачът не притежава СУМПС.
ОТНОСНО НАРУШЕНЕИТО ПО ЧЛ. 103 ЗДВП, вр.чл. 175, ал.1,
т.4 ЗДВП
Съдът намира, че извършването на съставомерно деяние, с
фактическите белези очертани в АУАН и НП остана недоказано по
делото.
Съгласно задължителните указания дадени с ППВС 10/1973 и ППВС
2/1978 АУАН губят презумптивната си доказателствена сила при
оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата
отразени в тях подлежат на установяване с всички доказателствени средства.
В конкретния случай фактическата обстановка в АУАН е изрично
оспорена с жалбата, поради което и АУАН няма презумптивна
доказателствена стойност.
Което е по-важно обаче, констатациите в АУАН не само, че не се
потвърждават от разпита на актосъставителя, но и се опровергават от
него. Разпитан непосредствено от съда, актосъставителят разкри
фактическа обстановка, която изцяло се различава от приетото за
установено в АУАН и НП, относно основното съставомерно обстоятелство,
а именно спрял ли е водача на подадения му сигнал със стоп палка по образец.
По този въпрос актосъставителят изрично заяви, че водачът бил спрян
от негов колега, с когото били заедно на работа през този ден- Б. Л.. Полицай
2
Л. подал сигнал със стоп палка по образец. Водачът изпълнил
разпореждането и спрял в дясно на платното за движение. Полицай Л.
тръгнал към него, за да извърши проверка. Приближил се до МПС и
непосредствено възприел лицето, което било водач. Двамата се погледнали
един друг. Актосъставителят също забелязал как приближилия се до колата
полицай Л. и жалбоподателят се гледат и затова бил сигурен в личността на
нарушителя. Точно преди полицай Л. да му поиска документите за проверка,
водачът запалил отново колата , дал малко назад и влязъл в малка уличка и
избягал.
Показанията на актосъставителя са подробни, логични, добросъвестно
дадени, поради което съдът изцяло ги кредитира. Освен това те по никакъв
начин не се опровергават и от показанията на другите двама разпитани по
служебна инициатива на съда полицейски служители –О. и И..
Опровергаването на фактическата обстановка, приета за установена
в АУАН и НП е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Нещо повече, установяването, че водачът реално е спрял на
подадения по образец сигнал със стоп палка, не позволява наказването му
по посочената в НП норма на чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП, въздигаща в
административно нарушение неизпълнението на нареждане на органите за
регулиране на движението, доколкото в случая се установява, че
нареждането реално е изпълнено.
Действително с последващото си поведение водачът реално е осуетил
полицейската проверка, но това представлява съвсем самостоятелно
нарушение, което се наказва от различна санкционна норма- чл. 175,
ал.1, т.3 ЗДвП.
Така изрично Решение № 516 от 16.03.2015 г. по н. д. № 106 / 2015 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
В този смисъл е и практиката на Административните съдилища от
останалата част на страната- Решение № 1273 от 08.10.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 1681 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Бургас, Решение №
481 от 15.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 550 / 2019 г. на III състав на
Административен съд – Враца.
3
ОТНОСНО НАРУШЕНЕИТО ПО ЧЛ. 177, АЛ.5, ПР.1 ЗДВП, вр.чл.
150 ЗДВП.
От текста на АУАН и НП е видно, че деецът е наказан за това, че
управлява повторно МПС като неправоспособен водач . В тази част НП
подлежи на отмяна на две самостоятелни основания.
Съгласно легалната дефиниция дадена с параграф 6, т.33 от ДР на ЗДВП
"Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по
чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено
като нов водач.
От дадената легална дефиниция е видно, че за да е извършено повторно
управлението на МПС като неправоспособен водач, процесното управление
следва да е извършено в рамките на една година от влизането в сила на
наказателно постановление за същото нарушение.
От текста на АУАН и НП е видно, че процесното управление е
констатирано на 25.10.2020г.
От справката за нарушител/водач е видно, че деецът е наказван по реда
на чл. 150 ЗДвП с четири влезли в сила НП. Датите на влизане в сила на
първите три от тях са 27.12.2006г., 18.09.2009г. и 04.12.2017г., тоест
процесното управление се явява извършено далеч след изтичане на
едногодишния срок.
Още по фрапантен е случая с последното издадено НП за нарушение по
чл. 150 ЗДвП № 20-6207-000657, доколкото както от текста на самото НП,
така и от справката за нарушител/водач се установява, че то е връчено на
дата 27.10.2020г., два дни след датата на вмененото нарушение. Тоест към
датата на процесното управление - 25.10.2020г., това НП не само че не е
било влязло в сила, но и изобщо не е било връчено.
Посоченото обуславя несъставомерност на нарушението по вменената
санкционна норма- чл. 177, ал.5, пр.1 ЗДвП.
Налице е и още едно самостоятелно основание за отмяна на НП. Вече се
посочи, че в НП са изложени твърдения, че управлението на МПС без
СУМПС е извършено повторно. Тези твърдения, обаче отговарят на
4
престъпния състав по чл. 343в, ал.2 НК.
При налични съмнения за извършено престъпление за наказващия орган
е било безусловно задължително да прекрати образуваното
административно- наказателно производство по силата на чл. 33, ал.2
ЗАНН и да изпрати делото на прокурора.
Доколкото НП се явява издадено при отсъствие на предпоставките за
продължаване на образуваното административно- наказателно
производство, то се явява незаконосъобразно.
В конкретния случай обаче, доколкото от доказателствата по делото се
установи, че изобщо не е извършено „ повторно управление“ нито по смисъла
на ЗДвП, нито по смисъла на НК, то се явява безпредметно изпращането на
делото на РП-Пловдив.
ПО НЕВЪЗМОЖНОСТТА СЪДЪТ ДА НАКАЖЕ ДЕЕЦА ПО
РАЗЛИЧНА САНКЦИОННА НОРМА ОТ ТАЗИ ПРИЛОЖЕНА С НП.
От всичко гореизложено следва, че извършеното от дееца не е
съставомерно по нито една от приложените от наказващия орган
санкционни разпоредби. Този порок няма как да бъде саниран от съда.
Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че наказателното
постановление е властническия правораздавателен акт, издаден от
компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното
административно нарушение. То се явява аналога в административно
наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство и в
този смисъл следва да съдържа пълно, точно и ясно изложение, както на
фактическите, така и на правните основания за ангажиране
отговорността на дееца, в това число и правна квалификация на
допуснатото нарушение и санкционна норма. В този изричен смисъл са и
задължителните разрешения на основополагащото за формата и
съдържанието на всички правораздавателни актове ППВС 1/1953.
От гореизложеното следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана
отговорността на дееца следва да е налице пълно съответствие между
сочените в НП факти, дадената правната квалификация и приложената
санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на дееца факти
и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява неправилно
5
приложение на материалния закон, неминуемо води и до съществено
ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се
поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на
нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от надлежно
предявените факти или тези, които следват от приложените от наказващия
орган правни норми.
Точно такова разминаване между изложени в НП и установени от
доказателствата факти и приложения материален закон се констатира и в
процесния случай.
Както вече се посочи, прилагането с НП на неправилна санкционна
норма представлява порок в дейността на контролните органи, който няма как
да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за
доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този
порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни
доказателства, поради което за съда не съществува процесуална възможност
за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна
или санкционна норма, ако те не са надлежно очертани или са погрешно
посочени в НП.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са действителните правни основания за
ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално
му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно
издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна
норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият
би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си
правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би
иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят до самото НП, поради което и чл. 53, ал.2
ЗАНН е неприложим.
6
В този изричен смисъл, че за съдът не съществува възможност за
първи път с решението си да приложи коректната санкционна норма е и
трайната практика на Административен съд Пловдив- Решение № 616 от
10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2349 от 19.11.2019 г. по к. адм.
н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път
със своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни
норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то
напрактика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата
уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по
административното обвинение.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
се споделят доводите й, че с оглед:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска
и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от
200 лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата и депозиране на подробно писмено становище, следва
да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска защита
и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата, но и реално
процесуално представителство.
В случая обаче уговорения и заплатен размер от 300 лева изцяло
съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
7
ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство,
при материален интерес до 1000 лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна РУ-Труд
не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва
да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно
ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-6207-000927, издадено от
ВПД Началник РУ към ОДМВР-ПЛОВДИВ, РУ- ТРУД, с което на М. Т. Р. са
наложени:
1) на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДВП - глоба в размер на 100 лв.
2) на основание чл.177, ал.5, пр.1 вр.чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП -
глоба в размер на 400лв.
ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на М. Т. Р., ЕГН **********
сумата 300 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8