В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Игнат Колчев | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по чл. 56, ал. 6 СК. В исковата си молба ищецът твърди, че ответницата е бивша негова съпруга, като бракът е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № */2008 г. на РС З. По силата на това решение част от собственото му жилище, представляващо триетажна масивна жилищна сграда, еднофамилна със застр. площ 68 кв.м., от които първият етаж е избен, а вторият и третият с по три стаи, баня и коридор, находяща се в парцел *, кв. *, по плана на град Н., ведно с дворно място от 121 кв.м. е предоставено за ползване на бившата му съпруга. От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца към датата на постановяване на съдебното решение. Твърди още, че към същият този момент ответницата Х. не е страдала от жилищна нужда, а от друга страна с решението за прекратяване на брака не е посочен срокът за който тя, като съпруг несобственик следва да ползва етаж от неговото жилище. Допълнително сочи, че не е конкретизиран и етажът, който тя да ползва. В последствие Х. поискала въвод във владение от съдебен изпълнител, като в протокола за въвод ДСИ записал, че "взискателката преимуществено се е настанила на първи жилищен етаж". Ищецът твърди, че в края на 2009 г. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД завел дело срещу бившата си съпруга по което същата била осъдена да му заплати сумата 6 404 лева, ведно със законната лихва от 09.12.2009Ò. до окончателно изплащане на сумата, представляваща обезщетение за ползване за периода от 21.05.2008г. до 30.11.2009г. на цялото него собствено жилище, описано по-горе. Това решение било потвърдено от Окръжен съд С. и влязло в сила. Доводите и на двете съдебни инстанции били, че Х. ползва цялата жилищна сграда, тъй като към този момент вторият жилищен етаж не бил довършен, не можел да се ползва за живеене, а и самата жилищна сграда не можела да се ползва от две домакинства, поради разпределението си. Твърди, че към настоящият момент са налице основанията на чл. 56, ал. 6 от СК, като са изменени обстоятелствата при които е постановено решението за ползване на семейното жилище и те се свеждат до следното: От 2009г. ищецът живеел на семейни начала с друга жена, от която на 24.08.2009г. му се родил син Н. Б. Х. с което обуславя изменена жилищна нужда. Твърди още, че на 08.10.2010г. с ЕР № * на Първа МБАЛ С. му е определена 72 %намалена трудова работоспособност за срок от три години и му е отпусната социална пенсия за инвалидност в размер на 110,95 лева. Счита, че промяната в здравословното състояние също е основание за изменение на решението за ползване на семейното жилище. Счита на следващо място, че липсата на друго собствено жилище го принуждава да живее под наем, а разходите за това са значителни. Това води до значителни негативни последици не само за него, но и за малкия му син, който е принуден да търпи лишения, поради обстоятелството, че ищецът е принуден да плаща разходи за наем на жилище, вместо да влага последните за неговата прехрана и отглеждане. Твърди на следващо място, че ответницата не му е заплатила и лев по осъдителния диспозитив на Решение № */2010г. по гр.д. * на РС З., с което е осъдена да му заплати сумата 6 404 лева, посочена по-горе. На последно място счита, че освен, че към момента на постановяване на бракоразводното решение ответницата не е страдала от жилищна нужда, така и към настоящият момент тя няма такава, тъй като живее другаде, поради което моли съда да постанови решение, с което да промени ползването на бившето му семейно жилище, еднолична негова собственост, като го предостави за ползване изцяло на ищеца. В отговора си по чл. 131 ГПК ищцата заема становище, че искът е допустим, но неоснователен, тъй като решението, с което съдът бил осъдил ответницата да заплати на ищеца обезщетение в размер на 6 404 лева не било влязло в сила. Твърди също, че неправилно ищецът твърдял, че жилището се ползва изцяло от ответницата и той не можел да ползва част от него, тъй като той никога не е живял в това семейно жилище и не го е ползвал. Несъстоятелно било и твърдението, чи ищцата нямала жилищна нужда. Не били налице обстоятелства, обосноваващи промяна на ползването на семейното жилище. В съдебно заседание ищецът лично и с А. Н. АК С. поддържа исковата претенция. Ответницата лично и с А. П. оспорва иска. След преценка на изложеното в исковата молба и отговора, като обсъди и събраните по делото гласни и писмени доказателства и доводите на страните в защитата по същество съдът направи следните фактически и правни изводи: Исковата молба е подадена от страна с надлежна процесуална легитимация, при наличие на правен интерес от търсената защита, при което е процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по същество. Разгледана по същество исковата претенция е основателна . Съображенията за това са следните: Не се спори от страните, че решение № */08.07.2008г. по гр.д. № */2008г. на РС Златоград бракът между страните е прекратен. Със същото това решение съдът е предоставил семейното жилище - къща с два етажа и изба в град Н. за ползване от Р. М. Х. и Б. Д. Х. - "всеки да ползва по един етаж". Това решение е влязло в законна сила. Спорно е, но с оглед събраните по делото доказателства - Определение № */05.08.2011г. съдът приема за доказано, че Решение № */04.05.2010г. по гр.д. */2009г. на РС Златоград е влязло в законна сила. Безспорно е по делото и това не се оспорва от страните, а се установява и от представеният по делото нотариален акт № *, том *, дело № */87г. на Нотариуса при ЗРС, че ищецът е собственик по дарение от родителите си на цялата жилищна сграда, ведно с дворното място. Не се оспорва от страните, а и съдът приема за доказано от представеното удостоверение за раждане, че от съвместното съжителство с И. Д. Г. на ...............г. на ищеца се е родило дете Н. Б. Х.. Безспорно е също така, че с експертно решение № */08.10.2010г. на ищеца е определена 72 % ТНР, предвид наличието на общо заболяване "Дегенеративна дик.протрузия на Л4, Л5,Л5,С1. Сакрализация на Л5. Листеза на С7". От представената декларация за материално и гражданско състояние е видно, че ищецът не притежава друго жилище, освен процесното, като от събраните гласни доказателства по делото се установява също така, че в момента ищецът живее в град С. в жилище под наем. От показанията на разпитаните по делото свидетели - свидетелката С. Н. се установява, че към момента ответницата не живее в къщата, предмет на делото, тъй като е прекъснато захранването с ток и вода, като същата живее в друг апартамент в град Н.. Свидетелят М. установява, че ответницата е създавала пречки на ищеца да ползва семейното жилище, не го е пускала в къщата, установява, че предвид здравословното си състояние ищеца не може да работи и се издържа от една пенсия. Жената с която ищецът живее на съпружески начала не работи, тъй като не могат да дадат детето на детска ясла и семейството се издържа от пенсията на Б.. Съдът дава вяра на свидетелските показания по делото, като ги намира за обективни. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 56, ал. 6, във вр. ал. 5 СК е основателен и доказан. Следва да се отбележи, че по начало Решението, с което е определен режима на ползване на семейното жилище от двамата съпрузи не посочва срокът за който това жилище ще се ползва по този начин, нито кой от бившите съпрузи, кой етаж от жилището да ползва, което в значителна степен е предопределило невъзможността ищецът по това производство да ползва част от жилището, предвид факта, че към 2008г., а и към настоящият момент годен за обитаване е един, единствен етаж. В практиката си съдилищата в РБ приемат, и това се споделя от настоящият състав, че по начало режимът на ползване на семейното жилище, определен по реда на чл. 107СК/отм./ и чл. 56 от СК не е средство за задоволяване на жилищните нужди на съпруга несобственик за вечни времена, като то цели осигуряване на привременна възможност, същият да организира и задоволи по друг начин жилищните си нужди. Няма съмнение, че доколкото страните нямат ненавършили пълнолетие родени от брака деца, техните деца живеят другаде, в собствени домакинства, ответницата живее сама, за приблизително 4 годишният период от прекратяване на брака същата е имала възможност да задоволи по друг начин жилищните си нужди. Очевидно тя е направила това, предвид събраните доказателства, че живее другаде, не обитава жилищната сграда, която между впрочем е и негодна за обитаване, предвид прекъсване на подаването на ток и вода. Обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 56, ал. 6 СК не са посочени от законодателя изчерпателно. Те се преценят във всеки един определен случай, с оглед конкретните особености. Във всички случаи обаче съдилищата, включително и настоящият състав приемат, че влошаването на здравословното състояние на едната страна, липсата на доходи за заплащане на наем за ползване на друго жилище, наличието на родено от друг брак или съвместно съжителство дете са такива, които следва да се вземат предвид при преценката на кого от бившите съпрузи да бъде предоставено ползването на семейното жилище. Като взе предвид тези обстоятелства съдът счита, че са налице основанията на чл. 56, ал. 6 вр. ал. 5 СК и предвид отпадналата нужда на ответницата от ползването на семейното жилище ще следва да бъде допусната промяна в режима на ползването му, като същото бъде предоставено изцяло за ползване на ищеца по делото . По разноските : В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на деловодни разноски, които са в размер на 703 лева, които следва да бъдат възложени на ответницата Р. Х.. Мотивиран от горното Районен съд Златоград в настоящият си съдебен състав Р Е Ш И : ДОПУСКА ПРОМЯНА в режима на ползване на семейното жилище, определен с Решение № */08.07.2008г., постановено по гр.д. № */2008г., като ПРЕДОСТАВЯ за ползване на Б. Д. Х. ЕГН * със съдебен адрес град С., кв. Г., блок *, вх. *, ап. *, чрез А. Л. И. Н. цялото семейно жилище, представляващо триетажна масивна жилищна сграда, еднофамилна със застр. площ 68 кв.м., от които първият етаж е избен, а вторият и третият с по три стаи, баня и коридор, находяща се в парцел *, кв. *, по плана на град Н., ведно с дворно място от 121 кв.м. ОСЪЖДА Р. М. Х. ЕГН * да заплати на Б. Д. Х. ЕГН * деловодни разноски в размер на 703 лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в 14 дневен срок, считано от връчване препис на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ |