Р Е Ш Е Н И Е №260483
26.10.2022г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на
осми юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Соня
Букова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9804 по описа за
2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са искове с
правната квалификация на иска е чл. 54, ал. 2 ЗКИР, във връзка с чл. 108 ЗС.
Ищците
П. В.Г. и Т.В.Т. твърдят, че по силата на наследствено правоприемство от В.Н.
Х., починал през *****г. давностно владение, упражнено самостоятелно и
присъединено в продължение на повече от 50 години и отказ от наследство по
пр.вх. № 3417/1975 г. притежават в с. Ч., общ. Р., обл. П. дворно място, което
представлява ПИ № 392, за който са отредени, съгласно действащия регулационен и
кадастрален план, одобрени със заповед № 173/26.10.1987 г. на ОНС - Пловдив УПИ
XV-392, кв.29 с площ от 683 кв.м. и УПИ XVI-392 с площ от 706 кв.м. Имотите
били получени чрез разделянето на парцел XIX, кв.16 по отменения регулационен
план на с. Ч. От своя страна парцел XIX бил идентичен с парцел X по отменения
регулационен план на с. Ч., одобрен със заповед № 739/1936г. като парцел X бил
получен чрез разделянето на парцел VIII с ПУП одобрен през 1963 г. и
обособяването на парцел VIII с площ от 1440 кв.м., собственост на ответника и
парцел X, собственост на ищците.
Поддържа
се че, бившият парцел VIII по плана от 1936 г. бил собственост на братя Р., Б.
и В.Н. Х. С отказ от наследство, извършен по пр.вх. № 3417/1975 г. наследниците
на Р. Х. - съпругата А.А. Х. и И.Б.Н. се отказали от наследството на своя
наследодател, като неговата част
уголемила дела на другите двама братя Б. и В. Х. След отказът на З. Я.
А. от наследството на покойния й съпруг В. Х., същото се разпределило между
неговите низходящи П.В.Г. и Т.В.Т..
Твърди
се, че след извършена делба през 1963 г. парцел VIII бил възложен на Б.с Н. Х.,
а парцел X на П. и Т. В. В момента по действащият регулационен план на с. Ч. за
парцел VIII били отредени УПИ ХШ-391 и УПИ XIV-391 от кв.29, собственост на
ответника, съгласно договор за покупко-продажба оформен в нот. акт № **, том *,
дело № ******** г. на ***********.
В
УПИ XV-392 била построена жилищна сграда, съгласно разрешение за строеж №
68/02.02.1984 г., изд. от ОНС - гр. Р., Кметство с. Ч. По вътрешната
регулационна линия с УПИ ХШ-391 и УПИ XII-391 била изградена телена ограда на
бетонни колове, още към момента на обособяването на парцел X и отделянето му от
парцел VIII през 1963 г. В последствие на регулационната граница в дъното на
парцела били построени оранжерии за отглеждане на земеделски култури.
Регулационният
план на с. Ч. от 1936 г. влязъл в сила и
бил приложен по съответния законов ред.
Твърди
се, че в случаят, нито по предходният,
нито по действащият план било предвидено отчуждаване на части от имот пл. № 392
и придаването им към парцели на ответника. При това положение парцелните
граници по предходната регулация /1936 г., съответно 1963 г./ се приемат за
имотни граници, съобразно които ще се изработи новият план.
От
приемане на плана през 1936 г. до одобряването на нов КРП през 1987 г. били
изминали повече от 50 години, като парцел X, а впоследствие и парцел XIX се
владеят от ищците и техните праводатели в граници и площи, съгласно плана от
1936 г. Поддържа се, че регулационните граници станали имотни и като такива
следвало да се нанесат в следващия кадастрален план, който от своя страна да
служи като кадастрална основа при изработването на регулационния план. В
случаят при изработването на кадастралния и регулационен план от 1987 г.,
одобрен със заповед № 173/26.10.1987 г. източната регулационна линия /вътрешна с
УПИ ХШ-391 и УПИ XIV-391/ била изместена в северната си част на запад с три
метра. По този начин в очертанията на съседния ПИ 391, за който били отредени
по новия план УПИ XIII и УПИ XIV се включвали около 72 кв.м., които
съставлявали част от УПИ XV-392, още по плана от 1936 г. Съгласно последният
лицето на парцел X /идентичен с УПИ XV-392 и УПИ XVI-392/ било 31.00 метра.
Също толкова била и дължината на регулационната граница към дъното на парцела
/към УПИ Х-407 и УПИ ХИ-408/, като вътрешните регулационни граници - източна и
западна са разположени успоредно.
С
КРП от 1987 г. северната регулационна и имотна граница била стеснена на 28
метра. Същевременно в одобреният дворищно-регулационен план не били предвидени
придаваеми към съседни парцели места, които да обяснят редуцирането площта на
ПИ 392. По новият план имало съвпадение на имотни и регулационни линии за ПИ
392, поради което не можело да се приеме, че е налице отчуждително действие на
дворищната регулация, с придаването на спорната площ от 72 кв.м. към съседния
УПИ ХШ-391, съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗТСУ. Освен това сметки по
регулация с ответника не били уреждани, поради което и на основание пар. 8 от
ПР на ЗУТ отчуждителното действие на дворищнорегулационния план се прекратява.
Твърди
се, че без да са налице каквито и да било правни и фактически основания
регулационното положение на ПИ 392, съответно на парцел XIX било променено,
като източната регулационна граница по плана от 1936 г. е драстично променена с
плана от 1987 г. Независимо от така извършените с новия план промени не били
настъпили фактически такива, като УПИ XV-392 и УПИ XVI-392 продължили да се
владеят и стопанисват в своите граници и площи по плана от 1936 г.
следователно, по вътрешната регулационна граница е продължила да съществува
изградената още през 1963 г. ограда, която трайно е указвала пространственият
обхват на правото на собственост на ищцата.
През
март 2019 г. ответникът предприел трасиране на парцелните си граници, при което
установил несъответствията във фактически отразените на място граници на имота
и тези посочени в действащия КРП. В резултат на така установените „грешки”,
предприел самоволно отстраняване на изградената от ищците ограда и частично
разрушаване на съществуващата на имотната граница стопанска постройка, като
навлязъл в имота на ищците, чрез поставянето на временни заграждения, с което
явно манифестирал правата си на собственост.
Именно
в резултат на предприетите от ответника действия, за ищците станали достояние
грешките в изработения през 1987 г. кадастрален и регулационен план.
Според
ищците урегулирането на процесния поземлен имот следвало да стане съобразно
имотните му граници, без да се извършва разместване на правото на собственост
по произволно създадени регулационни линии. При така констатираната грешка в
кадастралния план и изработения въз основа на него регулационен план, ищцата
като действителен собственик не загубила правото си на собственост върху частта
от имота, която неправилно била заснета към съседния имот и която част до март
2019 г. е продължила да владее като своя собствена в границите на УПИ XV-392.
От
съда се иска да постанови решение, с което да установи спрямо ответника, че
ищците са собственици, при равни квоти, на основание наследство от В. Н. Х. и
давностно владение упражнено в периода от 1975 г. до март 2019 г. на 72 кв.м.,
неправилно включени в очертанията на имот № 391, за който са отредени УПИ
ХШ-391 и УПИ XIV-391, кв.29, както и да осъди ответника да предаде собствеността и владението върху тази
част от имота. Иска се да се постанови решение, с което да се установи, че е
налице грешка в кадастралния план, одобрен със заповед № 173/26.10.1987 г. на
ОНС - Пловдив, като се приеме, че неправилно площ от 72 кв.м. от имот № 392, за
който е отреден УПИ XV-392, собственост на ищците е включена в очертанията на
имот № 391, за който са отредени УПИ ХШ-391 и УПИ XIV-391, вместо да бъде
отразена като част от имот № 392, съгласно материализирана на място граница,
посредством изградена на вътрешната регулационна линия ограда.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 271766/15.10.2020г. от
ответника В.Б.Н..
Оспорват
се изцяло предявените искове. Признава се, че ответника е собственик на ПИ 391,
за който са отредени УПИ XTV-391 и ХШ-391. Оспорват се правата на ищците в ПИ
392.
Заявяват
се невярно посочени обстоятелства в исковата молба, като същите са подробно
описани в отговора на исковата молба.
От
съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна със
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното.
Видно от нот. акт №**********. на
Нотариус при ПРС Б. Н. Х. продава на сина си В.Б.Н. дворно място от 1 440
кв.м, намиращо се в с. Ч., което представлява урегулиран парцел VIII в кв.16
срещу задължение за гледане и издръжка до края на живота му.
Установено е че в поземлен имот
ПИ-392 за който е образуван УПИ XV-392 oт кв.29 по КРП на с. Ч. одобрен със
Заповед № 173/26.1987г. съществува едноетажна жилищна сграда с площ от 42 кв.м
построена преди 21.03.2001г. и която се явява търпим строеж като удостоверение
е издадено в полза на наследниците на В. Н. Х. – починал на **************г.,
които наследници се явяват ищците по делото, респ. наследниците на неговия
***** – Р. Х. –******** А. А. Х. и И.Б.Н. са се отказали от наследството на
своя наследододател като неговата част е уголемила дела на другите двама братя
Б. и В. Х.
През 1963г. е извършена фактическа
делба между ищците и праводателя на ответника като парцел VIII e възложен на Б.
Н. Х., а Парцел X на ищците като видно от Приложение № 1 към техническа
експертиза на вещото лице В.Г., парцел VIII e с регулационни граници по плана
от 1936г. по точки 2,3,4,5,6,2, а парцел X по скица проект е отразен като
парцел XIX като вещото лице не може да обясни разликата в номерацията по
скица-проект и регулационния план, площите на така образуваните имоти също са
различни по регулационния план площта на парцел VIII e 1455 кв.м, а на парцел XIX
е 1410 кв.м, съответно по скица площта на парцел VIII е 1421 кв.м, а площта на
парцел X е 1457 кв.м. при което е спорна границата по т. 2 и 6 в приложение № 1
и № 3.
При действащия регулационен план за
имота на ищците са отредени УПИ XIII – 391 и УПИ XIV – 391 в кв.29, а за имота
на ответника са отредени УПИ XV-392 и XVI – 392, няма придаваеми части в плана
от 1987г., дворищната регулация е приложена и е по имотни граници.
Площите на имоти 391 са 1549 кв.м, а
на имоти 392 – 1416 кв.м като границата между имотите по действащия
регулационния план от 1987г. е по т.2-10-6 съгласно приложение № 2 от
експертиза вх. № 260336/11.01.2022г., а в приложение № 4 от същото заключение с
черни линии са посочени имотните граници по плана от 1987г., със сини и червени
линии – регулацията по плана от 1987г., а със зелена линия по т.7-13 е означена
границата по скица-проект от 03.12.1963г., съответно на Приложение № 6 към
допълнителна техническа експертиза вх. № 267253/31.05.2022г. със зелена линия
по т.7-13 е означена границата по скица проект от 03.12.1963г. като
разстоянието между т.11-13 е 31.25 м., а площта по т. 7-2-13 е 72 кв.м. Според
вещото лице заповед за изменение на РП от 1936 съгласно скицата-проект от
1963г. не се е открила, но тази промяна е отразена в плана.
Относно факта, че спорната граница
фактически е била по скицата – проект от 1963г. са събрани гласни доказателства
– показанията на св. К. П., която си спомня, че между двата парцела / на ищците
и ответника/ е имало граница, без да има ограда и мрежа като била оформена
пътека, с циментови колове за да могат да се завиват оранжерии. Коловете били
поставени от разделянето на парцела през 1963г., после били премахнати като до 2019г.
нямало спор, а след това оранжериите били изрязани. Св. А.Н. също си спомня, че
нямало граница между имотите, имало пътека, всеки си отивал в оранжерията като
взели да имат разправии тогава поставили ограда.
Вещото лице Г. на място при оглед е
установило, че имотната граница по плана от 1987г. е трасирана по т.2-10-6 –
Приложение № 2 - л. 121 от делото и по
тази граница е била направена ограда от бетонови колове и градинска мрежа като
след от стара ограда не е имало като белег за границата е служила пътека между
оранжериите.
Настоящата инстанция намира, че
съществуваща ограда с колове и мрежа е била изградена след възникването на
спора между страните през 2019г. тъй като от показанията и на двамата свидетели
е установено, че границата между имотите е била по скицата от 1963г. и е била
оформена като пътека. В тази връзка съдът приема твърденията на ищците, че
сегашната материализирана ограда е изградена по действащия регулационен план от
1987г., което е и поводът за възникването на спора, но съгласно този план
имотната граница е изместена с площта по т. 7-2-13 от Приложение № 6 към
допълнителна техническа експертиза вх. № 267253/31.05.2022г. от 72 кв.м и
навлиза в имота на ищците.
Следователно, при регулационното
изследване имотите на страните се установява, че скица-проект от 1963г., която
е отразена в плана от 1936г., който е приложен е следвало да стане кадастрална
основа за последващия план, а регулационните линии по предходния план – имотни
граници за действуващия план от 1987г. по арг. от чл. 86, ал.2 ППЗТСУ /отм./, а
в случая видно от Приложение № 6 имотните граници по плана от 1987г. навлизат в
имота на ищците с площта по т. 7-2-13 за което няма фактическо и правно
основание тъй като не са предвидени придаваеми към съседни парцели места. По плана
от 1987г. има съвпадение на имотни и регулационни линии за имота на ответника №
392 поради което и не може да се приеме, че е налице отчуждително действие на
дворищната регулация с придаването на спорната площ от 72 кв.м към имота на
ищците съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗТСУ/отм./
Предвид на гореизложеното настоящата
инстанция намира, че от 1963г. до 2019г. ищците, респ. техните праводатели
владеят процесния имот по скица проект от 1963г. /парцел X, по регулационен план от 1936 имот XIX,
а при действащия регулационен план от 1987г. УПИ XIII – 391 и УПИ XIV – 391 в
кв.29/, придобили са правото на собственост върху този имот като погрешно
площта по т. 7-2-13 от Приложение № 6 от 72 кв.м. е заснета към имота на
ответника вместо към техния имот като последния следва да бъде осъден да
предаде владението върху тази площ тъй като не се установи правно основание за
държането й респ. по делото се доказа, че ответникът владее процесните 72 кв.м
от имота на ищците от 2019г.
На основание чл. 78 ГПК в полза на
ищците следва да се присъдят сторените от тях разноски в размер на сумата от
1200 лева разноски за настоящата инстанция.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Б.Н. с ЕГН ********** с адрес: ***, че ищците П.В.Г. с ЕГН
********** с адрес: *** и Т.В.Т. с ЕГН ********** с адрес: *** притежават въз
основа на наследствено правоприемство от В. Н. Х., починал
през ******г. и давностно владение при равни квоти правото на собственост върху площта от 72 кв.м заключена
по т.7-2-13 от Приложение № 6 към допълнителна техническа експертиза вх. №
267253/31.05.2022г. на вещото лице В.Г., която площ е погрешно заснета към
собствения на ответника В.Б.Н. имот 391 за който са отредени УПИ XIII-391 и УПИ
XIV - 391 вместо към притежавания от ищците имот № 392 за който са отредени УПИ
XV-392 и УПИ XVI – 392 по действащия кадастрален план с. Ч. одобрен със заповед
№ 173/26.10.1987 г. на ОНС – Пловдив КАТО
ОСЪЖДА В.Б.Н. да предаде владението на тази площ от 72 кв.м заключена по
т.7-2-13 от Приложение № 6 към допълнителна техническа експертиза вх. №
267253/31.05.2022г. на вещото лице В.Г. в полза на П.В.Г. и Т.В.Т..
ОСЪЖДА В.Б.Н. с ЕГН
********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на П.В.Г. с ЕГН ********** с адрес:
*** и Т.В.Т. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1200 лева разноски за
настоящата инстанция по гр.д. № 9804/2020г. по описа на РС – Пловдив.
Приложение
№ 6 към допълнителна техническа експертиза вх. № 267253/31.05.2022г. на вещото
лице В.Г. става неразделна част от настоящето Решение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ