№ 8225
гр. София, 08.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110140933 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. АНГ. АНГ. срещу ..., с
която се иска ответникът да бъде осъден да му заплати сума в общ размер от 2300евро,
представляваща недължимо платени от него суми по договор за кредит от 29.07.2008г.
в периода 25.04.2018г.-24.07.2019г. /датата на предсрочно погасяване на кредита/.
Твърди се, че част от клаузите на договора са неравноправни, поради което ответникът
е получил недължими суми, почиващи на нищожни уговорки. Посочва се, че е налице
висящо производство по гр. д. № 16076/2019г. по описа на СГС за обявяване
нищожността на клаузи от договора като неравноправни и за връщане на надплатени
суми за периода 24.04.2013г.-24.04.2018г.
Ответникът с отговора на исковата молба също се твърди наличие на висящо
производство относно неравноправността на клаузите, въз основа на които почива
претенцията на ищеца за връщане на недължимо платени суми, като се моли за спиране
на настоящото производство до приключване на преюдициалното такова с влязъл в
сила съдебен акт.
Съдът, като се запозна с твърденията на страните, материалите по делото и
служебно изискана справка, намира следното:
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия
или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното
решаване на спора. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР №
8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е
преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени
права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права,
задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните
правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д.№
7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между
различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по
обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено
нещо на решението по преюдициалното правоотношение.
От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в
съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща,
1
безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по
обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по
двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че
висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото
на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по
разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора
В настоящия случай, съдът приема, че е налице тази връзка на обусловеност
между 16076/2019г. по описа на СГС и настоящото гр. д. № 40933/2021г., тъй като
пред СГС е налице висящност на установителен иск за нищожност на оспорените и в
настоящото производство клаузи от договора като неравноправни. От това следва, че
по делото пред СГС ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо въпросът относно
валидността на тези клаузи, който има преюдициално значение за изхода на настоящия
спор за връщане на недължимо платени суми по договора.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК и производството по настоящото дело следва да бъде спряно до
приключване на производството по гр. д. № 16076/2019г. по описа на СГС, I-23 с-в, с
влязъл в сила съдебен акт.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по настоящото
дело до приключване на производството по гр. д. № 16076/2019г. по описа на СГС, I-23
с-в, с влязъл в сила съдебен акт.
ДА СЕ ИЗВЪРШВА на три месеца справка за етапа на развитие на
производството по гр. д. № 16076/2019г. по описа на СГС, I-23 с-в, като се изисква и
препис от крайния влязъл в сила съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в 1-седмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2