Р Е Ш Е Н И Е
№………./14.05.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на
тринадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1706 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от К.П.К.
срещу Т.Н.З. за приемане
за установено правото й на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, ж. к. "Чайка" бл. 66, ет. 15, представляващ апартамент No 59,
идентификатор No 10135.2562.182.10.59 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД АГКК, в сграда No
10, в поземлен имот с ид. No 10135.2562.182, с площ от 109.64 кв. м, състоящ се
от: входно антре, коридор, кухня с бокс, столова, дневна-хол, две спални, баня,
тоалет и килер, при граници по КККР на същия етаж: 10135.2562.182.10.60 и
10135.2562.182.10.57; под обекта 10135.2562.182.10.55, над обекта - няма, ведно
с изба No II-29, с площ от 4.82 кв. м, и 1.69336 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавно място, основан на твърдения за
придобиване по давност чрез владение в периода от 14.07.2005 г. до предявяване
на иска – 16.06.2017 г., по чл. 124 ГПК.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че е вписал съдебно
решение, с което е прието за установено правото му на собственост по отношение
на ищцата, а тя не е показала пред него намерението си за своене.
Ищцата уточнява, че през м. юли 2005 г. в ж. к.
"Чайка" в присъствието на Г. С., съпругът на ищцата О.Ж. е уведомил
ответника, че ищцата ще освободи жилището само ако ответникът проведе успешно и
осъдителен иск и заплати подобренията.
Ответникът оспорва това твърдение. Сочи, че по това време
постоянно е живял в гр. Г.. Твърди, че той е търсил ищцата през 2006 г., но тя
се е укрила от него.
По същество страните поддържат становищата. Представят
бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
Искът и отговорът са допустими и
надлежно предявени.
По същество:
Между страните е
безспорно, че в процесния период само ищцата е упражнявала фактическа власт
върху процесния имот.
По намерението за
своене:
С решение № 1561/05,
постановено на 14.07.2005 г. по гр. д. № 1016 по описа за 2004 г. на ВКС РБ, IV
г. о. (л. 54 и сл.) е прието за установено, че ответникът в настоящото
производство притежава правото на собственост върху процесния имот, по иск,
предявен от него срещу ищцата в настоящото производство.
По въздействието на
силата на пресъдено нещо върху намерението за своене:
Съдът приема, че
намерението за своене се състои само в специалната хипотеза на чл. 70, ал. 3 ЗС
в очакването лицето да придобие собствеността, а в общата хипотеза, в която
попада и процесният случай – в представата, че вече притежава собствеността.
В литературата се
приема, че съдебното решение представлява едновременно декларация на
действителното правно положение и заповед да се преустанови правният спор и да
се възприеме установеното правно положение като основа на следващото поведение
на страните (Сталев, Ж. Сила на пресъдено нещо в гражданския процес. С.: Сиела,
2007, с. 133-134).
Съдът приема, че
задължителният характер на декларацията на правното положение в съдебното
решение изключва представата на ответника по уважен иск за собственост, че самият
той е собственик на вещта, поради абсолютния характер на правото.
Дори да се приеме, че
връзката не е пряка, ответникът от една страна познава обявеното правно
положение, а от друга е длъжен да съобрази действията си с него. Ако
намерението за своене е явление, което следва знанието и предхожда действието,
то не би могло да има режим, различен от техния общ режим, уреден със съдебното
решение.
В съдебната практика
се е приемало, че след уважаване на
ревандикационния иск владелецът се превръща в държател (решение № 95 от
5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4867/2007 г., III г. о., ГК), както и че остава
владелец (решение № 124 от 6.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4048/2016 г., IV г.
о., ГК).
И в двете цитирани
съдебни решения се приема, че с предявяването на иска по чл. 108 ЗС
добросъвестността отпада и владението се превръща в недобросъвестно, но в
решение № 124 от 6.06.2017 г. е въобще отречено значението на влизането в сила
на съдебното решение за владението, което е неприемливо по аргумент за полезния
ефект на съдебното решение.
Единственото оставащо
възможно въздействие на силата на пресъдено нещо върху фактическата власт е
превръщането й в държане по аргумент за изключеното друго.
В обобщение след
възникване на силата на пресъдено нещо ищцата не е могла да запази намерението
за своене, което е извличала от основанието на възражението си по време на
делото и е останала държател.
Твърдението, че
ищцата е уведомила ответника, че продължава да владее имота на същото основание
през месец юли 2005 г., няма правно значение, защото основанието е било
отречено със сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо се състои в
задължение на страните да изоставят неоснователните си твърдения, които
противоречат на съдебно установеното положение (Сталев, Ж. Цит. съч., с. 137),
а за страната, която неоснователно е твърдяла свое право – и в задължение да
изостави действията по упражняването на това несъществуващо право (Пак там, с.
142).
лист втори от решение от
14.05.2018г. по гр.д. №1706/17г. на ВОС, ХII-ти състав
Твърдението, че
ищцата е уведомила ответника, че ако желае да влезе в жилището, трябва да
заведе дело и да заплати подобренията, е всъщност за извънсъдебно предявяване
на право на задържане.
Следователно ищцата
не твърди, че е уведомила ответника за свое право на собственост, възникнало
след силата на пресъдено нещо, а само за право да задържи имота до заплащане на
подобренията.
В литературата и
съдебната практика се приема, че при упражняването на правото на задържане
подобрителят е вече държател (П., Вл. М. Марков. Вещно право. Помагало. С.:
Сиби, 2017, с. 57).
От самите твърдения
на ищцата не е видно намерение за своене.
Показанията на
свидетеля Ж., който е платил наред с ищцата, с която е живеел на съпружески
начала, трябва да бъдат преценявани с оглед възможната му заинтересованост.
Въпреки това показанията са убедително депозирани и кореспондират с показанията
на свидетеля С.. От друга страна насрещното доказване от ответника на
твърдението, че не е напускал гр. Г. по това време, не е проведено успешно, тъй
като ответникът сам признава, че е идвал във Варна, за да види решението и да
поиска вписването му в Службата по вписванията.
От показанията се
установява само, че свидетелят е казал на ответника, че ще влезе във владение
само ако му плати подобренията т.е. че свидетелят и ищцата имат право на
задържане.
От показанията не се
установява, че у ищцата е възникнала представа за собственост върху жилището
т.е. намерение за своене.
При какви
обстоятелства би могло да възникне намерение за своене:
След като владението
на ищцата е превърнато в държане, вземането й срещу ответника за подобренията е
станало изискуемо (т. 13 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. №
9/74 г., Пленум на ВС).
В литературата се
приема, че собственикът може да избегне плащането за подобренията по ЗС като
изчака да изтече придобивната давност в полза на владелеца (Василев, Л.
Българско вещно право. С.: УИ Св. Климент Охридски, 1995, с. 679).
Ищцата е могла да
покани ответника да й плати за подобренията, след което ще му предаде имота,
като определи достатъчен срок и предупреди, че след изтичането на срока ще
счита, че ответникът изоставя имота.
Действително
постоянният и настоящият адрес на ответника е този на процесното жилище (л. 4),
но съобщение до него е редовно връчено при първия опит за връчване (л. 43) на
адрес гр. Варна, ул. "Ген. Столетов" № 15, вх. А, ет.
8, ап. 63, който е посочен от
него при разглеждане на първото дело, вписан в съдебното решение (л. 15 от
делото на РС) и известен на ищцата.
Следователно е било
възможно връчване на покана.
В този случай би
могло да се приеме, че от бездействието на ответника у ищцата възниква
представа, че имотът й е даден срещу вземането.
В процесния случай
обаче ищцата не е извършила такива действия.
Поради това съдът
приема, че тя не е имала намерение за своене.
Упражняваната
фактическа власт не е владение.
Ищцата не е придобила
правото на собственост по давност.
Искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Ответникът не е
претендирал разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К.П.К., ЕГН ********** ***, ж. к. "Чайка" бл. 66, ет.
15, ап. 59, чрез адвокат Т.П., срещу
Т.Н.З., ЕГН ********** ***,
същия адрес, за приемане за установено правото й на собственост върху недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. "Чайка" бл. 66, ет. 15,
представляващ апартамент No 59, идентификатор No 10135.2562.182.10.59 (десет
хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и шестдесет и две, сто и
осемдесет и две, десет, петдесет и девет) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД
АГКК, в сграда No 10, в поземлен имот с ид. No 10135.2562.182, с площ от 109.64
(сто и девет цяло и шестдесет и четири стотни) кв. м, състоящ се от: входно
антре, коридор, кухня с бокс, столова, дневна-хол, две спални, баня, тоалет и
килер, при граници по КККР на същия етаж: 10135.2562.182.10.60 и
10135.2562.182.10.57; под обекта 10135.2562.182.10.55, над обекта - няма, ведно
с изба No II-29 (две римско – двадесет и девет), с площ от 4.82 (четири цяло и
осемдесет и две стотни) кв. м, и 1.69336 % (едно цяло и шестдесет и девет
хиляди и триста и тридесет и шест стохилядни процента) ид. ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху държавно място, основан на твърдения
за придобиване по давност чрез владение в периода от 14.07.2005 г. до
предявяване на иска – 16.06.2017 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред
ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: