р е ш
е н и е
№
гр.
Плевен, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми
наказателен състав, в публичното заседание на двадесет и шести септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТОСЛАВА
ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
и в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА НАХдело № 1278 по описа за 2019 година,
и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 35-0000095 от 06.06.2019 година на Началник ОО АА - Плевен, с
което на основание чл. 96 Г ал. 1 пр. 2 от Закона за автомобилните превози на ***, БУЛСТАТ ***, представлявано от *** е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева за
извършено административно нарушение по чл. а ал. 2 предложение трето от Закона за
автомобилните превози.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се представлява от ***. Последният навежда
доводи за материална незаконосъобразност на наказателното постановление,
санкциониращо деяние, което всъщност не съставлява нарушение на посочената
разпоредба на чл. 7 а ал. 2 предложение трето от ЗАП. Счита, че посочената разпоредба не обхваща случаите
когато лицензиран превозвач извършва превоз за собствена сметка, в които случаи
законът не изисква от водача, извършващ превоза да представя на контролните
органи свидетелство за психологическа годност. По тези доводи Моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован не се
представлява и не взема становище по основателността на жалбата.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от Заповед № РД-08-249 от
15.05.2015 година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Началниците на О” КД – ДАИ” Плевен е овластен да издава наказателни постановления
за извършени нарушения по ЗАП.
На 07.05.2019 година в град Плевен, на ***, БУЛСТАТ ***,
представлявано от *** бил съставен акт за извършено административно нарушение а
именно: на 27.03.2019 година, около
14:00 часа, дружеството като Лицензиран превозвач е допуснало извършване на
превоз за собствена сметка с автомобил ***
от водач К.И.П., който не отговарял на условията за психологическа
годност. Този извод ***от ДАИ Плевен направили въз основа документална проверка
на дружеството и след справка в информационната система на ИА „ АА“, от която
установили, че за същият водач не било
издавано валидно удостоверение за психологическа годност, а представеното
такова от негова страна било недействително.
За така установените обстоятелства на ***,
БУЛСТАТ ***, представлявано от *** бил съставен акт за извършено административно
нарушение по чл. 7 а ал. 2 пр. 3 от Закона за автомобилните превози. Представляващият
дружеството подписал акта с възражението, че е представил на проверяващите и
има единствено документа за психологическа годност, който му бил предоставен от
водача П..
Въз основа на така съставеният акт е издадено
и атакуваното наказателно постановление, което санкционира ***, БУЛСТАТ *** с имуществена
санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 96 Г ал. 1 пр. 2 от Закона за
автомобилните превози.
В подкрепа на изложените по горе
фактически констатации са представените по делото писмени доказателства, а
именно: Наказателно постановление № 35-0000095 от 06.06.2019 година на Началник
ОО АА - Плевен; акт за установяване на административно нарушение № 264601 от
07.05.2019 година на инспектор при ОО АА - Плевен; Удостоверение за психологическа годност №
0001135 на К.И.П., както и Удостоверение за психологическа годност № 553714 за
същото лице; заверено копие от Заповед № 320 от 27.03.2019 година на управителя
на ***; заверено копие от извлечение от тахошайба на управляваното към момента
на проверката ППС от страна на К.П.; заверено копие от известие за доставяне от
10.06.2019 година; Заповед № РД-01-210 от 15.05.2015 година на Изпълнителния
Директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”; Заповед №
РД-08-249 от 15.05.2015 година на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията; справка от Районна прокуратура – Плевен с входящ № 1909 от 05.07.2019
година по общия регистър на Районен съд - Плевен, както и писмо, изходящо от
ООАА - Плевен с регистрационен № 10-00-22-850 от 17.09.2019 година, ведно със
справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяване на
психологическо изследване на името на К.И.П..
В горната насока са и събраните
гласни доказателства посредством разпита на свидетелите О.К., А.А. и К.П.,
разпитани непосредствено в хода на
съдебното дирене.
При
така приетото за установено от фактическа страна съдът прие, че жалбата против
атакуваното наказателно постановление е основателна по следните съображения:
Безспорно установени в хода както на
административно наказателното производство така и в хода на съдебното дирене са
фактите, че ***, БУЛСТАТ *** е лицензиран превозвач, както и че със Заповед №
320/27.03.2019 година на управителя на дружеството на К.И.П./ назначен на
длъжността шофьор в дружеството/ било възложено извършването на превоз за
собствена сметка с товарен автомобил *** по направление Плевен – с. Згалево.
Несъмнено и такъв превоз бил осъществен.
Представените по делото акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдържат
като нарушена от страна на
жалбоподателят – в качеството му на лицензиран превозвач разпоредбата на чл. 7а ал. 2 ЗАвП.
Горната разпоредба посочва, че
лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на МПС от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по
чл. 7 ал. 3 и чл. 12б ал. 1 ЗАвП и чл. 152 ал. 1 т. 2 ЗДвП. Тази разпоредба обаче също не регламентира
задължителните изисквания спрямо водачите на превозни средства, извършващи
превоз на пътници и товари, а препраща за тях към наредбите по чл. 7 ал. 3 и
чл. 12б ал. 1 ЗАвП и чл. 152 ал. 1 т. 2 ЗДвП.
По
отношение на превозите на пътници и товари за собствена сметка от правно
значение е уредбата, дадена с приетата на основание чл. 12б ал. 1 ЗАвП Наредба
№ Н-8/27.06.2008 г. на МТ, в която изобщо не се съдържа изискване за
психологическо изследване на водачите на МПС, извършващи превози на пътници и
товари за собствена сметка.
Настоящият въззивен съд намира, че
неправилно наказващият орган е ангажирал административно наказателната отговорност на
жалбоподателя по чл. 96г ал. 1 ЗАвП. Последната разпоредба съдържа състав на
административно нарушение, но по своя характер е бланкетна и съдържанието й следва да се
запълни със съответните нарушени императивни законови или подзаконови правни
норми, определящи задължителните изисквания, на които трябва да отговарят
водачите, извършващи обществен превоз или такъв за собствена сметка.
Санкционирането на жалбоподателя на основание
чл. 96 Г ал. 1 пр. 2 от ЗАП за извършено нарушение по чл. 7 А ал. 2 пр. 3 ЗАП е
неправилно и в разрез с материалният закон. Така както е приел наказващиян
орган, че е осъществен състав на нарушение по чл. 7 а ал. 2 пр. 3 ЗАП, свързано
с нарушаване на нормативно установените
изисквания към водачите, извършващи превоз за собствена сметка, единствено относими
са разпоредбите на Наредба №
36/15.05.2006 г. на МТ, издадена въз основа разпоредбата на чл. 152 ал. 1 т. 2 ЗДвП, която регламентира изискванията за психологическа годност по отношение на
водачите на МПС. Видно обаче от чл. 1 ал. 1 на същата наредба, извън обхвата на
регулиране остават извършваните от водачите превози на товари за собствена
сметка, какъвто е конкретният случай.
Предвид горното съдът намери за
изцяло основателни възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя.
Като е издал атакуваното наказателно
постановление, с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това, че е допуснал извършване на
превоз на товари за собствена сметка от водач, непритежаващ валидно удостоверение
за психологическа годност, наказващият орган е издал акт за несъставомерно административно
нарушение по смисъла на чл. 96г ал. 1 ЗАвП. Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.
63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 35-0000095 от 06.06.2019 година на Началник ОО АА - Плевен, с
което на основание чл. 96 Г ал. 1 пр. 2 от Закона за автомобилните превози на ***, БУЛСТАТ ***, представлявано от *** е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева за
извършено административно нарушение по чл.
а ал. 2 предложение трето от Закона за автомобилните превози..
Решението може да
се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен
съд – Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :